Въпрос: Колко човека трябва едновременно да бъдат в намерение, за да се разкрие духовната връзка?

Отговор: Единствено аз. Ако аз разкрия собственото си желание да се обединя с другите, тогава ще разбера, че те вече са обединени. Но на мен ми се е струвало, че те не пребивават в единство, и че аз трябва да работя над тях, а те над мен. Но всичко това – е само относително мен.

Докато не съм поправен, аз разкривам в тях своята негодност, – и работя над тях, за да ми повлияят те и да ме укрепват. За сметка на тяхната поддръжка аз поправям себе си – и тогава забелязвам, как и те стават по-поправени. Защото всеки съди другите според собствените си грешки.

Излиза, че аз трябва де се грижа единствено за собственото си поправяне. А какво става с другите? Когато аз виждам, че светът е разбит, – аз съм длъжен да го поправям. Това значи, че аз изправям себе си.

В такъв случай, ако аз се отнасям към другите с намерение заради отдаване, аз не ги виждам в разбито състояние, а виждам в тях Шхина, разкриването на Твореца, изпълващ целия свят.

От урока по Книгата Зоар, 21.11.2010

[27298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Четейки „Зоар”, ние се стараем да си представим нещо, което засега не възприемаме – общата душа Адам Ришон, обединението.

Не означава ли това, че престъпваме заповедта на Тора – „не си прави идоли”?

Отговор: Не. Защото аз не си представям нещо от образите в нашия свят, нищо материално, а искам да усетя своята връзка с другите.

Да, засега тази връзка се рисува в моето ограничено въображение под формата на обичайни образи на отношенията, но тук става въпрос за чувство, а не за материални картини.

Макар и егоистично, ние все пак се опитваме да се приближим към духовната форма. Човек се изгражда от това, което има.

Главното е, да искаме да намерим своята взаимовръзка с другите. Тя съществува, но е скрита от мен. Аз я напипвам в тъмнината, и чакам „Зоар” да разбули пелената, покриваща моите усещания, и да прояви в тях истинската картина.

Аз ще видя тази картина не с очите си, а със сърцето си, и тогава действително ще усетя всичко това, за което се разказва в книгата „Зоар”. Сега, все още не знам как ще стане това, но при всички случаи ще бъде под формата на взаимна връзка.

Защото няма нищо, освен видовете връзки между частите на духовното желание, което се нарича „душа”. Между тези части тече светлината НаРаНХаЙ, която като цяло е и Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.11.2010

[27415]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

На последния конгрес  разкрих, че не мога да се свържа с другите или да отменя себе си, и че дори не съм способен да се сближа с някого! Какво да правя, ако това е моята природа?

Затова има средство, наречено Висша светлина. Светлината се съдържа в групата, но тя е скрита от нас и ние не я виждаме. Това е място, където и се намира Творецът, свойството отдаване. Как можем да предизвикаме това влияние върху себе си?

Ако започнеш да учиш истинските първоизточници в групата: книгата Зоар или Талмуд Есер Сфирот, тогава това ти позволява да привлечеш светлината и да я пробудиш отвътре. Защо? Защото, когато четеш тези книги, ти четеш за твоите вътрешни състояния и по този начин ги приближаваш, пробуждаш и привличаш към себе си.

Пробуждаш влиянието на този скрит, вътрешен свят върху себе си и то те осветява. Постепенно това те поправя като ти позволява да се свържеш с другите, и тогава, омразата, отхвърлянето и разделението изчезват. Започваш да разбираш важността на това свързване и желаеш то наистина да се случи. И изведнъж се получава определено „щрак” – твоето първо свързване с другите.

Ако си представиш нивата на това свързване във формата на скала (от 0 до 125), тогава това означава, че ти си се придвижил от нула на едно. И това е основа!

На конгреса ние усетихме тази нулева точка, фактът, че не можем да влезем в свързване един с друг. Сега имаме цел пред нас – да изискваме поправящата светлина с помощта на ученето и на правилното намерение.

В момента, в който постигнеш първото ниво на свързване, ти ставаш „син на бъдещия свят” (бен олам аба). Разбираш и усещаш какво е това. Лека полека започваш да се ориентираш в него и вече получаваш първото впечатление от духовния свят.

След това нещата ще станат по-лесни. Най-важното нещо е първата революция! Всички останали нива просто ще стават по-големи и по-големи. Разбира се, разликите между тях са огромни и колосални по своята мощ. Но нищо не може да се сравни с влизането в първата степен. Така е, защото, когато това се случи ти буквално преминаваш от нашия свят в духовния. И това е коренна промяна.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[26938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Стремежът ни отделя от Твореца, прави ни подобни на Него и ни превръща в хора. В крайна сметка, Творецът е създал желание като нещо от нищото, и нищо повече. От творението се очаква да се развие и да добави своето желание към светлината, към отдаване, единство и любов, които са свойствата, присъщи на Твореца.

Желанието, което творението добавя към онова, което му е било дадено по природа (желанието да се наслаждава, да знае) се нарича стремеж (иштокекут). Точно към това ние се отнасяме като към „Аз”: Аз постигам моето желание. Моята независимост от желанието ми, което е било създадено от Твореца, се измерва според този стремеж: към какво се стремя, как развивам моя стремеж, от къде получавам допълнително желание?

За да помогне на творението, Творецът е разбил обединеното желание, което е създал, на много парчета и е включил Неговата искра, Неговото свойство, което е точката в сърцето, във всяко парче. Затова всеки един има желание да получава наслаждение и искра стремеж към нещо по-висше. И понеже и двете идват от Твореца, не може да кажем, че „аз” съществува.

Така че от къде мога да получа допълнително желание, според което ние изобщо съществуваме? Мога да го получа от свързване с други хора, когато приемам техните желания и ги свързвам в себе си!

Когато правя това против моята природа като се съпротивлявам и боря с нея, влагам усилия в нея и преодолявам пречки, тогава свързаните части (близките и далечните) се считат за част от мен. Те подсилват моето желание за целта и се наричат стремеж. Само според величината на стремежа можем да кажем, че аз съществувам, че съм независим и че мога да чувствам неща, защото създавам това желание като добавям недостиг към себе си.

Ето защо е стремежът, а не само желанието, което съставя кли на получаване на удоволствие и разкриване на Твореца. Желанието е материята, създадена от Твореца, докато стремежът във формата на материя, която аз добавям: каквото искам от тази материя, на което ниво и в каквато величина.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 15.11.2010

[26786]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

На Конгреса, ние придобихме ново усещане, което сега трябва да развиваме. Чувстваме, че пред нас има стена и, че трябва да я разбием с помощта на висшата светлина, на Твореца. Именно Той не ни достига. Нека каже: „Да отидем при Фараона”.

За тази цел е необходимо да разберем, и най-важното – да се съгласим, че разбиваме стената, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си. Ние забравяме за два основни момента по пътя:

1. Можем да напредваме само посредством Неговата сила.

2. Ние напредваме към отдаване на Твореца.

Това все още ми се изплъзва. Засега, вместо за отдаване на Твореца, аз мисля за себе си. Пробивайки махсома, аз се опитвам да направя това със своите, а не с Неговите сили. Както целта, така и средството, все още са затворени в моя егоизъм.

И все пак, това е добро състояние, защото по този начин започваме да разбираме основните принципи на духовното постижение. Пред нас възниква преграда и с нея трябва нещо да се направи.

Сама по себе си, тя не съществува – това е психологическа бариера вътре в нас. И ако се прицелим правилно – тя изчезва.

Мисълта за благото на Твореца е чужда на моята природа и в другарите също липсва – тя е заложена в нашето обединение. Затова трябва да работим върху три момента:

1.  Аз съм свързан с групата.

2. Трябва заедно с другарите да определя верния стремеж, благодарение на който ще преминем през махсома – сплотявайки се, ние призоваваме силата на Твореца.

3.  Ще направя всичко това, за да Му доставя удоволствие – с други думи, да постигна сливане с Него.

Общата непрестанна грижа и тревога трябва да пробужда всички. Това е поръчителството, групата – не лицата на другарите, а духовната общност, пронизваща всеки с мислите за целта.

Ние изведнъж започваме да мислим за това, да го искаме. Когато всеки се старае да изгради като линия своето желание, то неограничавано от никакви прегради и разстояния, ще се разпространи кръгово по целия свят.

Поръчителството означава, че аз отговарям за цялата система, в която ме е поставил Творецът. Ако не задържам правилната мисъл – в този миг всички са изхвърлени от нея. Изключвайки се, аз преставам да подсигурявам общия организъм. Нима черният дроб или бъбреците могат да излязат в отпуска?

Затова, аз моля световната група през цялото време да мисли за целта на творението, за отдаването на Твореца. Тогава и аз няма да губя връзката – където и да се намирам.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направим, ако по време на четенето на книгата „Зоар” намерението отслабва, тъй като разумът се опитва да разбере текста?

Отговор: Не трябва да го вземаме под внимание. По време на урок, намерението трябва да се усилва все повече, защото другарите трябва да мислят за това всички заедно. И ако всеки от тях се намира в намерението, то няма как някой да изпадне от него.

Тук, ние всъщност се включваме в духовната мрежа на връзката между нас, а не в материалната.

Ако аз се намирам в намерението да свържа себе си в „Исраел (устремените към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са едини”, така че аз, Творецът и групата да бъдем едно цяло и да разкрием само светлината, напълваща цялата действителност, ако всички ние се стремим да разкрием това състояние и за сметка на четенето на книгата „Зоар”, светлината трябва да ни го разкрие, тогава това намерение още повече ще „гори” в нас.

А ако чувствам, че моето намерение е отслабено, тогава на 100% завися от всички останали.

Тук наистина работим в духовна мрежа. По този начин влизаме в духовния свят и действаме в него – в зависимост от това, доколкото сме способни да удържим намерението и връзката „Исраел, Тора и Творец” заедно.

Ние вече действаме в духовния свят и само трябва да го разкрием за себе си. Това е причината, поради която искаме от светлината да ни го разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, 22.11.2010

[27301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Не се опитвайте да бъдете „умни” или „героични” и със свои сили да се борите с егоизма. Нищо не е по-глупаво от това! Кой може да се противопостави на природата? Възможно ли е?

Нашата работа е да се издигнем над егото, което означава да притеглим силата на светлината и заедно с нея да се издигнем над егоизма сякаш той не съществува. Това не означава да потиснем егото и спокойно да се носим по течението. Нашият егоизъм остава и ние осъзнаваме, че Творецът е този, който ни дава такъв голям запас от желания. Но ние желаем да бъдем над тях.

Аз не унищожавам егото, тъй като това е над което се издигам. Но в момента аз не взимам егото под внимание във връзката с моите приятели, без значение колко ужасно арогантен, нахален, завистлив, властващ и честолюбив може да бъде всеки един от тях. Това е съвършено неважно – всичко, което знам е „любовта покрива всички грехове”. Ти с пистолет, а аз с нож в ръка се прегръщаме един с друг и взимаме всички решения от любов.

Всеки си мисли, че е прав, но всеки отменя себе си. Любов означава, че аз приемам чуждото мнение и те приемат моето и по този начин достигаме до общо съгласие, което ни позволява да вземем решение на по-висока степен. Ние се издигаме над нашата обща ненавист до нашата обща любов.

Опитайте се така да направите в групата и вътре ще почувствате трети компонент: Твореца! Вие ще почувствате, че Той или липсва или че Той вече присъства вътре във вас.

Това е много практическа работа, както цялата кабала е: „Ела и виж” (Бо-ре), „Ще направим и ще чуем” са съвършено практически неща, които трябва да реализираме сега.

От урока по статията „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар пише за обединението между Зеир Анпин и Малхут, за това как всичко става едно цяло.

Оттук става ясно, към какво трябва да се насочим. Всички трябва да държим на прицел финалното действие – нашето отдаване на Твореца.

Трудно е да си представим нещо, излизащо извън пределите на сегашните ни желания. Но светлината постепенно ни пропива с тази необходимост – и аз изведнъж чувствам, че ме влече към Твореца. Защо, аз не зная, но изведнъж ми се иска да мисля за Него, да Му отдавам.

Като че ли се е появил неизвестен съсед, за когото никога не съм знаел, и е заел всичките ми мисли. В мен се пробужда отношение към него, между нас възниква връзка. Отново и отново си спомням да него.

Откъде дойде това? В резултат на обучението и въздействието на обкръжението. Сама по себе си или изкуствено ни посещава мисъл за окончателното състояние, засега още далечно. Така се ражда намерението да извършим отдаване на Твореца – намерение, което се стараем да реализираме на духовните стъпала.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 22.11.2010

[27294]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм в падение след края на Конгреса. Страхувам се, че съм загубил желанието за отдаване. Работя в група, но не усещам това да помага, а възможно е и да пречи. Мисля си да напусна само и само за да разкрия отново желанието. Правилно ли е това?

Отговор: Какво желание ще разкриеш, ако напуснеш? Желанието да отидеш в бар или на футболен мач? Получаваме необходимостта за духовното само от обкръжението. Напускайки го, ти ще тръгнеш точно в противоположната посока.

Написано е за разкриването на егоизма: Грешниците ще паднат, където праведниците ходят. Това е твоята дилема: да станеш праведник или грешник.

Скриването, което последва след Конгреса, разкри в теб ново, силно, егоистично желание, предназначено за работа и поправяне. Но ти искаш да избягаш от тази работа вместо да направиш нов старт имено от мястото, на което е нужно.

Ние винаги напредваме от „противоположното” – от разкриването на нова, непоправена част на желанието за наслаждение. В това място ти трябва само да различиш твоята връзка с целта. В действителност тази непоправена част въобще не ме разделя от целта, а напротив, дава ми възможността да се предвижа напред притегляйки я към поправяне.

Но в процеса аз изпитвам лоши усещания, тъмнина и безсилие. Върху мен се спускат тежест и безразличие и всички пламенни речи замират. Какво трябва да направя? Как мога да не избягам?

Тук навикът, задължението и установеният ред ми помагат. Моите усилия се натрупват, стотинка по стотинка, до достигането на огромна сума. Без значение какво се случва, ти не можеш да напуснеш пътя.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27165]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Светлината поправя кли много лесно: тя идва и се установява в него. И тутакси кли става „послушно”.

Нас и сега ни управлява светлината. Можем да сме умни или глупави, добри или зли – всичко това прави светлината. Тя ежесекундно въздейства на всекиго съгласно своята програма. Всички ние се намираме в море от светлина, нейните вълни ни издигат нагоре, хвърлят ни долу и ни размества помежду ни.

И затова разкриването на Твореца, разкриването на светлината, свойството отдаване, взаимната връзка между нас – всичко това е едно. Идва светлината и има поправяне. Когато тя идва, ти като че ли си „договорен” за нея и вече си неспособен, а и не искаш да постъпваш иначе. Ти съзнаваш, че в теб цари светлина и причинява всички твои действия.

Това е и твоята връзка с Твореца: Той се намира в теб и ти чувстваш как Той действа вътре във всички твои желания, като те управлява. И ти се съгласяваш с Него.

А след това, освен точките, вече присъединяващи се към твоя парцуф, ти откриваш нови точки и започваш да молиш светлината да ти помогне да се обединиш с тях. Така и се продължава редът на поправяния – винаги по твоята молба.

От урок по беседа на Баал Сулам, 19.11.2010

[27145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→