Съобщение: Можем да бъдем щастливи, благодарение на прости удоволствия, но тези „празни калории“ не ни помагат да развиваме способностите си и да подобрим физическото си състояние. На клетъчно ниво нашият организъм реагира по-добре на щастие, основано на чувството за общност и цел в живота.

Изследователите различават две форми на щастието: 1. Получаване на кратковременни положителни емоции и 2. Стремеж към благородни цели, излизащи зад рамките на удовлетворение на собствените желания, към придобиване на смисъл на живота.

В първите (егоисти) работят гени, отговорни за възпаленията, а активността на гените, свързана с производството на антитела, е била понижена. Такава е била реакцията и на стрес.

Във втория случай (алтруисти) учените открили, че се изменяла работата на гените в имунните клетки на организма, активирали се механизми за изработване на антитела, потискала се работата на гените, свързана с възпалителните процеси.

Начинът на живот, ориентиран изключително към получаване на удоволствие от живота може да има негативни последствия за здравето, заключват учените. Постоянното активиране на съответните гени може да доведе до хронично възпаление, а то, от своя страна, може да послужи за сърдечно-съдови, невро-дегенеративни и други заболявания, отслабва защитата от инфекции.

Реплика: Природата е единна и стремежът към нейното цялостно състояние влияе на всички системи, телесни, духовни, на човека и света. Колкото на по-висше (духовно) стъпало човек прилага усилия да преведе природата към единство, толкова по-силно той въздейства на нейните низши (телесни) стъпала.

[113441]   

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че с помощта на разума може да се пробуди чувство, а чувството пробужда силата на любовта. Като чух това, изпитах радост, която остана с мен през целия ден. Вечерта изобщо не се чувствах уморена, макар и да работих до късно.

Нещо повече, на занятията, които провеждах, духът на любов и радост се предаде на учениците. За няколко часа те направо се „заразиха“ от моите усещания. Изобщо всички, с които контактувах през този ден, се проникнаха с този дух. И тогава ми се наби на очи явната връзка между любовта и радостта. Що за връзка е това?

Отговор: Радостта е като удостоверение, като свидетелство, че се намираш в правилно, добро състояние. Може, разбира се, да се изпита радост и от злодеяние, но ако тя произлиза от добро дело, то направо сякаш го обобщава, потвърждава, че то е приключило правилно.

Въпрос: Позволява ли разумът да се пробуди силата на любовта, способен ли е да предизвика в нас страст?

Отговор: Всичко зависи именно от разума, от разсъдъка. Всичко е в главата ни. Тъй като ние идваме на бял свят като малки „зверчета“, а след това започваме да приемаме ценностите на обкръжението, или от родителите, от детската градина, училището, телевизията, Интернет и прочее външни източници. Сформираните от тях ценности, които по-нататък ще определят всички мои радости и разочарования.

В крайна сметка, всичко е изкуствено, всичко е обусловено от оценки, получени отвън. По начало те са били мисловни, но след това под въздействие на обкръжението са станали критерии, по които оценявам състоянието си, и като следствие изпитвам радост или печал. Ако съответствам на критериите на обкръжението – ми е приятно, а ако не – унивам.

По такъв начин всичко в мен се строи на основата на разума, който се включва към първичното, идентифицирано, „младенческо“ възприятие и формира от него определена вътрешна картина, позволяваща да оценя себе си: добре ми е или ми е зле. В мен няма нищо основно, базисно, „свое“ – всичко се съотнася с мнението на обкръжението. Ето защо отшелниците, живеещи в гората, които нямат почти нищо, в сравнение с нас, могат да се радват на живота – тъй като по техните критерии, те имат всичко, което им е нужно. За нас това е жалка участ, а те се радват на съдбата си.

Точно тук е заложен ключът към щастието.

Въпрос: Силата на привличане между партньорите, която се е проявила спонтанно, с времето отслабва…

Отговор: Действително, изначалните „кълнове“ стигат за кратко. По данни на биолозите, произвеждането на съответните хормони продължава до три години. Между другото, можем и да ги приемаме и изкуствено, и по този начин „да слагаме дърва в огъня“. Това е възможно. Но естественото „гориво“ стига максимум за три години. Казват, че това е достатъчно, за да може мъжът да поддържа жената до раждането, а също и в следващите две години на кърмене на малкото. С други думи, по-нататък природата не свързва повече бащата с майката и детето.

Разбира се, в наше време, в следствие на всевъзможни външни действия, ситуацията се изменя. Но такива са базовите параметри на човешката биология. (още…)

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Първият етап при търсенето на партньор в живота е очистването на самия теб от всички външни наслоявания: изкуствени ценности, светоглед, получени отвън в течение на живота. Вторият етап е възвръщане обратно към възрастта 12–15 години, когато изведнъж за първи път си се влюбил и си открил в себе си някаква пустота, която може да бъде напълнена само за сметка на някаква насрещна реакция, взаимност.

Въпрос: С какво да започна това свое „очистване”?

Отговор: Трябва да започнем с обсъждане в група на самотни хора, в която се опитваме да изясним какво в нас се явява натрупване, не принадлежащо към нас изначално, а получено в течение на този живот от различни общества, изкуствени връзки, Интернет, шаблони, определящи цялото ни поведение: как трябва да изглеждаме, как да се държим. Девойката смята, че трябва да изглежда уверена и арогантна, като принцеса. А момъкът – че трябва да изглежда като мачо, като победител: висок, силен, успешен, самоуверен.

Но е необходимо да се изчистим от всички тези натрапени ни от обществото стереотипи, заставящи ни да изглеждаме по един, а не по друг начин, и да си изясним, къде е нашата истинска потребност от такава връзка, при която аз мога свободно да се проявя, без да се страхувам от нищо. И ако аз действително се изчистя от всички натрупвания и се отворя, ще се превърна в същия онзи подрастващ младеж, но няма да има от какво да се боя, че някой ще ми навреди с нещо.

Трябва да разбера, че се изправям срещу обществото, точно като срещу природата, която има свои закони. Ако се включа в нея, в тази много по-чиста, проста и открита форма, мога да се чувствам защитен. Точно за сметка на моята откритост, която разбира се съм длъжен да държа под контрол, мога да изясня кой е готов за взаимовръзка с мен.

От тази гледна точка си избирам другари сред обкръжаващите ме мъже и жени, съдейки по това, доколко те ми подхождат, разбират ме и плуват в същата тази вълна. Предаваме все по-малко значение на външното, а след това обръщаме все по-малко внимание даже на пола – за нас става важен преди всичко човекът, намиращ се във всеки един.

Когато достигнем такова усещане благодарение на целенасочени дискусии, семинари, издигащи ни над животинското ниво на човешкото, виждаме кои са ни близки по душа, а не привлекателни телесно или удовлетворяващи нашите изкуствено изградени стандарти, получени от обществото. Следвайки душата си, своя вътрешен глас, трябва да различа тези, които са ми най-близки: и приятели, и любими.

Тоест преди всичко, аз изчиствам от себе си всичко наносно, не принадлежащо към същността ми. Затова ние разговаряме, водим беседи в нашата група, желаейки да достигнем някакво обединение, да си помогнем един на друг. А след това, когато съм изчистил всичко това, оставам истински – моят чист природен потенциал, съществувал до момента, в който съм го покрил с тази външна обвивка. Но това вече няма да е онова малко дете, а моето реално желание, вътрешната пустота.

Първото желание за връзка с другите хора аз съм получил отвън, като естествен стремеж. Но вторият път, желанието излиза вече от мен самия, отвътре, „отдолу нагоре” – аз пробуждам тази сила и затова тя ми принадлежи. Затова мога да я управлявам, да я разбера. Това вече не е някакъв природен инстинкт, спуснат ми отгоре надолу, а идва от мен самия, тоест „отдолу нагоре”.

Първото желание е този младеж, който за първи път в живота си се влюбва. След това той се е сдобил с егоизъм, животът му е навлякъл разни егоистични одежди. Сега трябва да се постарая да изчистя от себе си всички тези покривала, всички наносни слоеве, скриващи истинския мен, и да се върна към природното желание. Но това вече няма да бъде този младеж.

Първата любов за нас  символизира потребността, жаждата за вътрешна, душевна връзка с някакъв идеален образ, в който ни се представя любимата девойка, сливане на душа с душа. И сега аз някак си се връщам към това състояние, но изчистен от всякакви изкуствени слоеве и затова получавам две линии. В едната ръка, имам чисто природно желание, а в другата – цялото очистване, целият ми егоизъм, цялото зло.

Изчистил съм се от всички приети от обществото представи за това, какво да смятам за хубаво и какво за лошо, които не са произлезли от мен самия, от ценностната система, придобита в училище: как да изглеждам и да се държа. Та нали всички играят някакви роли.

Бях гледал откъс от американски филм, където осмиват такова изкуствено поведение на детето в клас. Децата през цялото време играят  някакви роли, подражавайки на известни актьори, познати им от филмите. И е ясно от кой филм и коя роля играе всеки в дадения момент. А в следващия миг той започва да играе вече съвсем различна роля, и така постъпва всеки.

Необходимо е да се изчистим от всички тези натрапени ни образи, заставящи ни да играем през цялото време. Изведнъж се улавяш, че мислиш в каква поза стоиш, как красиво подпираш глава. Аз виждам по своя внук, как той съвсем точно имитира всички движения на своята учителка в детската градина.

Зрелият човек е вързан за ръцете и краката от множество такива стереотипи на поведение, образи, приоритети. Започвайки от тези, които е приел в своето детство, до 6-8 години, съвсем естествено подражавайки на възрастните. След това той започва вече сам да ги натрупва поради своя егоизъм, от желание да изглежда добре, защото обществото му показва, че възприема такова поведение за достойно.

От 198-ма беседа за нов живот, 20.06.2013 г. 

[111864]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как да си намерим спътник в живота, за да не се повтарят миналите неудачни опити, а да се научим да изграждаме правилна, добра и стабилна връзка, която да се съхрани за дълго време?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере, че истинската връзка не преминава. Аз ще съм заинтересуван, тя през цялото време да продължава, защото за нейна сметка ще мога да достигна такова мощно съединение, толкова дълбоко и широко да разкрия себе си, че чрез тази връзка да започна да виждам света по различен начин. Построяването на моята връзка със съпругата се превръща в нов инструмент за възприемането на реалността, за възприемането на света.

По такъв начин развивам и разкривам себе си, превръщам се в човек, разполагащ с нови инструменти на възприятие. Благодарение на това ново пространство, което откривам в своите отношения със съпругата, получавам нови, допълнителни усещания. И затова не съм съгласен да я загубя. Постоянно се нуждая от нея, заради вътрешната взаимна връзка, която градим и развиваме, за да получим друг поглед на света – по-вътрешен.

Започваме да се докосваме до дълбоките отношения на всички части на творението, на връзката между хората, на цялото човечество. Нашата семейна връзка се усъвършенства. Учим се как трябва да се отнасяме към децата, а те – към нас. В призмата на своите отношения един към друг, започваме да осъзнаваме, какво е природа. Узнаваме, че в природата съществуват такива сили, които се наричат ”баща”, ”майка”, ”деца”. Всички същества се съединяват в двойка за продължаване на рода, “плюсът” винаги се съчетава с “минуса” в неживата природа, растенията, животните, в човешкото общество.

Такива полярни връзки възникват не само между отделните мъж и жена, но и сред определени слоеве, вътре в обществото, различните групи. Виждам цялата Вселена, която ми се представя като система от взаимни връзки. Благодарение на моето разбиране за самия себе си, чрез себе си, започвам да виждам целия свят вече в правилна форма. Тъй като природата преднамерено е пробудила в мен тези сили, за да мога в такава форма да успея да я постигна.

В зараждането на моята връзка с жената, виждам основа за разгадаване на тайните на живота, тайните на нашето съществуване. Мога да разбера и видя всичко, което има в моя живот, в най-дълбоката, правилна форма и никога да не сгреша! Излиза, че моят вътрешен, личен успех се превръща в мой успех в обществото и изобщо в целия живот.

Затова много сериозно ще се отнеса към отношенията в семейството и ще търся такава жена, която ме разбира, чувства така, както аз, за да действаме ”в един диапазон на честота”. Необходимо ни е да получим възпитание в ново общество, където се събират всички неженени мъже и неомъжени жени и където ще имаме повече възможности да се опознаем по-добре един друг.

По време на обсъжданията, на семинарите, на различните мероприятия, всеки трябва да се вгледа и да намери тази, която най-много му подхожда и е най-близо по възгледи, мнения, отношение, възприятие. Започваме да звучим като един музикален акорд, сякаш свирим заедно на един инструмент, постоянно допълвайки се един-друг.

Трудно е това да се предаде с думи – повече се отнася към вътрешното усещане. Нещата вървят в две плоскости. От една страна, очистваме от себе си всички изкуствени слоеве, получени за времето на своя живот от външното общество, всички измислени ценности. А от друга страна, по степента на това, как се освобождаваме от тези стереотипи, можем да започнем да свирим вътрешно един на друг, както на музикален инструмент.

Ще видим как се допълваме един друг и ще отделим тази обща, възникваща между нас област, в която аз я напълвам, а тя – мен. Дотолкова се сливаме там в един образ, че е невъзможно да се различи, къде съм аз и къде е тя – всичко става общо, единно. По това, доколко ни се удава да създадем и да разширим такова единство, вече мога да съдя кой ми подхожда и кой не.

Необходимо е да се разбере, че се намираме в енергийното поле на природата, в което всичко е свързано, освен хората. Но ако се стремим към съединение, то влизаме в хармония с природата и на човешката, ”говоряща” степен, достигайки подобие по свойствата с нея. И тогава, ще започна да виждам, какво подобие, какъв ефект на резонанс достигам с природата в двойката с тази жена, за която възнамерявам да се оженя.

С нея се превръщаме в един общ дипол, състоящ се от “плюс” и “минус”, който се намира в баланс с природата. И чувстваме как вътре в нас започва да звучи някаква мелодия. Това е усещането на нашето съответствие с общата сила на природата, със силата на съединението, с взаимното отдаване и любов. Тази сила се проявява вътре в нас и трябва да послужи като доказателство за това, че си подхождаме един на друг и можем да продължаваме заедно.

До момента, докато не достигнем такова чувство, е невъзможно нищо да се каже. Нито един човек не може да предскаже подхождаме ли си един на друг или не: никакъв мъдрец или наставник. Самата двойка трябва да разкрие това. Ние сме като цигулката на цар Давид, която висяла на стената, но започвала да звучи, когато духал северният вятър и преминавал последователно  нейните струни. И затова трябва да се постараем този вятър да задуха и да засвири на нашата обща цигулка.

От 198 беседа за нов живот, 20.06.2013

[111799]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Изследване: Съвсем не е лесно да изменим навиците си. Но има начин. По време на експеримента студентите поставяли призиви за изключване на климатиците, когато не са нужни. Имало три вида призиви:

1. Спестявайте пари

2. Пазете планетата

3. Бъдете добри граждани

Но никой не изключвал климатика си по-често от преди.

Но на призива:

4. Съседите ви правят това по-добре от вас – хората започнали да изключват климатиците си.

Това е потвърждение на феномена „социално доказателство“.

Хората се отзовават положително, ако ги убедите, че останалите правят така. Ние се намираме под влиянието на други хора и затова най-лесният начин да убедите някой човек да измени поведението си е използването на силата на обкръжението.

Реплика: Кабала използва това велико свойство влияние на обкръжението върху човека за неговото поправяне. Под влияние на обкръжението човек е готов да извърши дори алтруистични действия. И затова, ако бъде поставен в правилна среда, той ще е готов да и се подчинява без каквото и да е предварително съгласие. Затова вместо въздействие върху човека, ние трябва да създаваме около него правилното обкръжение.

[111041]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Следващият етап от развитието на човечеството е по-чувствен. Съществуват няколко тенденции, потвърждаващи това. Първо, съвременните деца са много по-чувствителни към приема на информация. Второ, виждаме, че по телевизията се появяват десетки шоута, свързани с екстрасенси и поява на множество хора с много тънка, явно не информационна чувствителност.

Създава се усещане, че човечеството се променя вътрешно, ако не на нивото на  вида, то на равнището на организацията на биологичното тяло или на метода за обработка на информацията. Дали има някаква закономерност?

Отговор: Всички тези проблеми започнаха да се появяват още преди стотици хиляди години при прехода от маймуната към човек. Слязохме от дърветата, постепенно престанахме да ловуваме, започнахме да се занимаваме със земеделие, преминахме към робовладелски строй, започнахме да издигаме градове, цивилизации, да печатаме пари, изобретихме писмеността и т.н. Всичко това е способствало за развитието на човека.

Затова в наше време в човечеството се появява потребност за усещане на управляваща сила, която би ни дала възможност да узнаем за какво живеем, възможност да усетим тази цел и да я достигнем през живота си в този свят, а не в света на бъдещето, както ни обещава религията. Трябва да достигнем следващото, висше състояние извън зависимостта от живота и смъртта на тялото, когато съществувайки във физическото тяло, всъщност се намираме сякаш извън него, близо до него, само асоциирайки себе си с тялото.

С помощта на особени занятия по интегрално обучение, помагащи на човек да отработи навиците как ”да излезе от себе си”, да усети другия, да живее в него, да го обича, да се включи в него, човек отработва технологията на психологическия изход от себе си.

И когато започне да я реализира, вижда, че той не е тяло, а дух, желание, разум, които не съществуват в тялото. Тялото се явява само негов временен носител, но този носител може да се премества, където е удобно, както всяка информация от един носител на друг, от един комютър на друг.

Когато човек започне да разбира, че той може да ”премести себе си”, тогава в него се появява усещането за свобода. И вече, изхождайки от нея, може да решава съвсем други задачи.

От програмата ”През времето”, 20.03.2013

[109251]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Съд и милосърдие неотлъчно ни съпътстват в семейните отношения и те трябва винаги да бъдат уравновесени. От една страна, като всеки егоист, искам да използвам партньора, смятайки, че жена ми трябва да прави това, което искам от нея – и това в мен се нарича съд. А милосърдие означава, че абсолютно изключвам себе си, вземам под внимание това, което иска жена ми, и се опитвам да построя такъв идеален модел: как бих се отнасял към нея, ако не съществуваше егоистичният ми интерес, а целият съм устремен към това да и услужа.

Сега трябва да намеря равновесие между тези две крайности: съд и милосърдие, което се нарича „средна линия“. За това е нужен опит, взаимна работа, процес, в който всеки обучава другия на това. Но ние вече започваме да работим с новото творение – с човека в себе си, който умее да се съобразява с партньора, да усеща ближния, да го обича като самия себе си.

Така ти можеш да се сближиш не само с жена си, но по този начин започваш да чувстваш и другите хора. След такова упражнение с партньора си, където и да се намираш: на улицата, на работа, на което и да е място, ще почувстваш, че навсякъде можеш да се съединиш с хората и да ги управляваш. Те ще започнат да се поддават на въздействието ти, тъй като се отнасяш към тях, намирайки се в средната линия, в правилните пропорции: доколкото другият върви към теб, толкова и ти се доближаваш до него.

Автоматично достигаш до равновесие със света и започваш да чувстваш, че можеш да го управляваш. Тъй като средната линия е основен закон в природата, съгласно който действа цялото мироздание, освен човешкото общество, тъй като човек е създаден егоист. А сега ти поправяш това и уравновесяваш егоизма си. Като се научиш да се съобразяваш с жена си, ти точно така започваш да се съобразяваш с всички останали, строейки обща средна линия в своите отношения с тях.

Първата линия се нарича „съд“ – това, което искам от другия за себе си. Втората линия се нарича „милосърдие“ – което означава, че предоставям на жена си всичко, което тя иска от мен, изключвайки напълно собствените си желания. Сякаш я включвам в себе си.

Ние сме двама егоисти, изправени един срещу друг. Ако обезпечавам егоизма си, това се нарича съд по отношение на съпругата, а ако обезпечавам нейния егоизъм – се нарича милосърдие. Трябва така да съгласувам двете линии, че да възникне трета, средна линия. Точно това означава да достигнеш до сливане, до съюз. Нашата задача е да сближим тези егоисти и да ги доведем до съединение. Първото задължително условие, без което е невъзможно да започнем работа, е готовността на всеки да почувства желанията на партньора.

Равновесието се основава на това, доколко всеки може да отмени себе си. Ние не можем напълно да удовлетворим тези две егоистични желания, намиращи се едно против друго. Само при условие, че едната страна снизи малко своите претенции,  ще можем да напълним втората страна.

Въпрос: Но как да узнаем къде е границата, до която трябва да отстъпваме? Нали казахте, че това не трябва да бъде абсолютна любов без каквито и да е ограничения? Аз трябва да покажа, че реагирам на отношението на партньора и че си правя сметката?

Отговор: Трябва да намерим точката на равновесие, подобно на това, когато караш кола и управляваш, ориентирайки се към целта, до която искаш да достигнеш. Така трябва да проверяваме дали се доближаваме към целта: ставаме ли по-близки един с друг. Виждаме ли, че партньора реагира правилно на нашите усилия за сближаване.

Аз въртя семейния волан надясно, като се опитвам да внеса в отношението си повече милосърдие, и виждам до какъв предел се получава добре и кога навлиза в прекалено голямо отклонение от курса и трябва да изправя волана. И жена ми управлява волана точно така, т.е. започваме да управляваме, сами себе си „да въртим“. Работим вече над своята природа! Ставаме хора, които се издигат над своите естествени инстинкти.

От 46-а беседа за новия живот, 01.08.2012

[110313]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Във всеки човек има психологическа матрица за възприемане на лидера. Когато човек вижда някого, стоящ „отделено“ от групата, той психологически го възприема като нещо отделно. Явява ли се открояването на фанатични лидери следствие от това, че така ги възприемат масите? Как може да стане хармоничен преход, за да може не фанатиците и не управителите, а именно мъдреците да идват на власт? Тоест, в психологическата матрица на хората те трябва ли също да бъдат лидери?

Отговор: Да. За това са необходими две условия. Първо, мъдрецът трябва да разбира какво му е необходимо, за да стане лидер, или даже, в някакъв смисъл, диктатор на своята идея и да я наложи на обществото, в името на неговото благо.

Трябва да излезе от тясното си пространство, да се спусне до такова ниво, че обществото да го разбере, и да започне да работи в широки кръгове на обществото. Той трябва да създаде малка група от единомишленици, ученици, които ще могат да проповядват неговите идеи.

Всъщност това са същите тези пророци, които идват в света и пророкуват, т.е. проповядват идеите на мъдреца. По принцип ние вече някога сме наблюдавали това в историята при възникването на религиите.

От една страна, това е сериозна, голяма работа, която трябва да проведе мъдрецът. От друга страна, той може да работи само при особена подготовка на обществото, в което трябва да се прояви социална, еволюционна необходимост, говореща за това, че обществото се нуждае от предлаганите от него знания.

Затова мъдрецът и обществото трябва да се пресекат: обществото трябва да „разбере“ предложенията на мъдреца, неговата концепция, като необходима за оцеляването. И тогава ще стане тяхното съвместно взаимодействие: обществото е съгласно да се учи при мъдреца, да бъде „под него“ или под неговите ученици.

И това зависи не от хората, а от нашето еволюционно развитие. Затова нашето развитие и се нарича кризисно, защото то е съвършено непрогнозируемо от нас и става неочаквано, разрушавайки нашия предишен начин на живот.

Скоро ще видим как ще лъснат противоречията между това, което е възможно, и това, което всъщност има в човека и в цивилизацията. В свят, пълен с изобилие, ще има глад. При безграничните възможности да бъде здрав, целият свят ще е болен. Независимо от наличието на огромни източници на енергия, ще страдаме от техният недостиг и т.н.

Объркано, обезкървено от междуособици и всевъзможни проблеми, обезсилено, на неспокойното човечество ще е непонятно: „Защо се случва това с нас? Към какво ни води всичко това?“. Но от друга страна, в него постепенно ще възниква вътрешен въпрос: „За какво съществувам? В името на какво страдам?“.

Така сме устроени в своето еволюционно развитие, че нашите вътрешни желания постепенно се трансформират, и в крайна сметка в човечеството възниква въпросът за разкриване на смисъла на живота. Затова нашият следващ етап се явява познанието, разкриването на смисъла на земното съществуване и съществуването на цялото мироздание.

В такъв случай на обществото няма да му е трудно да определи кой може да го ръководи – човекът, който ще напълни живота им със смисъл. И тогава се появява мъдрецът със своите пророци, ученици, ръководители, възпитатели, които като лидери на обществото ще могат да организират човечеството. Тази група, подобна на библейският Синедрион, ще стане духовният връх на света.

От ТВ програмата „През времето“, 18.03.2013

[108847]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Живеем в потока на времето. Има хора, които изразходват много сили, докато се научат да планират времето си. От какво зависи доколко ще успее човек да направи това?

Отговор: От желанието му. По принцип, вътрешната организация на човек зависи от неговата психическа настройка и всеки си има своя.

Има хора, които вътрешно са много организирани: отрано планират всяка крачка, задължително планират деня си, понякога планират дори много преди да реализират замисъла си, и така всеки път. Това е, както се казва, „в кръвта им“. Но при желание, може да бъде и научено.

За всеки конкретен човек има ясно поставената задача. Изискването да я изпълни, желанието да я достигне, влиянието на обкръжението върху човека – трябва да бъдат организирани така, че той да работи вътре в това.

От друга страна, виждаме, че съществува световна тенденция, еволюционно развитие, което води до това, че нашите желания и ценности се изменят. И затова, дори и да заставяме човекa да работи над минали ценности в достигане на целите, които днес вече не са важни, ще ни бъде много трудно да получим от него добра производителност на труда.

Това зависи още и от времето. В наши дни се извършва много сериозно преустройство на човека и обществото. Във всеки народ, във всяка цивилизация (днес в света съществуват шест-седем цивилизации) има своя особеност: свое усещане за време, своя ценностна система за време и трябва да взимаме това под внимание.

Например, жителите на Африка, Китай или Южна Америка възприемат времето не съвсем така, както народите на Северна Европа или Северна Америка. Те имат съвършено различен подход, вътрешно усещане за време, за ценност на времето. За едни времето е като парите, като огромен, даден ти потенциал, който трябва да реализираш, за други – времето тече спокойно, а и те заедно с него.

Въпрос: Ако представителите на различни цивилизации чувстват времето различно, означава ли това, че количеството действия, които те извършват ще бъде също различно?

Отговор: Естествено! Ако взема на работа човек от Индия, с неговото ментално отношение към времето или човек с скандинавски характер, то те имат съвършено различни изисквания към себе си, към обкръжението – към всичко.

Необходимо е да разберем, че усещането за време в различните съвременни цивилизации е различно. В съответствие с това ние трябва да проектираме взаимоотношенията си, отношенията към обща връзка, съюз и т.н.

От ТВ програмата „През времето“, 18.03.2013

[108688]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Някои субкултури водят полу-растителен начин на живот. Те живеят в колиби по бреговете на Индийския океан и водят „натурален, природен живот“. Така скоростта на протичането на времето за тях се забавя значително…

Отговор: За онзи, който се снижава да животинското ниво, е възможно времето да изчезне напълно от сферата на усещанията му. Животните инстинктивно усещат кога трябва да се хранят, да спят и да се размножават. Може да си организираш подобен живот някъде на юг в Индия или в Африка и спокойното да си съществуваш.

Въпрос: А дали е изпълнимо, човек да се научи вътрешно да управлява този процес, без да заминава за Индия: да ускорява времето – да го съкращава, да го ускорява – да го съкращава…?

Отговор: Смятам, че човек първо трябва да разбере с каква цел съществува и да узнае, че в живота му има начин да се изкачи до следващото ниво.

Сега човечеството наближава такова състояние, при което получаваме възможност да преминем от животинското ниво на нивото „човек“.

Човекът – това е състоянието, при което се издигаме над тялото си и достигаме такава цивилизация, такова ниво на развитието, когато абсолютно преставаме да се грижим за материалното си съществуване. Практически стигаме до това, че можем спокойно да си осигурим всичко, без каквито и да са проблеми. При това, материалните ни желания стават много незначителни, свеждат се до това, да сме задоволени само с всичко необходимо. Повече от това не ни трябва. Защото всички тези желания се намират на животинското ниво и се отнасят до поддържане на  животоспособността на тялото.

А останалите желания постепенно се издигат до нивото, на което искаме да постигнем абсолютно различно усещане, новата виртуална реалност, по-висока от нас, каквито сме днес. – Заради какво съществуваме? Накъде се сме се запътили? В какво се състои смисълът на живота? Каква е висшата система, която ни управлява? И така нататък.

Тоест ние желаем да опознаем някое божествено ниво (не става дума за нищо, свързано с религиозния подход). В наше време човек започва да се стреми към това да излезе на ново ниво на съществуване, към това се  устремява и цялото течение на нашата цивилизация. Въпросът е в това дали ще можем да го направим или не? Защото имаме възможност да се развиваме по два начина – сякаш се намираме на кръстопът.

Ако се развиваме правилно, след десет-двадесет-тридесет години бихме могли да достигнем състояние, при което до такава степен ще сме подсигурени с робототехника, че човечеството практически няма да работи физически и само малък процент от населението на Земята ще участва в производствените процеси и в развитието на технологиите.

Хората ще бъдат сменени с роботите, 3D-принтерите и т.н., и човек ще бъде абсолютно свободен от физическа грижа за себе си. Тогава той наистина ще може да организира времето си по правилен начин, защото ще разполага с него в неограничено количество. Продължителността на живота на човек ще се увеличи двойно, така, както от даден момент до днес продължителността на живота е станала два пъти по-дълга, отколкото във времената на Пушкин.

И освен това, човекът ще знае с какво да напълни живота си. Постепенно, в течение на живота си, той ще преминава в следващото измерение, което се нарича „човек“, „Адам“. Ние вече се намираме на преходния етап на това развитие. Мисля, че след няколко десетки години ще стигнем до него.

Въпрос: На стъпалото „Адам“ времето съвсем ли изчезва или много се забързва?

Отговор: По същество това е едно и също. Със сигурност: то или се забавя до спиране, или се ускорява до изчезване.

[108774]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→