Навсякъде вълнения, чак застрашителни, проявяващи се спонтанно и управляващи, никой не може да предскаже изхода от произтичащото. Както и самата криза, вълните от нея преминават през всички, и никой не остава в покой. Богатите са принудени да помагат на бедните, бедните манипулират в зависимост от тях богатите…

Колкото са по света  специалистите – икономисти, толкова са и мненията за причините на произтичащата икономическа криза. Забравяме, че кризата не е икономическа, а на цивилизацията – няма нито една област в човешката дейност, където да не се наблюдава криза.

Кризата е във всички създадени от нас обществени системи – здравеопазване, социална помощ, криза в брака и семейството, във възпитанието и в образованието… Несъмнено, кризата е привлякла вниманието към себе, когато е започнала да се проявява, като икономическа и финансова, доколкото от това пряко зависи нашето оцеляване. Но за разкриване на причините, е необходимо да се разглежда в цяло, като криза на цивилизацията.

Причината за кризата е една – светът става, с всеки ден, по своята природа, все повече взаимосвързан, взаимнозависим, вътрешно в себе си, от природата – и затова, с всеки ден става все по-противоположен на днешните връзки и структура, които сме наложили, във вид на отделни държави, общества, противодействащи системи и др. Именно ежедневното увеличаващо се отличие на все по-проявяващото се единство на света на създаденото от нас структурно разделение,  се явява увеличаващата се криза.

Не сме в състояние да спрем проявата на вътрешна глобалност и интегралност на света  –  това произтича от неговата изначална същност, на която не сме в състояние да влияем.

Наблюдавайки  постоянно растящата конфронтация между вътрешната структура на света, в която се проявява неговото единство, и външната, човечеството, в което се появява неговата раздробеност и противоречия, не можем – това предизвиква в нас многостранна криза.

Единственото решение на проблема на развиващата се криза, на нашата растяща конфронтация с природата, – е в постепенното достижение на цялото човечество до единство, всеобщо поръчителство, равновесие със себе си и природата, разумно потребление.

Това противоречи на нашата егоистична природа – и затова е възможно само при пълно обкръжаващо положително въздействие на всеки човек и неговото обкръжение.

За това трябва формиране на ново обществено и лично съзнание, което може да се достигне при общо глобално образование и възпитание за проявяващата се в света глобална интегрална връзка между всички хора.

Необходимо е решение от всяка държава за формирането на социална среда, среда на възпитателно въздействие.

Създаването на СМИ чрез привличане на учени и специалисти, обясняващи новия глобален свят, неговите обществени закони, необходимостта да се следват заради оцеляването – това е образователната част.

Несъмнено, при първите стъпки в това направление, ние незабавно и явно ще почувстваме отстъпването на кризата.

[57887]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато чета във вестниците за нещастията, които се случват с нас: човек паднал от петия етаж, или в дома на някой се взривила газова бутилка, аз чета не за законите, които хората не спазват, а за техните следствия и не разбирам откъде идва всичко това.

Ученият изучава, че падането от петия етаж е подчинено на закона за земното притегляне с определена сила – при това силата на удара в земята е такава, че човек умира; или, ако доближим нещо горящо към газовата бутилка, тя може да се взриви, защото там се съхранява такъв газ, такава система и т.н. Тоест трябва да изучавам законите и тогава ще мога да предотвратя нещастията.

А за кое пишат вестниците? За следствията от това, че аз не знам законите на природата. Затова вместо цялата тази информация е необходимо възпитание, образование. Тогава всичко ще ми е наред. Аз не само че няма да скачам от петия етаж, да хващам оголен проводник или да възпламенявам газова бутилка, а ще виждам по какъв начин предизвиквам урагани, цунами и т.н. Няма да изсичам горите само за да си направя абсолютно ненужни играчки. Няма да унищожавам кораловите рифове, без които ще изчезне микрофлората на океана.

Ако ти започнеш да обясняваш на всички, че трябва да сме в равновесие с природата, а не да вървим срещу нейните закони и само така ще спечелим,- тогава ти сам, на практика, ще станеш средство за масово възпитание.

От беседата за поръчителството, 25.09.2011

[58075]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Откъде ще дойде промяната: в резултат на натиска, с който народът ще принуди правителството да вдигне бедните до нормално ниво на живот, но това ще бъде принудителна мярка, когато нито едните, нито другите ще разбират защо правят това? Или ще стане промяна на съзнанието на хората?

Отговор: Не е важно по какъв път ще бъде постигнато, но това непременно трябва да бъде първото състояние на нашия път към поправянето,за да не остане и човек, на когото да не му достига хляб, и за всеки да има възпитание в новия свят.

Иначе, няма да престанем да получаваме удари, целият ни път ще преминава в страдания и беди, ако не въведем такова възпитание. А ако обезпечим на всеки хляб и възпитание, то това е достатъчно на всеки човек, за да напредва и постигне своята цел.

Не зная какво ще застави правителството да се обърне в тази страна – възможно е нашето разпространение, а е възможно и общата криза, която все повече ще нараства.

Ясно е, че всичко зависи от вътрешните изменения в човека. Но какво да правим докато хората се променят – не можем да заставим бедните да чакат и да седят без хляб? Затова е необходимо да се погрижим хората да получат необходимото.

И сякаш може да се зарадваме, че хората имат проблеми, които ги заставят да излязат на демонстрации по улиците, и това дава възможност да отидем при тях и да им разкажем за поръчителството? Но не, именно законът за поръчителство ни задължава първо да се погрижим за това, всеки да има хляб!

Затова, на мястото на правителството, аз бих реализирал първо тези две програми. Първо: да се вдигне всеки по-високо от нивото на бедността – това трябва да е икономическа програма. И второ: да се обезпечи на всеки интегрално възпитание и знание за новия свят, което е необходимо на човека днес , за да оцелее.

С това решаваме и всички останали проблеми: възпитанието на децата, разпадането на семейството, отношенията между хората. Всички поправки ще изхождат от общото интегрално възпитание, което ще се раздели на множество частни предмети.

А дотогава, народът ще притиска правителството, и противоположните сили ще играят помежду си, докато не излезем на авансцената и не разпространим методиката на поръчителството така, че тя дълбоко да се внедри в народа.

Сега, всяка страна действа от гледна точка на своята истина, но никой няма да има успех, защото без предварително възпитание за взаимно поръчителство и съединение, нищо няма да помогне. Всеки привежда прекрасни аргументи, и сякаш от своя страна е прав, и заедно с това, нито един не е прав, защото всичко, което те предлагат – не е решение.

Можем да се съгласим само с едно – преди всичко ни е необходимо възпитание. А след възпитанието, ще видим какви промени трябва да се направят в обществото. Защото възпитанието ще ни даде знание за света, в който се намираме. И всеки разумен човек разбира, че е необходимо знание преди да започнем да приемаме някакви решения.

Такива съвместни обсъждания, въпроси, са много полезни за напредъка. След седмица, две, ти изведнъж откриваш, че си друг човек: изведнъж започваш да мислиш по-глобално, по друг начин се свързваш с другите – това вече става твое нормално, душевно състояние.

И такива промени се постигат леко. Вместо това, да получава тежки удари, човек се променя само от това, че е прочел статиите и ги е обсъдил с другите – и вече влиза в новия свят. Ето това се нарича поправяне!

Из урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[58090]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение: Писмо, написано от Албърт Айнщайн на 10 юни 1939г., три месеца до началото на Втората световна война: ”Евреите нямат друго средство за самоотбрана, друго оръжие, освен солидарността”.

[57896]

Filed under: Движението "Поръчителство" - Няма коментари→

Докато още не са се случили сериозни икономически сътресения, ние ненатрапчиво разпространяваме това знание и се подготвяме, изграждаме предприятието и всичките  му отдели, преработваме материала, за да е готов. Засега ще се опитваме да действаме в рамките на възможното, чрез нашите групи и присъединяващите се към нас хора.

Но истинският удар на разпространението по целия свят ще се извърши, когато се разруши икономиката и то наистина потрябва на света. А докато Творецът ни подаде този сигнал, не е необходимо да излизаме навън, защото няма да ни чуят.

Преди това трябва да се случи крушението на предишния начин на живот, за да могат хората да разберат, че по този начин, в тази егоистична система, с такава форма на отношения в икономиката и в човешкото общество, няма да можем да оцелеем.

По целия свят ще започнат народни вълнения и безпорядъk, правителствата няма да могат да овладеят ситуацията, световната банка ще загуби контрола върху финансите. Банките, лихвите, кредитите – всичко това ще спре да работи и с мъка ще “поскърцва” за  да може едва – едва да ни даде възможност да си купим храна и да спечелим някакъв минимум. Ще започне такава икономическа стагнация, която ще изравни всички и ще ги натири под чертата на бедността.

И тогава вече ще може да се говори с хората или малко преди това. Ако не беше кризата, нямаше да имаме никаква  възможност да излезем на улиците и да заявим за идеята на поръчителството. Защото ние знаем, че Баал Сулам се е опитал да направи това даже в условията на приближаващата се война и свързаните с нея проблеми. Но хората още не са го усещали на собствения си джоб и затова нищо не ги е вълнувало.

Днес се случва същото – хората са готови да чуят само толкова, доколкото вече чувстват тези проблеми върху джоба си. Засега протестните демонстрации започнаха от Уол – Стрит и някои други места, но може да не се съмняваме, че през тази година те ще се разгърнат в пълна сила.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[57421]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Хората са съгласни с идеята за взаимното поръчителство, но не знаят, какво да правят с нея. Нашите обяснения се приемат благожелателно, а по нататък?

Отговор: Това е достатъчно. Като за начало ти си обяснил на човека ситуацията с интегралното взаимно свързване, той е чул от теб, че в глобалния свят е невъзможно да се поддаваш на протекционизъм и изолация. ”Къщичката ми не е накрая” ние всички по неволя сме свързани като зъбните колелца, и няма сцепителна сила, която да ни раздели един от друг. Друг изход няма, ние просто сме длъжни да се зачитаме един друг, да разбираме същността на взаимното обединение и единната човешка система.

Едва усвоили законите и ще можем да решим какво да правим заедно по-нататък. По-рано бяхме разделени, и аз можех да взема нещо от теб за свои, лични нужди. Но сега когато сме свързани помежду си аз не отнемам от теб ”чувала”, а просто го премествам от едно място на друго в общия склад. И в случая, това ще навреди на мен самия.

Ние още не осъзнаваме, какво е представлява единната система. Ако ти не вземаш предвид всичките и части, то не можеш да действаш. Светът днес ни демонстрира всеобща взаимна връзка – и това е за сега най-малката, близка до нас духовна степен. Ако не стъпим на нея, ние няма да можем в бъдеще да подредим живота си. Ден след ден външния натиск ще се увеличава, гайките ще се затягат все по-здраво, и условията на това първо стъпало ще предявяват все по ясни и отчетливи изисквания.

В случая ще ни се наложи да се запознаем с единната система, да я разберем, да я включим в себе си и да изградим отвътре съответствие на нейните закони. И тогава ще виждаме изобилие навсякъде. Само като достигнем единство, изобилието излиза на бял свят. Навсякъде цари покой и ред – достигнали сме в света на първото духовно стъпало.

А след това се разкрива следващото стъпало и отново пред нас безредица, несправедливост, смут… Така всеки път откриваме своето несъответствие на поредното стъпало към върха.

От урок по статията ”Мир в Света”, 16.10.2011

[57774]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората законът за единната система, в която се оказахме?

Отговор: И в разума, и в чувствата си всеки трябва да осъзнае, че целият свят е неговото семейство.

Вярно, отначало това изглежда като нещо научено или напротив – нещо изтъркано. Но нека погледнем фактите в лицето: имаме ли друг изход? Днес по света се очертава такава ситуация, която изисква от нас ”семеен подход”.

Как да напредваме в това направление? Защото иначе няма да ни се отдаде да вземем и едно правилно решение. Да вземем, например, Европа, която отчаяно и безрезултатно се опитва да се измъкне от проблемите с дълговете. Работата тук не е в недостигът на пари. Те са готови да изложат всичко необходимо, но не виждат, че това не дава никакъв ефект. Същото това се случва и в САЩ. В течение на близките месеци, това ще се проявява все по-ясно: трябва да правим разчети, съответстващи на интегралната аналогова система, която съвсем не следва днешните ни представи и усещания.

Да се действа в полза на целия свят, да се уравновесява бурята с постепенен, всеобщ подем… Неспособен съм да почувствам този подход, да го преброя, защото самият аз не съм такъв. Като следствие, оказвайки се в глобалната, взаимосвързана система, лидерите взимат същите тези тясноегоистични решения. Просто не могат да вземат под внимание факта, че за ”моя полза” повече не съществува, има за ”наша полза”. Това твърде противоречи на човешката природа.

И сами го усещаме. Нима мисля за групата? Преди всичко, мисля за себе си, скъпия. Нима се грижа за другарите, за обединението им? Не, мисля как сам да се добера до духовното. Ето, ще се добера, ще се променя и тогава ще се погрижа за другите.

Дърдорим за единството, вдигаме тост за поръчителството, а вътре всеки преживява за ”себе си”, а не за ”нас”.

Обаче вървим по пътя на свободния избор, и това ни се разкрива ”меко”, а масите го намират за много жестока форма. Ако не им осигурим правилно обяснение, ще ни призоват към отговор и тогава абстрактната вече световна криза ще я усетим на собствения гръб.

От урок по статията ”Мир в света”, 16.10.2011

[57771]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Казваме, че Европа не трябва да допусне разкол заради дълговата криза. В такъв случай какво трябва да направи?

Отговор: Ключът към успеха е – възпитанието. Няма да намериш решение, ако не възпиташ народа, ако не го издигнеш на ниво на взаимното поръчителство. Преди всичко, трябва да се обясни на хората, защо е належаща помощта за Гърция. Защото на никого не му се плащат чужди дългове.

Като цяло, всичките проблеми, цялата съвременна криза се разкрива, за да достигнем на дело взаимното поръчителство, за да може всеки от нас да почувства зависимостта от околните. Задачата на света е – да се стигне до вътрешна взаимна връзка между всичките хора, за да станат те единен съсъд и да разкрият Висшата сила, висшето измерение.

По такъв начин, кризата не е за да се опитваме да я поправим, а за да можем с нейна помощ да се изкачим на по-високо стъпало. И от тук идва необходимостта от възпитание. Веднага щом като престъпим към него – кризата постепенно ще се успокои. Ние даже няма да разберем, защо става така. Цялата работа е в това, че ние ще поведем хората към вътрешни промени, към целта на творението. Тъй като истинското предназначение на кризата е да се промени самия човек, а не финансовата система.

Европейските лидери все още предполагат, че ще могат да се върнат към предишните тенденции: да произвеждат все повече, да нараства потреблението… А всъщност, развитието върви в противоположно направление – и това трябва да се обяснява. Нека Европа да подържа проблемните страни и банки, но основното това са хората. Без възпитание няма да видим светлина в тунела. Светът трябва да знае тази истина.

Ако просто се наливат само пари в длъжниците – ще бъде още по-лошо. Паралелно трябва да се възпитава, да се обучават хората на закона за интегралния свят. Вътрешните промени в тях няма да настъпят веднага, но самото действие, е насочено към поправяне, това ще оздрави ситуацията.

От урок по статията ”Мир в света”, 17.10.2011

[57852]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир в света“: Напълно естествено е, че всички  не могат да работят еднакво. Винаги ще има някой, който поради слабост ще прилага за един час работа много повече усилия, отколкото друг за два часа или повече. По този начин не е възможно да се базираме на критерия усилия, полагани от човека, защото те не подлежат на оценка.

В търсене на социална справедливост не можем да се опрем на часовете извършена работа, защото всички хора са различни. Също така не сме в състояне обективно да оценим усилията на човека. Успехите на хората не ни говорят нищо, защото един се е родил глупав, а друг – умен, един – ленив, а друг – действен и т.н. Наследствеността не е вина за човека, но не е и негова заслуга.

Излиза, че не можем да съдим за хората правдиво – съгласно категорията истина. Защото тя се определя от корена на душата на всеки, от неговите вътрешни свойства, които е невъзможно да бъдат проверени, претеглени и пресметнати.

Значи, не е възможно да се предявят справедливи искания към хората и справедливо да се оценява резултата от тяхната работа. Всичките ни опити да съизмерим усилията и способностите, всъщност, са абсолютна лъжа. Ние поставяме оценки на децата в училище, поставяме всички под общ знаменател в армията, измисляме произволни граници на производителността на труда – и всичко това нарушава естественото развитие на човека.

Напоследък специалистите вече осъзнават този проблем, след като се сблъскват с кризата във възпитанието. Обаче ситуацията не се е променила. Просто не можем да оценяваме човека правилно, в съответствие с категорията истина.

От урока по статията „Мир в света“, 06.10.2011

[56715]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега не става дума за това, да се отстранят всичките различия в нивото на живота на най-богатите и най-бедните слоеве – това е задача на бъдещето. Сега пред нас стоят на преден план две основни задачи. Първата – да се повдигнат всички над нивото на бедността. Втората – да задължим всички да се обучават на онова, което се нарича поръчителство, нов свят, нова икономика, нови отношения между хората – към какви промени ни задължава природата.

Трябва да се построи такъв университет и да се задължи всеки да учи! Това трябва да бъде закон, както закона за задължително средно образование за децата.

Аз смятам, че тези две условия са необходими, тъй като е казано ”Ако няма хляб – няма и Тора”. Но от друга страна, ако няма Тора (знание за новия свят) – то няма да има и хляб. Затова трябва да се обучи човека и да му се даде хляб, тоест необходимия доход. И за сега друго не трябва. Често питат, какъв на практика съвет може да се даде на човек, който вече се е настрадал и е готов да се съгласи на поръчителство – как той би влязъл в новия свят?

Това е възможно само чрез постепенно възпитание. Не е възможно като с вълшебна пръчка утре да се озовем в новия свят. Всичко започва от вътрешното поправяне на човека. Той трябва да се учи, да се променя – за сметка на обучението и обкръжението. Ако много хора започнат да се учат, то те ще достигнат такова състояние благодарение на това, че ще се променят и взаимно ще си влияят един на друг.

Това е задача на правителството номер едно, да даде две неща: хляб и възпитание. Именно това трябва да поиска народа от правителството: всички да са над нивото на бедността и да даде на всеки възпитание в духа на поръчителството. Без това няма да можем да продължим.

Не знам откъде правителството ще вземе необходимите средства. Нека вземат от най-богатите или започнат режим на икономиите, да съкратят наполовина своите служители – това е тяхна работа. Нека да направи разчет, колко пари ще са необходими – Може това да не е такава голяма сума. Така или иначе, ще им се наложи да обезпечат населението с най-необходимото. То повече няма да си играе с хората както преди – по добре ще бъде своевременно да започне напредването.

Аз не мисля, че това ще се излее в някакви нереални суми. А след това може да се направи разчет и всеобщо обсъждане, на кого да бъдат увеличени данъците, а на кого намалени. Възможно е да трябва някакъв особен данък, който да се заплаща от всички, освен онези които са под нивото на минимума. Но трябва да се направи това. Как е възможно, да има хора на които да не им достига храна.

А освен това, е необходимо обучение за пестеливо водене на домакинството – популярни икономически програми по телевизията или домашни кръжоци. При случаен доход не е разумно да се живее неразумно, да правиш всичко каквото си поискаш.

Човек трябва да се научи разумно да използва средствата, а хората обикновено не умеят да го правят. Затова има специалисти: учени, икономисти, психолози, които могат да обяснят, как да се разпоредят с парите. Ако ти знаеш предварително, че имаш определена сума пари, да преживееш месеца с цялото си семейство, то те трябва да пресметнат, колко можеш да изхарчиш и за какво. Съществува цяла наука – икономика на домакинствата.

Послушай и малко по малко ще започнеш да схващаш за какво става на въпрос. Изведнъж ще започнеш да се отнасяш към живота по-иначе, защото хората не се замислят какво ще стане с тях след няколко дена. Ние това не го усещаме, никой не ни е научил на това. Училището дотолкова е откъснато от живота, че не обучава децата на такива задължителни неща: как да се отнасят към хората, към бъдещия мъж или жена, към децата, как разумно да водим домакинствата, за да стигат парите до края на месеца. На всичко това трябва да се научим.

От урока по статия от книгата ”Шамати”02.10.2011

[57522]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→