Въпрос: Как да си представя формата на висшето стъпало?

Отговор: Трябва да си представиш своето висше състояние и да се постараеш да живееш в него, доколкото е възможно това. В този свят, при тези условия аз изграждам висшата степен. Поправеното отношение между мен и останалите се нарича висш свят. И тогава аз откривам, че той се намира направо тук, и други места няма.

Виждам новите линии за връзка, протягащи се от мен към другите и така ми се разкрива цялото висше стъпало и в него- Творецът, изпълващ света. Виждам, че целият свят – е святата Шхина, в която пребивава Твореца. Аз разкривам това на място. Не ми трябва да летя в някакъв друг космос.

През цялото време строя модел на този висш свят, с това което ми е под ръка – променя се само намерението. Материал за градежа ми служат всички егоистически желания, ненавистта. Аз добавям само поправената връзка между частите на реалността: проявявам я и я променям от получаване на отдаване. И нищо повече не се променя, както е казано: Светът действа по вече утвърдени закони” и ”Ще ядеш онова, което е отдавна приготвено”.

Но за сметка на новото отношение, което разкривам от себе си към другите и между тях, аз виждам че всичко се намира в края на поправянето. Те самите не се чувстват така, но аз го разкривам съответно на своето стъпало. Аз виждам, че в света изобщо няма нищо, освен напълно поправената Малхут от света на Безкрайността. А всичко онова, което ми се е струвало до сега, е било просто сън. Всичко зависи само от моето възприемане на реалността.

Затова, няма накъде да се бяга, а и не е необходимо. Трябва само да променям своето отношение към онова, което виждам, стараейки се да видя във всяко място властта на Твореца. И тогава трябва да се радвам, тъй като всеки път ще разкривам все повече истинското състояние, което вече съществува.  Не ми достига само още малко от моето усилие, за да го разкрия.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121801]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос : Съединяването между нас възниква тогава, когато нашите желания са еднакви, ли ?

Отговор: Галгалта Ейнаим и AХАП  не могат  да бъдат еднакви. Всички имаме различни желания, но нашият единен стремеж осъществява необходимия  контакт.

Например, розетката и щепсела, между които възниква контакт,  не са еднакви, а са взаимно допълващи се. Ето защо, за да се включим един в друг, ние трябва да станем еднакви по своята съвместна цел да се съединим с Твореца, да Го проявим в себе си – всеки, изхождайки от своята природа.

Ти провеждаш светлината на Твореца към другаря, той е съгласен да я получи от теб и вие, заедно работите върху тази връзка, за да разкриете Него. От една страна, той действа като отдаващ на теб и ти си получаващ, от друга страна – ти  си отдаващ, а той получаващ.

Но ние имаме различни желания. Нима, мъжът и жената, които зачеват детето, имат еднакви желания? Всеки от тях си представя бъдещото бебе по различен начин, но се получава един обект. Всичко върви по средната линия.

Така че, нашите желания са различни по своята природа, но са еднакви по цел: да се разкрие Твореца.

От урок на тема ,,Група и разпространение“.23.10.2013

[121532]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кое, най-надеждно чувство води човекa към правилната цел на живота?

Отговор: Когато той ясно разбере, че само в този живот, а не след смъртта на тялото, достига до подема в духовния свят и че влизането в духовния свят (подемът) се осъществява (разкрива) в неговия стремеж към единство (сливане, отдаване и любов) с другарите по група, и на никое друго място. Тоест, когато човек се затваря в своята цел към „центъра“ на групата.

[121832] 

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Как да видим около себе си свойства, сфирот, а не хора?

Отговор: А за какво ти е да виждаш хората, в нашия земен смисъл на тази дума? За какво са ти лицата? Нима, плътта означава нещо? Тя не ни казва нищо за човека.

А честно казано, скоро ще престанем да обръщаме внимание и на свойствата на характера. Тъй като, човек ги получава с раждането или ги приема от обкръжението. Това не е той самият.

На света са го създали родителите, обучава ли са го в тези или в други учреждения, които той не е избирал и цял живот го е обкръжавала тази или друга среда. Като резултат, днес виждаме в негово лице някакво същество, създадено по определен модел. Такъв са го ”създали” и такъв ще преживее живота от началото до края.

Това не е истинският той, тук нищо не е за негова сметка. В него няма зрънце от което и да е исконно, свое – нито в свойствата на тялото му, нито в чертите на характера му. Всичко, същността е следствие на това, което той, така или иначе, е получил от другите…

Човекът в мен започва от онова, което получавам свише. Ако влизам в група и прилагам в нея усилия, то и те са предизвикани от съответстващото обучение. Това също е само възпитание. Но, ако аз започвам да получавам ”просветване” свише, благодарение на което, в мен се раждат нови свойства, противоположни на досегашните, това вече е зачатък на ново творение и то няма отношение към моето тяло или характер. Затова и душата се нарича ”Божествена част, свише”.

Ето, излиза, че външният вид и поведението на човека, абсолютно за нищо не говорят. Значение има само неговото влагане в групата, неговото старание за тях, възможно е да получи отклик, свише и ще придобие онова, което се нарича Човек (Адам).

А дотогава, той не е Човек, в него няма нищо от истинския себе си. Ако в продължение на целия си живот, не е поправил нито едно свое желание, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, то като че, не е живял. Тъй като, неговата духовна сметка е празна, той участва само в историческия еволюционен процес, наред с всички. Тук нищо не измерваш, не оценяваш, не претегляш на духовните „везни“…

Има само една уговорка: човекът е живял ненапразно живота си, дори да не се е поправил, ако е спомогнал за поправянето на другите, ако ги е доближил до истината. Върху това, във всеки случай, си струва да се работи, колкото се може повече. ”Задачата на живота, пише Баал а-Сулам в ”Трудове за последното поколение” се състои в това да се удостоим със сливането с Твореца, точно съблюдавайки условието да се действа само в Негова полза или да се удостои множеството, за да отидат към сливането с Него”.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121570]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Нима, безбройните кръговрати на човечеството, в продължение на хилядолетията не са оказали никакъв духовен ефект?

Отговор: Всичко се отчита, за всичко има своя сметка, но нашето поколение, безусловно, е по-важно от всички предишни. Нали, всички те са били подготовката за съвременността. Нищо не се е случило просто така, но все още, хората не са имали, ни най-малката самостоятелност в истинския, духовен смисъл.

Всъщност, не става дума за тела, а за едни и същи души. Точката в сърцето е преминавала през кръговратите, проявявала се е все повече и днес, най-накрая можем да я изведем до светлината.

А освен това, чрез нас, към външната аудитория преминава въздействие, което приближава хората към това, по-бързо сами да станат самостоятелни. Тъй като, е казано: „Всички ще Ме познаят, от малко до големо.“ С други думи, всеки е задължен да израсне духовно, да изяви корена на своята душа и да свърже своята „клетка“ с общия „организъм“, осъзнато, осмислено, действено и ефективно.

Означава, че за всеки има място в обществото и различията произхождат само от реда за влизането в него. А този ред се определя от системни параметри.

Въпрос: Но не всички ще влязат в групата?

Отговор: В крайна сметка – безусловно, всички. Нали, нашето крайно състояние е единството, такова, каквото е било до разбиването. Само се връщаме към него поетапно, по желание, със своите усилия.

На този път ще почувстваш и това, което е над теб, и това, което е долу. На върха ще откриеш кабалистите от всички поколения, активната част от системата. А долу се намират тези, които още не са достигнали до правилната реализация и на които си задължен да помогнеш.

В резултат, всеки от нас е като канал за връзка, като капиляр, предаващ на другите клетки живителните сили.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност“, 26.11.2013

[121562]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да видя своята злина и да разпаля омраза към нея?

Отговор: Не е възможно да видиш злината в себе си, ако не се намираш в група, в точката на единството, в съединението. Нужно е да се прилепиш към това съединение и постоянно да се задълбочаваш в него, да изследваш, да изучаваш, да проверяваш, да се стараеш да вникнеш във вътрешната му същност.

В дълбочината на нашето обединение разкривам вътрешната духовна система. Когато разединените части започват правилно да се съединяват, в тях постепенно се проявява духовната конструкция, която е изградена от две противоположни, но допълващи се една-друга сили. По този начин, вече сам изграждам обединението и така сглобявам душата си, залепвам, възстановявам съсъда. Всичките му части се състоят от желанието да се наслади, но те се свързват заради това да се запълнят една-друга, тоест заради отдаване.

Според степента на това, как влизам и се задълбочавам в това изясняване, в анализа (разпределяне на частите) и синтеза (съединяване) на такава конструкция, сглобена от противоречиви елементи, постепенно намирам всичките отговори. Затова: да бъдеш постоянно целенасочен за съединение на всеки човек с човек, стараейки се да ги видиш свързани, заедно — това означава да се стремиш да разкриеш духовния свят. Защото цялото човечество е свързано вътрешно, само ние не виждаме това.

Желанието да разкрием тази връзка, да се намираме и да живеем в нея, да я усещаме – това е стремежът към Твореца. Защото силата, съединяваща всичките части отвътре – това е висшата сила.

Вътре в нашето съединение разкривам, че «Няма никого освен Твореца». Аз не просто така, събирам всичките ни части заедно, събирайки пъзела на общата душа, а се опитвам да разкрия в него Твореца. Той е раздробил за мен цялото мироздание на части, за да ги събера, обратно в една картина и да видя Него. Сглобявайки, този пъзел, аз пресъздавам  образа на Твореца.

Върху обикновените пъзели са нарисувани дървета, трева, слънце, а на този е картината на Твореца. Ако достигам светлината Хасадим, то с негова помощ мога да съединя този пъзел. Частите му вече няма да си противоречат и да се отблъскват една от друга. А когато, започна да работя с получаване, заради отдаване, тогава тези части ще са готови да се прилепят една към друга, като парченца от магнит.

От цялото това взаимодействие на различните части: техните отношения «за» и «против» съединението, изграждам формата на Твореца. Него можем да изградим само по този начин. Невъзможно е да Го разкрием само, с помощта на едната положителна сила на отдаване, срещу която нищо не действа. Затова, само по пътя на разбиването получаваме възможност да разкрием Твореца.

Oт урок на тема „Въпроси и отговори“, 26.11.2013

[121556]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Можем да молим само за съединение, за точка на спояване на частите една с друга. Само за нея става дума, около нея възникват всички проблеми и заради нея се водят всички войни. Тази точка на спояване между два елемента има съдбоносно значение за състоянието на света – в нея протича цялата борба и се разгръща цялата реалност.

Дори, ако моля за самия себе си, тази жалба не е за лични мои работи, а за това, че не съм съединен с обкръжението. Светът е съвършен, в него всичко е идеално освен един развален съсъд. Имало е амфора, която се е разбила. Само за нейното поправяне можем да молим, повече за нищо. А ти идваш и молиш за маса други неща.

А на теб ти казват: „Това не е правилно, грешиш! Всичко е наред! Какво не те устройва? Трябва ти само едно: да поправиш амфората. Ако я залепиш обратно като цял съсъд, то ще намериш в нея наслаждение: най-вкусните угощения, знания, усещания, топлина, здраве – всичко, каквото пожелаеш. Трябва само да поправиш този съсъд, да го залепиш, обратно.“

А ти възразяваш: „Не, аз искам нещо приятно и вкусно!“ И ти отговарят, че това задължително ще бъде, щом като съединиш съсъда. Когато го събереш от частите, то в него ще разкриеш цялото напълване. Но ние искаме всичко, що е угодно, само не и това! Това не е само твой проблем, но на всеки друг човек в света. Хората не разбират, че само по такъв начин могат да постигнат поправянето: само чрез съединение!

Всички религии, вярвания, всички проблеми и войни са съсредоточени само около този въпрос: да се съединят или да не се съединят. Дадено ни е средство, позволяващо ни да достигнем съединението и да избавим света от всички проблеми, от цялата ненавист. Тъй като, щом започнем да се обединяваме, цялата природа става свързана, цялото неживо, растително и животинско ниво. Вълкът и агънцето ще живеят мирно, едно до друго в хармония и ще слушат малкото момче, както е написано у пророците.

Всичко зависи само от нашето желание да постигнем съединението. Можем да поправим цялата действителност, целият живот за сметка на такива изменения, които сякаш нямат, абсолютно никакво отношение към проблемите – всичко зависи от нашето съединение. Само трябва да молим за такава спойка, за да може в нас да властва силата на доброто. Обръщаме се към тази сила на доброто (към Твореца, към свойството отдаване и любов), тя да ни поправи и запълни.

Няма нищо друго, освен точката на спояване, капката на единството. Целият този свят, който виждам сега е разкриването на явленията, които противоречат на единството. Именно, затова виждам около себе си: звезди, Земното кълбо, хората като явления, излизащи от рамките на единството. Поради тази причина те се наричат този свят.

Така, за какво трябва да мисля: за този свят или за единството? Ако просто ще се грижа за този свят, то както съм живял в лъжи, така и ще остана. Така и вечно ще играя в тази игра, въртейки се на въртележката на живота. Но, ако искам да изляза от тази продажна игра и да не съм съгласен да бъда в нея марионетка, то трябва да мисля само за единството.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121450]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът казва на Моисей: „Да отидем при Фараона (заедно). Аз също ще тръгна с теб, за да изменя природата ти и да я обърна от егоизъм в отдаване. Трябва само да Ме помолиш за това“. Но Творецът не добавя: „Иди да се обединиш с група, защото без това няма да ти се разкрия“, тъй като това е ясно изначално.

Ако човек не се включва в центъра на групата и не се съединява с другарите, то не може да се обърне към Твореца. Творецът се намира в центъра на групата. Сам към Него никога не се обръщат – само във връзката с другите.

Моисей – това е общият образ на групата. И затова се нарича предводител на народа, олицетворявайки общата съвкупност, единството на групата. Затова има контакт с Твореца и може да се моли, да умолява и да прави всичко за народа.

За да започне процес по поправяне на душата, трябва да си се представим, свързани с всички заедно, в един образ. Всичко започва от това, че се опитваме да се съединим и откриваме, че не можем да го направим, както е казано: „Създадох злото начало и в добавка към него създадох Тора, като средство за неговото поправяне“. Влизането в Египет започва с изясняване, че не сме способни за съединяване, не го искаме при никакви условия, готови сме да продадем брат си (Йосеф), само да не се обединим.

Така започва да се разкрива истинската природа на егоизма в човека, за който е по-добре смъртта, отколкото отдаването и любовта към ближния, грижата за другите. И това още е едва, самото начало – само встъпването на Египетска земя. След това, предстоят още 400 години работа в Египетско робство, т.е. на цялата дебелина на желанието да се наслади. Трябва да отработим всички тези пластове на егоизма, за да решим накрая, че все пак, искаме да се съединим.

Идват седем гладни години, Египетските наказания, защото искаме да се съединим и не можем, правейки все нови и нови неуспешни опити. Докато, най-накрая, не се отчаем и не завикаме към Твореца: „Спаси ни!“, усещайки огромната потребност за помощ от Твореца.

Но винаги става дума за обществото и никога не се говори за отделния човек. Ако се обсъжда някоя личност, то е само от тази гледна точка, доколкото е свързана с обществото в своята особена, присъща на нея форма. Затова възникват такива персонажи, като в книгата Зоар: раби Йоси, раби Аба, раби Елиазар, раби Шимон. Не е важно кой е това – обсъжда се само степента на връзката му с другите.

Само за това е разказът за Моисей и Итро за горящия храст. Става дума за общество, а не за човек, избягал в пустинята. И къде може да избяга от егоизма си? Говори се за човек, който се намира в група. Тора разказва само за отношенията между нас – всичко остава „вътре в семейството“, вътре в групата.

Това е като сериал, чието действие, през цялото време се развива в една и съща стая. Ето, само за тази „стая“ става дума, всичко става само там: възниква пустинята, водят се войни, разтваря се Червено море – всичко е в тази стая, в отношенията между нейните обитатели.

След това ще открием, че действително, няма нищо освен това! Цялата „реалност“, която виждаме сега, само се представя на нас – това е измама, фантазия. В действителност, ние виждаме разбитото, раздробено единство, разкъсано на части, отделени една от друга. Така се получава картината на света – множество хора, вместо един човек, растения, животни, всевъзможни форми на същества, които нямат брой. Така ни се представят 4-те стадия на едно желание – на едната АВАЯ.

Но ако човек иска да възприеме правилно състоянията, то трябва да знае, че само вътре в групата той има възможност да види истината. Групата е този микроскоп, прибор, гледайки през който, можем да видим какво става. Нямаме никакъв друг инструмент в цялата реалност. Сплотявайки, все повече другарите, тоест, избирайки все по-добро обкръжение, човек все по-добре фокусира този прибор и се приближава до истината.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121440]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а–Сулам, “Науката кабала и нейнатa същност“: От Твореца са произлезли всички светове и цялото им напълване във всички детайли е само чрез една-единствена особена мисъл. Тази мисъл се е спуснала сама и е създала всички многобройни светове, творения и начини за тяхното управление. 

“Мисълта“ – това е силата, спускаща се и действаща в своята производна. Силата на мисълта формира “материала“ на желанието, а след това действа в него, т.е. отпечатва себе си в различни форми. А желанието приема тези “отпечатъци“ и съответстващият им образ се променя.

Материалът на желанието, неминуемо преминава през ред промени, в които чувства, че те идват от някакъв Помисъл. Така мисълта влиза в желанието, разумът прониква в сърцето. И тогава желанието се замисля: “Какво искам? Защо? Какво ме подбужда към това?“

Влизайки в желанието, мисълта “разваля“, променя го, докато то не осъзнае: “Съществувам аз и съществува предишен Помисъл, който ме е създал и ме променя. Означава, че е по-добре за мен да се приобщя към него. Нека да имам свой помисъл, с помощта на който ще контролирам желанието и ще го управлявам, вместо желанието да управлява моите сметки“. Тъй като, засега желанието доминира, нашият живот се определя от интересите на “тялото“. Така че, може би, е по-добре да възложим управлението на главата, на разума?

Кабалистите са разкрили това преди почти шест хиляди години, а после, в продължение на три периода по две хиляди години всеки, светлините влизали в съсъдите – помисълът влизал в желанието. И ето днес цялото човечество, цялото общо желание разкрива и осъзнава резултатите от този процес: “Какво става с нас?“ Положението е лошо: ние страдаме, живеем в лъжа, без да знаем причините, без да намираме решения…  Защо?

Така мисълта ревизира желанието и констатира: “То е виновно, за случващото се. Очевидно, то трябва да се управлява по друг начин“. И постепенно, се приближаваме към точката на това решение: мисълта ли ще управлява желанието или желанието мисълта? В това е нашия избор.

Въпрос: Но внедрените в нас мисъл и желание са противоположни на Твореца. Мислите ни са противоположни на замисъла на творението …

Отговор: Правилно, нали иначе няма да Го познаем. Трябва да познаем истината, а това е възможно само от лъжата. Всяко нещо се постига само, изхождайки от неговата противоположност. За сладостта е необходима горчивина, за тъмнината е нужна светлина, а за светлината – тъмнина. Иначе няма да успееш да разпознаеш нищо. Необходима ти е точка на замерване, намираща се извън замерваното свойство, мерило, спрямо което да направиш отчет.

Ние представляваме съсъди-желания и затова, само така, можем да измерваме, да усещаме, да разбираме, каквото и да е – винаги, сравнявайки две противоположности. Творецът усеща себе си единен, а ние – не. На нас ни трябва съпоставяне. Иначе, все едно, се реем в безвъздушното пространство, лишени от всякакви ориентири, не чувстващи насоките.

И освен това, ако в нас поставят специална течност със специални условия и с относително тегло като на нашето тяло, то ние и него ще спрем да усещаме.

И същото това, можем да направим и с нашето съзнание, ако го освободим от полярните ориентири: без усещането за противоположностите, ние губим усещането за себе си, за своето съществуване.

И така, бидейки творения, можем да измерваме, да оценяваме себе си само чрез контраста. В кабала е казано за това: “Преимуществото на светлината се познава от тъмнината“. И затова няма да достигнеш съвършенството, ако не преминеш през всичките беди в света, през цялата негова “преизподня“ – обратната страна на “райската градина“. Но ти можеш да познаеш това “царство на тъмнината“, подобно на мъдрец, който още в мрака вижда зараждащата се зора.

Но тук възниква въпросът: ако, днес виждам съвършенството отдалеч, т.е. без да го усещам в своите съсъди, то какво ще стане утре? Не съм съгласен да “гледам рая през бинокъл“, аз искам да премина през неговата врата.

Ето, защо е необходимо разбиването и неговото последващо поправяне. Достатъчно е, ако ние леко почувстваме разрива между нас и тогава, всичко останало ще получим от групата във вече готов вид.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност „, 25.11.2013

[121371]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо в статията на Рабаш ”Да отидем при Фараона” не се споменава за съединяването с другарите?

Отговор: Никъде в статиите от ”Шамати” и в другите статии, в цялата Тора, не се обясняват груповите действия. Единственото място в Тора, където се казва за това са събитията при планината Синай, при даряване на Тора. Никъде повече не се споменава за това, защото е съвсем очевидно, необходимо условие. Няма друго място, в което може да се разкрие Творецът.

Ние се намираме в този свят, където сме способни да се сближим на физическо ниво, събирайки се на едно географско място и изпълнявайки общи материални задачи. По такъв начин, можем да създадем условия за осъзнаване на необходимостта от обединение, от съвместни занятия, от разпространение. Целта на всички тези действия е да се достигне единството, вътре в което ще се разкрие сливането с Твореца.

Това са толкова изначално очевидни действия, че за тях дори не си струва да се споменава. Ако не влезеш в група, то изобщо нямаш условия, в които да започнеш да четеш някакъв кабалистичен текст. Изобщо няма да разбереш, какво четеш, за кого и за какво, как да реализираш това. Нищо няма да ти е ясно.

Само Рабаш ни е описал, методично и последователно, методиката за груповата работа в десетките си статии, посветени на групата. Даже, не е обсъждал това на уроците, а само е написал статиите. Не е говорил с нас за любовта към другарите и за обединението, а само за Фараона, за Моисей и т.н. в онзи стил, в който са написани всички негови статии. Статиите за групата са нещо, напълно уникално сред всички кабалистични книги, започвайки от Адам Ришон и до днешен ден.

Никъде, така ясно не се обяснява какво трябва да правим, целия устав на групата. Нали, се е смятало, че тези принципи, отпреди са били известни – без тях дори няма смисъл да се започва да се учи. Преди всичко, трябва да организираш за себе си мястото за работа, а след това вече да привличаш към него светлината, възвръщаща към източника. Иначе, къде ще я притеглиш?

Въпрос: Написано е, че Творецът казва на Моисей: ”Да отидем при Фараона!” Кой отива: аз, сам или заедно, с другарите?

Отговор: Моисей се развива от всичките ти другари. Това не е един човек, а центърът на групата, в който има контакт с Твореца. Никога не става дума за един човек – той за духовния свят не съществува. Един, това е само парченце от разбития съд, в който няма нищо. Творецът довежда това късче на необходимото място и казва: ”Избери това!”

Тъй като, тук можеш да намериш сили, с помощта на които да поставиш себе си, обратно в огромния пъзел, в общата мозайка на предназначеното ти място и ще запълниш съсъда. А поставяйки, своето парченце от пъзела, ти помагаш на всички останали парченца, по-добре да узнаят, как да намерят своето място и да запълнят пъзела.

Ако някъде просто се учиш сам, без да изграждаш никаква връзка с останалите, дори виртуална, то нямаш никакви шансове за успех. Ще изучиш текстовете теоретично и толкова. Няма да имаш никаква възможност да разкриеш доброто и злото, няма да се осъществят необходимите условия.

От урок по статия на Рабаш. 25.11.2013

[121445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→