Въпрос: Вие говорите, че пред нас лежи единствено психологическото препятствие. В какво се изразява това?

Отговор: Ние не сме в състояние да разберем, че огромното, вечно наслаждение, което дори не можем да си представим е заложено в отдаването, а не в получаването.

Като пример, слагат пред теб чаша с отрова и ти казват: „Изпий я, умри и се наслаждавай!” А ти не можеш да сложиш тези три неща заедно. Ето какво е това психологическо препятствие.

Трябва да помним, че втората част на всяко действие винаги принадлежи на Твореца. Ние работим над желанието, а Той го изпълнява. „Искам това”, – казвам аз подобно малкото дете. И Той ни дава, отново и отново. А това означава, че ние през цялото време сме длъжни да търсим най-важното в живота – знаейки, че ще го получим.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.10.2010

[24584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Група – това не е съюз на индивиди, това е съюз с Твореца. Иначе, това не е кабалистична група.

Аз идвам в тази група именно затова, защото вътре в нея се намира Творецът, а иначе за какво са ми нужни всички тези хора?

Хората винаги се обединяват по интереси, а какво може да ни даде кабалистичната група? Тя може да ни даде Твореца! И само заради това аз идвам тук, само за това , за да разкрия Него в съединението между нас.

Това се нарича: „Исраел (аз, устременият към Твореца,Исра- направо, Ел-Творец), светлината на поправянето (Тора) и Творец (коренът на всичко) са единни” и всичките три компонента трябва да се обединят, за да мога да ги постигна.

Това е причината, поради която пристигам и това определя всички действия, които върша в групата, определя моето отношение към другарите – въобще всичко!

Получава се, че се отнасям към самото понятие група, както към Твореца, защото Той се намира там вътре! Но не мога да фокусирам погледа си на Него, Той през цялото време се разтваря и аз не знам къде е Той. Не мога да Го поставя на прицел!

Говорят ми, че ако гледам на Него чрез групата, то мога  да се прицеля точно в Него, така, че в резултат попадам право на Него.

И затова другарите са ми така скъпи, както Твореца, защото само чрез тях аз мога да Го достигна. И освен това е написано:”От любов към творението към любов към Твореца”, т. е. ако достигна любовта в групата, то в резултат без съмнение ще попадна на Него и ще постигна любовта към Твореца.

Аз не мога да работя над любовта относно Твореца, не виждам с кого да работя. Затова на всеки етап постигам любовта към Твореца, работейки над любовта към групата.

Иначе не мога да разглеждам Твореца, т. е. представям си Го, съгласно своето правилно отношение към съединението с другарите. Аз сам строя тази форма и я разкривам.

А иначе, за какво ми е да идвам в група? Само, защото те са избрани от Твореца, за да мога чрез тях да отида при Него. И затова ги обичам! В тях  е моето спасение!

От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24549]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Светлината, връщаща към източника, – това ли е нашия компас в групата ? Или компасът е нашето съединение?

Отговор: Съединението не може да бъде компас, защото все още не съм го достигнал. Компасът ми показва точката, до която не съм стигнал. Тази точка е единението между нас, до което съм длъжен да достигна.

Затова всичко, което правя сега, полагайки усилия в обкръжението, в групата, впечатлявайки се от другарите си, получавайки от тях важността на целта и осъзнавайки собствената нищожност, – всичко е, за да чета сега Зоар с усещане и разбиране, че той ни описва истински, високи, духовни състояния, които желая да усетя и да достигна.

Забранява ни се да забравяме, че светлината – е явление вътре в желанието (кли), формата на желанието. Ние изучаваме, усещаме и обсъждаме само материята и формата, облечена в материя.

Материята – това е общото ни желание да се наслаждаваме, което искаме да съединим в едно и да му придадем формата на връзка между нас, наричана „поръчителство”.

Само по себе си поръчителството, ако се осъществи, ще бъде светлина. Защото става дума само за формата, присъща на желанието (кли). Аз не знам какво представлява електричеството сама по себе си, какво е светлината, аз знам само какви явления произлизат от него в материала.

Затова аз се стремя само към формата, облечена в материя. Тази форма е Твореца ( „Бо- Ре” – „Ела – Виж”), светлината, действаща в различни свои прояви – във вид на обкръжаваща или вътрешна светлина, на „некудот”(точки) или „таамим” (вкусове) и така нататък.

В крайна сметка аз трябва добре да се убедя, че няма нищо, освен нашите желания, свързани по правилния начин – и това се нарича „светлина”.

От урока по Книгата Зоар, 21.10.2010

[24420]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: На Конгреса, където ще се съберат седем и половина хиляди души, искам да разкрия връзката помежду ни.

Как трябва да работя в продължение на трите дни на Конгреса?

Отговор: Това е много просто. В духовен смисъл, ние говорим за място, притежаващо много голяма мощ.

Като пристигнеш там, ще почувстваш, с каква сила то въздейства върху теб. Ти по неволя ще се влееш в този поток – и от теб самия няма да остане нищо.

Под влиянието на толкова голямо и силно обкръжение , ти по естествен начин се въвличаш навътре.

Всеки, който пристигне на Конгреса с позитивно настроение, ще се разтвори в общия стремеж. Такава е човешката природа.

И все пак, доколко човек извършва вътрешна работа? Използва ли разума и чувството нa единствено за да се удържи в общото течение, стремително и даже донякъде дезориентиращо?

Прави ли си изводи, извършва ли пресмятания? Добавя ли своето въодушевление? Гребе ли сам, без да се отпуска изцяло по течението?

Това е много важно и тук всичко зависи от подготовката.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между „обичай другите като себе си” и „грижи се за другите като за себе си”?

Отговор: „Грижи се за друг катоза себе си” е нивото на безпокойство и загриженост, докато „обичай ближния като себе си” е напълване. Когато се намирам на първото, то се счита за „отдаване заради отдаване”, когато няма какво да дам.

Когато се издигаме по степените на духовно поправяне, от период на подготовка преминаваме в периода на страх (безпокойство и загриженост), в който човек се учи да се грижи за другите. Все още не може да ги напълни, а само се тревожи за тях. Създава се място, желание за загриженост. След това следва степента на любов, и тогава става ясно как да напълня другите.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как по пътя на ограниченията може да се постигне безкрайността (неограничеността)?

Отговор: Да кажем, че искаш да ми дадеш много, но аз искам да получа само нещо определено – тогава ти правиш съкращаване на своето огромно желание да отдаваш и ми даваш само онова, което желая.

Аз получавам от теб под формата на окръжност това което съм пожелал, а ти ми даваш, ограничавайки себе си, т.е. под формата на права линия. Това се нарича «връзка на окръжността с линията» (на сферата и тръбата).

А ако не се ограничаваш в нищо, тъй като всичко, което аз искам, преди това то не се явява за теб ограничение, защото ти изобщо не мислиш за себе си, а мислиш само за това, как да напълниш желанията ми. Тогава за теб, всяка възможност за отдаване се явява безкрайност, дори ако ми даваш, само онова, което искам, а за мен – това е също безкрайност, тъй като получавам всичко, което съм пожелал.

С други думи, в нашите отношения няма окръжност и линия, а само онова, което ние определяме за себе си – в каква степен всеки от нас е включен в желанието на другия. И ако моето желание се определя само от твоите желания, то аз съм винаги в безкрайността.

Затова има правила, които регламентират чие желание определя действието: 1. Моето е мое, твоето е мое, 2. Моето е мое, твоето-твое. 3. Моето е твое, твоето е твое.

От урока по книгата «Учение за Десетте Сфирот», 15.10.2010

[24580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да знаем, дали вървим по правилния път?

Отговор: Това можем да проверим само от връзката между нас. Решаването на всички въпроси е там, където е станало разбиването.

Дали се приближаваме към това, да поправим егото си? В това е цялата работа.

Ако аз виждам, че се обединявам с духовните искри на другарите, че ден след ден ставаме все по-сплотени, че нашите желания, изискващи разкриването между нас на свойството отдаване, стават все по-силни и по-споени, – значи съм на правилния път.

Тук е важно, доколко самият аз вярно си представям картината. Искането към другарите, е след това.

Преди всичко, аз проверявам собственото си отношение: виждам ли аз веднага разрешението на всички свои проблеми, мисли и молитви там, вътре, в нашето единство?

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Откъде човек може да знае, че Творецът го вика при Фараона?

Отговор: Това разбиране идва постепенно. Първо, човекът изпитва отблъскване, но не смята, че причината е в него: „Не, не аз се отклонявам от целта. Преминавам през тежък период – не съм виновен аз”.

След това, той полага старание, представяйки се за герой и напредва по нататък.

Следващият път, отново обременяват сърцето му, черен облак закрива хоризонта – и отново не е виновен той. Но сега, вече свързва, случващото се с висшето управление и се сърди на Твореца: „Защо всичко е толкова несправедливо? Защото аз не съм заслужил това”. Той отново се старае да направи нещо или заради безизходицата, чака докато отмине тежкия период.

И ето, че той отминава. Тази промяна в състоянията, човекът почти не свързва с Твореца: „ В края на краищата, в живота всичко все някога приключва”.

Следващото падение носи повече впечатления. Човекът вече по-добре разбира, че това се случва от време на време. Сега неговото отношение се гради върху миналия опит: защото паденията винаги завършват с някаква промяна в състоянието.

Човекът е безпомощен и вижда, че не е по неговите сили да управлява нито паденията, нито подемите. Тогава, той започва да крещи и да предявява искания към Твореца, не желаейки да остане в падение. Безпомощността поражда определено отношение.

По този начин, постепенно, човекът осъзнава, че го подлагат един вид на „терапия”.

Ако веднага бях видял, че всичко идва от Твореца, това би ме успокоило: „Навярно, Творецът има план, дори ако сега се чувствам зле. Днес съм зле, а утре може би ще бъда добре. Ще почакам”. По такъв начин, запознанството с Източника на управление може много да ни отслаби и да доведе до липсата на лично участие.

Така че, безполезно е да се обръщаме към Твореца, защото това е закон на природата. Единствената нишка, която са ни дали е възможността да привлечем въздействието на обкръжението, което е устремено към целта. Всичко останало са строги закони и само една формула в тяхната система ни позволява да променим коефициента – въздействието на обкръжението.

Така, чрез прости действия, ние можем да се сдобием с резултата – нека да не е по желание, а да бъде чрез вземане на решение, от безизходност. В душата си не съм съгласен, но въпреки това моля другарите да ме събудят и аз също ги подтиквам към това. По този начин, на материално ниво, ние започваме да променяме цялата система от закони.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24604]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато човек осъзнаe важността на групата за своето поправяне, той разтваря себе си, все едно отваря капака на двигателя и позволява на другарите си да „направят ремонт”. Така, както болният с радост ляга на операционната маса, за да могат лекарите да спасят живота му.

Защото човекът чувства, че на сто процента е зависим от добрата воля на другарите, че само с тяхна помощ може да се промени, да се поправи, да се излекува от смъртоносната болест.

И тогава, обкръжението започва да му въздейства. Колкото повече е привлечен към другарите, толкова по-ясно му се показва, колко е трудно да се обърне към тях, колко му е неприятно да го направи..

От една страна, човекът разбира, че е длъжен да се обърне към другарите, защото от това зависи неговия живот, но от друга страна, егоизмът и инатът не му позволяват да го направи. Именно те се наричат „ненавист”, „нечиста страна”, „лошотия”.

Понякога се налага да поискаме от някого прошка, а не можем да се насилим да го направим. И именно тук, аз откривам две противоположни сили: длъжен съм да направя това, за да се спася, но не съм способен.

А след това виждам, че моята неспособност е предизвикана от чужда власт и като следствие, в мен се появяват сили. Така се случва на всяко стъпало: аз започвам да разбирам, че Творецът е уредил всичко това, за да мога оттук нататък да го държа за ръка, както малкото дете се държи за възрастния. И тогава, с Негова помощ, аз ще мога да отида при Фараона.

Такъв е нашият път до самия край на поправянето – аз осъзнавам злото на своята природа, отделям се от нея и виждам, че тя е Фараонът – онзи, когото ненавиждам. И тогава, аз пожелавам да го изкореня и моля висшата светлина да направи това.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010 г.

[24607]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар” е най-силният източник на духовна сила, от който можем да черпим светлина, сила – всичко, което човек пожелае. Но е необходимо да разберем, че получаваме всичко съгласно нашето желание.

Ако искам да постигна целта на творението и съм насочен точно към нея, тогава получавам от нея стопроцентова помощ и сила.

Ако вървя в друго направление, тогава светлината ще трябва да ми въздейства в степента на моето отклонение, на моето желание да се насладя, за да го покори и да ме върне в правилния път.

Разликата между точното насочване към целта и отклонението от него, аз усещам като страдания. Тези страдания ме принуждават да се върна обратно.

Както малкото дете, което държа за ръка, иска да ме отведе някъде встрани, а аз го удържам и връщам обратно. То ме дърпа на другата страна, а аз отново го връщам.

Така сме и ние. Ако се отклоним от пътя, светлината насила ни връща обратно. Но тази сила, действаща в противовес на нашето желание, ние усещаме като зло – като болести, проблеми, страдания, войни и смърт.

Затова, ако искаме да се движим по добрия път – като добри деца, за да не страдаме повече, ние трябва да си зададем въпроса: „Как да слушаме и да напредваме по правилния път – направо и без грешки?”

Баал аСулам пише, че съществува проста формула: „Исраел (стремящият се към Твореца: Исра – направо и Ел – Творец), Тора (от думите ор – светлина и ораа – инструкция) и Творецът (Кадош Бар Ху) са единни”.

Исраел – това съм аз. Тора е светлината, която ще ми въздейства, придвижвайки ме по добър и пряк път. Творецът е отдаването.

Как мога да организирам напредването си по тази формула? Баал аСулам обяснява в статията „Свобода на волята”, че това е възможно единствено с помощта на групата.

Ако свързвам постигането на целта с групата, в групата, тогава аз се включвам в нея и във връзката между нас желая да разкрия Твореца – по този начин, несъмнено, вървя в правилната посока.

Затова, по време на четене на книгата „Зоар”, желаейки да привлечем към себе си нейната светлина, ние трябва колкото се може повече да се безпокоим за това, светлината да се прояви правилно.

Защото Тора може да бъде както еликсир на живота, така и смъртоносна отрова. И може да се случи така, че да тръгнем в напълно различна посока, и тогава, както е казано: „Стой и нищо не прави – това е за предпочитане”.

Затова си струва да се въоръжим с правилното намерение, помнейки, че всички заедно четем „Зоар”, за да може светлината да ни донесе единение.

И не е важно какво точно четем, доколко разбираме, слушаме ли и разбираме ли изобщо езика. Главно е намерението.

Защото „чудесната” сила (сгула) на „Зоар” действа на човека само в зависимост от неговото желание. Затова, да пожелаем да се съединим и в нашата връзка да разкрием Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 22.10.2010

[24541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→