Всички искат да им е добре в този свят. Но е необходимо да разберат, че в този свят по-добре вече няма да е, само ще става по-зле. Скоро земята ще започне да се взривява под краката ни, а върху главите ни ще се сипят атомни бомби.

Заради какво над света са се стоварили всички тези зли сили? Принуждават ни да търсим решение. А решението е едно. Всички тези сили ни притискат, за да се издигнем на друго ниво на съществуване.

Досега сме се развивали на неживо, растително и животинско нива. В нашия свят не съществува нищо друго. Цялото ни съществуване е подобно на животинското, намираме се почти на същото ниво.

Ако искаме да се издигнем на степента на човека, Адам, то трябва да станем подобни на Твореца. Понеже, именно това означава да сме човек, Адам, тоест, „подобен“ (доме). Това е новото ниво на съществуване.

Ние сме се развили на неживо, растително и животинско стъпала и сега ни предстои следващия етап – нужно е да се издигнем на новото стъпало. Затова всички сили на природата се концентрират върху това и се разкрива науката кабала, помагайки ни да излезем на следващото ниво.

Силите на природата в обкръжаващата среда и в човешкото общество ни изтласкват отдолу-нагоре, принуждавайки ни да се издигнем. А науката кабала е дадена за това, че с нейна помощ да се изтеглим нагоре и да се издигнем сами, без удари и неприятни ритници.

Нужно ни е да се възползваме от всички тези средства, за да излезем на човешката степен. Трябва да се научим да използваме силите на природата за подема на следващото ниво на съществуване, а не да се настаняваме по-удобно в този свят, в този вид, както сме сега.

В днешния си вид никога вече няма да живеем по-добре. Предупреждавам за това през всичките последни десет години. По-рано още, започнах да говоря за кризата, когато всички се смееха и никой не ми вярваше. Случи се да разговарям за това с крупни икономически експерти и учени и те само се посмяха, чувайки за кризата.

Всички потвърждаваха тогава, че няма никаква криза. Но днес вече никой не спори, че има криза, а разрешаването ѝ го няма.

Всъщност, от човек не се изисква нищо особено. Нужно е само да се включи в нашата методика за интегрално образование и чрез тази връзка човек получава светлината, връщаща към източника. И тогава неговият живот изведнъж ще се подреди по чудесен начин.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 04.02.2015

  [153357]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Цял живот се стремим да опознаем себе си. Но, за разлика от животните, на човек все нещо не му достига: ту знания, ту умения… Защо се раждаме такива – не познаваме сами себе си, не разбираме какво е добро и какво е лошо за самите нас?

Отговор: Защото се намираме над животинското ниво, отнасяме се към нивото човек. За пример – котките практически за две хиляди години не са се променили.

Докато човекът не стои на едно място, той изгражда за себе си обкръжение, което също преминава процес на развитие: изменя целите и задачите си. Затова човекът е социално творение. Докато за животните не можем да кажем същото. Между тях също съществуват определени взаимоотношения, но те всички са заложени от природата, изхождайки направо от нея.

Хвърляйки ретроспективен поглед назад, в историята на човечеството, можем да се убедим, че човечеството също се развива по определена програма. При това през цялото време ние сме в търсене: каква специалност да придобием, как да се позиционираме в обществото, в какво е тайната на щастливото семейство.

На човек му се налага да обработи огромно количество параметри, всеки от които се намира в определена корелация с другите. Това напомня на пасианс с карти, който всеки път се разполага по различен начин.

Въпрос: По какъв принцип разполагаме тези „карти“?

Отговор: Съществуват множество параметри, и само част от тях ни е известна, тъй като ние все още не сме опознали до край собствената си природа. Внезапно ни се разкрива целостта на Земното кълбо – ние влияем на света, и светът влияе на нас. И всички тези параметри ние не сме в състояние да обработим.

Но, за да имаме поне някакви ориентири в своя живот, започваме да изследваме човешкото общество. И виждаме, че в тази мяра, в която човек е уравновесен със своето обкръжение, той чувства себе си добре, комфортно, в безопасност. С други думи, и в човешкото общество се съблюдава природния закон за равновесие, според който на пример, възниква балансът между студеното и топло.

Въпрос: За да достигне равновесие с обкръжаващата среда, човекът трябва да опознае самия себе си?

Отговор: Да узнае „кой съм аз и какво представлявам“ – това вече е особено изследване, по-висше стоящо от човешката природа. Подобно на това, как ние можем да изследваме котката, но самата тя е неспособна да изследва себе си, така и ние – ще успеем да се само изследваме, при условие, че възлезем на стъпало, намиращо се над това ниво, на което човечеството съществува днес. На това обучава науката кабала.

Из 248-та беседа за новия живот, 07. 11. 2013

 [152385]

Filed under: Възпитание, Деца - Няма коментари→

Въпрос: Счита се, че депресивните хора в повечето случаи са реалисти. А оптимистите психологията разглежда като хора живеещи в илюзии. Защо лъжем сами себе си?

Отговор: Защото нашата същност е желанието да получаваме наслаждение. Защо да виждам истината и да страдам? По-добре да се залъгвам и да се наслаждавам на живота.

Въпрос: Има данни, че само 2% от цялото население на земята виждат действителността такава, каквато е всъщност, не украсявайки я. Всички те са пациенти на психиатрични клиники. Защо действителността е такава, че на мен постоянно ми се налага да защитавам себе си и своето желание да наслаждение? Защо непрекъснато се усеща някаква заплаха?

Отговор: В своята същност твоят въпрос е: „ Защо не съм животно?“ „Защо съм човек?“ Животните не задават въпроси. Те са задължени да знаят всичко за своя живот, в противен случай не могат да оцелеят. Ние усещаме заплахата и имаме възможност да се поддържаме на повърхността само за сметка на правилните взаимоотношения помежду ни.

И за разлика от животните, ни е дадена възможността за избор. Днес сме достигнали такова развитие, където трябва да построим общество, което ще изпълни това от което ни е лишила природата. Тогава ще напълним своето желание за наслаждение, което се явява същността на нашата природа. В нас друго няма.

Въпрос: А защо да не отида на психолог?

Отговор: Ако твоят психолог знае какво е това интегрално образование и може да ти помогне да изградиш правилни взаимоотношения с обкръжаващата действителност, то разбира се отиди. Сега действително ни е необходимо за създадем такава професия, която да се нарича „интегрален психолог“.

Въпрос: И този човек срещу мен ще ми помогне да разбера себе си? Отговор: Психолога не може да работи с теб сам, очи в очи. Интегралното образование изисква работа в група. Твоят психолог трябва да ти дава упражнения за работа вътре в твоето обкръжение, под чието влияние в теб ще се проявят изменения, благодарение на които ти ще се научиш правилно да взаимодействаш с целия свят.

[152397]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Нужно е да разберем, че ние се намираме не в хаотичен безпорядъчен свят, а в изпълнение на строго определена програма, и нас по възможно най-добър, оптимален начин ни водят към целта. Така Природата разговаря с нас, така че да разберем нейния замисъл, да усетим появяващите се  пречки, като нужни и желателни, водещи до баланс с нея. Така за нас се изгражда място, където ние ще бъдем безкрайно щастливи.

[151325]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове - Няма коментари→

Системно форматиране

Въпрос: Не за първи път наблюдаваме, как нов чoвек попада в политическата система с искрено желание за благотворни промени, но се оказва в порочен кръг.

За да постигне резултати, той трябва да действа по правилата на системата – и тогава тя започва да го „форматира“, докато духът на нововъведенията в него не се замени със застоялата атмосфера на старите рамки. Може ли да се избегне това? Може ли да бъде иначе?

Отговор: Не. В рамките на старата система ние нямаме никакви шансове. Попадайки тук, човек преминава през неизбежно „прекрояване“ и вече не поражда нищо качествено ново.

Въпрос: В последния, 19-ти Кнесет, (Израелското Народно събрание – б.п.) влязоха 53 нови депутати – почти половината от състава му. Първоначално те бяха мощна сила, стремяща се към промени. Но, в крайна сметка, принципно, нищо не се измени. Това е нелогично?

Отговор: В егоистично, развалено общество политическото ръководство е егоистично и развалено повече от всички. Нали лидерите са избрани по критериите на точно това общество като най-успели негови представители. Те са огледалото на народа. „Те” това сме ние, само че в прогресия.

Системата ги „поглъща“, подобно на машина за унищожаване на документи, и ги „изплюва“ вече други. Човек трябва да общува, да играе своята роля, да се занимава с дела, да се изказва в медиите, да заседава, работи, съблюдавайки всички съществуващи норми. Друг изход няма за него – така или иначе, той попада в много твърда система и е принуден да се адаптира към нея. Иначе тя „не го слуша“, не може да се съобразява с него.

Отначало го приветстват горещо, а после, когато повдигне дума за нещо конкретно, му казват: „Не, при нас редът е друг. Да, разбира се, нужни са промени, но трябва да се действа по правилата, да се отчитат различните интереси и сфери на влияния…“

В крайна сметка системата прави от човека това, което и е нужно, не оставяйки и камък върху камъка така, както са били по-рано. „Преформатират“, „смилат“ го, като дървена кукла: била една кукла – станала друга.

След половин година от такава аклиматизация в системата, човек забравя, какъв е бил по-рано. Той вече не е същия, вече не помни грандиозните замисли – да кажем, за поевтиняване на жилищата или хранителните продукти. Още повече, че му дават да управлява тези структури, в рамките на които може да намали цените и той, оглавявайки някое министерство, нищо не може да направи. Още

Filed under: Възпитание, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Царственната йерархия

Въпрос: „Традиционният“ разрив между народа и властта напоследък се превръща в бездънна пропаст. Политическите лидери стават много внимателни към нас през предизборния период, но веднага след изборите ние сякаш изчезваме от тяхното полезрение.

Още по-странно става, ако отчетем, че съвременните технологии позволяват да се подържа пряка двустранна връзка между народа и всеки един от неговите „слуги”, а анкети в обществото се провеждат едва ли не ежедневно. Независимо от този „комуникационен пакет”, ние чувстваме, че власт-имащите „акустират” все по-далече от нас.

Не е тайна, че коридорите на властта и началниците на кабинетите сменят хората и издигат стена, отделяща ги от народа, дори ако по-рано те действително са поддържали връзка със своята аудитория. В какво състояние според вас се намира днес системата от взаимовръзки между народа и неговите избраници?

Отговор: Тази връзка е толкова нестабилна, че трудно се подава на определение.

За правилната работа на избирателния механизъм и народът, и неговите лидери трябва да бъдат добре обучени, за да разбират своите задачи, нужди и средствата за тяхното реализиране. Доколко лидерът е готов да оглави народа?

До каква степен народът или по-голямата му част разбират ролята на лидера и са готови да го следват? Защо народът е разделен на групи, всяка една от които предпочита своя лидер? Такова ли трябва да бъде състоянието на човешкото общество от гледна точка на природата и развитието?

Ние виждаме, че животните имат „цар” – предводител на стадото, на когото се подчиняват всички и всичко. Така е било и в първобитните племена. До днес съществуват племена, кланове, управлявани от шейхове, от вождове, старейшини и т.н.

Тази йерархия с главнокомандващ е действала във всички народи, във всички времена. По-късно се появили царете и кралете, които също са били „истина от последна инстанция”. Тя е могла да се харесва или да не се харесва, но е била неизменна и е изхождала от „представителя на бог на земята”.

С други думи, съществува определен стандарт, определена даденост, по отношение на която всичко се „нарежда”. Това разрешава много проблеми в управлението: този, който не се „вписва в рамките”, на него просто му вземат главата…

А от друга страна, ролята на „цар” може да се изпълнява от мъдрец или от съвет на мъдреците – например от Синедрион. Те разбират случващите се в света събития, познават нисшата и висшата материя, запознати са със силите в природата и чрез тях Висшата сила ни предава посланието си.

Крах на едновластието

По такъв начин, на народа, на обществото, така или иначе му е нужна „глава”, която е свързана с Висшата сила и, на която никой не може да противоречи.

Но проблемът е в това, че от поколение на поколение човешкият егоизъм расте и „царственната” конструкция започва да се подкопава. Множат се религиите и вярванията, откриват се нови насоки, обострят се раздорите между различните подходи и течения. Религиозни конфликти и войни е имало и в християнството, и в исляма, и в еврейството.

В следствие на това, предаността към царствените особи съществено е намаляла. Човекът е престанал да вярва, че в нашия свят има представител на Висшата сила.

В такива ситуации се появяват най-различни мнения и публиката се разделя на франкции, начело на които застават различни лидери. Отново започват раздори, сеещи разцепление и разбиващи дори семействата: бащата казва едно, майката друго, а децата гледат разтреперени този идеологически пожар в дома им.

Продажба на власт

Какво да се прави? Ако става дума за интелигентни, за умни хора, хора, проникнати от идеали, с определена философия, с определени възгледи за живота, с парадигма, основана на определен фундамент, то тогава е ясно.

Но ако става дума за масите, то те съдят за живота по цените на жилищата и стоките за потребление. Нищо друго не ги интересува – единствено състоянието на джоба им в края на месеца. Ако там остава по нещо – то правителството е добро, а ако нищо не остава и балансът е на минус, то правителството е лошо.

С други думи, ние не обучаваме народ. Нещо повече, лидерите нямат интерес от това. Нито в училищата, нито в университетите, нито на курсовете, нито в армията – места, през които преминават много хора – никъде няма „социално образование”.

Биха могли да се провеждат занятия за безработни и за работници, тази инициатива би могла да бъде прокарана чрез законодателството, още повече, че съществуват всички необходими средства за комуникация за всеобщо обезпечаване.

Но властта няма интерес от това и в крайна сметка народите по цял свят спонтанно избират тези, които по-добре се продават, които по-силно викат, които по-широко се усмихват и т.н. По същество, изборите се превръщат в цирк или в „пазар за невести”. А в действителност всичко зависи от парите, вложени в предизборната агитация.

Да кажем, ако аз имам милиард долара, със сигурност мога да стана премиер-министър. Купувам вестниците, телевизията, сайтове, поръчвам филми и видео клипове за себе си и т.н. Навсякъде се перча, лъчезарен, решителен. Известни политици, учени и обществени деятели говорят с уважение за мен.

Изхитряване на властта

По такъв начин няма отношения между кандидата и избирателите, а има отношения между избирателите и средствата за масова информация. Кандидатът може да се занимава със собствените си проблеми – СМИ сами ще свършат цялата работа. Интернет в дадения контекст само изглежда като свободна площадка – в действителност той е същото това средство за пропаганда. Само да има пари.

И излиза, че обществото по никакъв начин не е свързано с властта, тъй като между тях лежат средствата за масова информация. И в крайна сметка става дума не за идеология, не за човека, който ще управлява страната и народа, а единствено за продажба на изборни инструменти. Те струват много скъпо, но от тях зависи всичко.

И затова с всеки изминат изборен период лидерите стават все по-невзрачни – чак до такива недостатъци, че е невъзможно да си представим как даден човек може да ръководи цяла една държава.

Не е изненадващо, че политиците все по-често попадат в затвора – тъй като им се налага по незаконен път да връщат средствата, които са заплатенени за тях. Освен това, всеки един от тях има интимни слаби места, които позволяват да бъде шантажиран.

В крайна сметка виждаме: няма цар – няма и управление. Който и да седне на високата позиция, той ще изглежда съмнително. Дори ако на власт дойде силен човек, няма да му позволят да управлява страната. Тук се намесва парламента със своите фракции и лагери. С една дума, проблемите на народа ярко и концентрирано се проявяват във властта.

От 474 беседа за новия живот, 16.12.2014

[151071]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Формулата на доброто
Въпрос: Какво е това сила на получаване и сила на отдаване? Носят ли те различни енергии?
Отговор: Това са различни енергии и едната не може да съществува без другата. Винаги са заедно, една срещу друга. Но на неживата, на растителната и на животинската степени съществуват вече автоматично, в предварително уравновесен вид, за сметка на програмата на природата.
А на човешка степен е необходимо да разберем тази програма и сами да уравновесим тези сили. От това учим програмата на природата и опознаваме висшата природа. За това са ни дадени тези две сили, за да ги изучим и да се издигнем на висотата на човека, Адам, „подобен“ (доме) на висшата сила.
Въпрос: Каква е формулата на равновесието?
Отговор: Формулата на равновесието е хармонията между всички части на реалността: нежива, растителна, животинска и основно, вътре в човешкото общество. Хармония означава, че аз съединен с всички и всички, съединени помежду си и с мен, ние всички сме като братя. Не чувстваме, някой над другите, по-близо или по-далече, а всички сме като един човек с едно сърце.
Такава степен ни е нужно да постигнем. Тогава ще живеем в равновесието между двете сили: на получаване и на отдаване, и това ще бъде наистина добър живот. Тогава ще кажем, че в света съществува само една сила, силата на доброто – по средата, в равновесието!
От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150839]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1

Силата на доброто и силата на злото, ч.2

Силата на доброто и силата на злото, ч.3

Силата на доброто и силата на злото, ч.4

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 1 коментар →

В света няма зло

Въпрос: Може ли, човек да се защити от всякакво зло?

Отговор: Човекът може да се защити от злото, ако се учи от изминалите грешки или ако отрано, го научат родителите, учителят, обществото.

Предаваме това възпитание от поколение на поколение, което го няма при животните, за да не греши човекът. Той трябва да знае, че няма сила на доброто и сила на злото, а има две противоположни сили – на получаване и на отдаване, и трябва да умее да ги уравновесява помежду си.

В света няма зло, а има възможност през цялото време да се твори добро, да се съхранява равновесието. Не бихме видели никакво зло, ако бе възможно да установим равновесие в целия свят и да го възприемаме като една съвършена система. Единствено, поради своя поглед от неправилния подход, виждаме света толкова изкривен и лош.

Но самите ние сме го влошили, не сме установили равновесието, нито в едно място и основно в човешкото общество! Затова ни изглежда, че този свят е лош и всичко в него е лошо. Струва ни се, сякаш са ни дали това земно кълбо като играчка, за да го разрушим и изхвърлим. На тази земя човечеството се държи като неразумно дете.

Но е време да се вразумим и да разберем какъв трябва да бъде правилният подход към природата. В нея няма зло и няма добро, а има две сили – плюс и минус, електрон и позитрон, а между тях сме длъжни да изградим своя живот. Хайде, така да го организираме, това може да бъде чудесен живот, ако премине в хармонията между тези две сили!

Доброто се намира не от някоя, страна, а по средата, в състояние на равновесие. А от страните, просто действат двете противоположни сили. „Положителната сила“ се нарича така, не поради това, че е „добра“, а защото отделя, отдава, изхвърля навън. Втората сила се нарича „отрицателна“, защото получава, притегля към себе си.

Това са просто две противоположни сили и ако правилно ги уравновесим, то ще можем да създадем такава връзка между тях, която се нарича „живот“.

От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150832]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1

Силата на доброто и силата на злото, ч.2

Силата на доброто и силата на злото, ч.3

Силата на доброто и силата на злото, ч.5

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Началото е в постинга Децата на Вселената, ч.1

Хората, изучаващи законите на Вселената, според вътрешното си усещане, казват, че по същността си, тя цялата е програма, замисъл. И преди всичко тази система, безусловно, е единна. Всички нейни части са свързани една с друга. Това действително е така, дори в рамките на нашия днешен рационален разум.

Защото, ако всички те са произлезли от един източник посредством Големия взрив, то, от този момент и нататък са се развили, макар и в различни направления, пораждайки различни явления, но съгласно действащите в системата закони.

Случайности не съществуват и беззаконието, толкова характерно за човешкото общество, не е възможно във Вселената. Всичко има своите причини и следствия.  Означава, че последствията от Големия взрив, съобразно със законите на взаимодействие от различни части и сили, съставляват единна, затворена система.

Неслучайно хората, още от древни времена, започнали да изчисляват по звездите своята съдба, мащабните събития, ставащи на Земята, времето, различни явления, в това число и подземни, и въздушни. Всичко говори за това, че от хилядолетния опит на наблюдение на небето, природата, климата и хората, може да се разгледат връзките, и да се съставят всевъзможни таблици, отнасящи се към различни области на знанието, било то астрология, астрономия или нещо друго.

В крайна сметка, търсим именно връзките, защото инстинктивно или осъзнато виждаме, че всичко само по себе си, представлява единна система.

А също така виждаме, че развитието на Вселената се състои не в раждането и разпространението на частиците вещество, продължаващо и досега. Честно казано, това е наше субективно наблюдение, и зад скоби е изваден най-сериозният въпрос: така ли е всъщност, наистина, или само ни се представя в нашето възприятие?

Но ще съдим по това, което виждаме. И така, разпространяващите се частици започнали също така да се събират в някакви натрупвания. Първоначалната енергия започнала с времето да поражда всевъзможни сгъстявания, тела, като облаци газ, звезди, планетен материал и т.п. Всички тези части се формират именно, благодарение на концентрацията, скупчването на вещество. С други думи, от една страна, става разсейване на частиците, а от друга, тяхното събиране, свързване. И тези две тенденции не си противоречат, а се съпътстват.

Тенденцията за разсейване е призвана сякаш да „напълни“ Вселената. В началото на Големия взрив, преди всичко, е било създадено самото „място“ – пространството, което смятаме за безкрайно, между другото, нямайки за това реални основания. Също както, гледайки в дълбока тъмна яма, мога да я нарека бездънна. Но остава въпросът: действително ли Вселената се разширява или инфлационният модел отразява само нашето възприятие? Този „нюанс“ трябва винаги да държим в ума си.

Въобще, нашият проблем е в това, че при всяко изследване, ние не добавяме уговорката: „съгласно човешкото възприятие“.

И така, съществува тенденция към „напълване“ на създаденото пространство, в което прокрадналата се енергия е формирала части и ги е подредила, съобразно с първоначалната обща програма. Както виждаме, развитието на материята се състои в това, че частиците, частите на веществото, се събират във все по-големи блокове, създавайки помежду си, според сближаването и отдалечаването, различни форми на взаимовръзка, позитивна и негативна.

Разбира се, това са не повече от термини, взети от нашия лексикон. И досега този процес демонстрира голяма динамика на огромните за нас скорости.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146846]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.3

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 1 коментар →

Въпрос: По-малкият ми брат завърши университета и се колебае къде да работи и с какво да се занимава. Неговата нерешителност го заставя дълго да преценява всички варианти. Какво бихте го посъветвал?

Отговор: Бих препоръчал да осъществи по-тясна връзка с обкръжението си, дори с различни общности. Бих учил на това в училище, в университета, бих открил различни курсове, така че всеки да може да дойде и да си изясни какъв начин на живот му е близък, какво иска и как да го постигне.

Днес много хора са извън пазара на труда и не знаят къде да кандидатстват. Няма друг изход, освен да предоставите възможност на самия човека, в интеракция с обкръжението, да избира кой начин на живот счита най-удобен за себе си, съгласно своята природа, свойства и навици.

Въпрос: Няма ли опасност, че ще тръгвам след всеки съвет в работата със своето желание?

Отговор: Ако се вслушвах в различните мнения, волю-неволю щях да се науча да ги сравнявам и в края на краищата да ставам по-мъдър. Всъщност, защо компютърът е умен? Той просто е способен бързо да прави много изчисления. Ако имам много възможности и голям опит, аз също ще стана малък гений. В това е цялата мъдрост.

Въпрос: Как да подсилим своя “компютър”, за да станем по-умни?

Отговор: Само за сметка на това, че се включваме в неголеми общества, в семинари от по 10 човека и там започваме да работим. Придобивам жизнена мъдрост чрез обкръжаващите ме, даже ако те грешат или са недостатъчно образовани. В десятката могат да седят музикант, работник, учителка, обущар, готвач и учен.

Когато седим заедно в кръга и обменяме мнения, в този момент, в разума и в чувствата си изграждам съсъд от връзки с 9 човека. Колкото повече се включвам във всеки от тях, толкова по-обемен ставам – сега цялото човечество е в мен.

Тогава разделям желанието за наслаждение на множество клетки и осъществявам различни връзки между тях. Това е нещо като игра: едно желание има твоя образ, друго – неговия и т.н. Сега, всеки път когато в мен възникне желание за наслаждение на всяко едно ниво, задействам нужния ми начин на мислене, един от тези, които съм съхранил от обкръжението. Това се нарича, че съм получил мъдростта на живота.

От 247-та беседа за новия живот, 7.11.2013

[150658]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→