Животът – това е резултат от съединяване

Въпрос: Вие казвате, че всички сме свързани в една мрежа, всички – като една голяма душа. В наши дни тази тема вълнува много хора по света: в интернет има много сведения за такива изследвания, много песни, статии. Хората имат усещане, че сме части от една голяма система. Наистина ли всички ние сме части от една душа?

Отговор: Всички ние сме една душа. Душата – това е голямо желание за живот, за съществуване, присъщи на всички нива на природата. В неживата природа всеки атом и всяка молекула искат да съществуват, съхранявайки своето съединение. Заради това, за да се разруши някакво съединение, е необходимо да се приложи енергия, топлина или натиск.

В края на краищата, всяка част от природата се стреми да се съхрани. Този инстинкт за самосъхранение се нарича желание за получаване, за наслаждение, за самосъхранение. Според степента си на развитие различните вещества все повече се съединяват помежду си, увеличавайки количеството части, включени в съединението, а след това и неговото качество. Така на земното кълбо се развива животът.

Постепенно, от амебите и примитивните организми са се развивали все по-сложни същества, обитавали първо водата, а след това излезли на сушата.

Ние виждаме, че целия живот идва от съединяването на части. Именно тяхното съединение поражда количествено и качествено развитие на все по-високо ниво, докато се стигне до човека. Физиологичното тяло на човека е необикновено сложно устроено, от огромен брой компоненти.

Но освен това, в него има абсолютно уникална способност за умствено и чувствено възприемане на света, това което ние наричаме човешки разум и сърце.

С разума и сърцето си човек излиза извън границите на своето тяло, желаейки да постигне това, което не се отнася към нашето триизмерно пространство и обикновения живот, стремейки се да се пренесе през огромни разстояния, за да  излезе в космоса, да направи скок във времето и пространството.

И всичко това е благодарение на вътрешния човешки дух, сложността на който се определя вече не от атомите и молекулите, а от сложността на нашите усещания над материята. Всичко това материално и така нареченото „духовно“ развитие се случва чрез много сложна организация, голямо свързване, възникване на нови връзки.

Това развитие е подобно на еволюцията на компютрите. Първите калкулатори са били чисто механични, със зъбчати колела. След това те са се развивали, станали са отначало електрически, а след това електронни.

Но всичко произлиза от простите операции с нули и единици. Както и в нашия живот, има или плюс, или минус. Големият плюс са много единици, а големият минус – много нули. Но това е единствената мярка за измерване, като всичко останало произлиза от свързването, освен него няма нищо.

Цялата сложност и вечност на мирозданието, цялото величие на човешкия разум се определя от това, че в мозъка  има милиарди клетки, всяка от които е или минус, или плюс – нула или единица.

Но свързани заедно, те ни дават възможност за записване на бездна от информация и за съпоставяне помежду си. В резултат на сравнението на чувствената  и интелектуалната информация възниква все по развито човешко възприемане на света.

Следва продължение

От програмата на радиостанция 103FM, 18.11.2015

[170713]

Filed under: Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между двата свята: духовния и физическия? Може ли от материалния свят да се въздейства на духовния и обратно?

Отговор: Нашият свят го възприемам чрез егоистичните си желания, в които, чрез петте си сетивни органа: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус, усвоявам различни впечатления и информация.

Всичко, което усещам в материалния свят, приемайки максимално приятното и отблъсквайки максимално неприятното, преминава през петте ми егоистични филтъра и след това го сортирам. Аз искам да видя само добро и до такава степен отделям всичко лошо, че мога да не забележа какво се случва, защото просто не искам да го виждам.

А висшия свят е построен  на друг принцип: аз не привличам към себе си това, което е приятно за моя егоизъм, а действам в обратна посока: не обичам себе си, а другите, стремейки се да се намирам в добри отношения с тях.

И тогава започвам да виждам около себе си съвършено друга картина, съвършено друг свят! Той се нарича висш, защото е по-висш от моя егоизъм, от моето сегашно съществуване.

Връзката между двата свят е много проста: ако се отнасям към всичко по-егоистичен начин, тогава усещам този свят, а ако го правя по-алтруистичен — тогава усещам висшия свят. Тази връзка се осъществява в мен. Аз свързвам двата свята. Всичко случващо се е само по отношение на мен. Кабала говори само за субективното възприятие на човека.

Въпрос: Човек, навлизащ в духовния свят, не се ли отделя от този свят?

Отговор: Не. В него остават обикновените му животинско егоистични усещания, а всичките си човешки подбуди устремява към съединяване с другите, за да им отдава по правилото „възлюби ближния като себе си“. И в това намерение, в изхода от себе си, той намира обратния свят.

Въпрос: Няма ли да се окаже това доста лесно за човека? Всеки може да каже: „Аз обичам другия“.

Отговор: Да се каже, е лесно. Нека се опитат да видят висшия свят и да разберат, че е невъзможно просто така да стане. Възможно е само при определена система от занятия, в определена група, с ясна поддръжка, по-определени книги и методика. Освен това са нужни и няколко години.

Затова този, който казва: „Какво говорите?! Аз обичам всички!“, дълбоко се бърка. Това е една малка човешка заблуда.

От урока на руски език, 27.09.2015

[168473]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо трябва да поправя начина, по който Творецът ме е създал – така излиза, че сякаш протестирам срещу Него?

Отговор: Трябва да протестираме, за да се обединим един с друг, без да обръщаме внимание на егоизма ни. Това е подобно на „мозайка“, която родителите купуват на детето си и му казват да събере всичките 50-100 частички заедно.

Тези усилия развиват детето, тъй като то трябва да си представи как може да съедини разделените частички. Така сме и всички ние: ако съединим правилно мозайката между нас ще видим картина, която се нарича „висш/ бъдещ свят“.

Въпрос: Бъдещият свят е този, в който попадам след смъртта ли?

Отговор: Бъдещият свят го виждаме в този живот. Бъдещият свят е следващото ни, ново, състояние, в което достигаме до прекрасно единство между всички нас, буквално като един човек с едно сърце, в любов към ближния, като към самия себе си. Благодарение на това съединение започваме да разкриваме между нас съвършено ново стъпало.

Вътрешно така се изменяме, че започваме всички да се чувстваме свързани. А благодарение на факта, че човечеството се обединява, цялата останала природа: нежива, растителна и животинска, също се присъединява към човека. И тогава човекът започва да разбира и чувства целия свят, включвайки го в себе си.

Така всеки един от нас започва да се чувства: аз, ти той – всички ние, защото се съединяваме в една сила, в едно желание, в една мисъл, и попадаме в абсолютно добър свят. Ние се издигаме над живота и смъртта, над всички проблеми и беди, тук и сега – в този свят, както е написано: „Своят свят ще видиш през живота си“.

Всички това е по силите ни. Така че давайте правилно да използваме тази възможност: нека се замислим, че само в нашето обединение е спасението за нас и за целия свят.

От програмата на радио 103FM, 20.09.2015

[167327]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Има ли връзка между кабала и религията? Кабала, това не e ли е религия?

Отговор: Кабала, не е религия, а наука. Кабала се занимава със скритата от нас част на реалността, с която ни е дадена възможност да работим, както в науката. Затова кабала се нарича наука.

С помощта на особени действия, които извършваме над себе си, можем да разкрием нашите органи на осезание за възприемане на по-високото ниво. Притежаваме пет земни сетивни органи  — зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, с които усещаме този свят, макар и в много ограничен вид. Но все пак по някакъв начин го възприемаме и според това и живеем.

Дори не си представяме, че в светът около нас има още множество явления, тъй като нашите сетива не ги усещат. По същия начин, както без бинокъл не виждаме, какво се случва на далечни разстояния, без радар не откриваме, какво съществува във въздуха, освен звуковете вълни в гласовия диапазон, и така нататък.

Имаме множество прибори, които създадохме, за да разширим диапазона на нашите сетивни органи. Но само да разширим. Докато науката кабала ни създава допълнителен орган на възприятие, ‘’шесто чувство, с помощта, на което можем да разкрием останалата, скрита от нас реалност. Тогава знаем, за какво живеем и как да живеем правилно. Именно това човек трябва да постигне.

Въпрос: От какъв тип е този орган на възприятие?

Отговор: Този орган на възприятие работи подобно на нашите земни органи на възприятие. Само че нашите пет сетивни органа действат във формата на получаването, поглъщането, привличането към себе си на цялата информация, която се намира отвън. А този допълнителен орган на усещане, който развиваме с помощта на науката кабала, работи с желанието за отдаване, даряване, любов.

Излизаме извън себе си, издигаме се над себе си и затова не сме ограничени от нашето тяло с неговите пет органа на възприятие. Нашият духовен орган на възприятие се намира извън нашето земно тяло. Ние сякаш разгръщаме този орган на възприятие към цялата реалност. И тогава можем да опознаем всичко. Този сетивен орган се явява душата.

От програмата по радио 103FM, 09.08.2015

[165790]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как ще се промени животът ми след като получа шести сетивен орган? Какво ще усещам?

Отговор: „Шестото чувство“ – свойството отдаване, също се дели на пет вида усещания. Ние усещаме този свят чрез петте физически сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.

А кабала ни позволява да развием допълнителен вид усещане, което също се разделя на „зрение“, „слух“, „обоняние“, „вкус“, „осезание“ – само че духовни.

Този допълнителен сетивен орган ми позволява да усетя висшата реалност – по-широка сфера, която обгръща нашия свят. Тогава чувствам как взаимодействам с висшата сила и разбирам причините за всички събития, които се случват в нашия свят.

Разбирам защо висшата сила се обръща към мен или към другите, и как трябва правилно да реагирам на това обръщение, за да избегна лошо развитие на събитията и дори да променя това въздействие на добро, да го поправя.

Става така, защото в „шестото чувство“, в свойството отдаване, аз разкривам явленията в самия им корен, преди те, да достигнат нашия свят и да се въплътят в материални.

Въпрос: Ще стана ли друг човек след това? Как това ще повлияе на живота на моите деца и на моето близко обкръжение?

Отговор: Мога да обясня това с пример от нашия свят. Да допуснем, че вие по професия сте психолог, но заедно с това сте и майка, имате семейство, деца. Вие разбирате поведението на човек и всички мотиви на неговите действия, както и причината за отношенията между членовете на семейството.

В такъв случай, вие вече реагирате на случващото се не като обикновена жена, а можете много неща да обясните, да разберете и оправдаете. Тоест, усещате живота на по-дълбоко ниво.

Подобно на това кабалистът усеща живота, само че много по-дълбоко. А освен това, за разлика от психологът, който може да само да обясни причините за случващото се, кабалистът има възможността реално да променя нашия живот.

Кабалистът вижда най-вътрешните причини за случващото се в живота, които се намират над времето, движението, пространството, тоест, излизащи отвъд рамките на нашия свят.

От програма по радио 103FM, 16.08.2015

[165773]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Колко пъти на Земята ще се празнува Нова Година (Рош а Шана)?

Отговор: Общо шест хиляди пъти. А след това ще стане закриване на тази Вселена. Както някога тя се е открила, така и ще се закрие. Дори физиците говорят за това, че Вселената има край.

Постепенно ще започнат да изчезват нейните сферични свойства, които ще престанат да я изкривяват, правейки я триизмерна. Отначало тя ще стане двуизмерна, а след това ще се свие в една точка.

Както телевизионният сигнал се разгръща, попадайки в телевизора, така и тук ще стане същото, само че с обратен ефект: Вселената ще се свие, ще изчезне, защото ще изчезнат свойствата, които разкриват пред нас нейната картина.

Надявам се, че ще станем свидетели на това как ще завърши Вселената, а заедно с нея нашите тела и целият този свят. Ще останат само висшите свойства, които днес все още не съществуват в нашата материя – това са свойствата на отдаването, любовта, единението. В тях ние ще съществуваме, преселили се в новия „космически кораб” – във висшето измерение.

Работата е там, че всичко случващо се, става вътре в нас и представлява нашето вътрешно възприемане на себе си, неживата, растителната, животинската и човешката материя. Целият свят е в нас.

Така че, не можем да кажем, че той обективно съществува извън нас милиарди години. Напротив, него го няма! Какво означава, че се свива нашият свят, Земята, човечеството, обществото?

В мен се затваря обратно цялата програма, по която днес работя, и всичко си отива, свива се вътре в мен, в едно състояние на единение. С това завършва нашият земен етап и ние отиваме на следващото стъпало.

Реплика: Тоест на мен ми се е показвал филм, който сега завършва?

Отговор: Но ти си длъжен да го реализираш! Краят на света е краят на неговото неправилно възприемане от човека. Необходимо е да се разбере, че това е филм и трябва да спрем да го въртим вътре в себе си.

Вместо това, трябва да започнем да преминаваме през следващия етап, уверявайки се всеки път, че нашият свят е просто един голям филм, а в действителност ние нямаме нищо. Всички светове засега са непълно представяне на нашето най-естествено, най-висше състояние, което се нарича свят на Безкрайността.

Така че Новата година, сама по себе си, е много грандиозен празник, който включва в себе си абсолютно всичко. От него излизат всички останали празници, цялата история на човечеството. Тя е началото на всичко. Главата! На иврит така и се нарича ”Рош а Шана” – Глава на годината.

Хайде да си пожелаем да имаме хубаво начало на следващия етап!

От Тв програмата „Празници, Рош а Шана” №1, 06.08.2015

[166356]

Filed under: Възприемане на реалността, Празници - Няма коментари→

Науката кабала се разкрива в нашето време, защото се намираме в края на 6000–годишния период от развитието на човечеството, в 5775-а година, считано от първото разкриване пред човека на висшата сила, на Твореца.

Затова на нас ни предстои колкото се може по-бързо, използвайки знанието на тази наука, да излезем от всички беди и да постигнем съвсем друг живот. Виждаме как Висшето управление ни въздейства и всеки път ни въвежда в много трудни състояния. И всичко това е с цел да ни застави да се замислим с помощта на какво можем да подобрим живота си.

Баал а-Сулам пише в статията „Предисловие към Книгата Зоар”, п. 39, че „цялата желана от Твореца цел за създаване на творенията е в тяхното наслаждаване, за да постигнат Неговото величие и истина, и да получат от Него цялото благо и наслаждение, които им е подготвил”.

Но къде е всичко това? Всеки човек пита: „Къде е това благо?! В крайна сметка, поне да не бъде толкова лошо!” И всичко е заради това, че ние живеем в нашите пет сетивни органа и не можем в тези граници, без да се развиваме, да постигнем това, което Творецът ни е подготвил.

Защото те не са предназначени за това. Този живот, в който сега съществуваме е свързан с нашето тяло. А този прекрасен живот и благото, подготвено ни от Твореца, се отнася за нашата душа.

Въпрос: Това ли се нарича „бъдещият свят”?

Отговор: Да. Но е казано: „Ще видиш своя свят приживе”. Трябва тук, през живота си в този свят, да го постигнем. Човекът ще придобие бъдещия свят не след смъртта си, а ще го постигне тук, в нашия свят.

И сега се намираме в този безкраен свят, само че не го усещаме, защото нашите пет сетивни органа – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, ни затварят в мъничката обвивка, наречена „този свят”.

Ако разширяваме сетивата си с помощта на науката кабала (на иврит „кабала” означава „получаване”), науката за възприемане, то тогава излизаме от усещането на този свят зад неговите граници. Тогава усещаме бъдещия свят – в превод от иврит „свят, който идва”, следващия по реда на разкритието. И там се разкриват всички наслаждения, които Творецът ни е подготвил.

Баал а-Сулам пише в статията „Бъдещият свят и този свят” от книгата „Шамати”: Има бъдещ свят, има и този свят. Бъдещият свят се нарича „вяра”, а този, сегашният свят се нарича „постижение”. За бъдещия свят е казано: „Ще вкусят и ще се наслаждават”, т.е. в това състояние се наслаждават безгранично, защото получаването с вяра няма граници.

Вяра се нарича тази нова сила, която придобиваме с помощта на изучаването на науката кабала. Получаваме силата на вярата, особения сетивен орган, с помощта на който откриваме границите на този свят и пробиваме навън , започваме да усещаме, че се намираме извън неговите граници.

Разширяваме света по същия начин, както детето излиза от своята стая и вижда огромния свят. Затова е казано: „Своя свят ще видиш приживе”. Именно тук и сега!

Но получаването за сметка на постижението има граници, защото става в самото творение, а творението ограничава получаваното. Затова състоянието „Този свят” е ограничено.

Въпрос: За какви граници говори по този повод Баал а-Сулам?

Отговор: Ако ние излезем от нашите пет сетивни органа, ако придобием допълнителен сетивен орган, наречен чувство на отдаване, на любов, на обединение, в резултат на това ще преминем в по-широкия свят, в по-обширната сфера, отколкото в тази, в която усещаме нашия живот, нашето съществуване.

И това се нарича избавление, когато излизаш от рамките на този свят като от тъмница, като от затвор, където чувстваш, че всичко те потиска, всичко е ограничено от времето, пространството и не можеш да се освободиш от всички беди, тясно ти е в него. И тогава излизаш в просторния, в прекрасния свят.

От програмата на радиостанция 103FM, 09.08.2015

[165944]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Кой е кабалистът? Какво толкова вижда, което не виждаме, какво чувства, което не чувстваме? Обладава ли свръх сила? Как човек става кабалист? Разкрийте ни всичките тайни, с които e обвита кабала.

Отговор: Кабалистът, това е учен, само че не обикновен. Той изследва света и иска да постигнe корените на всичко случващо се, за да разбере, защо всичко е така подредено, откъде идва и накъде върви. Това е човек, в който има вътрешна потребност да постигне света, в който живее и да разбере какво този свят очаква от него.

Това е човек, който се ражда с въпрос, пламтящ в него и не му даващ спокойствие: ‘’За какво ни е даден този живот? В какво е неговият смисъл? За какво съм се родил? Днес този въпрос вълнува страшно много хора, но в миналото от него са се интересували само избрани хора.

Първият кабалист е бил ‘’първият човек’’, Адам, живял преди 5775 години. Адам разкрил тази тайна на живота и написал за нея книга. Разбира се, хора са живяли и дълго преди него. Но Адам се счита за първият човек, защото той разкрил вътрешната същност на природата и скритата сила, стояща зад всички външни частни сили, проявяващи се пред нас.

Живеем в такава реалност, част от която се проявява нагледно, а другата част е скрита. Всеки път разкриваме още някаква част на реалността и така напредваме. Но има такава реалност, която винаги остава скрита за нас, ако не променим себе си.

Скритата реалност е неуловима за нашите органи на възприятието. Ние сме ограничени с петте си сетива: със зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието, но реалността е доста по-широка от тях. На нас нищо не ни е известно за това, което не влиза в диапазона на нашите органи за възприятие.

Способни сме само малко да го разширим: да усилваме зрението с микроскопи и телескопи, слуха с радари и локатори, изобретяваме всевъзможни прибори и сензори. Но всъщност, това е малка добавка към нашите природни сетивни органи, за да виждат очите по-далече, а ушите да чуват по-добре.

Всъщност, въобще не се досещаме, какви още органи на възприятие не ни достигат. Светът е доста по-богат и разнообразен, но ние нищо не знаем за него. Има някакви други висши измерения, по-обширни, отколкото обикновената земна реалност, които биха могли да ни се разкрият, но ние не сме в състояние да ги открием.

Развитието на науката довежда човека до такова състояние, когато той чувства, че трябва да има още нещо зад границата на нашият свят. Но къде е тази врата, през която можем да излезем от своята природа и да влезем в такива измерения, които сега не знаем и не усещаме?

Да речем, че всички хора са слепи. По някакъв начин бихме се справили без зрение и бихме се уредили в този свят, дори не подозирайки, че то не ни достига. И точно по същия начин не подозираме, че не ни достига много важен сетивен орган, усещането на обща висша сила, която организира и управлява всичко.

Не усещаме тази сила и своята връзка с нея, тя е скрита от нас, все едно въобще не съществува. Но всъщност, просто не ни достига развитие, позволяващо ни да я познаем и постигнем.

Следва продължение…

От програмата по радио 103FM, 16.08.2015

[165302]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Кабалистът е учен, който изучава нашия живот, този свят, реалността, в която се намираме. Но той изследва нейните особени инструменти, новите развиващи се в нея органи на усещане. В нас засега няма такива органи на възприятието, които могат да открият висшия свят, сега скрит от нас.

„Шестото чувство“ е усещане на висшата сила, любовта и отдаването, които сега не притежаваме. Усещаме нашия свят вътре в своя егоизъм, с петте сетива.

Нашето егоистично желание иска да узнае, да разбере, да почувства реалността, в която се намираме. Такъв подход ни заключва вътре в някакви затворени сфери, в тази Вселена.

Вселената само ни се струва огромна, а в действителност тя е нищожно малка в сравнение със света, намиращ се отвъд нейните предели. Необходимо е да се измъкнем от тази сфера и да усетим реалността, намираща се вън от нас. А за това е необходим допълнителен орган на осезание, основан на отдаването.

Засега ние притежаваме само органи за получаване, и затова искаме всичко за себе си и сме ограничени само в този материален свят. Всичко, което се разкрива с петте телесни сетива, ние наричаме този свят, в който живеем. Но този свят ни е даден само за това, за да можем през времето на този живот да се измъкнем от неговите предели във висшия свят, който е по-външен и обширен.

Как можем да се издигнем нагоре, ако привличаме всичко вътре в себе си? Затова трябва да развиваме сетивото на отдаването, вместо сетивата на получаването, на желанието да се насладим. Това ново усещане на отдаването ни извежда нагоре от нашата материална сфера.

Методиката на кабала е призвана да развие в човека желанието да отдава, да обича, усещането за външния свят. Така той открива, че има друга реалност, съществуваща редом с нас, но тя се разкрива само при нов подход: навън от себе си.

Затова е казано, да обичаме ближния като себе си – това е великото правило на Тора. То говори за това какво качество трябва да развием в себе си, за да сме способни да почувстваме висшия свят, висшата сила.

Следва продължение…

Из програмата на радиостанция 103FM, 16.08.2015 г.

[165428]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Много хора страдат от навика да отлагат важните неща за по-късно. Има ли решение на този проблем?

Отговор: Аз мисля, че това е добре. Колкото по-малко прави човек, толкова по-добре. Защото той прави всичко, само за да заблуди себе си и да не се връща към болезнения въпрос „Заради какво е всяка минута от моя живот?”

Повечето хора живеят по такъв начин, че от цялата им дейност няма никакъв смисъл. В крайна сметка, всичко е само да се достигне до осъзнаване на злото и тогава да започне да се търси нова парадигма.

Въпрос: Ако искам да намеря нова парадигма, как трябва да управлявам времето си и процеса на търсене?

Отговор: Ти трябва да намериш общество, което се занимава по интегралната методика, да влезеш в него, да започнеш да се учиш, да живееш в него, да изпълняваш различни упражнения и там да се научиш правилно да управляваш своето време.

Както преди си планирал своя материален живот, сега трябва да започнеш да планираш новия си живот. Запълни своето време, колкото може повече с изучаване как да се издигнеш на това ново ниво – как да свикнеш, как да влезеш, как да започнеш да цениш отдаването и новата, правилна връзка между хората във взаимоотношенията с тях.

Ще започнеш все повече да свързваш с това своята вътрешна същност: своите чувства, мисли, човекът в теб, според степента как чувстваш повече, че всичко това се намира над тялото, а тялото може да живее или да умре, то и сега не е важно за теб, защото пребиваваш в силата на отдаване, която тялото не усеща и не разбира каква е тя.

Тялото живее отделно от това, в което живее човекът вътре в теб. Човекът в теб се нарича желанието за отдаване, да даряваш, да споделяш с другите, това е новият дух.

Въпрос: В зависимост, колко се задълбоча в изучаването на този нов живот в отдаване, ще ми помогне ли това, по-добре да използвам времето си? Какво ново ще разбера, как правилно да използвам времето?

Отговор: Ще разбереш, че трябва да усещаш постоянно себе си, колкото се може над времето. Ще започнеш да пресмяташ, не времето, а силата на отдаване, изхождаща от теб към ближния.

В тази сила на отдаване ще започнеш да усещаш новия живот, новото разстояние между вас, което трябва да съкратиш, за да бъдете всички като един човек с едно сърце, отнасяйки се към всичко с отдаване, така както преди си искал да живееш в получаване.

Ще започнеш да усещаш съотношението между двете системи. Силата на получаване в теб ще започне да расте, за да ти даде възможност да задействаш по-голяма сила на отдаване.

Тогава ще започнеш да напредваш на тези две нива заедно: долу – получаване, горе – отдаване. Защото силата на получаване, твоето его също расте, за да можеш да построиш над тях по-голяма сила на отдаване. Така ще напредваш по тези две степени.

Въпрос: Какъв е главният принцип за управляване на времето по оптимален начин?

Отговор: Навлизайки в отдаване към ближния, човек получава усещане за новия живот в отделяне от своето животинско ниво. Тогава чувства, че се издига над този земен живот, преминава отвъд рамките на времето и сега вече придобива бъдещия свят. Това и се нарича „бъдещ свят”.

От 356-та беседа за нов живот, 22.04.2014

[162033]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→