Въпрос: Как да се събудиш от дълбок сън, а не да чакаш, докато пробуждането дойде само? Вие казахте след конгреса, че трябва да се грижим,  другарите да не паднат.

Отговор: Ако ще гледаме безпристрастно на себе си от страни, на състоянията, които сме преминали, то ще съберем опит за всички бъдещи „поколения“, тоест бъдещи състояния. Ще знаем, че след подема идват падения, след насищане – настъпва мъгла, притъпеност на усещанията.

Не е страшно, затова ще знаеш процеса. Спокойно ще го изучаваш, в балансирана форма. Науката кабала – е самопостижение, и нищо повече. Освен мен, няма никой. Колкото повече опознавам себе си вътрешно – благодарение на това, разкривам Творецът, който ме е създал.

Няма човечеството, този свят, висшите светове… Нека да опозная самия себе си, преминатите от мен състояния! Това състояние в мъгла – и хубавото. А преди е било друго – също забележително. А ние искаме да го тушираме, поправим, да го преобърнем, разбием. Но защо?

Преди всичко, трябва да се изясни. Отделно слиза светлината, която изяснява, и отделно – която поправя, и не трябва в мига да се отказваш и казваш, че не искаш това състояние. Отначало погледни, какво точно не искаш!

Ако все още се намираш в състоянието от конгреса – постарай се да не паднеш от него. Но ако вече си паднал – погледни, как падаш. Ако изуча това състояние, то по нататък ще знам, как правилно да го използвам.

Ако не преминавам през тези състояния, няма да знам всички „за“ и „против“, защо и откъде идва – как ще опозная себе си? Нима някога съм казал, че това състояние трябва да се изтрие, без да се изучи? Преодоляване на падението и ускоряване на времето – означава, бързо приключване на неговото изясняване, за да дойде веднага след това поправянето – тоест подем.

Но това вече е друг подем. Знаем, че Малхут на висшия се превръща в Кетер на низшия. Това означава, че което съм считал за подем в миналото състояние, сега, в моето текущо състояние, се счита падение!

И сега трябва да се издигна качествено, осъзнато, с голяма дълбочина на анализа. Така, че моя предишен подем, сега се разглежда като падение! Това, което съм считал за отдаване – след изясняване, считам, че е получаване! Преди за мен то е било Кетер, сега виждам, че е Малхут.

И не мога да го направя, ако не проведа ясен анализ за своите състояния на подем и падение, на мъглата. Изучавам, колко съм се наситил, колко съм уморен и не желая да правя нищо – като учен, наблюдаващ за своето куче или опитен заек, проверявайки и изучавайки го.

Имам точна научна методика, нужно ми е да знам: какво означава за мен „да получавам“, и какво означава „да отдавам“, кой съм аз и моето общество – и Творецът горе. А приборите, използвани в този експеримент – са моите чувства и разум. С тях работя, за да разкрия всяко състояние.

Разбирам: какво идва от страна на получаването, и какво от страна на отдаване, какво излиза от мен, и какво от влиянието на обкръжението – и къде се намират тези параметри спрямо целта, за да бъде в средната линия. Приборът за измерване са трите линии.

От урока по учение за „Десетте Сфирот“, 15.12.2011

[63305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да се използва понятието „любов към другарите“, за да се придвижваш към него дори тогава, когато не чувстваш тази любов и съединение?

Отговор: Ако чувстваш, че си длъжен да се придвижваш в направление на любов към другарите, защото с това поправяш своята душа – то на теб е ясно, какво правиш.

Ако ти си в такова състояние, че не усещащ в него необходимост, то трябва да търсиш съвети, помагащи да се разкрие необходимостта и важността от достигане на тази любов. Освен това, няма нищо. Ако „любовта към ближния, както към себе си“ е главното правило на Тора, то не е нужно да изпълняваш друго освен него. Всяко твое действие – и в чувствата, и в разума, трябва да бъде насочено към достигане на голяма любов, голямо съединение.

Струва ни се, че това е нещо просто, и не разбираме, какво толкова особено има – не чувстваме никакъв вкус. На нас ни се искат някакви сериозни дела, и съвършено не възприемаме принципа на любовта към ближния.

Но ако разбирам, че егоизмът е целият материал на творението, и мога правилно да го обработя, само работейки над отношението между мен и другарите, то нашите с тях отношения се превръщат в поле. Ако го използвам правилно – то ще се превърне в поле, благословено от Твореца. А ако не – то ще бъде поле, по което вървят грабители и хищни зверове.

Струва ни се, че това не е важно, не е сериозно нещо, и в света има по-възвишени цели. А тук става въпрос за някаква любов един към друг, сякаш ни призовават да бъдем добри деца. Но освен това, действително няма нищо друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63378]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще препоръчате на англоговорящите слушатели при четене на книгата Зоар: да следят текста, отпечатан на хартия или просто да слушат? На иврит или на английски?

Отговор: Ако човек просто слуша звученето на текста, който четем, но през цялото време пoлага вътрешни усилия за разкриване на текста вътре в свойството отдаване, желаейки това свойство да се разкрие в него – това е най-добре.

За пример, аз просто чувам звука на думите, но какво означават те – не знам. За да ги разбера, ми е нужен някакъв вътрешен преводач, който ще ги превежда за мен. Преводач, който да преведе думите на Зоар за мен – това е само свойството отдаване, ако се разкрие в мен. Тогава веднага ще разбера за какво става дума. Ще видя тази картина чувствено, ще вляза в нея, тя ще оживее в мен.

Нямам нужда от нищо друго, освен свойството отдаване. Тогава всичко, за което се говори в науката Кабала, веднага ще разкрия вътре в това свойство. Точно като превод по телевизията, но ти не можеш да включиш екрана. Веднага щом го включиш – в този миг ще видиш. А засега? И все пак има нещо, което се крие зад екрана, тече по проводниците, но ти не можеш да го включиш.

Липсва ни само екранът…

От урока по книгата Зоар, 15.12.2011

[63211]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Нашето развитие е резултат от разгръщането на веригата на решимот. Всяко решимо – това е целият свят. То ми дава усещане за света. Всичко, което сега чувствам, е свързано с пробудилото се в мен решимо. Всяка секунда в мен се сменят десетки, а и повече решимот – както се развива макарата на кинолентата. Всеки кадър ми показва картина от света посредством петте органа на чувствата, при това за всеки от тях – в негов темп: за честотата на зрението смените на кадрите са по-бързи, отколкото за слуха, а слухът малко превъзхожда обонянието, вкуса и осезанието.

По такъв начин, всяко следващо решимо включва огромно количество частни решимот, обрисуващи детайлите на моето възприятие. В крайна сметка, именно решимо усещаме всеки миг.

Въпрос: Решимот са положителни и отрицателни. От какво зависи?

Отговор: От теб. Готов ли си за разкриващото се в теб решимо? Защото то се проявява в твоите желания. Харесва ли ти обрисуваната от тях картина? Или обратно? Подготвен ли си? Признаваш ли, че Творецът е „добър и творящ добро и на лошите и добрите“? Издигнал ли си се над себе си? Приемаш ли всеки обрат като разкритие свише, идващо към в твоя полза?

Ако да, то при теб всичко е добре, и ти си поправен. Казано иначе, издигнал си се над егоизма с вяра над знанието и си приел силата на отдаване, която превишава силата на получаване. В такъв случай, разбира се, ти се радваш на всичко, което ти се разкрива, разбирайки, че всичко е към добро.

Решимот по веригата се сменят в теб до самия край на поправянето, и тази верига не зависи от това, как си подготвен. Тя си работи по своя начин. Решимот водят началото си от разбиване на съсъдите, когато получаващите и отдаващите желания са се смесили помежду си съгласно тяхната величина и дебелина, свойства и качества, и в края са създали многостранен конгломерат.

Като цяло, трябва да приемем всяка „картина“ като следваща стъпка по пътя – оптимална, най-добра, единствено възможна.

Тук възниква въпрос: как да се подготвиш към такъв подход? За това трябва съкращение, екран и отразена светлина. Тогава новото решимо пада в благодатна почва: то е – като младенец, роден в моето желание, вече подготвено така, че всичко му идва в негова полза. Идеално, че именно подобно на младенец решимо трябва да се разкрие в готовия за него съсъд.

От урока по статия „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63128]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато се завръщаш в точката на единството, какви вътрешни движения са правилни за развитието на тази точка?

Отговор: Аз – групата – Творецът.

Трябва да се опиташ да ги усетиш като нещо обемно. Аз – групата: аз се явявам част от тази група, разтварям се в нея до състояние, когато ставам вместо ”аз” – ”ние”. Освен това, в групата се намира Творецът и всички заедно достигаме до състоянието, когато няма нито ”аз”, нито ”ние”, нито ”Творец ”, а всички се сливат в едно цяло. Това е точката на единението.

Въпрос: Ако забелязваш в себе си голямо желание  и загриженост за другите, това правилното направление ли е?

Отговор: Да. Но това не е достатъчно, трябва да има и точка на Твореца свише. Иначе ти просто създаваш някаква команда, грижеща се за другите.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63375]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От какво е съставен екрана и как му се отдава да направи така, че светлината да не анулира желанието.

Отговор: Екранът – това не е желание, а сила на съпротивление. Екранът се усеща като разчет за работата с желанието.

Как мога да се издигна над желанието, ако целият се намирам вътре в него? Но аз получавам особена сила отвън (от обкръжението или от светлината, т.е. от някакъв външен фактор), позволяващ ми да се отделя от своето желание.

И тогава вече не съм потопен в своето желание и не се отъждествявам с него. Не съм му подвластен, мислейки само как да го напълня, сякаш съм му роб, който през цялото време получава указания от стопанина си и тръгва да търси къде може да намери онова, което желае любимият. Свише получавам друга сила и друг разчет – или с помощта на големи страдания, или за сметка на просветление в разума.

По-рано се грижех само за него и желаех да го напълня, т.е. бях голям егоист. Големият егоист вече не живее вътре в своето мъничко желание – той се отделя от него и гледа отстрани как може да го напълни все повече и повече.

Но отделяйки се от егоизма заради още по-голямото напълване, започвам да правя разчет извън него. Тоест вече се създава някакъв разрез между него и мен самия, вземайки решения: разделят се разума и желанието. И тогава започвам да разбирам, че желанието ми през цялото време поробва моя разум и ме прави роб на желанието.

Много хора в света усещат това, например: алкохолиците, наркоманите. Ако това нанася явна вреда, човек разбира, че е станал роб на своето желание, на своя пагубен навик.

Но ако вече гледам на желанието отстрани (а затова трябва голям и развит егоизъм: и разум, и желание), започвам да съжалявам, че през цялото време му се подчинявам. Иска ми се да се освободя за малко от него и с това започва развитието на човека.

Започвам да мисля, може ли някак си да променя желанията си: едни да огранича, а другите да увелича. Това е възможно за сметка на обкръжението. Ако не се бе случило разбиването и не се беше образувало обкръжение, нямаше да имаме никакви шансове да изскочим от своите желания. Но доколкото съм свързан с обкръжението, което ми свети и ми внушава други ценности – постепенно се променям.

Сравнявам ги със своите ценности и виждам, че съм искал само добре да си похапна, а обкръжението ми говори за музика, театър, опера. Аз се засрамвам и започвам да правя разчети, които ме отделят от желанието ми. В крайна сметка започвам критически да го оценявам и така се поражда проблемът – че аз вече не съм доволен от себе си и съм принуден да се променя и присъединя към обкръжението.

Така влияе обкръжението, кара ни да направим такъв разчет, че сме готови да се променим напълно – само да ни уважават обкръжаващите. Но за сега това е само чисто егоистично, без какъвто и да е екран. За сега това е егоистичен екран – искам да съм красив и строен, и затова се ограничавам в яденето. Независимо, че това не е проста работа – но хората го правят – всичко зависи от това, кое е по-важно за теб и кое ти доставя по-голямо наслаждаване: външният вид или храната. Всичко зависи от разчета и за сметка на обкръжението аз мога да издигна важността на едното спрямо другото. Затова, който иска да отслабне или да остави някакъв вреден навик, трябва да се включи към такова общество, което цени живота, освободен от такива навици.

Но ако искаш да придобиеш антиегоистичен екран, то това е нещо друго. За това ти трябва обкръжение, което да ти внушава ценността на отдаването. Трябва да ти стане болно, че ти не можеш да отдаваш. Ще усетиш, че поради това те пренебрегват и че не струваш нищо и безцелно си губиш своя живот – че изобщо не си струва да се живее, ако не достигнеш отдаване!

Влиянието на обкръжението трябва да бъде толкова силно, за да усетиш, че е по-добре да умреш отколкото да живееш такъв живот. И тогава започваш да изискваш, да молиш, да правиш всевъзможни разчети, за да получиш екран! А когато видиш, че няма да го получиш случайно – ще започнеш да молиш светлината, възвръщаща те към Източника. Това ще те доведе и до осъзнаване на злото.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.12.2011

[63311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Малхут – това е желание за наслаждение и не разбира нищо освен това. Но ако тя се развие толкова, че за сметка на постоянно идващата към нея отгоре светлина, желае да усети това, което е над нея, то тя започва да се стреми към първите девет сфирот.

Отначало се стреми към горните сфирот само заради това, да получи от тях за себе си. Защото мисли, че в тях има нещо, което може да я напълни. Това е подобно на човека от нашия свят, който иска да погълне целия този свят: всички мнения, научни знания, култура и мисли, че по такъв начин ще може да се напълни, да придобие знание и власт.

Но свързвайки се с деветте първи сфирот, даже егоистично, Малхут получава от тях светене, което започва да я „разваля“. От една страна, тя започва да разбира, че от висшите сфирот не може нищо да разбере, да получи и да се напълни. Това е изводът, до който стига човечеството в течение на своята история.

А от друга страна, получаването на светлина пробужда в нея усещане за нейната незначителност: чувство, че има нещо над нея – че я управляват и тя никога няма да успее да вземе властта.

Така човек започва повече да се свързва с обкръжението, защото вижда, че всичко зависи от него. И по такъв начин стига до поправяне.

Но цялото поправяне също е вътре в обкръжението, а не в самия себе си. Защото всеки има само своята точка и само включвайки се в общото желание, намиращо се извън него, той намира себе си.

Той разбира, че неговото „Аз“ се намира не в неговата точка, която той преди е искал да издигне и напълни. Доколкото отдава себе си на света – там и намира своя истински духовен съсъд и своята истинска придобивка. Там и остава – вътре в другите.

И тогава става независим от свята изходна точка и вечен, доколкото тази точка се отменя, и по такъв начин той достига Безкрайността.

Взаимното включване на Малхут в деветте първи сфирот става на всички степени и на степените на този свят то се проявява като нашата еволюция. Днес се намираме в особен преход: човечеството започва да преминава от усещането за включване на деветте първи сфирот в Малхут на нейното стъпало – към включването на Малхут в деветте първи сфирот.

Затова започваме да разбираме, че без включване в другите е невъзможно да съществуваме. Повече няма да ни се получи животът в общество на потребление и ще се наложи да построим нови, други отношения.

Същите процеси, които стават в света на Безкрайността и на всяко стъпало, стават и при нас, в този свят. Само че в друг материал.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 15.12.2011

[63220]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Арава, урок 2

Искрата на отдаване е прикрепена към моето огромно его, мъничка искра над цялата тази планина. Тази искра е там само при условие, че аз я издигна над егото, тоест искам главата ми да е в облаците. Как да се откъсна от егоизма и да бъда в тази искра, вместо да бъде вътре в това огромно его, в качествата, желанията, навиците и възпитанието, които ме изграждат?

Разбира се, това е невъзможно; всеки вижда това. Човек открива, че той е напълно неспособен и все пак разбира, че трябва да постигне целта на живота. Той не иска да умре като животно! Иска да разкрие духовния свят, да постигне смисъла на живота и да почувства цялата вселена. Не е съгласен да пропилее целия си живот и да умре като животно, без награда, цел, знание, смисъл, разбиране или любов.

Тогава как мога да пробия този кръг? Всичко което искам е егоистично, но дори така не съм способен да поддържам тези мисли. Ежедневието ме погребва под своето тегло и то няма да ми позволи, дори егоистично, да мисля за духовната награда, да погледна дори малко над този свят.

Написано е, че „затворникът сам не може да се освободи от затвора“. С други думи, не съм способен да издърпам себе си за косата от блатото, в което съм. Обаче трябва да полагам максимални усилия и да се опитвам да направя това много пъти, за да разбера, че трябва да се обединя с обкръжението.

Това е възможно само при условие, че виждам, че нищо не може да ми помогне. Ще продължа да живея този кучешки живот, докато умра, освободя се от всякакво задоволство, любов или смисъл и без да съм постигнал дори една от своите егоистични цели. Само ако опитам всички възможни средства, ще постигна такава болка.

Не се изисква никакъв специален интелект или способност – само упоритост. Както е казано: „Прави каквото искаш, но не напускай“. Ще достигнеш пълно разочарование в своите сили и ще осъзнаеш, че само групата може да ти помогне. Това е твоята единствена надежда. Никой друг не може да те спаси. Няма да помогнат нито твоите фини усещания, разум, опит, образование, пари и сила! Просто се нуждаеш от групата.

Виждам, че съм направил всичко възможно с всички свои сили, пари, разум, желания, качества и навици. Опитал съм хиляди различни неща и нищо не е помогнало. Напълно съм загубил надежда в тях. Единственото нещо, което остава, е да променя себе си. Вместо всичко, което имам, нека групата да дойде и да ме напълни. Нека да ми даде своите желания, мисли, интелект, чувства, разум и сърце – всичко! Нека дори да трансплантира моите органи; ако остана с това, което имам, ще завърша живота си като животно.

Ако достигна такова отчаяние, това е началото на обединението с групата. Това велико постижение идва само след пълно отчаяние в своите собствени сили. Виждам, че нищо не помага. Затова съм готов да се издигна над себе си до мястото, където се намират моите приятели, до сърцето и разума на групата.

Сега всеки разбира, че нищо друго не може да му помогне и че той трябва да зависи от другите. Взаимно поръчителство е нашето спасение. Ако приятелите ме оставят, с мен е свършено. Сякаш те ме държат над пропастта. Ако те спрат да ме държат, аз ще падна в нея. Аз завися от тях на 100%! Моят духовен живот и смърт са в ръцете на групата.

В тази ситуация човек със сигурност изисква взаимно поръчителство и  е готов да го направи. Готов е да плати за него с всички сили, които има. Готов е да дава на групата, да я подкрепя и да пожертва всичко само за това, групата да го държи.

Оказва се, че индивидуалният духовен живот на всеки човек зависи от групата, а групата влияе на всичко. Това наричаме взаимна помощ. Всеки трябва да дава на групата и тази група трябва да поддържа всички. Това е взаимното поръчителство.

Взаимното поръчителство не съществува между отделни личности. Групата е по-висше понятие, не нашето взаимодействие на нашето ниво.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011
[62144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Докато непрекъснато преминаваме през различни форми, как можем да продължим да се стремим към същото обединение с групата и с Твореца?

Отговор: Падението между две близки стъпала ми дава нова сила на стремеж. Например, вчера ядох, но днес отново съм гладен. По същия естествен начин трябва да се стремя към обединение.

Докато съм на своето настояще стъпало, мечтая за следващото. За мен то е идеалът. Тогава пораствам и се издигам до моя идеал. Така, как мога сега да продължа да вървя напред? Нужно ми е желание, което съответства на новия подем – желание, което е двойно по-голямо от предишното. С други думи, за да се издигна на още едно стъпало, трябва да загубя двойно повече.

Излиза, че непрекъснато правя две стъпки назад и една голяма стъпка напред. Това е, защото не е достатъчно да се върна с желание на предишното стъпало; трябва да усетя двойно падение, двойна загуба. Мога да придобия тази нова необходимост само от обкръжението и само тогава ще мога да се издигна на следващото ниво.

От урок по статията „Свобода на волята“, 15.12.2011
[63227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се заключава сега работата на жените, след конгреса?

Отговор: Работата на жените, по принцип, е такава, каквато е и на мъжете: грижа за единството, за раждането на новото състояние. Но в мъжете това състояние е по-активно, насочено именно към обединението.

Между другото, и в жените видях порив към това: как неочаквано се прегръщаха, държаха се една за друга. Това е много неестествено за нашия свят, а от друга страна, това действително произлизаше от чувството за стремеж към единство. Беше много хубаво да се види това. Когато се случва подем над самите тях, хората губят усещане за пол, възраст, всички различия в нашия свят, и се съединяват във вътрешен подтик към Висшия.

Вие почувствахте този стремеж от женската си същност и можете да го опишете сега и да го предадете и на другите жени, за да имат хубав пример. Порази ме поведението на жените: колкото те желаят да поддържат мъжете и са готови да пожертват всичко заради успеха. Това е женската работа – и помежду им, и в поддръжката на мъжете. Жените представляват единната женска част, а мъжете – единният събирателен мъжки образ, и така работят помежду си.

Надявам се, че още по-дълбоко ще почувствате това. Засега нямаме възможност да опишем състоянията си прочувствено: не достигат думи, още не разбираме, къде се намираме. Но опитайте се да направите това, поне в психологически образи. Жените го умеят.

Пишете за себе си, пишете за всичките си състояния, не се притеснявайте, за да стане това пример за всички останали жени, да влезне в мрежата ни и чрез женската страница на сайта да можете да се обедините и да се подготвите за следващия конгрес. Това е много важно. Без женската поддръжка не би могло да има никакъв успех.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→