Не е важно дали разбирам правилно какво чета в книгата или колко съм объркан – зачита се моето желание да разбера! Човек напредва благодарение на влиянието, което получава от висшата система, докато учи, чува за нея, желае да бъде включен в нея, извършва всякакъв вид действия към нея и работи с обкръжението си и по разпространението.

Постепенно започва да усеща тази система отдалече: започва да разграничава, че тя е Аба ве Има, вътрешни и външни части, и светлината хасадим (милосърдие) или гвурот, които му влияят според това, доколко той е включен в системата.

Това е цял свят и е невъзможно да се обясни на някого, който не живее в него. Както е невъзможно накратко да обясниш на същество от друга планета това, което се случва в този свят. То самото трябва да бъде в него, да получи нашите инструменти, чувства, интелект и вкусове. Ако приеме нашия живот, тогава след известно време то също ще поеме всякакъв сорт впечатления от обкръжаващото го общество и ще разбере какво се случва в този свят.

Не е възможно да разберем нищо чрез думи. Всичко трябва да премине през теб и да остави вътрешни впечатления в теб. Тогава ще разбереш, както казват „едното вътре в другото“.

Ние също сме така. Пробуждайки обкръжаващата светлината върху себе си с нашето желание да влезем в тази система, започваме да усещаме какво е пред нас: че цялата система е основана на любов и отдаване.

„Аз за моя Любим“ – в крайна сметка, се стремя към отдаване чрез тази система, изградена от мои приятели. „И моят Любим за мен“ – защото тогава ще започна да чувствам как Той ме променя с помощта на обкръжаващата светлина от същата система, в която желая да вляза. И така се случва моето поправяне.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че хората, които ги тегли към изучаване на ”Учението за Десетте Сфирот” са 10%. Трябва ли да се изтъква важността от прочита на източника, ако човек има такова влечение изначално? Или в наше време най-важното е разпространението?

Отговор: Т.е. от трима ученика, които идват вече в кабала, има 10% желаещи да изучават тази наука, като наука да я зубрят и да я разбират с разума си. Останалите – не. Ето тези ”останалите”, отиват напред, а зубрещите – 10% просто я изучават и толкова. Изучаването трябва да е чувствено, постигащо се от живота. Когато влизаш в тази система, ти се намираш в нея, адаптираш се, усещаш всичко и от своето усещане започваш да я разбираш. От своето присъствие в нея, ти започваш да работиш с нея. От своето съединение с останалите души, ти започваш да разбираш: в какво се състои тази връзка с ближния, защо тя задължително е необходима и т.н. Всъщност това е непосредствено, естествено, чувствено познание. Аз пожелавам на всички нас да се приближим до това.

Това е особена година, особено време. Навлязохме в истинската практическа кабала, когато постигаме цялата тази система вътре в човечеството. Тя започва сега да се разкрива, като скрепени зъбни колела. И в това трябва да вземем участие, да я разкрием за себе си и за останалите.

От виртуалния урок, 02.10.2011

[56984]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Много хора по света пропагандират за сплотяване и грижа за ближния. Как да се обединим с тях?

Отговор: С тях не се обединяваме. Има немалко „прекрасни души“, които доброволно работят в болниците, помагат на нуждаещите се, участват в дейности на благотворителни организации и фондове. Помагат на хората и е много хубаво. Както пише Баал а-Сулам и както потвърждават социологическите изследвания, до 10% от човечеството е проникнато от алтруистически желания.

Но днес за първи път в историята е настъпил преломен момент, и човекът трябва да се обучава по законите на този свят, в който встъпва. Защото нашата задача не е поредното егоистично подслаждане, не е подаръци за бедните, не е козметично преразпределение на ресурсите  в полза на нямащите.

Не, човечеството стои на прага на качествено ново измерение, в което сме длъжни да достигнем към глобално, интегрално единство. Природата вече ни подчертава какво има пред нас, сякаш говори: „Така трябва да изглеждате – органично свързани, както един човек с едно сърце, подобно на всички останали мои части. Достатъчно се разраства в мен раково образуване“.

Никой, освен нас, не разбира същността на произтичащото. И затова трябва да учим хората, ние – просветителската организация, обучаваща по законите на глобалния свят.

Взаимовръзката се проявява повсеместно, няма да се разединим, дори да поискаме. Единствената възможност да се скъса нашата връзка е  война, но и тя няма да помогне, защото вътрешните връзки никъде не изчезват. Войната бързо ще свърши, и отново ще бъдем принудени да продължим обединението, само че в по-тежки условия.

Днес кризата разрушава всички сфери на човешката дейност. И в това състояние трябва да видим трамплин, точка за скок към следващата степен. Еволюцията на природата ни задължава да преминем към нов етап.

Каква ще бъде нашата полза? Ние ще спечелим тази нова система. Работейки заедно над взаимното обединение, постигаме вътрешната сила на природата, нейния вътрешен механизъм – и се изкачваме на новата степен на битието. Преди всичко, се избавяме от днешните беди и проблеми, и освен тях, достигаме следващото измерение.

Друг изход няма, към това ни задължава природата. И затова не раздаваме подаръци на празници, оставяйки го на други организации, и се занимаваме само с новото, интегрално възпитание. Точно така, както яслите и училищата подготвят децата за живота в нашия свят, сега трябва да подготвим цялото човечество за живота в света, който се е открил пред нас, и в който всички са обединени в глобална взаимовръзка.

Висшата, единна, интегрална система се приближава към нашата, човешката система, разрушена от егоизъм, и ако се сблъскат, ще се случи ужасен взрив.

От урока по статия „Една заповед“, 07.10.2011

[56861]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В работата над обкръжението има два подхода: обучение и възпитание.

Обучавайки човека, му разказваме за ”кръглия”, взаимосвързан свят, който трябва да пребивава в равновесие с природата, за мрежата, свързваща нашето общество, в което всички сме длъжни да се включим. Обясняваме какво е това глобален, интегрален свят и в какво се състои кризата, разгръщаща се между нас и общата мрежа. Учим хората на тази наука – за всеки в рамките на способностите му, в подходяща за него форма. Говорим за природата, за нейните закони и това се нарича образование.

Второто съставящо глобалното просвещение е възпитанието. В неговите рамки привличаме хората към дейност в групите, в различните социални системи. Обясняваме как правилно да уредим връзката, привличаме психолози, провеждаме колективни мероприятия. Тук също е необходимо учене, но главното е именно практическата част. Човекът трябва да възприема, да усвоява, вътрешно да откликва на различните форми на отдаване и обединение, демонстрирани по телевизията и  радиото, по вестниците и др.

А по-нататък, благодарение на всички тези усилия на обществото, към нас приближава светлината, възвръщаща към Източника и ни променя помалко. Двойното въздействие на обучението и възпитанието активира силата на масите – особеният ефект на ”множеството”, както е казано: ”В многочислеността на народа е величието на царя” (Мишлей). Това не просто е множество, това е болшинство, в което се разкрива по-високо измерение.

В самота без другарите, със своята точка в сърцето, ти си нула. Така до никъде няма да стигнеш. Но ако заедно прилагате усилия на духовния път, то, независимо колко нищожни биха били те, ще достигнете до успеха, благодарение на ефекта на масите. Ако човечеството би се включило в тази работа, промените биха последвали незабавно, още на следващия ден.

От урок по статия ”Мир в света”, 06.10.2011

[56787]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съществуват три степени на достигане на пълно сливане на човека с Твореца: обятие, целувка и сливане (соитие), които той достига с помощта на разкриващата се система от връзки.

Тези степени и символизират празниците в началото на Новата година: самата Нова Година(Рош Ашана) – е обятие отляво, а след нея обятие отдясно – светлината на Сукот, която нараства всеки ден. Чак до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот(Шмини Ацерет), в който се достига пълно сливане.

Казано е: “ Неговата лява ръка под моята глава, а дясната – ме прегръща“. След това произтича съединение, което се нарича „целувка“ – по-високо от табура, и след него на нивото Есодот – по-ниско от табура, в получаващите желания, когато вече има светлина Хасадим, за да притегли вътре в нея светлината Хохма заради отдаване.

Целият свят сега разкрива тези степени. И дори светът да не знае, какви етапи преминава, то той се намира в този процес. Отначало постепенно се разкриват греховете – лошото усещане, причина, принуждаваща да се разкрие злото, на нас ни е зле. Но още не знаем, защо ни е зле и никъде нищо не се получава.

След това настъпва следващия етап, когато започваме да разкриваме, че причината за тези неудачи е в това, че не сме съединени един с друг и не съответстваме на природата.

Обръщайки се към света в общо, към всички хора, Творецът остава в определено скриване, и вместо Себе си, отдаващия, предлага на хората в качеството си на свой представител – обкръжаващата ги природа, с която трябва да достигнем равновесие.

Вместо, да достигат любов към приятелите и да строят общия духовен съсъд за разкриване на светлината на сливането, хората просто разкриват необходимостта да се обединят, за да съответстват на този глобален и интегрален механизъм, който действа в природата и сега започва да навлиза и на човешко ниво.

Преди сме мислели, че то действа само на ниво нежива, растителна и животинска природа – като закон за съществуването на Вселената. Но себе си сме считали за нещо по-висше. Сега откриваме, че ние също се намираме вътре в този глобален механизъм, който се появява в нас и ни задължава също да се съединим между нас и с всички останали части на природата в едно, в единна система.

Получава се, че не само за тези, които осъзнато се стремят да достигнат разкриване на Твореца, но и за цялото човечество започват да се разкриват неговите „прегрешения“ – само в по – скрита форма. Всички хора трябва да достигнат поправяне – тоест съединение между себе си – всичките негови степени: „обятие“, „целувка“ и „сливане“, само в някаква друга форма.

Отначало произтичат такива явления, които ни се дават в качество на подготовка. А след това, както е казал Рамбам, започват по-малко да разкриват тайната на отдаването на “ жените, робите, децата, старците“ – тоест на всички тях, които не се отнасят към „мъжете“, способни на собствено преодоляване ( мъж, „гевер“ – произлиза от думата преодоляване, „итгабрут“).

Става въпрос за цялото човечество, което постепенно разкрива законите на висшата система. За сметка на това, всеки става способен да се присъедини към тези, които се отнасят към „мъжете“, които ще им обезпечат светлината на сливане с Твореца.

Поради това тези празници символизират достатъчно дълъг процес – не тези няколко дни, които продължават по календара. Всеки нов ден – е ново разкритие: отначало лявата линия, а следващите 5 дни – разкритие на дясната линия, и разпространение на светлината в 7 сфирот на Зеин Анпин до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот, Шмини-Ацерет, които вече съответстват на Малхут – осмата сфира, следваща зад тях.

Всичко това символизира дълга, упорита работа и постепенно преминаване на степените на състояния.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 06.10.2011

[56701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Творецът е създал творение за това, за да го дари с цялото добро – а това означава да ни даде възможност да отдаваме и да обичаме. Това ще означава, че Tой ни напълва с всички наслаждения.

Да насладиш творението – не значи всячески да удовлетворяваш неговите егоистични желания. Но това, че моето желание се изменя от егоистическо на отдаващо, ми открива възможността за отдаване, която става мое наслаждение. И то се нарича да се напълниш с наслажденията на Твореца – светлината, която запълва цялото мироздание.

Нашето отношение към новото творение, на пътя, на който стоим, е подобно на встъпване в някакъв привилегирован клуб, където е разрешен входа само за хора, притежаващи особени, изтъкнати качества, и по специална покана. За да влезеш там, е необходимо да получиш разрешение, пропуск, а затова, трябва по-рано да изучиш системата на отношения, която съществува между неговите членове.

В този „клуб“ има по-важни участници и по-малко важни, намиращи се във всевъзможни отношения един с друг: родствени, приятелски, делови, тоест съединени с всички видове връзки. И ако ти, установил контакт с всеки и включвайки се в тази връзка между всички, правилно се съчетаваш с цялата тази система и знаеш, как да я приведеш в действие, то можеш да извлечеш от нея полза.

Така работи системата на световете – духовната връзка, в която ние влизаме. Необходимо ми е да знам, какви отношения съществуват между всички нейни елементи. Това означава, че трябва да изуча нейния постоянен строеж, който се нарича ВА“К (малко състояние).

И освен това, трябва да зная, как да приведа в действие своята молба (МА“Н), как тя ще реагира на моето влизане  и въздействие с нея. И тогава виждам, как в нея започва движение: как се повдига сфира  Даат към ИШСУ“Т и Аба ве-Има, как оттук излизат Хасадим и Гвурот, предизвиквайки следващ подем и т.н.

Тоест виждам, какво произтича, благодарение на моето влизане, моето присъединяване към тази система, от добавянето към нея на моето желание. Защото без него, системата се намира в своето постоянно, застинало състояние на „очакване“ (катнут). Но добавяйки към нея своето желание, аз я пробуждам, и тя незабавно започва да реагира!

Това трябва да научим в науката кабала по-рано, докато влезем във висшата система. Учението формира в нас особени свойства и ни приближава към влизането във висшата система. Със силата на желанието си да позная системата, пробуждам от нея въздействие върху себе си, и оттам до мен достигат някакви флуиди, потоци енергия, които ме приближават там.

Защото  искам да попадна там! Както е казано: „Аз към моя Любим, и към мен е Неговата страст“ – нарича се месец ЕЛУЛ ( заглавните букви на думите „аз към Любимия, а Любимия към мен), подготовка за влизането във висшата система. А когато накрая влизам тук, това се нарича ново начало – празнуването на Нова година(Рош Ашана).

Из урока по статията от книгата ”Шамати”, 04.10.2011

[56436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако желаем да взаимодействаме по между си по същите закони, по които действа висшата система – това и ще бъде практическа кабала. Защото ще поискаме да разкрием помежду ни тези връзки, които съществуват в духовния свят.

Духовният свят – това е постоянна структура, като нежив, невключен двигател, който пускам със своето желание. Веднага, след като моето желание пропадне, двигателят отново угасва. А в зависимост от това, колко внасям в него от своето „гориво“, в каква форма влияя на него – така и ще работи, пробуждам и привеждам в движение цялата тази система. По такъв начин, чрез тази система  напълвам всички.

Подготовката за влизане в системата, което се нарича начало на Новата година, се състои в това, че човек с всички сили се опитва да усети величайшата ценност отдаване. Чрез групата, разпространението той се старае да предизвика върху себе си въздействие отвън, което ще го измени и ще го приближи към отдаване – както е казано: „От любов към хората – към любов към Твореца“.

Благодарение на своето добро отношение към хората и доброто влияние върху тях, тоест опитите да ги приближиш към Твореца и самият да се приближи заедно с тях, той се удостоява от Твореца със светлината, възвръщаща към източника. По такъв начин, встъпва в този особен, привилегирован „клуб“ и започва да се запознава с тях, чрез усещането на преминаващата през него светлина на живота.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56430]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съдейки по всичко, страданията по пътя са неизбежни, и без тях няма да ни се размине …

Отговор: Но ти можеш да ги замениш за страдания на любовта. Ако обкръжаващите, както се казва ти промиват мозъка – ти започваш да цениш отдаването. ”Защо и аз го нямам? Къде да го намеря? Може би тук? А може би там?” Търсиш го навсякъде като хипнотизиран. И тогава не са ти нужни никакви беди заменят ги вътрешните терзания. Но това вече е тъга по отдаването, по целта на творението, с която те свързва пряка траектория. Всичко зависи от обкръжаващите. Те трябва да ти „нашепват“ през цялото време за важността на отдаването – и ти ще се устремиш към него.

Но ето въпрос: нима действайки под натиска на обкръжението, ти не оставаш на животинско ниво? Вярно. И затова хората с точка в сърцето казват: ” Вие сами трябва да сформирате правилното обкръжение, а също така да го предадете на другите, които нямат в това свобода на избора. Тяхната свобода е по-скромна, тя е в присъединяването им към вас. Ако ти реализираш своята свобода на волята и създадеш обкръжение за себе си, то ще можеш да го създадеш и за останалите. Проблемът е в това, че ти си лишен от обкръжение. Ти не си създал такова, и затова не се въодушевяваш от него и не го предаваш на другите, още не можеш да станеш обкръжение за тях.

Не се оплаквай от това, че не можеш да повлияеш на другите – вместо това помисли, как да си повлияем сами на себе си? Тука няма никакви премъдрости – само практическа работа. Ако не я изпълним, то няма за какво да си мечтаем за поправянето на света. Кой ще го поправи? Ние днешните?

Ние трябва да създадем такова силно обкръжение, че целият световен Бней Барух да стане РОШ (глава). И тогава ще можем да бъдем система, въздействаща върху целия свят. При това не само чрез медийните канали, телевизията, радио каналите и интернет. Всичко това е необходимо, но основното – ние ще влияем на света затова, защото вече сме влезли в системата на душата, в системата на взаимната връзка между нас, където постоянно текат мислите и желанията на всички.

Ние и сега се намираме в тая система, но не сме водещи, тъй като не сме придобили силата за отдаване. Придобили силата за отдаване, ние ще обхванем общата система и тогава ще транслираме важността за отдаване на всички. Това е то истинското въздействие на обкръжението.

Да се надяваме на успех през настоящата година и да я направим добра за всички в света.

От урока ”Мир в Света”, 04.10.2011

[56542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Днес не можем да управляваме нашия свят. Искам да направя някакви поправяния във финансовата и в икономическата система, в търговията, във връзките между страните, между хората, в крайна сметка и между съпрузите, и не се получава. Има някакви заговори, някакви допълнителни пречки, някакви условия, които не взимам под внимание и затова у мен нищо не се получава. Не достига знание, не достига някаква ясна връзка с този нов свят, който възниква около нас и не можем да контактуваме ясно с него.

Откъде идва това? Идва от същите тези степени, които низхождат към нас от света на Безкрайността. Тези степени вече се намират и съществуват в нас. И също възникват под влиянието на решимот. Тоест има сили на отдаване, които възникват и се проявяват спрямо нас – това също е в мен, в моите усещания на външното пространство. Само че това вече не са егоистични, отдаващи сили, но също така това е моята ”баница”, моето светоусещане, това съм аз. Това всичко е в мен. Няма нищо, което излиза извън моите предели.

“Аз”, по принцип, това е душата.

Ако започвам да се разделям по такъв начин, то виждам, че днешният свят не ми помага. В нас сякаш се разкрива ”недобра”, егоистична сила – тъмното минало. И възниква алтруистична сила. Тези слоеве се откриват в мен: започвам да ги усещам не извън мен, а в мен. Затова съм ”объркан”, затова съм такъв разтроен, затова не съм в състояние да се ориентирам в днешния свят.

Когато започнем да разбираме тази система и по някакъв начин помалко да се ориентираме в нея, ще видим как това се случва с другите хора. Разбираме, че в нас възниква такава ”многослойна баница”: решимот от миналото, настоящето и бъдещето, егоистичните сили на миналото, усещанията от настоящето и някакви неопределени, неразбираеми усещания за бъдещето – свойството отдаване, свойството връзка.

Тези разкриващи се в мен слоеве още не са съединени заедно в една система, затова се наричат ”нашата криза”, нашето разделяне между тези части. Кризата се нарича ”интегрална”, защото не ни дава връзката между всички части, тя не е в нас. И проблемът остава до този момент, докато не се научим да владеем системата.

В какво е проблемът? От една страна съм нарисувал въпрос и криза, а от друга – това, което се нарича душа. Тоест сега на практика сме на пътя, на етапа, на степента на разкриване на душата в нас.

Когато съединяваме в себе си всички тези части, то вместо тях ще видим много интересна картина – ще видим себе си, състоящи се от три линии.

Егоистичните сили от една страна са най-долната част на баницата. Алтруистичните сили или отдаването са най-горната част на баницата. И средната сила е тяхната връзка, когато всичко това го събираме в себе си и можем да работим заедно с тях. Средната част на баницата съединява алтруистичния полюс с егоистичния минус и ще може да работи заедно с тях. В това по принцип се заключава работата ни – работата в средната линия.

Днес с кризата и с вътрешните смущения се намираме на пътя на разкриване на душата ни. Разбира се, светът е още далеч от това. Той го разкрива не по прост начин, а с наша помощ – по други, по-опростени пътища, с присъединяване към нас, и т.н.

А ние с вас се намираме вече на пътя на разкриването и трябва да вървим по-нататък към него.

Всичко това е заложено в нас, и след Първото Съкращаване следва създаване на екрана и образуване на парцуфа.

В този парцуф вече се намират бъдещите ни състояния. Парцуфът се състои от глава, която решава, по какъв начин правилно да съедини в себе си двете части: едната част, където можем да отдаваме и втора част, където не сме в състояние да правим това. Рош (главата) се намира по-високо от това и по такъв начин ни организира.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56084]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→