От кабалистите, постигнали основите на творението, ние знаем, че Творецът е създал желанието за наслаждение.

Това желание е задължено да се уподоби на Твореца, да стане съсъд, който да се напълни със светлина, съгласно закона за подобието на свойствата.

Такава е единствената форма, която Творецът е установил и създал първоначално. Всички други форми съществуват само във възприятието на получаващите.

Единното творение, единното желание за получаване на наслаждение пребивава в подобие с висшата светлина, напълнено със светлина, единство и сливане.

На него му се струва, че е отделено от Твореца и се различава от него по свойства, разбито е, разделено на множество части и т.н.

Сега ние от своя страна сме длъжни да решим, какви действия са необходими, за да се върнем към единственото съществуващо истинско състояние – там където „Той и Неговото име са едно”, където светлината и съсъда, творението и Творецът са слети един с друг.

Науката Кабала отделя особено внимание на текущия етап – подготовката за подем към първата, най-ниска степен по стълбата.

Там душата учи човека, там ние винаги можем да потърсим помощ в книгите, да получим примери, да съберем опит, да се учим от минали състояния.

Целият проблем е точно тук, преди първата степен. Тук е нужна голямата подготовка, тук състоянията са неясни, а светът е противоположен на духовната реалност.

И затова ние трябва да използваме особените средства, които ни предоставя науката Кабала.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2010

[25038]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В света всичко е основано върху взаимодействието между две сили: привличане и отблъскване. Цялата материя е подчинена на тях – от галактиките до микрочастиците.

Начинът, по който тези две духовни сили се проявяват на нашето ниво е светлина и съсъд, Творец и творение.

Природата на Твореца е силата на отдаване, а природата на творенията – силата на получаване. Целта на творението е да придобие силата на Твореца и да постигне Неговото състояние. Това определя цялата програма: реда на развитие и неговите етапи.

Творецът ни е създал «без да пита» и ни е дал единствено желанието да получаваме. В него се включва искрата на желанието за отдаване и това изгражда верига от състояния, от които  разбираме какво  иска Творецът от нас. Като следствие, творението съзнателно се включва в процеса и способства за собственото си развитие.

Когато в мен се пробуди искрата на втората сила, започвам да осъзнавам случващото се, да се замислям и да задавам въпроси.

Пробудилата се точка е Творецът в мен. Тя ми дава възможност  да бъда самостоятелен – да се намирам между две желания. Аз ги съпоставям и търся възможност да се родя, за да мога сам да управлявам тези сили по пътя към целта.

В мен се появява свобода на избора и сега се замислям за смисъла на своя живот, а не доколко той удовлетворява егоизма ми.

И ето, тогава в полето на съзнанието ми попада силата на връзката между частите на творението. Затоплящата се вътре точка, започва да ме подтиква към единство.

Подсъзнателно, без да знаят защо, хората с точка в сърцето ги влече към това, да видят света цялостен. Без да попадат в мистика и модни течения като ню-ейдж, те искат да разгледат и да опознаят общата система на взаимовръзки между всички части на реалността.

Единната връзка, към която се стремят е духовния живот. Интегралното взаимодействие на клетките и органите поражда живот в общото тяло и то усеща себе си живо в тази степен, в която са свързани неговите части.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25272]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да постигнем правилната връзка, за да може светлината да се разкрие между нас?

Отговор: Представете си, че пред нас има два прозореца – като на екрана на компютъра. На единия от тях е системата, в която сме идеално свързани един с друг. Тя се нарича „свят на Безкрайността”.

На другия прозорец е системата, която виждаме сега, и където между нас цари ненавист вместо любов. Тази система се нарича „този свят”.

Това са две различни системи. Светът на Безкрайността живее и съществува. Той се нарича 1-во (алеф) и 3-то (гимел) състояние на реалността. Това е единственото създадено от Твореца състояние, в което Той пребивава.

Всички останали състояния, от света на Безкрайността до нашия свят – това са 125 стъпала във връзката между нас, 125 състояния, по които ние можем постепенно да се издигаме.

Всички състояния, освен Безкрайността се наричат светове – покривания и скривания. Същият този свят на Безкрайността, само че още по-скрит, неясен, не напълно разпознаваем, се нарича свят Ацилут. Още по-замъглен е светът Брия и т.н.

Всеки свят е подобен на по-висшия и по-нисшия от него свят, във всички свои детайли и части. Разликата е само в това, доколко се разкрива светлината в него. Колкото по-малко светлина има, толкова по-мрачен е той. Така, както през деня виждаме всичко добре, всичко ни е ясно и разбираемо, а вечер е сумрачно и няма голяма разлика между тъмнината и светлината.

Тоест ние се намираме в същото състояние наречено „свят на Безкрайността”, само че от нас го скриват 125 стъпала-скривания. А на последното стъпало, където съществуваме в нашия свят, скриването е толкова голямо, че ние се смятаме за напълно откъснати от духовното.

Нямаме никакво усещане, че между нас и света на Безкрайността има някакви състояния и стъпала. Сякаш се намираме само тук и няма нищо повече.

Ние се намираме в този свят, в нашия „прозорец” на нашия „екран”. Но на същия „екран” съществува и друг „прозорец” – света на Безкрайността. Затова, ако се постараем да се отнасяме един към друг по правилен начин, както е в света на Безкрайността, така, сякаш се намираме в него, макар и още да не сме способни на това, по този начин уподобяваме себе си със света на Безкрайността, показвайки, че желаем да го постигнем.

Стремейки се към него, като деца, които искат да станат възрастни, ние привличаме от същия този свят на Безкрайността обкръжаващата светлина (О”М) – светлината, връщаща към източника, приближаваща ни към света на Безкрайността.

Същият принцип действа във всичко – ако се стремя да стигна до някакъв източник на енергия, със своя стремеж да се приближа към него, аз привличам по-голямо въздействие. Тук действат строгите закони на физиката и няма нищо фантастично или митично.

От урок по книгата „Зоар”, 29.10.2010

[25290]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Принципът обичай ближния като себе си, обобщава и включва всички останали принципи. Изпълняваме принципа на страх и принципа на любов чрез обединение, анулирайки себе си пред групата, и чрез поръчителството, получавайки поправящата светлина. Светлината ни носи състоянието на страх, а след това и на любов.

Всички те се наричат „изпълняване на 613-те заповеди”. Става дума за поправяне на желанията. Всяко желание неутрализира своя егоизъм и придобива екран, намерението за отдаване.

Аз не виждам предварително стъпалата на стълбата. Аз сам ги изграждам чрез самоотричането, което ми позволява да се захвана за групата все по-силно и по-силно. Така в мен се формира едно кли, насочено към единствения Творец. За това е необходим принципът наречен „един съответства на един”.

Всички наши усилия и поправяния са насочени към изграждането на това обединение. Човек го различава, стремейки се към него и потискайки всичко останало. С кого се обединява той? С групата, която той оценява, използвайки само един критерий – целта. Той се присъединява единствено към тази точка на целта, която е заложена в групата, и към нищо останало с тези, които се намират около него. Прекланя се пред обединението, фокусирайки се на него.

Тогава той е един и се обединява с единната група, захвърляйки всичко останало в неговите желания, за да разкрие единствения Творец, добър и творящ добро – свойството на отдаване. Така, чрез любовта към ближния, човек придобива любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 28.10.2010

[25156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Когато гледаме този свят, ние го съдим със своят разум, но как можем да постигнем разума на Твореца?

Отговор: Затова трябва да направим поправяния: да пречистим разума от всички егоистични глупости, които го напълват, пречейки ни да видим Твореца. Ако направим поправяне чрез светлината Хасадим, тогава се издигаме над егоистичното ни желание и ставаме готови да приемем светлината Хохма – разума на Твореца.

По същество търсим себе си, и на основата на това, опознаваме Твореца, който ни е създал. Написано е: „По Твоите действия ще Те позная”, но какви са Неговите действия? Това съм аз! Аз съм действието на Твореца! И аз трябва да разбера кой съм.

За да направя това, трябва да изляза извън моето ограничено егоистично виждане и да изградя група извън себе си. Ако започна да проверявам себе си относно групата, като желание относно светлината, то това слага началото на моето постижение на действията на Твореца. Това се случва до степента, до която съм способен да издържа и да го пожелая.

От урока по статията „Създаващ разум“, 28.10.2010

[25211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите са описали решението и много хора в света са съгласни с него – готови са да го изпълнят. Какво не ни достига?

Отговор: Не ни достига осъзнаване за неотложността на неговото изпълнение. Всичко, което се отнася към духовното, може да бъде реализирано само от състояние на безизходност, от крайна необходимост – или живот, или смърт.

Както е станало на планината Синай: или ще се обедините, или ще бъдете погребани тук. Не е по силите на човека да се измъкне от себелюбието, докато не види, че няма друг изход.

Затова, вземането на каквото и да е решение по пътя, трябва да бъде предшествано от стоварващи се върху нас силни удари – страхове, тревоги, опасност да загубим всичко. Това се нарича „път на страданието”. Защото Творецът е всеобщият закон на природата и не знае какво е протекция и компромис.

А другата възможност е да се напредва с помощта на светлината, която разкрива ситуацията и ни показва истината. Тогава всеки поддържа всички и е готов да им помага, за да може групата да почувства необходимост и готовност да разкрие истинското състояние.

Ако вървим към него заедно, тогава то не ми се струва толкова ужасно, както в случая с бедствията. Защото страдайки, аз си оставам егоист и виждам пред себе си само заплахата. Но ако анулирам себе си пред групата, тогава ми е достатъчна и стотна част от страданията, за да ги възприема в пълната им мощ.

Скланяйки глава пред групата, аз увеличавам своята чувствителност към страданията. Сега страдам от това, че съм затънал в егоизма.

В групата ставам по-чувствителен и сега, ако ми демонстрират стотна част от моето его, аз изпитвам голямо страдание и съм готов да се избавя от него, защото съм усетил цялото му бреме.

Ето какво ми дават другарите – те споделят моя товар, както в притчата с царя, който трябвало да изпрати своето богатство в далечна страна. Поданиците му, които били егоисти, щели да разграбят неговото богатство и затова, той дал на всеки по една монета. Няма смисъл да откраднеш монета и така всеки я доставил там, където трябва.

Ако вървим заедно, смирявайки се един пред друг, тогава няма да бъде необходимо да преживяваме световна война. Достатъчно е, че влагаме сили и до нищо не се домогваме – това вече привлича страданията, които ще свършат своята работа.

Защото след година, аз както преди, няма да имам нищо. Как така? Какво става? Обединението усилва болката от безплодните усилия. Това ще бъде достатъчно, за да мога бягайки от нея, да се издигна по-високо, на духовното стъпало и да предам своята част от царското съкровище.

От урок по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как групата може да избегне състояния, които се наричат „общество на присмехулници”? Какво да правим ако сме попаднали в такова състояние?

Отговор: Невъзможно е да не паднем, да не станем „общество от присмехулници”. Доброто се строи над злото – над неговото осъзнаване и поправяне. „Аз създадох злото начало” – казва Твореца. С други думи, доброто не съществува в природата. А ако мислите, че Аз съм добър, то Аз се скривам от вас, а разкривам само обратната Си страна – само злото. Така че не търсете в света нищо добро, светът е зло.

Е, а що се отнася до нас, то задачата ни, цялата ни работа е призована да разкрие противоположността на злото – доброто (да преминем от обратната страна на лицевата, от ахораим на паним).

По тази причина трябва да бъдем готови за това, че всяко благо, с което някога ще се удостоим, изисква отначало да се прояви като зло. В живота ние крием, потискаме злото, бягаме от лошите усещания.

Егоистичната ни защитна сила постоянно ни рисува лъжливи картини – само за да се почувстваме добре, само да можем да компенсираме във възприятията реалното положение на нещата и да не усещаме истината, да не я обсъждаме.

Наистина, защо му е на егоизма да страда? Той изначално се опитва да предотврати тази възможност. Така майката вижда само доброто в своето дете, а в детето на съседката – само лошото.

А да създам в себе си обективно възприятие, независещо от егоизма ми, може само като приема мнението на групата вместо своето – чрез него аз мога правилно да се отнасям към себе си, към света, към Твореца.

Така аз получавам в ръцете „прибор”, с който мога да устремя обективен поглед във всички направления. Аз сформирах „шесто чувство” и то ми позволява да изработя отношение към всичко, независимо от природата си.

По-рано лежах в безсъзнание под тежестта на своето его, а сега осъзнавам вече това – онова, възвръщам се в действителността.

Да строим кли, поръчителство, единство с групата – значи да придобия „прибор”, средство, което позволява да се разкрие истинската реалност. Ще я позная съгласно нивото – но такава, каквато е в действителност.

А по рано не я виждах, защото съм бил подкупен и този „удар на егоизма” ми е заслепявал очите, затъкнал ми е ушите, извратил е цялата картина на света.

От урока по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да мислим за обединението по време на четенето на Зоар, за да може цялата група да премине през Крайното море, влизайки в духовния свят?

Отговор: Зоар разказва за това, което се случва от гледна точка на духовните съсъди/желания, т.е. за всевъзможните видове съединения – а не описва картината от гледна точка на светлината.

Има такива кабалистични книги, които дават описание от страна на светлината: как идват различните светлини и как се разпространяват. Все едно ни разказват за нещо, което е нарисувано на някаква картина.

Да се даде описание от страната на желанията, това значи да се обясни не онова, което е нарисувано, а по какъв начин може да бъде нарисувана тази картина. Какви бои трябва да се вземат, как да се смесят, как да се нанесат на платното, каква техника и каква четка да се използват.

Оказва се, че духовната картина не се създава просто така, на воля рисувайки всичко, което ми се прииска, все едно от страната на светлината.

Не, отначало трябва всичко да се оразмери, като с линийка, с помощта на разни чертежни „инструменти” (келим), всичко да се разчете. Защото тя идва от страна на желанията, на духовните съсъди, и преди всичко изисква тяхната старателна подготовка.

В такъв стил говори Зоар, цялата „практическа” кабала, идваща от страна на творението: каква да е нужната дълбочина на желанието (авиют), екраните, всевъзможните действия с тях – и какво ще се разкрие в резултат. Ние трябва да се възползваме от това описание и сами да нарисуваме тази картина, а не просто да и се наслаждаваме.

Ако вече се намирахме в такива състояния, бихме могли да се наслаждаваме на рисунката в друг вид – ние бихме могли да четем и да получим обяснение за картина, която вече сами виждаме.

Но на тоя етап ние не можем да се впечатлим от самата картина, ние идваме от страната на желанието и се учим да рисуваме тази картина – Зоар ни разказва стъпка по стъпка къде трябва да дойдем и ни дава в ръцете инструменти, с които трябва да създадем това платно.

Ние създаваме тази картина вътре в групата, в съединението между нас, и всичките имена, линии, всички обекти – означават единствено видовете съединения на желанията между самите себе си.

Когато ги съединиш заедно, когато създадеш дори съвсем начално, минимално съединение – ти вече ще достигнеш първата духовна степен и картината ще се разкрие. Главното, което трябва да разберем, е как действа всичко това, как трябва да се съедини всичко това, за да заработи системата!

Все едно си сглобявал кола, съединил си всички нейни части, включил си енергозахранването, налял си бензин, масло, вода, завършил си целия преглед, завъртял си стартера и двигателят е заработил! Ето такъв резултат трябва да достигнем!

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашата работа се дели на части, които сякаш не са свързани една с друга – взаимоотношенията между хората, между човека и Твореца, между човека и другарите.

В съвършеното състояние, всички трябва да бъдат обединени помежду си – човекът с големия свят, човекът с групата, човекът с Твореца.

Цялата реалност трябва да бъде неразделно слята, за да няма някой, който има по-голямо или по-малко значение в сравнение с другите. Именно това е подобието на свойствата.

Но засега, ние все още не знаем как правилно да изградим всички тези видове взаимоотношения и каква значимост да придадем на всяко от тях. Винаги ще се объркваме и затова кабалистите ни обясняват, че най-надеждното средство е работата в група.

Защото Творецът е разбил общото кли именно, за да може всяка част да работи над своите лични свойства по отношение на другите и дори, когато е откъсната от светлината, взаимоотношенията с ближния да заменят тези на творението с Твореца.

Това ни позволява да работим, постоянно проверявайки правилно ли действаме.

В крайна сметка, от всички трудове на кабалистите трябва да извлечем главния принцип: няма Творец, творение, човечество, а има само група. Преди всичко, ако аз виждам група, в която мога да реализирам закона за поръчителството, тогава съм длъжен да се обединя с другарите и да направя това.

Нашето обединение трябва да бъде такова, че между нас да не останат никакви различия и разстояния. Ние сме единни по пътя към целта, в усещането на общата взаимна връзка. И разбираме, че само в тази връзка между нас ще се разкрие духовния свят.

Тогава, към същността на нашата връзка, аз присъединявам Твореца – именно Той определя как трябва да се обединим, за да не бъдем сборище на присмехулници, а истинска група.

Ние не знаем какво е отдаването, но искаме от Твореца, Той да бъде за нас свидетел, пример и свързващо звено.

Тогава човекът, групата и Творецът стават едно цяло и всички ние работим, докато заедно не поискаме разкриването на Твореца помежду ни.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Преди Конгреса много хора се оплакват, че всичко около тях внезапно се разпада: домашни уреди, мебели, предмети падат от ръцете им и се разбиват или се разсипват направо в ръцете им.

Създава се такова впечатление, че материалният свят започва да се разпада. Това действително ли е свързано с предстоящия Конгрес?

Отговор: Разбира се, че има напрежение, изясняване на целта, желание за нея, нейната стойност, съзнаването на цената, която трябва да заплатя за нея, съответстват ли моите другари на нея и прочее.

Но това е прекрасно време. Трябва да прочетете как хората са излезли от Египет: в страх, набързо, под ударите на Фараона (егоизма), в тъмнината.

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към другарите от миналото, които са били с нас и след това са ни напуснали? Може би сега имаме предлог да се свържем с тях и да ги поканим да се завърнат при нас?

Отговор: Конгресът е събиране на „точките в сърцата” от целия свят. Точно сега имаме невероятната възможност да създадем едно общо кли.

Много хора са били дълги години заедно с нас физически и виртуално, участвайки в работата на световната кабалистична група. Независимо от причините за тяхното временно отделяне, ние много ще се радваме да видим всеки от тях на Конгреса.

Всеки, който е бил с нас, който е стъпил на пътя на изучаваното на кабала, ни е драг и близък.

Ние ви чакаме! Ще се видим на Конгреса!

[25073]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→