По пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни “слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После, те ще достигнат до съответствие, а засега избирай това, което повече от всичко ти подхожда за устремлението към единството. И ако ти правиш критичен анализ, то да е само с условие, че не се отдръпваш от единството и, че това не те сбива от пътя.

Объркването е добро, когато позволява да усилим нашето обединение. Първата работа е да разбереш единството, дори и малко – а после започни да повишаваш неговата мощ, отново и отново преодолявайки “неяснотите“. И никога не губи курса към целта.

Това е и нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприятие на реалността, единството Исраел, Тора и Творец. Той въздига молба за поправяне, и всичко в неговите очи постепенно се свежда до едно. А  това, което все още не се вписва в общата картина, става мястото за прилагане на усилията.

Най-важното е – да уловиш единството и да не го пускаш, а само да  добавяш към него още и още. И така за никакви падения след конгрес не може да става и дума. Падението, ти, всеки път разкриваш сам. Отделяйки се от единството и, присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия и провирайки се през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и се готвиш за поредната атака.

От урока по статията от брошури към „Песах“, 14.04.2011

[40655]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е недостатъчно просто да сме съвместно загрижени за целта, а трябва и всеки да е загрижен за всеки?

Отговор: Общата загриженост – това е нещо неясно, неразбираемо. Грижата на всеки за всеки, това не означава, че аз преживявам именно за него.

Аз се вълнувам за такова понятие като група, означаващо за мен нашата взаимна връзка, при която вътре в много стотици хиляди точки в сърцето се строи новата реалност.

Има отделни точки – стремежи към духовното, и има съединение на тези точки – система, в която се съединяват тези отделни части. А има нещо, което превръща това съединение в едно цяло – и аз съм загрижен за това цяло, за това, доколко тези точки се сливат в едно.

Представи си, че точките в сърцето са късчета олово, което ти събираш едно до друго, а след това те се разтапят от топлината на любовта и се обединяват в една сплав. Тоест тук се създава новата същност – един съсъд, едно желание.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Към масите не можеш да се обърнеш с нашето духовно послание. То изобщо не е предназначено за тях. Напротив, те не бива да те свързват с него, тъй като иначе, ти ще се окажеш «не във ред». Твоята цел е противоположна на масите. Казано е за това: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора“.

Досега ние направихме достатъчно за разпространението на науката кабала сред хората с точка в сърцето – по целия свят и на всички езици. Който притежава точка в сърцето, той винаги ще ни намери.

Сега нашият проблем е да възпитаваме човечеството като цяло. Това именно е началото на общото поправяне. Досега ние разпространявахме кабала за хората, които се наричат „Исраел“, за да ги съберем от целия свят. А сега настъпи време за това, за което Баал а-Сулам  пише в статията „Зовът на Машиах (Месията)“ – за разпространение науката кабала сред народите. При това, на първи етап – без споменаване на думата кабала.

Ние трябва да доведем хората до ново разбиране и усещане, благодарение на което на следващ етап те да могат да се съгласят с това, което казва именно науката кабала. Дай им малко да посвикнат. Рамбам казва, че на „жените“, „децата“ и „робите“ същността разкриват постепенно. Ето че и ние действаме в съответствие с това, което ни е написал този велик кабалист.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40100]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 3
Въпрос: Как жените да обединят желанието си, за да „бутат“ мъжете?
Отговор: Не е нужно да оказвате явен натиск върху мъжете. Нима искате ние да избягаме? ☺ Та нали вкъщи, жената без думи „бута“, спокойно, съпруга си и той прави всичко, което е необходимо. Това е в  природата на жената.
А на мъжете е свойствена такава „слабост“ – те искат да изглеждат герои в очите на противоположния пол. И това дава на жените възможност да се възползват от това тяхно свойство и правилно да ги насочват, така че да изпълняват желанията им. Това са естествени неща, които са добре познати на психолозите.
Ние сме възрастни хора, разбиращи добре своята природа. Имаме една цел, която е по-висша от нашата природа и ни е нужно, само, да се научим правилно да използваме всички, присъщи на нас свойства.
Ако аз мога да вървя към целта благодарение на това, че моята жена всячески ме насърчени: хвали ме, че всяка сутрин отивам на урок; гордее се с моя духовен напредък – разбира се, това ще помогне! В крайна сметка, мъжът е като малко момче, близо до майка си.
Жените трябва да обединят своите стремежи към духовното в едно голямо и силно желание и да окажат натиск  на „един“, „ голям “, „събирателен “ мъж. Ние мъжете се надяваме, че ще усетим това ваше желание!

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: В нашия свят съществува понятието „повече, отколкото е необходимо”. Ако човек прекалено много се тревожи, ще успее ли да постигне целта?

Отговор: В нашия свят рядко съществува такова състояние, дори когато човек, като Фауст, пожелае да спре мига, защото е постигнал най-голямото щастие. Но в духовния свят всички мигове са такива, тъй като там подобието на светлината и кли (желанието), и всяко усещане, дори най-малкото, е усещане за съвършенство.

Тоест равновесието на светлината и кли винаги се проявява в усещането, че не мога да се чувствам по-добре, отколкото съм сега. Затова трябва да се разкрие по-голямо желание (потребност), за да „разтърси” човек и да го задължи да се издигне по-високо.

Ето защо учениците на Рашби, създали заедно книгата „Зоар”, всеки път събирайки се заедно да учат, са чувствали, че изпитват ненавист един към друг и е било необходимо отново да работят над себе си.

С други думи, за разлика от това, че в нашия свят никога не изпитваме пълна удовлетвореност, в духовното винаги сме напълно удовлетворени, и дори при издигането от стъпало на стъпало, се издигаме от добро към по-добро.

Въпрос: Не е ли възможно моята тревога за другите да е по-голяма, отколкото е необходимо?

Отговор: От една страна се безпокоиш за останалите и не те напуска тревогата за тях, а от друга страна си свързан с висшата сила. Но това не означава, че трябва да страдаш с целия свят и да се вълнуваш за него. В степента, в която разкриваш, че целият свят е вечен и съвършен, се безпокоиш само за това останалите да го усетят, а не за ставащото с тях.

В своята тревога се издигаш от материалното, животинско, телесно ниво на духовното стъпало и това, заедно с безпокойството, ще ти даде съвършенство. Ти уравновесяваш тези две свойства. Виждаш останалите като съвършени, макар те самите още да не го чувстват – а ти трябва да допълниш това тяхното усещане.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39792]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Вестник „Globes” публикува обширна статия за „индустрията на щастието”, която ни прави все по-нещастни. Мащабите на депресията на Запад непрекъснато се увеличават, като в същото време средната възраст на нейните жертви става все по-ниска.

По данни на Световната здравна организация до 2020 г. депресията ще стане втората най-честа причина за инвалидност и смъртност в света, изпреварена само от сърдечно-съдовите заболявания.

Съвременният човек се потапя в самота, а обществото не му хвърля спасителен пояс. С изключение на исляма, ролята на религията като фактор за подкрепа изчезва. Обществото се разпада, голямото сплотено семейство в западните страни става абсурд.

Премествайки се в пространството на виртуалните комуникации, мнозина погрешно предполагат, че отсега нататък ще могат да минат без реално, грижещо се общество. В резултат човек търси решение на всички проблеми сам, настанявайки се пред компютърния екран.

Животът на обществото, страдащо от дефицит на внимание, протича мълниеносно – хората чуруликат кратки трели, с надеждата да успеят да изкажат онова, което след минута вече няма да бъде чуто. Всичко, което изисква вътрешни усилия, упоритост и време, се отстранява в зародиш. Когато човекът е празен, когато няма истинска цел, в него се настаняват тревогата и депресията. Откъде да вземе тази цел? Къде да намери смисъл?

Днес всички сериозни изследователи заявяват, че щастието се крие в контакта с другите, в отдаването, и че реалният смисъл може да бъде намерен само във взаимната връзка помежду ни. Виктор Франкъл, известен австралийски психолог, казва, че човекът, който стои в дома си и се опитва да намери смисъла сам, сякаш се блъска в отворена врата, не разбирайки, че тя се отваря навън, а не навътре.

Няма да намериш щастието в ръковината, заяви в интервю с репортера на „Globes” един от анкетираните специалисти. Занимавайки се сам със себе си, вместо да протегнеш ръка към друг човек, само усилваш собствения си нарцисизъм и депресията.

[39435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Докато вървим по духовния път, преминаваме през поетапно и в същото време през творческо развитие. Така е и в нашия свят – човек не живее само за единия хляб.

Не храним децата си, само за да укрепват и не ги оценяваме само по добавянето на килограми. Най-важно е в каква степен детето става човек – разбиращ, чувстващ, откликващ, привлечен и стремящ се към качествени, а не към количествени постижения. Именно това показва, че расте. Проблем е, ако е лишено от това.

И в духовното е същото. Нима можем да проверим себе си по количеството часове, прекарани в учене? Не. Защото искаме качествено израстване, за да могат нашите желания и мисли всеки път все повече да се фокусират върху принципа „Исраел, Тора и Творецът са единни” – върху целта на нашето израстване.

От Природата получаваме целенасочения характер на развитието и това ни задължава да възпитаваме себе си така, че целенасочено да се отнасяме към всичко, което правим в живота. Което означава, че е необходимо да определим за себе си, какъв трябва да бъде човек. Защото мъдрият гледа далеч напред. Ако се развиваме целенасочено, тогава трябва да разберем, какво иска природата.

Природата ни демонстрира цялостност, взаимовръзка, интегралност на всички части, непрекъснато развитие. Така че и ние трябва да различаваме в своето развитие съответните етапи, приемайки ги като желателни.

Днес от правилно възпитание се нуждаят и бащите, и децата. Трябва да доведем до всеки основните принципи: постоянно самоусъвършенстване, курс към обединяване,  доброто, което ще донесат количествените и качествени връзки между нас, естествено произтичащи от асоциирането, единението, хармонията, хомеостазиса с Природата.

Ако самите ние се държим по този начин и започнем да учим на това младото поколение, ако норма станат постоянните стъпки към обединяване, сближаване, взаимно разбиране, включително до любовта към ближния като към себе си – тогава ще напредваме все по-напред към целта. Нашето възпитание ще бъде целенасочено.

И макар че по време на развитието ще преминаваме през състояния, противоречащи на нашия егоизъм, трябва да разберем, че краят на действието е заложен в изначалния замисъл. Природата е определила крайната цел – длъжни сме да се обединим помежду си. Затова друг изход няма – необходимо е да обучаваме себе си и подрастващото поколение на методиката за постигане на обединение.

В противен случай вместо да се устремим към сладкия плод, все повече ще се потапяме в горчивината на предшестващите го стадии на узряване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 24.03.2011

[39003]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва отново и отново да си напомняме, за какво се учим, за какво се събираме заедно, така че всички тези условия да са насочени към достигането на целта, защото – няма действие без цел.

Затова всеки трябва доколкото е възможно, да изяснява за себе си, какво и заради какво го прави, и да се занимава с това постоянно по време на урока. Ако той по време на ученето желае да изясни за себе си целта на самото учене, да поправи себе си – това се нарича, че той “учи Тора“, занимава се с Тора.

Но ако той учи само заради това – да знае написаното в книгата, – това означава, че той изучава празни “премъдрости“ и достига до “ангелът на смъртта“, когато дори и не забелязва, че не напредва към целта и се е отклонил от пътя.

Тогава, ако човек се учи заради това – в резултат от ученето да достигне до изменение в своя живот, да намери неговия смисъл, – той започва да разбира как да реализира себе си – с помощта на светлината, която свети по време на учене, спрямо величината на неговото желание да достигне целта. И тогава той започва да напредва.

Тоест нашият напредък се определя не от количеството знания, почерпено от книгите. Това изобщо не е важно! Напредъкът зависи от това, доколко по време на ученето аз изяснявам на себе си целта на своя живот – и започвам да я реализирам, така че да я достигна.

От урока по Книгата Зоар, 14.03.2011

[38022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

След разбиването, искрите са паднали в разбитите съсъди, и светлината се намира вътре в желанието да получи тази светлина егоистично. Получава се, че аз се намирам вътре в това егоистично желание в разбития съсъд, тоест искам да използвам обществото, Твореца за получаване на духовно напълване – но заради себе си!

Аз искам да напредна духовно така, че повече да узная, да чувствам повече, да стана по-близо до другарите, за да получа нещо от тях – и всичко това, в посоката към духовната цел. Но с егоистично намерение.

С това аз активизирам духовните желания, разбитите съсъди, действам от разбитото сърце – и именно в него ще намеря Твореца сред всичките мои егоистични желания.

Трябва да се занимавам с тях, да не се плаша и да не се стеснявам! Да не избягам от ужас, когато откривам, че целият съм насочен към користно получаване, и да не се боя да се изцапам, докосвайки се до своите нечисти желания (и това е разликата от религиозния подход). Трябва да ги задействам, без да се плаша и срамувам от тях.

Да, аз съм разбит! Защото именно от дълбочината на това разбиване, което ми се разкрива, аз и мога да достигна целта – там се намира точката на моя контакт с Твореца. От там организирам своята работа относно обществото. И това общество също ми се струва егоистично – защото това е моето общо, разбито относно мен, кли.

Не трябва да се боим от никакви разкривания на злото! Главното е, че злото се разкрива заради целта! И тогава, това е точката на истината, от която аз вече ще бъда насочен към целта.

Така  ускорявам своето развитие и получавам точката на контакт с Твореца, от своите разбити желания, от целия този зловонен егоизъм. По такъв начин аз напредвам. И колкото повече „грешници” ми се разкриват, толкова по-добре, аз много се радвам, защото за сметка на тях ще мога още повече да напредна!

Само да ми стигнат силите да устоя пред страданията и да не избягам, и да не седя, скръстил ръце, и да не се тормозя. Защото хората започват да се занимават със самоизяждане и не мислят да използват тези състояния за своя напредък, когато им се разкриват толкова отрицателни свойства.

Тук ще помогне само устойчивостта, скоростта на изменение, силата на групата, която трябва да въздейства на човека и през цялото време да го пробужда, да не му дава да остава в униние и опустошеност. Всичко зависи от това как се готвим и помагаме на всички останали, намиращи се в тези разбити желания.

Защото ние всички разбираме в какъв егоизъм се намираме – и не се боим, поддържайки се помежду си и стараейки се да извадим всеки от неговото блато. Това ни позволява да напредваме.

Предстои още много работа, за да разкрием нашето общо състояние и личното състояние на всеки, и да излезем от тях.

Но е важно да се подчертае, че тези състояния се разкриват сами при устрема на човека към целта. Тоест, никога не се поставя цел да се разкрие злото! Моята цел е винаги да се старая да разкрия доброто, отдаването, любовта, съединението – а по пътя аз разкривам обратните свойства. В тази степен, в която се старая да открия доброто, по пътя, на мен ми се разкриват всякаквите „грешници” в мен.

И тогава аз се радвам на тяхното разкриване в мен, защото в това направление идва молитвата, поправянето, и аз отивам напред: първата половина на съсъда е разкриване на злото, а втората половина – поправяне в добро.

От урок на тема „Какво е молитвата“, 09.03.2011

[37659]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо № 57 на Баал а-Сулам: „Всичко, което може да се постигне, било то малко или голямо, се постига само със силата на молитвата.

А цялата работа, която сме длъжни да извършим, е необходима само, за да разкрием нищожността на собствените си сили… Защото само тогава сме достойни да излеем пред Твореца истинската молитва.

Затова, длъжни сме да положим всички усилия, за да постигнем отдаването, както е казано: „Направи всичко, което е по твоите сили!”, макар да не виждаш никакъв резултат с очите си.

Но в мига, в който вече се препълни чашата на твоите усилия, ще настане време за молитва. А дотогава, ако някой казва, че не е полагал усилия и е намерил – не вярвай!”

И в нашия свят виждаме, че хората невинаги настояват за своите искания. Има детски молби, когато детето крещи за всяка дреболия, която му се струва много важна, а ние не обръщаме внимание, защото знаем, че желанието му скоро ще премине.

В същото състояние се намираме и спрямо целта на творението. Дори, когато вече малко или много си изясним какво означава, трябва все по-точно да насочваме себе си към нея, за да не се намесят никакви странични цели. Тази цел трябва да се окаже в самия център на всички наши интереси, стремежи, на всички желания и намерения, които могат да се пробудят в нас.

Сякаш виждаме целта, прицелвайки се с оръжие, насочвайки го точно в центъра – само отдаването на Твореца, чистото отдаване на Даващия, който не се нуждае за себе си от нашето отдаване. Така че цялото наше отдаване да бъде само заради отдаването, без оглед на самите нас и на кого се каним да отдаваме.

Ние искаме да разкрием самата сърцевина на отдаването и да се прицелим в този център, желаейки само да отдаваме и да не получаваме никаква изгода за себе си – нито пряко, нито косвено, по някакви алтернативни пътища. Но към този стремеж е нужно да добавим всички онези сили, които допълнително трябва да разкрием, и които се намират в нас – в недрата на душата ни, цялата дебелина (авиют) на нашето желание.

И ако се настроим така, че всеки миг, във всяко състояние, да бъдем точно прицелени в средата на целта, с всички вътрешни сили, които разкриваме в себе си в това състояние – това означава, че правилно сме се настроили към целта и нашите желания ще стигнат до нея.

Всеки път е необходимо да се връщаме към такава концентрация върху целта, както е казано: „Исраел (стремящият се към Твореца), светлината и Творецът са единни”. И тогава действително съединяваме заедно всички средства, причината и целта. За да могат всички части на нашата душа и целта, тоест нашето поправено състояние, каквото си го представяме, и всички средства за неговото постигане, всичко това да се съедини в едно състояние. И тогава то ще се разкрие.

Затова молитвата в духовното е равнозначна на самото действие, тъй като тя прави всичко, което в действителност е възможно да бъде направено. Всички части на мирозданието са вече приготвени и чакат само участието на човека. И единственото възможно действие от негова страна, е да присъедини към това мироздание себе си, светлината и онова поправяне, което иска да постигне.

И целият този механизъм се привежда в движение посредством действието, което се нарича „молитва”.

От урока на тема „Какво е молитвата“, 09.03.2011

[37666]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→