Яж и пий само тогава, когато ти се иска. Отстрани шлаките при първия зов на организма” (Рамбам).

Всички шлаки – слюнка, пот, естественните отделяния – е необходимо постоянно да се отстраняват от организма на човека, затова не трябва да има задържане при порива на организма да ги отстрани от себе си.

Освен това от човека трябва да излезе и нервното напрежение и другите емоционални изблици: не можеш да седиш – не седи, не можеш да стоиш – не стой, трябва да бягаш – бягай. Тоест не натрупвай в себе си никакво напрежение, никакви шлаки: духовни, морални, физически, ментални и т.н.

Това говори за много неща, защото човек трябва да работи над себе си, за да се уравновеси напълно. По принцип, ако сериозно мисли за собственото си равновесие, той мисли за сливане с Твореца, за това, как правилно да се свърже с обкръжаващия го свят.

Необходимо ни е да съответстваме на общото равновесие на цялата световна система, целия свят и Вселена. Но за това трябва първо да получим особени знания. Рамбам, разбира се, е бил на това ниво, а съвременният човек нищо не знае за тях.

При хората, живели преди стотици години, този механизъм се е регулирал автоматично, и автоматично е предизвиквал в тях пробуждане към тези или други действия, уравновесяващи ги с природата.

Те са лягали в определена поза, в определени часове: ако са имали запек, са ядели лечебни треви, т.е. с натурални методи са влизали в естествено равновесно състояние. При тях това е ставало инстинктивно, вътрешно, както при животните.

Но в степента на растеж на егоизма, човек е започнал да се отделя от своето природно животинско състояние, построил е около себе си изкуствена среда и е престанал да усеща естественото равновесие с природата, с обкръжаващите, със себе си, вътре в себе си, пропускайки големи вътрешни напрежения през организма и задържайки всички отделяния: ментални, морални, физически, физиологически. Това води до задръстване с шлаки и отравяне на организма, възникват всевъзможни ”отрови” във вид на лоши мисли, неправилно отношение, на междуклетъчно ниво и т.н. И всичко това е една система.

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, част 3, 07.04.2013

[106239]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Как ще коментирате постулата на Рамбам: ”Никога не яж, когато си ядосан”?

Отговор: Ако човек е ядосан при приемането на храна, в неговия организъм се включват такива вътрешни системи, които изгарят всичко, заключват се в него, и храната не се преработва. Счита се, че човек внася в процеса на храносмилане допълнителни трудности. Ако той се ядосва по време на хранене, то тази пречка, гневът се разтваря в кръвта и човек изгаря храната, вместо да я усвоява правилно.

Освен това, в такова състояние той не може правилно да дъвче и гълта храната. Трудно му е да поддържа необходимото количество сдъвквания. Средно човек трябва да извърши 32 дъвквателни движения, за да смели храната, а ако не, то поне 14.

Кой от нас нормално, съсредоточено извършва 14 дъвквателни движения, преди да преглътне храната? Но ако не го правим, ние гълтаме отрова. Всичко е взаимосвързано.

При това за старците, жените, децата и мъжете храната трябва да бъде с различна консистенция в зависимост от тяхното здравословно състояние, от характера, от вътрешното състояние.

Ако съм старец и имам слаби зъби, ми е необходима съответстваща храна, защото със своите зъби не мога да смеля дори зелени листа. Значи аз трябва да ги настържа или да поема нещо друго. Съгласно природата, при старите хора изобщо не трябва да има протези. На тях им е необходима приемлива храна, т.е. техният стомах и цялата система на организма трябва да приема съвършено различна храна. Тъй като на стареца не се дава парче месо, ако той няма зъби. Затова му е необходима по-мека, щадяща, преварена, смелена храна, неговият стомах не може да приема нищо друго.

Любопитно е, че първобитните племена са използвали преди всичко преварена храна. Съвременният цивилизован човек смята, че всичко трябва да бъде сочно, зелено, натурално, непреработено, направо от градината, в същото време  представителите на различните племена основно всичко са преработвали. При това те варят храната така, че сякаш изхвърлят от нея всички полезни елементи, а живеят дълго – ето кое е интересното!

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, т.3  07.04.2013

[106326]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Родени сме, за да бъдем щастливи и за да се стремим към това. Но системата, в която живеем, е егоистична. Около нас раздухаха ”американската мечта”, която всъщност е непостижима, тъй като за да я осъществим, трябва да печелим пари. А за да спечелим пари, трябва да работим. Коренът на думата ”работа” е ”раб”. Тоест от нас са направили роби, за да изглеждаме щастливи. Но въпреки това сме нещастни.

Как може да бъде премахната горната надстройка и да дадем щастие на човека без нея? Как бихте описали това щастие?

Отговор: Смятам, че щастието е постижимо само ако има равновесие. Когато между хората се прояви правилно взаимно съчетание, когато се почувстват в правилния социум и изчезнат всичките проблеми, когато обкръжаващата среда започне да ни поддържа в хемостаза, когато човек започне да усеща, че сякаш плува, намирайки се в състояние на вътрешен и външен покой – всичко това предизвиква щастие в него.

С други думи, усещането за щастие не възниква от това, че всяка следваща минута се самонапълвам егоистично, а какво ще се случи по-нататък – не зная, защото освен мен съществуват и други егоисти, които искат да усетят щастие за моя сметка. Усещането за щастие възниква за сметка на всеобщото обединение, чувството за равновесие, така, както в здрав организъм се усеща пълноценен живот, когато той функционира правилно и се самобалансира. Така и в човешкото общество трябва да взимаме пример от природата и да се стремим към същото, и тогава ще видим какво се явява цел на нашия живот. Усещането в това състояние ще бъде нашето щастие.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[106494]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - 1 коментар →

Проучване:  Депресията може да се предава от човек на човек, както инфекция. Начинът на мислене на човека, характерен за развитието на депресията, се разпространява на обкръжаващите. Изследване е показало, че когнитивната уязвимост на човека зависи от социалната среда. По такъв начин, изменяйки обкръжението, могат да се придобият или лекуват симптомите на депресията.

Реплика: При това, тя се предава, както и всички наши въздействия върху обкръжаващите и обратно, от обкръжаващите към нас, във вид на неусещани от нас ”вирусни” вълни, въздействия. Доколкото всички сме свързани в мрежата на всеобща връзка между нас и също с целия нежив, растителен и животински свят, то се заразяваме от света и обратно, той се заразява от нас, от нашето емоционално състояние

Най-ясно се вижда следствието на връзката между домашните животни и стопаните – животните рискуват да се разболеят от същите заболявания, особено депресия. Проучването още веднъж потвърждава, че само в ”здрав” колектив човек може да почувства щастието, така че това просто зависи от нашата връзка и взаимна настройка за щастие.

[105973]

Filed under: Възпитание, Здраве, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес съвременната медицина не се основава на съответствието с природата. Алтернативната медицина, като например китайската медицина или хомеопатията, се базират на наблюдение на природата за това, как да се създаде баланс между човека и природата. Но те третират само тясно определени заболявания.

Отговор: Балансът ще излекува всичко от само себе си. Трябва само да му дадем тласък или да дадем на организма усещане за загуба на баланс, и той сам ще се поправи. В крайна сметка, нашият организъм се намира под влиянието на замърсена околна среда и отрови, които ни въздействат и той не усеща дисбаланса вътре в себе си, между себе си и природата.

Ако в нашите условия поставите човек, привикнал към нормална екологична обстановка, той ще изгуби ума си от шумове, аромати, вредни въздействия на обкръжаващата среда. Ако в добавка му дадете и от нашата храна, то трябва да го отведат в реанимация. А ние съществуваме нормално – в нас този дисбаланс постоянно се компенсира.

Затова всички натурални методи на лечение в наше време много трудно се възприемат, работят с труд. Затова трябва да се намираме в съответната среда.

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, 07.04.2013

[105695]

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казваме, че искаме да поправим човека. Коя част вътре в нас се нарича човек?

Отговор: Ако отделим трите физически потребности на човека, отнасящи се до физическото/ животинското тяло: храна, секс и семейство, то удовлетворяването на тези желания е нормалното животинско удовлетворение.

Следващото ниво на желанието: богатство, слава, знания – се отнасят към човешкия устрем, и трябва да го удовлетвориш само съобразно с обкръжаващата те обществена среда.

Можеш да удовлетвориш животинските си желания в семейството, независимо от това, къде живееш: в колиба, малко село или на необитаем остров. Имаш семейство – жена, деца, можеш да се издържаш и спокойно да си живееш. Но ако твоите желания са повече от това да имаш храна, къща, семейство, то ти няма да живееш на необитаем остров. Ти се стремиш към Манхатън, защото само там имаш възможността да реализираш своя стремеж към богатство, власт, слава, знание.

Въпрос: Какво лошо има в това, ако съм знаменит лекар – специалист и печеля сто пъти повече от останалите?

Отговор: Ако се намираш в животинско състояние на самотен остров, в равновесие с обкръжаващата природа, употребявайки толкова, колкото ти е необходимо, тогава ти не ощетяваш природата. Храниш, размножаваш се – всичко е нормално.

Но и в Манхатън с желанията си към богатство, власт и знания, също трябва да си в равновесие с обкръжаващата те материална природа. Озовал си се в нова ”джунгла”, но намираш ли се в равновесие там? Възниква въпросът, какво е това ”равновесие” в съвременното общество? Не някъде на някой остров или в някое село, а в Манхатън.

Това означава, че колкото получаваш, толкова и отдаваш. Такъв е основният закон на природата – законът на равновесието.

Този закон действа също така и в нашия организъм. Всичко съществуващо: неживата, растителната и животинската природа се стремят към равновесие. А ако изведнъж равновесието изчезне – това се смята за временно състояние, за заболяване, както се случва с нашия организъм при нарушаване на вътрешните ни параметри.

Въпросът е в това, правилно ли е уредено всичко? Ако изхождаме от нашата вътрешна природна система, то можем да измерим здравословното състояние на обществото така, както здравето на нашия организъм. С тази система може да се научиш, как трябва да действаш в обкръжаващата те среда, т.е. със себеподобните.

Работата е в това, че вълците, мечките или тигрите няма да унищожат окръжаващата ги среда. Те вземат от нея толкова, колкото им е необходимо за преживяване, и не повече. А ние се намираме в неравновесие с нея, унищожаваме я. И затова погубваме сами себе си.

Представи си какво щеше да се случи, ако здравата мечка с лапите си убие всичките зайци. Какво би правила тя на следващия ден? Тя би умряла от глад. Затова природата инстинктивно създава в животните такива защитни рефлекси, че на ситата мечка да не и трябва нищо – тя може да си играе с тези зайчета.

Нейният инстинкт на ловец се проявява само при усещане на глад – тя не е враг на онзи, когото убива, тя не прави това, за да властва над другите. Тя не се стреми към власт, както това се показва в анимационните филми – това изобщо не е вярно! Тя гледа на другите животни като на източник за нейната енергия, и нищо повече.

А човек вижда в другия човек обект, над който може да властва – колкото го унижавам, толкова по-добре се чувствам. Готов съм и искам да подчиня целия свят. Искам да знам повече от останалите, да съм по-влиятелен, за да ми се прекланят всички, да съм най-богат. Искам да съм ”Аз”. Всички останали са просто мънички буболечки, лазещи около мен.

Разбира се, изначално не можем да виним човека за всичко това, тъй като всички тези желания са ни дадени от природата. Но защо тя ги развива в нас?

Дори и да не знаем за какво, то трябва поне да разберем причината за нашите страдания. А тя е само в това, че трябва да постигнем равновесие помежду си. Всяко състояние на неравновесие предизвиква големи проблеми, които ни водят към нашата гибел.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[105698] 

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: В съзнанието на хората днес става разделяне между психологическото благополучие и реалния живот. Помня, че при нашите баба и дядо не е имало такава несъгласуваност. А при съвременния човек дори в семейството добрият психологически климат е отделен от материалното благополучие. Как да се убедим, че все пак те са взаимосвързани?

Отговор: Също както между чужди хора. Семейството се нуждае от същите семинари, от същите обяснения, от същото издигане над егоизма у всеки.

По-рано не е имало такъв егоизъм! Живели някога дядо и баба и помежду им “пъстра кокошчица”, тоест свое стопанство, свой дом, своя зеленчукова градина. Дядото ходел на работа, бабата се занимавала със стопанството. Домакинство. В центъра на домакинството бил домът, общността, децата и всичко друго.

А днес това го няма. Днес работим за някакъв си чичо, за някакво си общество, за нещо непонятно. Сутрин бързичко водим децата в детската градина или в яслата, ние самите – на работа, от работа – в супермаркета. От супермаркета – у дома, за да стоплим нещо набързо, да нахраним всички, да се измием и да спим. И утре – същото. Нима прилича на това устройство, което е било по-рано? По-рано е било дом, домакинство. Днес това само се нарича домакинство. У всеки всичко е свое, дори сметката в банката на мъжа и на жената често пъти са отделни.

Затова трябва на първо място, да учим хората с помощта на семинарите да се издигат над своя егоизъм и да се съединяват, именно над него. Иначе няма да го има семейството, защото егоизмът у всеки ни отделя един от друг, разделя ни, а ние не предприемаме в отговор никакви действия. И държавата нищо не може да направи. Не можете да накарате двама егоисти да съществуват съвместно на една площ.

За какво ми е семейство? – Спокойно отивам на работа, спечелвам своите пари, никой не ми е необходим. Вечер, ако е необходимо, ще доведа някой у дома. Ще отида в супермаркета, ще купя полуфабрикати, ще ги стопля в микровълновата печка и ще вечерям. Всичко е на самообслужване. Всичко е създадено нарочно, за да живее сам човек.

За производителите на стоки е много изгодно, ако сте сам в едно домакинство, а не двама. Защото за две домакинства двама самотници ще купят повече от всичко: и хладилник, и телевизор, и перална машина.

От беседа за интегралното възпитание, 02.04.2013

[105212]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: С какво се различава интегралната методика от източните медитации, с помощта на които човек се опитва да влезе в хармония с природата?

Отговор: Източните медитации се основават на анулирането на егоизма – да се диша по-малко, да се слуша по-малко, да се яде по-малко. По този начин човек се отрича от всичко, затваря се в себе си, намалява своя егоизъм и става като част от света, възвръщаща се към животинско състояние, тоест влиза в своето тяло.

Докато в нашата методика е обратно, издигаме се над своето тяло, искаме да разширим нашите усещания и съзнание, основно за сметка на интегралността.

Не е ли парадоксално, че източните психологии говорят за издигането на човека, а на практика го принизяват до такова ниво, че той може дори да не диша, да не се храни, да не прави нищо. И най-важното е, че такива хора се откъсват от света, за да се занимават с това самостоятелно, някъде в своя ъгъл. Затова такава практика не е подходяща за нашия свят, тъй като е преди всичко успокояващ, психологически тренинг.

А методиката на интегралното възпитание говори именно за интегралността на природата, за интегралността на всички хора в нея, защото само по този начин ти можеш, заедно с цялото човечество, да се впишеш в общата картина, а сам – не. Трябва да създадеш макар и малка група, а после ще дойде разбирането, че трябва да се разшириш по-нататък, защото само в тази ситуация се преодоляват всички проблеми.

Започваш да виждаш, че природата има програма за нашето развитие. И тази програма специално ни е довела до огромен егоизъм, който се е развил в нас в продължение на хилядолетия, за да разберем, че трябва да се избавим от него, да се издигнем над него. Не да го унищожим, а да се издигнем над него! Ето това е основата на методиката.

[104884]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да се организират кръгли маси на политически и религиозни теми?

Отговор: Не. Това води до разделение между хората, а не към обединяване. Всяка тема, която разделя хората, не е пригодена за кръгли маси.

Въпрос: Какъв трябва да бъде най-важният резултат от обсъждането в кръговете?

Отговор: Резултатът от кръглата маса представлява формиране на нов интегрален мироглед на човека спрямо някои определени въпроси. Например, ние – десетина човека – обсъждаме някакъв проблем и в процеса на обсъждане аз се сдобивам с нов интегрален поглед, не мой личен, а наш общ.

Въпрос: Трябва ли да постигнем топло усещане при обсъжданията в интегралните кръгове?

Отговор: Разбира се, защото ако на хората им е било приятно, те ще дойдат пак. Дори и да не са разбрали нищо, но на тях им е било добре. Постепенно ще започват да виждат, че чрез интегралното взаимодействие е възможно да се гледа на света по друг начин. И това е най-важното – да се смени позицията. Затова отначало са усещанията, а после вече следва осмислянето.

Въпрос: Какви теми, според Вас, са за предпочитане в даден момент за обсъждане с външната публика?

Отговор: Всякакви теми, които интересуват дадения контингент, защото с възрастни жени няма да обсъждате теми, които интересуват мъжете, например, за футбол и т.н. Затова кръговете трябва да се събират според някакви общи интереси.

Въпрос: Кое е по-приоритетно на кръглата маса: острата привлекателна тема или атмосферата на обединяване?

Отговор: Отношенията са по-важни, без това сме за никъде. Интегралната маса предполага такова сътрудничество, когато всички са настроени само към обединение.

[101844]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение - Няма коментари→

Втори принцип за изграждане на семейния живот: Когато между хората възниква истинско обединение, сърцето се изпълва с усещане за най-висше щастие – дотолкова, че изглежда така сякаш не съществува нищо, освен нашето единство.

Въпрос: Защо обединението носи със себе си такова възвишено чувство?

Отговор: Трябва да се основаваме на това, което ни демонстрира самата Природа. А тя ни показва вредата от делението и разединението. Всичките ни беди са предизвикани от отсъствието на единство. И след като е така, то, разбира се, обединението – това е ключът към успеха. Как е възможно която и да е част от цялото да се преизпълни с щастие, ако не е свързана с останалите части? Ние можем да получим удоволствие само с помощта на ближните и никога – сами.

Аз получавам всичко от природата – нежива, растителна, животинска – или от човешкото общество. Винаги внасям нещо отвън вътре. Някои неща аз внасям физически – например храна, други възприемам благодарение на общуването с някого, чрез използване на ближния. А освен това, мога да се напълня чрез отдаване на ближния. По този начин, аз съм свързан с другите, за да обезпеча своя живот. Макар да не забелязвам това, аз съм не по-малко свързан с обкръжението чрез огромна система от „нерви” и „кръвоносни съдове”. Както дървото се храни от земята посредством коренова система, така и аз чрез малки „тръбички” извличам от обркръжението всичката своя храна- материална, душевна, духовна.

И съответно, ако моята свързаност с обкръжението е изградена неправилно, аз съм в беда.

Изобщо, тази взаимовръзка може да бъде естествена, както при животните, които инстинктивно знаят как да си обезпечават всичко необходимо. От друга страна, нашата взаимна свързаност със света има ярко изразен патологичен характер. Например, замърсяваме въздуха, от който зависи нашият живот. Най-малкото, признавайки, че след 20 години това ще доведе до масови заболявания със смъртен изход, ние продължаваме да увеличаваме замърсяването.

Друг пример – това е изчерпването на водните ресурси, за което, по същия начин, никой не го е грижа.

Така, прекъсването на връзката не ни позволява да осъзнаем заплахите, които сами предизвикваме. Тази разединеност помежду ни, в действителност, се явява причина за всички беди в момента, като не говоря вече за отсъствието на щастие, радост, увереност, умиротворение… Ние занемаряваме даже базовите потребности, необходими ни за оцеляване.

(още…)

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→