Въпрос: Защо е най-трудното да се издигнеш на първото стъпало и да влезеш в духовния свят?

Отговор: Раждането, това е най-тежкото и опасно действие. В днешно време вече не чувстваме това  толкова остро, благодарение на развитието на медицината за последните сто години. А дотогава, много жени и новородени са умирали по време на раждането и това е било обичайно явление.

Процесът на раждането е необичайно труден – и в материалния свят, и в духовния. Затова трябва да се отнасяме не така, както в съвременния земен живот, където вече сме свикнали да се надяваме на докторите и цезаровото сечение. Трябва да се разбере, че това е въпрос на живот и смърт, особено за такова сложно същество, каквото е човекът.

И затова духовното ни раждане не е обикновен процес. Защото, колкото е по-съвършено създанието, толкова му е по-трудно да продължи рода си. А духовното раждане означава начало на духовен живот. Това даже не е продължение на земния живот на същото това материално ниво. Ти трябва да се родиш на съвършено ново ниво!

Сега даже не си представяме какво е това – това е раждане на чувство и разум, на ново съзнание, на възприятие, на усещане, на разкриване, което не е било в теб преди! И всичко това изведнъж се ражда, разкрива се в теб, пробива отвътре в такава форма, че ти даже за миг не си очаквал това. И изведнъж откриваш, че то съществува и е възможно, и че то е такова, каквото ти не можеш даже да си представиш. Просто това е чудо! Затова се нарича чудо на излизането от Египет.

А после вече започва процесът на развитие и ръст, а не на такава революция, каквато е раждането.

Кабалистичните източници описват духовното раждане в прекрасното сказание за лопатара, бродещ високо в планините и срещащ змията, която го ухапва на това място, откъдето трябва да излезе новороденото – и това помага на лопатара да го роди. Този разказ описва отсичането на най-жестокото егоистично желание, неподдаващо се на поправяне, на ”каменното сърце” (лев аевен). Иначе е невъзможно да се роди.

В тази точка се съединяват всички крайни, противоположни сили, съществуващи в творението, за да се роди новото създание, включващо двете сили заедно (отдаването и получаването). Това е истинско чудо, създадено от Твореца – защото се ражда човека.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2011

[55891]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Човек е свикнал да използва обкръжението за лична изгода. Когато става дума за социална справедливост, много виждат в това изгодата да откъснат още нещичко.

Отговор: Затова на първо място трябва да се постави възпитанието – преди всичко. Човека трябва да се образова по нов начин, да му се обясни системата, в която се намираме.

Например, ние сме запознати с реалността в нашия свят. Аз знам, какво е това банка, работа, здравна каса, пенсионен фонд, национално застраховане, пътно движение, светофари, полиция, правителство … А новороденото все още не го знае и затова го обучаваме.

По същият начин трябва да обучаваме човечеството и да го приобщаваме към новото в живота, към интегралния свят. Егоистическите механизми постепенно престават да функционират. Силата да получавам скоро с нищо не ще ме подсигури.

Погледни: финансистите водят сметки за стотици милиарди, обаче не знаят какво ще се случи с икономиката след няколко месеца или след няколко седмици. Скоро това ще стане очевидно; сили много, но нищо не може да се направи. Всичко изчезва, разваля се, разпада се – не действа. Нито една система няма да работи, освен алтруистическата система, която ще ни се наложи да създадем.

Въпрос: Но това още не е станало, а аз имам други належащи проблеми …

Отговор: Тогава започвай веднага да действаш. Ти искаш всичките блага – тогава си плати за тях с отдаване на другите. Това е твоята работа, която се нарича ”да работиш за Твореца”. Стоим на прага на новия свят, в който няма да можеш да се изхраниш със силата на егоизма. Единствената възможност е  – да се действа със силата на отдаването. Колкото дадеш на другите, на обществото, толкова ще получиш от обществото храна, облекло и всичко останало. Иначе – нищо. Защото в новия свят царства алтруистическата сила.

Въпрос: Как хората ще привключат на новата програма?

Отговор: Посредством бедите които ги очакват. Тъкмо фараонът е този, който приближава Исраел до Твореца. Злодеят Аман ги докара до там, че евреите побягнаха от вавилонското изгнание и се върнаха в земята на Исраел. И царят стоеше зад Аман до последно. Не е възможно да се мине без негативната сила, която се разкрива в качеството на егоизма, на ненавистника.

В крайна сметка хората ще бъдат подтикнати към промените от бедствията, а също така от нашето положително въздействие – разпространението. Те веднага не могат да станат други и да се съгласят с нас. Тяхното желание е противоположно на отдаването. За тях принципът на любовта към ближния, като към себе си – не е нищо повече от наставление за децата. Те просто не чувстват, че това е основата на всичко, на поправянето на душата.  Все още не им се е открило злото на тяхната природа.

Ще го усетят след множество удари, докато накрая фараонът, не признае: ”Аз съм грешен, а Творецът е праведен”. По-рано той така не е мислил. Но след това ще откриеш, че всичко е в тебе самия, в това че си глупав. Не обкръжаващата природа, не твоя съсед, никой друг, а именно ти. Тогава ще усетиш необходимостта от изправяне, и то ще дойде. В търсене на методиката ти ще намериш нас и ще помолиш да те научим. А засега, не желаейки да страдаме, ние отрано разпространяваме методиката, независимо, че с това предизвикваме в теб ненавистта. Такава е нашата помощ за света.

От урока по статия от вестник „Народ“, 28.09.2011

[56040]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Светът вече вижда краха, очакващ го в близкото бъдеще. Но, освен нас, никой нищо не прави, и нищо хубаво не възниква…

Отговор: Ако работехме правилно, светът вече щеше да се е събудил от съня. Той няма да се събуди, ако ние не го разбудим. Само ние сме виновни за ставащото. Хората са неспособни да се опомнят сами – те се събуждат, само ако ги тресеш.

Това касае всички без изключение, включвайки световните лидери и специалисти. В някой от тях вече има искра за разбиране, въпреки, че те малко разбират за ставащото, виждат ситуацията, но все още не променят образа на мисленето, още не осъзнават, че да се променят трябва самите те, а не светът. Преди, егоистично сме променяли света, а сега трябва да се промени самият човек. Има учени, които показват това, но само с първо външно приближаване, сами не разбирайки, какво стои зад техните думи.

Тук е и необходима нашата работа – включително до това, че този учен да седи на урока, заедно с теб.

Да разтресем „материята“ на човечеството можем само ние. И поради това, към никого не предявявам претенции. Създаването на СМИ, правилно въздействащо на обкръжението, – също е на нашите рамена. Всичко е възложено на нас, и на никому другиго.

И поради това, гледайки на света, аз се уча само на едно: как да се приближа до това „дете“ и да занеса до неговата уста лъжичката с хранителна смес. Тук всичко зависи от нас.

Въпрос: Какво още не правим?

Отговор: Не разпространяваме. Как влияеш на света? Как му предаваш това, което получаваш на уроците? Не правим достатъчно. Защото, на нас е възложенаена цялата работа по поправянето: да организираме себе си, да организираме мрежата от връзката между нас, да я разпрострем между всички наши групи по целия свят. Защото, имаме стотици групи, милиони хора ни слушат, въпреки че не излизат на връзка.

Но, защо ли, все още, не ни достигат силата и мъдростта, за да изградим системата по подобаващия начин. Ние все още не можем да доведем до света посланието в такава обвивка, която да го привлече и да внесе в него новата програма. Хората не са виновни за нищо, те не могат да направят нищо, макар и готови да усвоят повече, отколкото ние им даваме.

От урок по статията „Една заповед”, 23.09.2011

[55496]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Взаимното поръчителство е единственият начин да се противопоставим на ударите, които природата ни изпраща днес (ако въобще разкриването на Твореца може да се нарече удар!). Взаимното поръчителство ще ни постави в съответствие с тях и ще ги усещаме не като удари, а като добро въздействие.

Ако днес се съединим чрез взаимно поръчителство в тази степен, в която трябва да бъдем, ще усетим добротата в този свят и ще успеем във всичко. Баал а-Сулам пише в статията „Скриване и разкриване на Твореца” как се променя погледът на човека. Бихме видели здрави хора, преуспяваща икономика, промишленост, съвършено семейство. Няма да има нужда от антидепресанти, наркотици, разводи.

Нашият свят би бил в хармония и бихме били загрижени само за постигането на по-висше състояние на хармония с Твореца, със силата на природата, която ще ни се разкрие все повече и повече.

Трябва да приведем себе си в съответствие със съвършената система на съединение във възможно най-кратък период. Все още не можем да си представим какво означава съвършена връзка. Но трябва да я постигнем в най-кратко време. Не мога да си представя колко бързо трябва да се разкрие това – всеки един ден ще се усеща като нов живот. Промените ще бъдат толкова бързи, че хората ще изгубят усещането за време.

Днес усещаме, че има сутрин и вечер – използваме фрази като „ела утре”, „след една седмица” или „след месец”. Но това ще изчезне, защото ще изгубим усещане за времето. Времето ще стане промяна на състоянията до степен, в която хората няма да мислят за сутрин и вечер. Тези понятия ще изчезнат от съзнанието и времето ще бъде измервано само чрез случващите се промени.

Така се издигаме над времето и пространството. Всички наши усещания повече няма да зависят от тях. Ще продължим да ядем, да пием и да вършим неща от този свят, но ще ни влияе един нов механизъм и ново отношение, докато целият този свят изчезне и плавно се пренесем в новото състояние. Важността на този свят ще се изгуби до такава степен, че ще спрем да го виждаме и чувстваме.

Доколкото се издигаме, за да се свържем един с друг, дотолкова този свят ще започне да изчезва.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54519]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата реалност представлява развитие на нашите желания за получаване на наслаждение. Първо, тя трябва да се развие сама, докато достигне духовното ниво. От този момент започваме да се развиваме в две направления, в зависимост от два паралелни пътя: ляв и десен, винаги издигайки се над своето желание за получаване на наслаждение и работейки за важността за желанието за отдаване, докато не разберем, че въобще няма желание за получаване – всичко съществуващо е чисто отдаване.

Така достигаме до точката, в която нищо не е бяло, а около нея съществува само една бяла светлина, и ние започваме да правим различни действия, за да поддържаме това бяло свойство. Цялата работа се случва през нощта, за да отделим природата на получаване от природата на отдаване и за да разберем, че нашето желание за получаване на наслаждение е обратният отпечатък на светлината. То ни е било дадено именно за да го преодолеем, да се издигнем над тъмнината и да изградим своя собствена реалност.

Тези препятствия са като домашни упражнения или спортни тренировки, от които зависи целият ни напредък. А учителят е добър, когато има голям резерв от добрина и упражнения, организирани в правилна подредба, съобразно с нуждите на всеки ученик. Той също така знае как да доведе човека до поправяне, до целта, по най-бързия и ефикасен начин.

Целият ни живот е серия от упражнения, които Творецът поставя пред нас, чакайки ни всеки път да реагираме правилно на тях. Той е най-компетентният съдия, който никога не прави грешки, който знае всичките ни пътища и основата на всеки един. Затова трябва да разберем, че всичко, което чувстваме във всеки един момент от съществуването си, е само с цел най-бързо и ефикасно да постигнем добрата и правилната цел на своето развитие, докато достигнем до крайното, идеалното състояние.

Затова трябва да оправдаваме всички действия на Твореца и всички ситуации, в които ни поставя, да се упражняваме в преодоляване и изясняване, в установяване на правилно отношение. Това е целият ни живот.

Но когато не успеем да направим някое от упражненията и не действаме по правилния път, тогава настъпва следващото състояние. Ако действията ни са успешни в него, поправяме също и дълга, който сме оставили преди това. Всички състояния във всеки един момент са свързани във верига на причина и следствие: усещането в сърцето и разума, възприемане на реалността, на миналото, на настоящето, на бъдещето и на цялата среда. Всичко това аз обрисувам в своите собствени свойства като цветове на белия фон на светлината, които взимам от черната точка, потопена в белия океан на отдаване.

Всичко съществуващо, освен тази бяла светлина, която все още не различавам, е оттенък на моите свойства. Ако ги издигна до оправдаващия, Който ми дава сегашните усещания, ще видя себе си като черна точка сред океан от бяла светлина. А всичко друго, което виждам, е допълнение, което ме води до следващото, по-висше стъпало.

Неговите допълнения винаги идват под формата на усещане за тъмнина, във всички различни форми, която настояща реалност обрисува пред мен. Но всички тези цветове са съставени от моите „613” не поправени желания. Затова виждам, че в цялата реалност, материалното и вътрешното усещане (сърцето и разума), Творецът винаги ме подканва да постигна подобие с Него. В крайна сметка нямам нищо друго освен тази единствена черна точка, основа, която Той е използвал, за да ме създаде „от нищото”, благодарение на океана от висша светлина.

Духовната работа започва тук.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 08.09.2011

[54025]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някакъв трик, от който мога да се възползвам, така че през цялото време обществото да ме насочва, независимо от всички пречки, които ми поставя  моя егоизъм?

Отговор: Това е един много интересен момент. Виждаме, че по протяжение на цялата история, и до ден днешен, човек е ставал все по-умен, от поколение в поколение. И тази мъдрост се натрупва във всяко поколение, а не в самия човек.

Да допуснем, човек е изживял определните му 70 години, завършил е живота си и се ражда отново – в следващото поколение. Но защо той се ражда съвършено неразумен, и губи всичкиящя си жизнен опит, навици, всичко, което е получил в предишния си живот? А от друга страна за какво умираме, щом бихме могли да пренесем със себе си всичката възприета мъдрост от поколение в поколение?

Животните работят по инстинктивно заложената в тях програма. Те се раждат и на тях не им е необходимо да се учат, те вече притежават всички нужни им инстинкти. Но при човека тези инстинкти не съществуват, и как тогава аз мога да предам от поколение в поколение всички постигнати от мен успехи в изучаването, натрупаната информация, знанието за обкръжаващата среда, обществото, целия опит?

И Творецът ни е приготвил особен метод. Развивайки се като животни, само на материално ниво, ние не бихме могли да пренесем от живот в живот никаква натрупана информация, която сме придобили като хора (хора в материалния смисъл, тоест на неживо, растително, животинско и човешко стъпало).

Но сега ние излизаме на последното четвъртото стъпало от човешкото развитие – и в това е причината за глобалната криза, кризата в обществото. Понеже ние чувстваме, че сами не съответсваме на тази глобалност, не сме свързани с обществото на таова ниво и и не го използваме, за да изградим самите себе си.

Природата изисква от нас да се развиваме в много интересна форма: ако аз съм свързан с обкръжението и се развивам за негова сметка, тогава аз построявам в себе си нови стъпала на постижението чрез моята връзка с това общество. По такъв начин аз ставам “Човек“, тъй като придобивам желание за отдаване. И тогава цялата ми работа, всичките ми знания и постижения, всичко с което съм се сдобил за 70 години на моя живот – остават в обкръжението.

А когато умра и се родя отново, започвайки новия си живот, аз се свързвам с всичката тази информация, оставена от мен като в хранилище и продължавам! Тоест всяко стъпало сега, ако ние правилно се свързваме с обкръжението, ще бъде изграждането на още по-високо стъпало.

Не започвам отново да откривам Менделеевата таблица и всички останали закони. Ако аз по естествен начин се свързвам с обкръжението, то ще получа от него всички знания, които съм достигнал преди и съм оставил в обществото. Аз съм останал там, всъщност съм се съединил с тях и съм установил контакт!

По такъв начин ние виждаме, как сами запълваме всички недостатъци, празноти оствени от природата в човека, в сравнение с животните. Такъв чудесен способ ние приготвил Твореца за духовен напредък. И в течение на няколко години или въжно е на няколко живота, аз се издигам на самия връх и не губя нищо – нито един малък детайл, изучен някога дори в този материален свят.

Новороденото се ражда и започват да го учат да контактува с обкръжението, тъй като раждайки се то притежава само неживо, растително и животинско стъпало и трябва бързо да премине всички тези стъпала. Но след това то така ще се развие, както е било казано по времето на Храма, когато целия народ на Израил се е намирал в духовно постижение: “нямало е дете, от Дан до Беер-Шев, което на шест години да не е знаело законите на святостта и нечистотата“.

Защото всички тези постижения се съхраняват в обкръжението, с което в течение на своя живот аз се съединявам и ставам едно цяло. Там се намират всички мои постижения, цялата духовност – а физическото тяло живее и умира, тъй като то е само външната форма намоето проявление.

И всичко това е много актуално днес, защото ние сами все още не знаем, на какво високо стъпало ние съдено да се издигнем.

От урок по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се развиваме от състояния, които са много далеч от поправените, както е казано: „всичко произлиза от земята“ – т.е. от степен, която не разбира, не усеща духовното и самата тя не съществува в него с нито едно от свойствата си. Така желанието за наслаждение започва да се развива под въздействието на силата на отдаването, на силата на светлината и този процес е много дълъг и стъпаловиден.

Тъй като на всеки етап то трябва да изпита противоположните състояния и техните всевъзможни съставки, за да предобие разбиране и опит. Дори на неживата степен, където желанието сякаш нищо не усеща, материята е действително безкрайна – цялата Вселена и огромното нейно разнообразие – цялата Менделеева таблица.

Защо е нужно такова разнообразие и обем? В края на краищата само за да се съберат всички тези впечатления, получени на неживата степен и за да се създадат от нея растенията.

А на растителна степен отново започва безкрайно разнообразие на видовете – и защо ни е нужно всичко това? Известна част от тях изчезват в течение на еволюцията, а се появяват нови – всичко това е развитие на желанието за наслаждение на растително ниво. След това над нея възниква животинската степен и отново се появява огромно множество видове – ние дори още не познаваме всички.

И в крайна сметка това развитие достига до степента „човек“ – отначало просто като усъвършенстване на животинския вид, който още дълго време ще се развива, докато не започне да долавя нещо над своя животински живот. Тази същата светлина, която е работила през цялото време и е създала всички предходни стадии – сега работи на последния, четвърти стадий над човека.

Отначало светлината играе с човек, като с малко дете, което вярва на приказки – тя го заставя да създаде себе си по образа на богове и изваяния, да се покланя на идоли, на дървета, на камъни, да вярва в какви ли не неземни духове. Тъй като без това, той не може да се развива. И трябва да разберем, че всички тези стадии няма как да ги избегенем или да ги надскочим.

И дори Тора е написана по такъв начин, че всеки я разбира съгласно своята степен. Ако гледаме на нея „в простото ѝ тълкуване“, то тя ще ни се стори като исторически разказ и понякога съвсем нереален. Но има по-дълбоки нива от нейното постигане: намек, иносказание, тайна на Тора…

И ако искаме да достигнем истинската основа, то трябва да я разглеждаме като разказ за желанието да се наслади и неговото поравяне. Това е, което се опитват да ни обяснят кабалистите. Те създават такива коментари, като се взема откъс от Тора и обясняват неговия вътрешен замисъл, от гледна точка на вътрешните свойства на човека – тоест желанието да се наслади и неговото поправяне, което е основа на цялата материя. Тъй като неживата, растителна, животинска природа и другите хора – са нашето усещане за собствените ни органи на осезание на външното за нас ниво на желанието за наслаждение.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2011

[55897]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трудността, която усещаме в нашата работа, насочена към това да отменим нашето его и да се постараем да се свържем един с друг – произтича от факта, че ние не чувстваме важността на тази работа.

Даже напротив, всичко е устроено така, че чувстваме презрение: „Защо да се съединявам? С кого?..“. Гледам тези хора. Лицата им, характерите им – и не чувствам нужда да се обединя с тях. Намирам се в такова скриване, че реалността пред мен ме отблъсква от съединяването.

Затова кабалистите препоръчват да се изгради среда, група – главно с цел да тя да започне да ни разкрива важността от обединението, значението на любовта към приятелите. В крайна сметка, доколкото това ще бъде важно за мен – дотолкова ще мога да се откажа от себе си и да започна да се свързвам с другите хора. А ако аз не се опитвам да намеря сили, за да почувствам значението на обединението, мога да се въртя много години и дори да не се доближа до другите, за да бъда свързан с тях чрез сърцата ни. И тогава, разбира се, аз нищо не получавам и нищо не разбирам.

Чувал съм много оплаквания от хора, които дълго време се учат с нас. „Занимавам се с това в продължение на много години. Какво се случва с мен? Защо не напредвам?“. Не им отговорям, но наистина бих искал да им кажа: „Вие сте тук в продължение на десет години?! Аз те виждам, сякаш идваш току що…”

Присъединил ли си се към групата? Опитваш ли се да изградиш Шхина – мястото, където ще се възцари висшия свят, ще се разкрие в теб? Грижиш ли се за съсъда, достоен за разкриването, за което сега питаш? Това е твое задължение! Направи ли го?…Тогава защо броиш десетте години? Може би през всичките тези години си се връщал назад, а не напред?..“

Самият човек не прави проверката правилно за това колко усилия е вложил, за да се свърже с другите хора, а пресмята години според астрономическия календар в съответствие с въртенето на Земята около оста си и на Земята около Слънцето. Но дали самият човек се е преобърнал няколко пъти, за да се постигне целта? Или си е останал какъвто е и, значи не е минала и една година.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55758]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава всички да се откажат доброволно от всичко заради духовната цел?

Отговор: Доброволен отказ на всички заради духовното означава да си поставиш за цел да достигнеш до отдаване, само това свойство да се възцари в теб и да престанеш да усещаш себе си. Сега не усещаш Твореца? Ето така няма да усещаш себе си – каквото и да се случи.

Както и да ти се карат, каквото и да говорят за теб – никакво външно въздействие няма да ти влияе.

Егоизмът ти все повече ще нараства, но през цялото време ще се издигаш над него със силата си на отдаване. И тогава в нещо ще бъдеш подобен на Твореца.

Виждаш, че ние може да Го ядосваме, да Го разтреперваме – а Той не ни обръща никакво внимание. Как му се удава това – нима висшата сила е лишена от чувство и разум? Не, това е просто абсолютното свойство на любовта и отдаването, което е над всичко. Всичките престъпления ще покрие любовта!

Всичко казано можем да смятаме като подготовка за началото на Новата година. Сега може да се каже, че сме готови.

Това не са леки състояния и колкото по-нататък напредва човек, толкова по-дълбоки стават те. Както в спорта, на финал излиза най-подготвеният да достигне до целта. През цялото време се извършва все по-щателен подбор – количеството се сгъстява и по такава йерархия ние достигаме до финала. И не трябва много да се преживява, че някой е отпаднал по пътя – макар че това е много жалко, но такъв е светът, такава е природата.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2011

[55880]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се намираме в постоянен процес на развитие на желанието си за наслаждение. От този момент, когато то е било създадено от светлината ”от нищото”, това ”нищо” е започнало да се развива под въздействието на светлината и до този момент така и продължава – от началото на творението до неговия край.

В това развитие има такива етапи, на които желанието за наслаждение още изобщо не се нарича творение и строи свое неживо, растително и животинско ниво – системата на духовната природа. А после вътре в тази духовна природа, се създава душата – Адам, ”човек”, говорящо ниво. Тази душа също се развива на степени: нежива, растителна и животинска, в световете БЕА (Асия – неживо, Ецира – растително, Брия – животинско ниво).

А човешкото ниво в човека – той трябва сам да построи себе си. Ако не строи себе си като човек, то съществува като животно и използва цялата обкръжаваща среда (нежива, растителна и животинска, всички светове БЕА) егоистически, опитвайки се да получи от нея максимално, колкото ù се отдаде. Така се развиваме, изсмуквайки от обкръжаващата природа всички всевъзможни напълвания, помагащи ни да растем в своя егоизъм.

И когато достигнем такава степен, когато вече почти всички са притиснати от природата, то започваме да усещаме, че егоистичното ни желание е противоположно на степента ”човек”, на света Ацилут. От този живот ни става тежко, но не знаем кого да обвиним за това, защото светът Ацилут е скрит от нас и се намираме по-ниско от парса (границата, която го отделя от световете БЕА).

Затова човек не разбира, защо му е толкова зле. Оказва се, че целият живот е пред него, всичко е за него – живей и се радвай. Но не получаваме допълнителна светлина, която не може да мине през парса от света Ацилут и да се спусне към нас през световете БЕА и от това ни е лошо – от човешката част в нас. Защото този човек в нас е противоположен на сегашната човешка степен, Зеир Анпин на света Ацилут. Така започваме да се стремим да разкрием източника на живота си, на неговия смисъл и цел.

Цялата наша работа – да се напише ”черно на бяло”. ”Бялото” – се нарича света Ацилут. ”Черното” – това е най-ниската ни степен, цвета на света Асия. Светът на Брия е червен, на Ецира е зелен, на Асия е черен. А всичко се пише на бял фон – на ”висша белота” (ловен елийон) на света Ацилут.

Пишещият човек е този, който се проверява и измерва спрямо света Ацилут. Той иска да стане подобен на човека на света Ацилут, но проверявайки себе си вижда, доколко не съответства на този образ. Така напредва.

От урока по статията на Рабаш, 25.09.2011

[55678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→