В кабала не е прието да се говори за лични усещания. Говорят за любовта към другарите, но само общо – като не говорят за себе си и като не изричат конкретни имена.

Трябва да говорим за величието на учителя, величието на Твореца, групата, другарите, важността на целта, защото без това, да се въодушевим един друг, ние няма да напреднем. Това ни дава сили за работа, и именно в това е целия смисъл на групата. Но за всичко това се говори не от първо лице, като не разкриваме своите собствени чувства, желания (келим).

Защото останалите още са непоправени до степента Бина (хафец хесед), за да „не правя на другия това, което е ненавистно на теб самия“ и могат да те повредят със своите мисли. Затова съществува такава забрана.

Ти разказваш за това, колко е велика духовната цел – но не за това, как ти или някой друг е вдъхновен от духовното. Необходимо е да се разказва за закона, действащ в мирозданието, за формулата, съществуваща в системата от сили, а не да се показва на някого лично.

Цялата наша работа е вътрешна и скромна. Аз трябва да видя групата не както конкретни хора и лица, а както сили, стремящи се към Твореца, към отдаване, и обединяващи се, за да достигнат заедно тази цел. Тази връзка между нашите желания, тази мрежа, която и ни свързва се нарича група.

Затова, когато аз говоря за групата, не споменавам имената на хората. В нея сякаш няма хора – има само желания, свързани във взаимно поръчителство! Ако тези желания достигат такава връзка, която да стане действително отдаваща съгласно първото духовно стъпало, то те я разкриват и я напълват със светлината Хасадим, с взаимното отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44033]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да отделим геноцида над еврейския народ, като едно отделно явление?

Отговор: Това не е просто историческо, а природно явление. То е вкоренено в самата природа.

Унищожаването на другите народи по време на втората световна война е било свързано в частност с плановете на Германия за прочистване на териториите и е имало за цел да реши проблема с доставката на земеделската продукция. Всичко е било разчетено още предварително.

Но корена на “еврейския проблем“ се е усещал инстинктивно, още от незапомнени времена и до днес. Народът на Израел е особен народ, пазещ методиката за поправяне на света. И затова, когато друг народ иска да утвърди своята система – да допуснем нацизмът, – и да установи своя порядък в света, то този народ подсъзнателно чувства, че в света съществуват пазители на друга методика, която противоречи на неговата собствена.

“Аз утвърждавам, че обединение е възможно , само ако нашият немски народ се обедини и подчини светът на своя порядък и своята сила. Цялото Земно кълбо трябва да бъде наше. Но съществува един друг народ, който заявява, че владее методиката. Той няма нито реалната сила, нито държава, нито армия – нищо освен идея. И тази идея живее у евреите в продължение на хиляди години, тя е заложена в природата и аз не мога нищо да сторя с това. А между другото, днешното мое решение  е диаметрално противополжно на тяхното решение“.

Тук става въпрос за идеологично противопоставяне: “Аз трябва не само да подтисна евреите, а да ги изтрия от лицето на земята. Само тяхното пълно изтребване ще стане доказателство за моята правота, която самата природа, Висшата сила, Творецът ще потвърди.  А ако ги оставя живи, то дори на себе си няма да успея да докажа, че съм прав в своето решение за народното и световно единство“.

Немците са искали да обединят народа, да утвърдят правилния от тяхна гледна точка порядък и в такъв случай, за тях не съществува друг по-омразен враг от евреите, притежаващи друга методика за обединение на света. Това се разкрива на идеолозите поради самата им природа. Това е вкоренено в общото желание на света.

Справка по темата: Юлиус Щрайхер, идеолог на расизма, осъден от Нюрнбенгският трибунал за антисемистка пропаганда и призиви към геноцид, по време на делото, станал и силно извикал: «Purimfest!» (еврейския празник Пурим —триумф над враговете на  юдеите). Уикипедия

[42034]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Главната цел, възложена на нас (духовната) работа (над себе си) – е да достигнем целта, заради която светът е създаден – (да дадем на Твореца възможност) да наслади творенията. А затова ние трябва да подготвим себе си за придобиване на желания за отдаване (желания с намерение за отдаване), което се и явява поправянето, за да бъде съвършен подаръкът на Твореца, за да не чувстваме ние срам по време на получаването на наслажденията.

И като средство за това – ни е дадена Тора и заповедите, за да придобием тези желания, както е казано от мъдреците (Кидушин 30): Казал Творец: “Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора – попдправката за него (за неговото поправяне)“, с помощта на което то губи всички искри на любов към себе си, и ще се удостои, така че всички негови желания да бъдат насочени само към това, да достави наслаждение на Твореца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 10. „Каква е тежестта на злословието и против кого е то“.

[42249]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За пребиваващият в егоизъм, няма разлика между любовта към Твореца и тази към ближния, защото всичко, излизащо от пределите на егоистичните интереси, се усеща нереално. Затова любовта към ближния, като цел е най-близка и достижима, тъй като е застрахована от грешки и има възможност да бъде контролирана.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.15

Човек усеща себе си самостоятелно съществуващ. А всъщност – това е илюзия, тъй като всичко съществуващо е единствоно Твореца. И затова, който залъгва или огорчава другаря, лъже и огорчава Твореца, тъй като освен човека съществува единствено Твореца. А ако човек привиква да говори истината, това го сближава с Твореца.

Баал аСулам. Шамати, статия 67, Отдели се от злото

[44141]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

И двата етапа на поправяне на егоизма – поправянето относително другаря и относително Твореца, преследват една цел – извършване на действия заради Твореца. Защото за човек няма никаква разлика дали отдава на Твореца или на другаря, тъй като всичко, което става извън неговите интереси се оценява от тях като нереално.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

Указанието да поправи отношението към ближния до “Възлюби ближния както самия себе си“, се явява крайната цел на всички действия. В изпълнението на това указание е невъзможно да се обърка, защото е ясно, че само напълването потребностите на другаря, което човек поставя над напълването на собствените потребности, се явява мярата за неговото отдаване.

И затова не  поставя като цел “Възлюби Твореца с цялото си сърце и душа“, тъй като всъщност това е напълно еквивалентно със “Възлюби ближния като самия себе си“. И ако в отношението към Твореца може и да се обърка, то другаря се усеща явно и собственото отношение към него той може правилно да оцени.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

[43933]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Само чрез мъжката група ли може жената да се насочва към Твореца?

Отговор: В никакъв случай! Жената също трябва лично да се настройва към Твореца! Това движение чрез мъжката група е само затова, да изведе всички нас на това ниво. Но настройването – е все пак индивидуално.

Нима у жената няма връзка с Твореца?! Ние напредваме заедно: мъжете не могат да напреднат без женското желание, а жените не могат да се придвижват към Твореца без мъжкото усилие. Всичко това трябва да бъде заедно, точно както е и с раждането на децата.

Движението – това е раждане на всеки стадий, когато ние раждаме следващото състояние. Сама жена не може да бъде родител, точно както и мъжът. Те са задължени да бъдат заедно, да създадат семейство, да се грижат за общото семейно обкръжение, и тогава да раждат новите състояния.

А отношението към Твореца и при мъжа и при жената е – лично. Но движението може да бъде само групово. Аз лично се настройвам към Твореца. Но откъде получавам? Получавам чрез групата.

Влиянието на средата и върху мъжът и върху жената е решаващото.  А жената също не може да напредва, ако не ѝ влияе обкръжаващата среда, само че не женската, а мъжката.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41978]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

В любовта към другарите, човек не може да залъгва себе си, казвайки си, че ги обича в същото време, когато всъщност не ги обича. Защото в това той може да се контролира. Докато в любовта към Твореца той не е в състояние да оцени наистина ли намерението му е “заради Твореца“ или заради  “самия себе си“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Да отидем при Фараона – 2. Статия 13, 1985-86 г.

Поправянето на отношенията с ближния се явяват надеждно средство да се достигне до отдаване на Твореца, защото отношенията с другарите са непостоянни и неопределени, въпросите относно отношенията с тях постоянно занимават човека, целта за поправянето се усеща реална.

В това време, когато работата по поправяне на отношението към Твореца е постоянна и определена и не възникват въпроси относно тези отношения от страни, затова човек привиква към някакво изпълняване на отношенията, а изпълняваното по навик не носи полза.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.14

[44056]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Всичко започва от черна точка, „създадена от нищо”, върху която въздейства висшата светлина и развива творението. Цялото развитие, освен тази точка „еш ми аин“ (нещо от нищо), идва от светлината – от силата, действаща в творението, в „познатата” част.

Откъде във всеки един от нас се вземат такива различни свойства? От светлината! Точката на творението „от нищо” – е само точка. Но Творецът, разделяйки своето отношение на милиарди различни творения, а след това, съединявайки ги обратно с всевъзможни видове връзки така, че всяка се съединява с всяка от 7-те милиарда, иска да изрази себе си в материала, който е „създаден от нищо”.

Той не би могъл да изрази това по никакъв друг начин, а само чрез такова многократно увеличаване на броя на малките творения, всяко от които е създадено по своя особен, уникален начин, който не се повтаря в никое друго.

Всяко творение постига своето лично поправяне, отменяйки в себе си тази част „еш ми аин“ (нещо от нищо) и пожелавайки изцяло да се състои от свойствата „еш ми еш” (съществуващо от съществуващото), за сметка на което може да се съедини с останалите. По този начин, то увеличава своето „еш ми еш” от тази малка точка, дадена от Твореца – до Безкрайността, до висотата на самия Творец.

По какъв начин аз, малката точка, възникнала от нищото, създадена с почти нулево отношение към Твореца, стигам до Неговото разкриване? Аз се съединявам с всички останали точки (желания), отменяйки своето „създадено от нищото” и за сметка на това, израства моето „съществуващо от съществуващото”, до размера на цялото мироздание, което присъединявам към себе си.

Тоест за сметка на това съединение, създавам от точката целия духовен съсъд „еш ми аин”, напълнен с Безкрайното отношение на Твореца „еш ми еш” към всички. Това е възможно само чрез увеличаването на броя на тези малки части, всяка от които се съединява с всички, и всички те многостепенно се включват една в друга.

Един се съединява с друг, после тези двама, които са станали като един се свързват с трети и всички вътре помежду си, а тези тримата, които са като един – с още някого и т.н. Тоест това не е просто моето съединяване с всички останали, а система от връзки на много нива. И само чрез нея, Творецът може да изрази себе си вътре в общото творение, при завършването на тази работа в Края на поправянето (Гмар тикун).

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 26.05.2011

[44059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: ”Единствената надежда: по основателен начин да разработим за себе си отново народното възпитание, отново да разкрием и възпламеним естествената народна любов, поизгаснала отвътре, отново да оживим тези народни мускули, които не действат в нас вече две хиляди години, използвайки за това всевъзможни подходящи средства”.

Въпрос: Какво е това – „народна любов”?

Отговор: Братската любов. Във всеки народ е заложена своя любов, понеже народите произхождат от седемдесет корена на Зеир Анпин. Всеки народ има място в тези корени, и затова всички хора чувстват своето участие в общия корен.

Въпреки егоизма и индивидуализма, ярко проявяващи се днес у всеки, в човека все едно има чувство за принадлежност към определен народ. Това чувство е присъщо на всеки народ, освен на еврейския. Защото Исраел – това не е народ, той няма корен сред седемдесетте корена. От всички народи, населяващи Древния Вавилон, Исраел са съставили хората с точки в сърцето. Те са се отделили от другите и са се обединили помежду си, благодарение на тази искра.

Когато искрата пламти отвътре и ги обединява, те живеят на духовно ниво, със своите сплотени точки в една душа. Когато тази душа се разбие, техните съсъди изчезват, и те падат в обикновени желания – желанията на народа. И тогава Исраел – не е народ, защото нищо не ги обединява, освен ненавистта на останалите.

Единствено външният натиск ги държи заедно. Ако натискът спадне, те веднага се разпръскват колкото е възможно по-далеч един от друг. На тях им е добре и комфортно, имено тогава, когато връзката отслабва. Ние виждаме това по евреите, живеещи сред другите народи.

Кога Исраел отново ще стане народ? Единствено тогава, когато се обединят около посланието, което Авраам е заложил в основата му:”Възлюби ближния, както себе си”. При това трябва да го направят не за себе си, а за света.

Защото ние се намираме на етапа на последното избавление, последното поправяне, което трябва да обхване целия свят. Баал а-Сулам пише за това в статиите ”Дарованието на Тора” и ”Поръчителство”: Исраел трябва да бъдат сплотени, за да поправят всички, посредством Твореца.

Желаейки да поправят себе си, Исраел издигат МАН, молба за целия свят – и тогава получават висшата светлина, възвръщаща ги към Източника. Тази светлина минава през ”шаблон” под названието ”Исраел” и приема правилната форма на единството. Защото сама по себе си светлината е абстрактна, безформена, а сега тя придобива форма, която се нарича ”Машиах”(Месия), и тогава поправя цялото огромно желание на народите на света.

Ако ние действаме по такъв начин, тогава – ние сме Исраел. А, ако ли не, тогава ние ще получаваме беди и удари – както от висшата светлина, така и от народите на света. Защото ние сме по средата между тях. Или ще изпълняваме задачата на координатор, или ние сме по-лоши от всички и ще страдаме от всички: направо от Твореца, а също така и косвено чрез другите.

Светлината трябва да си намери съсъд, а дотогава няма да се успокои.

От урока по вестник „Народ“, 08.05.2011

[42505]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всеки път, когато четем Зоар, мен сякаш ме притиска тежест, и ми е много трудно да остана бодър. Означава ли това, че Зоар ме поправя?

Отговор: Ти мислиш, че теб те поправят в съня? Прекрасно! На нас ни остава само да спим.

Ако по време на четенето на книгата „Зоар” ти чувстваш, че заспиваш, – това е само защото ти не се стремиш към поправянето, теб не те боли.

Представи си: ако ти сега страдаш от силно главоболие или болка в корема, и ти беше уверен, че Зоар веднага ще те излекува, – нима би заспал? Не, защото би усещал болката в тялото си.

А сега болката не се усеща непосредствено в органите на тялото. Ако ме вълнуваше съединението с другарите, ако аз исках това, и мен действително ме болеше от това, че у мен го няма това единение с групата, в която аз разкривам духовното, Твореца… Но нали вчера исках да я разкрия! Какво се е случило с мен сега? Вчера у мен имаше желание, а сега го няма…

Представи си: сега на теб ти дават възможност да влезеш в такова място, където можеш да получиш всичко. Но ти идваш – и трябва да заплатиш с потребността, с желанието си. Зад тезгяха стоят продавачи: ”Какво уважаеми желаеш?”- Ти трябва да им покажеш желание, да демонстрираш какво имено искаш. На тези същите ти сякаш им подаваш съсъд, който те да напълнят с това, което искаш.

Следователно, ти идваш на това място, на теб ти позволяват да влезеш тук, да се приближиш към продавача и той поглежда към теб: ”Какво желаете?”- А ти произнасяш със сънен глас: ”Искам да спя…”

Неясно, какво правиш тук, за какво си дошъл, как си дошъл към ”тезгяха”… Ясно, че на теб са ти дали възможност за сметка на минали заслуги. Но сега какво?

Затова, ако човек чувства, че заспива, – това говори за отсъствие на подготовка, пробуждане, за недостатъчна работа на обкръжението над него. Той действително се нуждае от помощ. Аз го разбирам. На нас не ни достига всеобщо пробуждане, за да може по време на четенето на Зоар всички да пребивават в усилие, в тревога, в напрежение. И така беше в началото, когато ние започнахме да четем Зоар. А после навикът притъпи вкуса. Трябва да се стараем да го върнем.

От урока по Книгата „Зоар”, 10.05.2011

[42677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→