Въпрос: Синовете на първосвещеника Аарон, Авиу и Надав, загинали, защото прескочили степен, която трябвало да преминат. Това са онези грешки, които се случват през цялото време.

Отговор: Човек иска да се жертва, хвърля се, без да знае и да разбира, че предприетото духовно действие е извън неговите сили.

Но това действие е необходимо, за да види той границата на своите възможности, за да може неговото устремяване напред да загине, т.е. да се разбие, да изчезне от него в онзи неподготвен вид, който той е създал. Но в последствие, в резултат на множество малки действия той ще може да го изпълни.

Опитай да подскочиш на три метра височина! Синовете на Аарон поискали да вземат тази височина заради самото отдаване, заради Твореца, заради целия народ. Но това е над силите на човек, над нивото, на което те са се намирали. И затова, в крайна сметка, се проявило свойството на съда, твърдостта – огъня, който може да бъде и добър, и зъл. В този случай той ги е погълнал.

Реплика: Но те са го направили с правилно намерение.

Отговор: Техните намерения били неоправдани. Защо ти отиваш на такова задание, ако нямаш ясната поддръжка на Твореца? Тъй като всичките ти свойства, всичките ти действия за отдаване – са само от това, че ти получаваш сила свише.

Ти самият си малък егоист. В теб се проявяват някакви нови егоистични свойства, а ти трябва да получиш алтруистични свойства, да ги събереш заедно, да образуват средна линия и да работиш на нея. Това и се нарича извършване на святостта, свойството на отдаване, когато ти привличаш своя егоизъм, поправяш го с алтруистичните свойства на светлината и се устремяваш напред.

А ако не го направиш? Ти нямаш право да се ползваш само от лявата линия. Откъде накъде?

Още повече на ниво ”синове”, понеже това е малка степен. Обаче Надав и Авиу взели огромния разкрит егоистичен потенциал, който изобщо не е бил готов за тях. Като юноша, който се хваща за онова, което дори и възрастният не може да направи, разбирайки, че това не му е по силите, а юношата си мисли, че ще се справи с поставената задача. Но не всичко е така просто.

Както се казва: ”Ако младостта знаеше, ако старостта можеше”. Затова старостта разбира, че не може, и не го прави, а глуповатата младост си мисли, че ще може да се справи и се обгаря до такава степен, че изгаря.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136728]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка, и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. (Тора, „Левит“, глава „Шмини“, 10:01)

Благовонията – това е Висшата светлина, която се издига отдолу нагоре от най-ниския, най-егоистичния слой. Това не е трябвало да се прави.

Синовете на Аарон разкрили огромно егоистично желание, а не могли да го поправят, тъй като светлината, която се е проявила в това желание, просто се свила  и затова те загинали.

Въпрос: Това може ли да се сравни с построяването на комунизма в Русия? С това, че непоправеният народ решил веднага да премине към принципа на братската любов?

Отговор: Тази горчива грешка е била необходима, за да можем сега да се върнем към нея, но вече подготвени и с друго движение напред, без да потискаме инициативата отдолу. Това е прегрешението, направено от руския народ и затова Творецът не им е простил.

Те потъпкват най-важното условие: за какво е създадена цялата Вселена, защо Творецът се скрива, защо трябва да преминаваме през такива състояния. Изпълнението на това условие е било необходимо, за да можем постепенно да се развиваме, да достигнем осъзнаване на своето състояние и да придобием свободна воля.

А те, върху тази свободна воля, сложили ръка. И затова всичко става ненужно, вредно, но с това са се разкрили много противоречия, противоположни свойства в жителите на Източна Европа. Аз смятам, че тъкмо тези свойства ще бъдат потърсени за създаване на правилно човешко общество, подобно на Твореца.

Този опит е бил просто необходим, защото е заложил в народите от Източна Европа такива наклонности, които им позволяват да усещат и участват активно в поправянето на злото човешко начало.

По такъв начин, за цялата човешка история, ние нееднократно сме разпалвали ”чужди огньове” и сме си причинявали проблеми –  с друг огън, спускащ се отгоре и изгарящ всичко. Но това е следващият етап на развитие на свойството ”Аарон” в човека, след което следва поправянето. Благодарение на свойството ”Аарон” се повдига все по-високо, прави грешки и пада, за да може да се повдигне отново.

Духовен напредък се извършва само чрез постоянно разкриване на злото. По пътя към него си мислим, че ще можем да го преодолеем, затова то ни е нужно, полезно и правилно.

Във всяка революция има първа част – романтичен стадий, когато в народа има стремеж към светлото бъдеще, дотогава, докато не започнат да „поглъщат“ децата си. Във всичко се проявява връзката на корена с клоните в нашия свят.

Въпрос: Можем ли да избегнем тази първоначална грешка?

Отговор: Започвайки от нашето време – можем, защото сега не трябва да разкриваме проблемите, тъй като те вече са разкрити. Придвижвайки се нагоре, в групирането помежду си, ние ще започнем да откриваме проблемите в нас, но не в действията, не във войните, не в разприте – това е минало, а само като проява помежду ни от типа на огнена ненавист, всякакъв вид непоносимост, разделение. Но всичко това ще преминава бързо, буквално за минути.

Разбира се, ние няма да прескочим този процес така лесно – той трябва да се прояви в нас, защото трябва да се научим на правилни действия, да го погълнем в себе си. Но това няма да ни отнеме много време.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136602]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. И излезе от Бога огън, и ги погълна, и умряха те пред Бога.

И каза Мойсей на Аарон: ”Ето за какво говореше Бог: към приближаващите към мен ще бъда свят и пред целия народ ще се прославя ”. (Тора, „Левит“, глава „Шмини“, 10:01-10:03)

Огън – това е светлината Хохма, която синовете на Аарон се опитват да издигнат, да я осветят и приповдигнат на следващото ниво. Но те не са в състояние да направят това, затова извършват същата грешка, като Аарон. Но таза грешка е необходима за разкриването на онзи слой от егоизма, който все още се спотайва в стана, в народа, в цялата група.

Както обикновено, всичко се разкрива с помощта на грешките – нищо не може да се направи, така напредваме, така се решават проблемите ни.

След като Аарон поправил своето прегрешение със златния телец, веднага се разкрило следващото стъпало – неговите синове, Надав и Авиу, желаещи да направят още по-голям подем. Това е същият този Аарон, само че на следващото си ниво, наречено ”синове”.

Те се опитват да се устремят към сближаване на всички разбити души, да включат в тях такива желания, върху които те все още не са в състояние да направят духовна работа, да преодолеят техния устрем за връзка помежду си. Тоест  винаги трябва точно да  се измерва, до каква степен можеш да бъдеш близо до човека.

Да допуснем, че ние сме другари, може да се срещнем, да поседим в кафенето, да отидем заедно на екскурзия. А ако аз се преместя да живея при теб или ти при мен, то между нас биха възникнали големи проблеми, тъй като при нас хората се проявяват такива егоистични свойства, с които не можем да се справим. Вместо това да се стремя да се свържа с теб, аз не мога да се освободя от непреодолимите мисли, ти най-после да си отидеш.

Затова всичко трябва да се случва постепенно. А синовете на Аарон извършили действие, изпреварващо своето време. Но ако не бяха извършили това действие, не би се разкрило злото. Затова в живота на групата, на хората, винаги има такава уловка.

Като правило, в наше време разбиването се проявява в груповите действия. Но това не е разбиването, а разкриване на спотайващото се зло в нас, което трябва да открием, да го усетим и в никакъв случай да не скърбим за него, а да се радваме и да благодарим за неговото разкриване. А след това да започнем работа с него, за да го поправим.

Въпрос: Излиза, че не постигнали поправяне, синовете на Аарон сякаш прескачат степен?

Отговор: Всяко степен започва с нощ. ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”.

Така че всичко започва с разкриване на злото. Винаги! Затова след като Аарон поправил прегрешението със златния телец, в него веднага се разкрила следващата степен – неговите „синове“, които искали да добавят още по-голяма връзка към онова, което направил Мойсей с Аарон и с народа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136597]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И тогава се появи огънят на Шхина. Всички евреи видяха как от Небето се спусна огнения стълб и влезе в Мишкан, погълна жертвите на жертвеника и се установи там. Виждайки това чудо, те паднаха на земята и въздадоха хвала към Твореца. („Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Поправянето на най-силния, на най-злобния, на най-яростния егоизъм се проявява като най-силна светлина, като всепоглъщащ огън. При това ненавистта, взаимното отблъскване, взаимното съперничество, откъсване, изолиране, се заменят с любов, но вътре – всичко остава. Затова при съприкосновение на две такива противоположни свойства между тях възниква огън.

При това, това действие става постоянно, ние не излизаме от него. В духовния свят нищо не изчезва. Достигайки определено ниво, ние не падаме от него – добавят ни по-рано неразкрития егоизъм в нас и ние се потапяме в него. Но принципно, това не е падение, а подем по лявата линия. Затова е казано, че огненият стълб се е установил на това стъпало.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136400]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Аарон бил абсолютно безгрешен, с изключение на случая със златния телец. Това прегрешение лежало на душата му като тежък товар. Той се опасявал, че Творецът ще отхвърли неговото служене. Мойсей му рекъл: ”Не трябва да се страхуваш! Всемогъщият ти е простил!” Едва тогава Аарон възлязъл на жертвеника. (М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Аарон се счита недостоен да служи, защото усеща в себе си миналия разрив, миналата криза, миналото разбиване от прегрешението със златния телец.

Затова трябва да премине през точката на раздвоение, за да се повдигне отново нагоре. Само тогава ще е готов за поправяне на прегрешенията, извършени по времето на преклонението пред златния телец.

Сега той ще започне да усеща, че прегрешението със златния телец е било специално подготвено, за да се поправи. Тоест, този проблем е трябвало да се реши именно по този начин, иначе не би бил разкрит. А сега може да се разкрие и да се поправи.

Това се случва, когато Аарон се свързва с Моше и те работят заедно, достигайки състоянието, когато върху тях слиза Висшата светлина, облечена в свойството отдаване. По този начин, в своето сближаване един с друг те придобиват свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013

[136398]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

”Големият коментар” – тази книга е написана преди около 3600 години. По-късно многократно е добавяно към нея, но началото ѝ съвпада с излизането на Авраам от Вавилон и последвалото го разрушаване на Вавилонското царство. ”Големият коментар” е летопис, съпровождащ историята на народа през целия период, чак до египетското изгнание.

В него е казано, че когато жертвените животни били готови, дошъл редът на Аарон да започне да служи. Но той стоял и не помръдвал. ”Влизай Ааронe! – извикал Мойсей. – Защо се бавиш? Ти си избран за първосвещеник. Събери смелост и започвай да служиш!” Но Аарон продължавал да стои в нерешителност, защото всеки път, когато гледал към жертвеника,  той приемал очертанията на бик.

Въпрос: Как човек усеща в себе си, че жертвеникът приема очертанията на бик?

Отговор: В мен тези думи не предизвикват никаква  асоциация с бикове.

Първо, всичко казано се отнася до един човек. Но тъй като ни е трудно да си представим, че описаните действия стават в един човек, тогава да си представим много хора, които съпреживяват и усещат всичко като един човек – доколкото техните чувства са взаимни, а усещанията силни.

Те, като един човек, започват да се повдигат, разделяйки се на народ (Израел), левити, обслужващи народа, и коени – висшият слой служители в човека. Всъщност в човека, т.е. в общия образ на Адам, в общия парцуф има три нива: НЕХИ, ХАБАД, ХАГАТ.

Принципно, през цялото време ние събираме образа на целия Човек – Адам. Така те започват да усещат, повдигат ли се до нивото на Аарон, за да влязат в контакт с Твореца. Тяхната задача е да постигнат сливане помежду си, защото само в съединението си те се повдигат последователно от ниво народ на ниво левити, след това на ниво коени, от стъпалото коени на стъпалото Аарон, и след това достигат нивото Мойсей.

Така те решават проблема с обединение, и в тяхното общо единство, което се нарича Мишкан, се проявява Шохен. Шохен (от думата спускащ се, проявяващ се) е Творецът, който се усеща в човека като спускащ се в това място и запълващ го, както мъглата запълва долината.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136363]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Много е трудно да убедиш човек, дори вече занимаващ се с кабала, че е необходимо да се съедини с другите. Той не усеща никакво желание и никаква потребност за това. Тъкмо обратно, по-скоро обикновеният човек ще предпочете да се сближи със съседите си и с другите хора. Тъй като той чувства, че му е изгодно да поддържа добро отношение и да избягва конфликтите, за да направи живота си безопасен.

Но човек, получил лично желание за разкриване на висшата сила, за разкриването на света, желаещият да разбере смисъла на живота, става много голям индивидуалист. Той не иска да се свързва с никого, защото чувства, че основният въпрос се намира вътре в него самия. Затова му е необичайно трудно да слуша за обединение, което му се струва детска игра и не го приема под никаква форма.

Ето защо е много радостно, че днес ни се отдава да говорим за това. Ние достигнахме до изясняване на най-принципната точка. Ако се грижим за нея през цялото време, то всичко останало ще се разкрие чрез нея, вътре в нея, вътре в нашето обединение.

Нашето единство е онази черна точка, с помощта на която преминаваме като през граница (махсом) в друг свят – онова същото иглено ухо, за което Творецът казва ”отворете ми пролука с големината на иглено ухо”. Тъй като сливайки се в едно сърце, в едно желание, ние се съединяваме в една точка. Всичките ни точки се събират в една, която образува отвор с размера на иглено ухо. Ако се подготвяме така, то ще ни се отвори проход към новия свят, към висшето стъпало, т.е. към първото стъпало на духовната стълба.

Усещането за нуждата от обединение е като подготовка за получаване на Тора. Разбира се, съединението се осъществява не с наши сили, а със силата на Висшия. Но наша задача е да почувстваме потребност от Него и да създадем обща молитва.

Излиза, че няма за какво да се молим нито сами, нито заедно, освен за потребността да постигнем единство. И по този път ще разкрием всички благи последствия, които са ни необходими. Ако аз сам решавам, че трябва повече да разбера, повече да преуспея, дори повече да обичам – това е свидетелство за моята гордост. Трябва да молим само за съединение и нищо повече – това ще бъде нашата общата молитва.

Общата молитва не може да бъде друга, освен за единство. И не е важно какво ще се получи накрая, тъй като резултатът ще съответства на реда, заложен в стъпалата на стълбата, по които трябва да се катерим все по-нагоре и по-нагоре. Ние не установяваме реда, а само решаваме, че ни е необходима все по-здрава връзка между всички взети заедно.

Това означава, че аз не моля за възнаграждение. То ще дойде само, разкривайки се в обществото, т.е. в нашето съединение, за което сме молили. Това са много прости истини, но през цялото време се изплъзват от нас, защото нашият егоизъм всеки път се обновява. Отново и отново ни се налага да се връщаме към общата молитва, в която се съединяваме в едно цяло, в една молба. А ако искаме към тях да прибавим и други молби, дори за най-благите, духовни цели: успех в интегралното образование и да привлечем към тях всички хора, но поставяме това като своя лична задача – то това е неправилно. Това е все същата онази гордост, която ни заставя сами да решаваме какво трябва да бъде нашето съединение. По такъв начин ние изграждаме ”златния телец”.

Златният телец не е проста работа за егоизма. За това в Тора изобщо не става дума. Златният телец е желанието на човек сам да определя формата на своя духовен напредък, вместо това, просто да се стреми към съединение. Точката в сърцето събира всички точки и се издига нагоре към планината, за да получи Тора, светлината, възвръщаща ни към Източника. И тогава всички желания, събрали се в подножието на планината, се присъединяват към тази една точка и изчезват в точката на съединението.

Но човек все пак се стреми сам да реши нещо, да добави още някакви лични изисквания, сякаш са му нужни, за да напредва в работата към Твореца. И това вече се нарича златен телец. Това са много големи духовни прегрешения. Целият път, за който ни разказва Тора, от начало до край, и който трябва да изминем, за да достигнем до края на поправянето се състои само в укрепване на единството и нищо повече.

От урока по статия на Рабаш, 05.07.2013

[112907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Тора е дадена на човек, за да достигне нивото на Твореца. Целият смисъл е само в това.

В нея се говори само за нашите егоистични желания, съставящи човешката същност, и за това, как постепенно, стъпаловидно, да преобразуваме егоистичното прилагане на всяко от тях в алтруистично. Такова преобразуване на 613-те ни желания се нарича изпълняване на заповедите.

Всички термини и понятия в Тора: ”мъж”, ”жена”, ”земя”, ”дом”, ”магаре”, ”хляб”, и т.н. се отнасят до неживото, растителното, животинското и човешко ниво на нашите желания.

Тора ни разказва за онова, което се случва вътре в човека. Естествено, че съгласно това ние благоустройваме своя дом, своето общество, за да бъде то огледално отражение на тези закони.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 11.03.2013

[111701]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И онзи, който похити човека и го продаде, а похитеният се намира в ръцете му – ще бъде предаден на смърт [Тора, Изход, Мишпатим, 21:16] 

На духовно ниво ”да похитиш човека” означава, че ти с твоя егоизъм похищаваш човека в себе си, поробваш го, продаваш го на своето следващо егоистично ниво. При това, се опитваш да спечелиш от този човек в теб, т.е. да го включиш към егоизма си така, че той да спечели от предходното стъпало на човека в теб.

Това често срещащо се действие, което наричаме ”отдаване заради получаване”, когато човек е готов да действа с добро, правилно, със сметка, за да спечели егоистично. В такъв случай нищо не може да се направи.

Това всъщност е ”продажба на човека”. Правейки го роб, ти печелиш от него. Затова всички така наречени ”милосърдни действия” на нашето земно ниво се осъществяват само за собствена изгода. Този, който е готов повече от всички да продаде човека в себе си, той се издига най-високо. Особено добре това се вижда в политиката. В нея основното е да изключиш чувствата, всичко трябва да е изградено само на основата на добре пресметнати решения.

От ТВ програма ”Тайните на вечната книга”, 11.03.2013

[111818]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И стоеше народът в подножието, а Моисей се приближи към мъглата, в която се криеше Всесилният [Тора, Изход, Итро, 20:18]

Творецът, силата на Природата, свойството отдаване се нарича светлина. Това е животворяща, оживяваща разума светлина, светлината на топлината.

”Мъглата” алегорично олицетворява състоянието на скритието на светлината. Съществува екран, който скрива безкрайната светлина сякаш с покривало, с перде, с облак, сякаш се намира в някаква капсула. Човек не възприема и не чувства, че тя съществува! Но когато започва да строи екран, то в зависимост от придобитото, той постепенно, слой след слой смъква облака на скритието.

С други думи, в мен има пет нива на желанието. Ако придобивам екран на своето най-тънко желание, на номер едно, по такъв начин смъквам най-тънкия слой на скритието (който се състои също от пет части) и като че ли влизам частично в този облак. Продължавайки да работя, аз още повече привличам върху себе си анти-егоистичния екран и напредвам в този облак. Дотолкова, доколкото мога да се облека в алтруистичното намерение и любов към ближния, аз влизам в този облак. По такъв начин достигам до такова състояние, когато откривам тази светлина, свойството отдаване направо в себе си. Аз постепенно се освобождавам от целия си егоизъм и ставам човек на светлината.

Въпрос: Защо този последен стадий не е описан в нито една книга?

Отговор: Стадият на пълното поправяне още не е постигнат от никого до сега. Това ще се случи само в края на всеобщото поправяне. Затова, занапред ни очакват големи подаръци, открития.

От ТВ програма ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013

[111358]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→