Въпрос: Аз чувствам, че моята духовна цел, моето „дете”, е държано в плен от другите. Как да си го върна обратно?

Отговор: Ти не трябва да си го връщаш, а трябва да бъдеш сигурен, че тези хора са лоялни с теб. Дай Бог, ако си загрижен за това, както за собствено дете. Например, ако твоят син бъде отвлечен от недоброжелатели, можеш ли да си представиш какво ще почувстваш? Сега той е сред жестоки неприятели и цялата им радост се заключва в това да му причиняват болка.

Въпрос: И те са мои приятели?

Отговор: Разбира се, че да. Затова ги наричаш приятели. Те са тези, с които трябва да се обединиш. Всъщност, ако сте обединени като едно цяло, то бихте почувствали, че сега сте в света на Безкрайността. Това са основните правила и не си струва да се опитваме да оцветим картината в розово. Нашият егоизъм крие много по ужасни стремежи.

Чувстваш ли сега, колко по-силна трябва да бъде твоята тревога? Твоето дете ще остане в плен на злосторниците и те непрекъснато ще търсят начини да му навредят, но така че то да не умре, а да страда все по-силно. Единственият ти изход е да превърнеш злото в любов. Следователно ти трябва да се тревожиш само за това как да ги направиш свои приятели и да ги накараш да те заобичат.

Помисли как да постигнеш това. В групата трябва да присъства и да се усеща тази тревога. Пробуди я в другите. Помоли за нея по време на учението, защото молитвата по време на четене на кабалистични текстове е най-ефективна.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23408] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Когато ние се намираме в кръга, това означава, че се намираме вътре в общата система на природата, която включва в себе си цялата нежива, растителна, животинска природа и душите на хората, т.е. в системата на Безкрайността.

А линия означава да поемем цялата функция върху себе си, за да приведем тази система в действие, вместо тя да се задвижва свише от природата.

Кръгът означава условие на пълно поръчителство свише, а линията – доколко сме способни да реализираме поръчителството от своя страна.

Ако ние изпълняваме закона на поръчителството, то живата, растителната и неживата природа също се присъединява към този процес, защото е включена в нашата степен „човек”. По такъв начин в поръчителството участва цялата система на всички си нива.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: На един от сутрешните уроци вие казахте, че човек, който присъства на уроците, участва в дежурства и се занимава с разпространение, съвсем не е нужно да се намира в системата.

От друга страна вие казвате, че докато се намираме в процес на растеж, сме длъжни да ходим на уроци, да се занимаваме с разпространение, да участваме в дежурства и да носим отговорности и задължения, които поемаме върху себе си. Как да ги съвместяваме?

Отговор: Сама по себе си системата природа е поправена и става дума само за моето съзнателно участие и желание да изпълня законите. В това е нашата работа – да познаем законите на природата и да ги изпълняваме.

Затова ако човек физически се намира сред нас, това още не означава, че той участва в системата.

Може би изпълнява всички действия, но „заповед без намерение е като тяло без душа”. Главно е неговото желателно изпълнение – т.е. намерение.

Но може ли човек, който има възможност физически да изпълни действието, да се задоволи само с намерение? Не, ако той не изпълнява възможното действие, това само показва, че в него няма намерение.

От урока по статията „Поръчителство”,15.10.2010

[24062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Може ли човек, който току що се е срещнал с кабала и за пръв път идва на конгрес, да се включи в него?

Отговор: Не е важно на какво ниво се намира човек – той се включва в общото поле и усеща, че това е хубаво.

Той ще почувства, че това му донася топло отношение, увереност и защита. Възможно е той да получи отговор на някои жизнени въпроси и това ще му помогне да реши проблеми със самия себе си или в семейството си.

Висшата светлина се разкрива във връзката между хората, тя запълва празнини и липси – затова всеки може да почувства, че си струва да се участва в обединението. И в степента на своето участие, той вече ще може да се присъедини към светлината, към науката кабала и да подобри живота си.

Науката кабала, в противоположност с религиите, не утвърждава, че човек е длъжен да страда, а обратното – трябва да се съединиш с правилното обкръжение, за това даже не се изискват големи усилия, и да започнеш да се издигаш по лъча светлина.

Всички проблеми са само от недостиг на светлина в нашия живот! А ако ние я привличаме към себе си, няма да чувстваме недостиг и сериозни проблеми: беди, нещастия, болести, войни. Всичко зависи само от влиянието на светлината над нашия свят.

Човек за няколко минути може да почувства, че е попаднал в съвършено особено място. Да допуснем, че той дойде във вечерта на културната програма: хората пеят, танцуват – ако пожелае, може да участва, а ако не – може просто да гледа.

Той ще почувства топлота и никакъв натиск върху себе си – аз не мисля, че на някого не би му се харесало.

Хората харесват такава обстановка даже ако те случайно са дошли, а не търсят духовното. Та нали обичайно животът не ни поднася такива моменти и на човек много му липсва това.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 18.10.2010

[24155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всички наши закони и действия: „не прави на другия онова, което ти е ненавистно”, „възлюби ближния като самия себе си”, 613-те заповеди, са включени в общия закон за взаимното поръчителство.

Защото този закон е сложна система, състояща се от множество детайли, всеки от които трябва да бъде нейна интегрална част и да работи за благото на цялата система. Това ще бъде и нейния живот. Тази част трябва да изхожда от това, доколко носи полза за цялата система.

Такива системи, в които действа закона за взаимното поръчителство, съществуват дори и в нашия свят.

В неживата, растителната и животинската природа няма свобода на избора. Такава свобода няма и човекът.

Но, когато се издигнем над своята егоистична природа и реално, независимо от своето его погледнем тези природни системи, тогава ще видим, че те работят съгласно закона за поръчителството. В противен случай, природата няма да има право на съществуване.

И само хората, в които се е разкрила точката в сърцето, получават възможност да излязат от този всеобхватен закон за поръчителството, който изпълняват неосъзнато и да постигнат изпълнението му чрез своя свободен избор, със собствените си усилия. След това, тази възможност ще има и цялото човечество.

Както в човешкия организъм, най-важните, обезпечаващи живота системи се намират осъзнато в поръчителството като закон, съгласявайки се с него, така и цялото човечество постепенно ще стигне до неговата реализация.

Цялото творение, в пълна степен изпълнява закона за поръчителството. Единствено всеки човек се пробужда постепенно, съгласно определения процес и ред, за да може чрез своя свободен избор да реализира участието си в общата система, която се нарича „тяло на Адам”.

Затова, не е необходимо да мислим, че в света липсва някакъв закон. Просто, по отношение на нас, това се разкрива като възможност осъзнато да започнем да изпълняваме закона за поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

През цялото време трябва да проверяваме на практика, прагматично и без илюзии, от какво живеят нашите желания, с какви средства разполагаме, отчитайки степента на тяхната порочност и способността да се поправим.

При такова отношение към реалността ние откриваме, че се намираме между две дадености: „Аз – първи и аз – последен“, и че тук, по средата, имаме възможност за свободен избор – да привличаме поправящата сила.

Ние я привличаме на принципа „ще направим и ще чуем“, – с други думи, обединяваме се в група и чрез учебни занимания, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

Така откриваме, че всички наши състояния са първоначално програмирани свише, от замисъла на творението, от замисленото бъдещо сливане.

Посредством светлината, те идват при  нашето желание за наслаждения и му действат последователно, от лекото към трудното, оставяйки ни винаги възможност за избор.

Понякога скриват от нас, че няма никой, освен Него, направо до пълно скриване, а понякога ние сами избираме  това скриване – и така се движим напред: от Него, първия – чрез себе си– до Него – последния.

При това трябва да разбираме, че всичко става само вътре във връзката, в обединението на душите. Там е станало разбиването, и там Творецът пробужда съответните решимот. Само на мястото на разрива трябва да извърша своето поправяне, за да разкрия, именно там, сливането.

По този начин, винаги се занимавам с практически работи, като се старая  да се обединя с другарите и да предизвикам общо единство. По този начин аз насочвам себе си и целия свят към добро.

Първия импулс към това ми е дал Творецът, а след това, според степента на моите усилия, идва светлината и осъществява действие, разкривайки Първия и Последния в самата точка на единството, където ние постигаме сливане.

Получава се, че целта на нашите усилия е да заобичаш ближния, като себе си, а последната стъпка по този път ни повдига на степен  любов към Твореца.

Любовта към другите – това е  подготовката на кли (съсъда), а любовта към Твореца означава, че Той идва последен и завършва действието.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика между изучаването на книгата „Зоар” на конгреса, заедно с масата участници и изучаването на „Зоар” в нашата група на сутрешните уроци? Кое е по-важно – количеството или качеството?

Отговор: Количеството не намалява качеството. Винаги вътре, в голямо количество хора има способни да се съединят повече или по-малко, а има и такива, които изобщо не могат да се съединят или забравят за това.

Във всички случаи, количеството има своето преимущество, както е казано: „Сред народа Свой, Аз пребивавам”. Какво значи „сред народа”? Става дума не за особена група хора – ярки, целенасочени, умеещи да се занимават с вътрешна работа и добре подготвени.

Творецът се намира сред целия народ, а не в тази малка група особени личности, които Той сам е издигнал и съединил заедно като връх на пирамидата. И все пак, Той казва, че се намира именно сред голямо количество хора.

Висшето управление се грижи най-много за неживото ниво (в човечеството), по-малко за растителното и още по-малко – за животинското и човешкото.

Колкото по-слабо е създанието, колкото по-малко свободна воля притежава, колкото по-малко е способно да работи самостоятелно в името на поправянето на творението, изхождайки от Замисъла на творението и общата система, толкова повече в него се облича Висшето управление – и това е признак за разкриването на Твореца (Елокут).

Тоест става дума не за разкриването на Твореца в такива високи души като Рашби и всички велики кабалисти. Разкриването на Твореца се измерва съгласно обществото, а не съгласно отделните личности.

Затова ние не само, че не трябва да пренебрегваме голямото количество, но трябва и да го уважаваме. Масата е силна със своето количество, а не с отделните си личности, които притежават лични постижения и се занимават с лична духовна работа.

Най-важна е именно общата работа, защото по този начин ние позволяваме на светлината да се разкрие и постигаме разкриването на Твореца.

А личната, особената работа на отделни хора, на нашата група или на няколко групи е необходима единствено, за да можем да се включим в тази огромна маса (от няколко милиона човека – до милиардите) и чрез себе си да ѝ донесем духа на живота.

Затова посоката, намерението и целта са именно обществото, народът. И това е причината, поради която е необходимо масовото разпространяване на науката кабала.

От урок по книгата „Зоар”, 21.10.2010

[24423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целият Исраел са поръчители един за друг (Санхедрин, 27б, Шавуот 39).

(продължение на Как да престана да мисля за себе си?)…

7. Ако в групата, всеки мисли за другите, тя се превръща в съвършена система, която съществува в състояние на Арвут (взаимно поръчителство) – една душа. Всички приятели, в нея, се издигат над своите желания и встъпват в обединяваща взаимовръзка помежду си, ставайки поръчители в отдаването един на друг.

Всеки от тях, отделя своята „точка в сърцето” от егоизма си и я свързва с „точката в сърцето” на другите. По този начин, желанията остават „отдолу”, а съединението възниква между „точките в сърцата”.

В такава връзка на взаимно отдаване, вече действат други, напълно различни алтруистични закони. Пред човекът се разкрива един нов свят.

8. Веднъж издигнал се над своя егоизъм, човекът започва поправяне на своите връзки с останалите, посредством отхвърлените по-рано желания. Това първо се случва в „отдаването заради отдаване”, а след това в „получаването заради отдаване”.

Всички взаимоотношения са извършат само за това, просто, да насладят Твореца. Този общ дух, който присъства между приятелите, се проява във всеки един от тях. Те вече са способни да го разпознаят и насочат своето намерение единствено към него.

Възниква усещането на взаимодействие не със себе си и не с другите, а с обединеното цяло. Връзката с Твореца, който е бил разкрит в обединеното цяло, се поражда от това цяло.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23179]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера, че не греша в преценката на своите желания?

Отговор: Не си струва да се заравяме в своите желания. Какво значение има какво става там и колко зле вървят нещата?

В края на краищата какво друго може да има там, освен себелюбието, което ме е завладяло и не ми дава да се издигна?

Полезно е да почувствам до каква степен не приемам мнението и целите на групата, единството и поръчителството на другарите.

Ако съм съединен с тях, тогава винаги ще виждам, че те са по-добри от мен. Ако не съм част от тяхното единство – този факт, сам по себе си говори, че те са над мен.

Не е важно в какво състояние се намират. Обединението автоматично ги поставя над мен, колкото и високо да съм се издигнал. Защото единството – това е кли, с което работи светлината. А онзи, който е сам – е нищо.

От урок по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24404]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

На конгреса човек преминава през различни състояния, подеми и спадове на настроението, в него пробягват много мисли: "за" и "против".

Но ние ще се опитаме да обясним на начинаещите, че това е вътрешна работа, която ни развива много бързо. Тези изяснявания ни спестяват години от живота и напразни страдания.

Ти за целия си живот не можеш да преминеш толкова, колкото за трите дни на конгреса – и всичко това се отнася за подготовката на твоя вътрешен, духовен съсъд, благодарение на силата на светлината, привлечена от тази огромна маса от хора.

Тъй като Творецът присъства "вътре в народа". Съединението носи светлина вътре в себе си, и тази светлина ни въздейства!

Някои разбират това повече, други – по – малко, и на всеки въздейства светлината, съответстваща на неговото ниво. В това няма никакъв риск– човек изяснява своите състояния и това е много полезно. Ние ще обсъждаме това на конгреса.

Вие можете да поканите когото желаете – той ще се чувства там напълно свободно, тъй като винаги може да излезе навън и да седи и разговаря с другите (наоколо ще има маси, заредени с чай, кафе и сладки), а после да се върне в залата, или да си отиде вкъщи и да се върне на следващия ден.

Но той вече се е докоснал до своята вътрешна работа, и това ще остави в него следа. Не бива да се прилага никакъв натиск върху него– трябва само да му се даде възможност да се докосне до светлината, до духовното.

Не бива да се страхуваме, за всеки е отредено пресметнатото свише, колко той трябва да получи от силата на тази маса, която ще го придвижи напред. Това не може да има никакви отрицателни последствия.

От урока по статията "Науката кабала и нейната същност", 18.10.2010

[24148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→