Реплика: Учените си задават въпроса: как абсолютният Бог, пространствените размери, на който са равни на абсолютна нула, твори и управлява толкова огромен свят? Те привеждат пример: ако си представим, че скоростта на лека кола, обикаляща около квартала е да допуснем, десет километра в час и увеличим тази скорост до безкрайност, то в крайна сметка няма да можем да видим тази кола.

Отговор: Тя постоянно ще се намира, като че ли във всички точки, буквално размазана по целия обем. Както казва Айнщайн: масата ще се стреми към безкрайност.

Въпрос: Какво е Бог и къде се намира Той? Как управлява света, намирайки се в толкова абсолютно непонятно състояние?

Отговор: Откровено? Няма Бог.

Бог е силата, която съдържа в себе си цялата висша и нисша материя. Това е общата сила на Вселената, наречена Творец. И само по отношение на нас можем да я изследваме и възприемаме като Творец, и по никакъв друг начин. Свръх това не можем да постигнем, там Той вече не се отнася към нас. Какво друго, освен нас Той има и как Той се нарича там – ние абсолютно не знаем. Знаем само по отношение на нас и Го наричаме «Създател», «Творец».

Самият Той е мисъл, замисъл, само това. Тази мисъл е сила на творението, всичко е сътворено с нея, включително и ние. Ние се намираме в тази мисъл, в този замисъл, който се нарича «замисъл на творението».

Ние представляваме частички, които съществуваме в него и изпълняваме всички действия (замисляйки се, без да се замисляме, без изобщо дори да разбираме какво и как), всичко, което ни диктува този замисъл. Така, както той се реализира в нас, така и действаме.

Тази мисъл е абсолютно навсякъде, единствено само тя съществува. А всичко останало, освен нея, ни се струва, че съществува, защото ние не Го долавяме, не долавяме тази мисъл, този замисъл. А ако бихме я доловили, то преди всичко нямаше да има какво да питаме, ние бихме разбрали, че освен Него нищо друго не съществува.

Въпрос: Каква е управляващата сила на Твореца и как ни управлява?

Отговор: Творецът е всеобща сила, която в частност управлява всички. И управлява, и организира, и програмира! Той създава всички действия в нас, Той получава всички наши реакции. Той е абсолютно всичко!

Дадена ни е само една, единствена възможност: да мислим как можем да Го постигнем. Всичко останало извършва Той, а свойството ни да Го постигнем е свободно от Него, за да можем да го извършим в абсолютно свободен вид.

Въпрос: Как човек може да се научи да чете мислите на Твореца, на Създателя, тази глобална мисъл, за която говорите?

Отговор: За да можем да четем Неговите мисли, да Го разбираме, ще трябва да се издигнем на нивото на Създателя, трябва да притежаваме неговите свойства.

Въпрос: Как да направим това?

Отговор: Това вече е технология: как мога да направя от себе си творение, което да е способно да разбира Създателя, да Го чувства, да взаимодейства с Него. За това аз трябва да се променя. Да определя точно, кои мои свойства са противоположни на Него, не са подобни с Него и как мога да ги изменя, за да станат подобни на Неговите.

Въпрос: Какъв е списъка със свойства на Твореца, за да можем да го съпоставим?

Отговор: Не е нужен голям списък. Има само едно свойство. Неговото свойство е абсолютна любов, а моето свойство е абсолютна ненавист. Тоест, за да постигна Твореца, трябва да сменя ненавистта си с абсолютна любов.

Въпрос: Как да се съглася, че свойството на човека е абсолютна ненавист? Човек възприема себе си като напълно приличен.

Отговор: Това е период на превъзпитание, който се нарича осъзнаване на злото на собствената ни егоистична природа.

Въпрос: И как да премине от точката на разбиране на себе си към точката на Твореца?

Отговор: В степента, в която постигам себе си като абсолютно егоистично свойство – свойство, което се грижи и мисли само за себе си и се наслаждава от това, колко по-висш е от другите или доколко може да унизи другите, в тази мяра, изхождайки от противоположните свойства мога да си представя, какво означава да бъдеш Творец или да бъдеш на мястото на Твореца и трябва да напредваш в тази посока.

Реплика: Тук трябва да има определена точка, която да се отключва…

Отговор: Ключовата точка в човека е пробуждането на въпросите за смисъла на живота, за смисъла на съществуването, за неговата безсмисленост и т.н. В такъв случай може вече да се говори за промяна на отношението му към живота, към света, към себе си, към Твореца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240556]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

От урока на тема „Атака за обединение“

Когато човек се озовава в отчайващо състояние, без никаква надежда и подкрепа, обезсилен, с объркани мисли, не разбиращ в кой свят се намира и какво ще се случи с него, в пълна мъгла в душата и в ума, на него може да му помогне само едно: въпреки всичко да намери нишка, свързваща го с Твореца.

В края на краищата, Творецът му е изпратил това състояние. И вече от една такава мисъл, че това е предизвикано от Твореца, ще се запали искрата на светлината, ще се пробие лъч през пролуката, и човекът ще започне да се издига.

* * *

Във всеки от нас се крие змия, но освен нея има още искра, дадена от Твореца. И ако искаме да свържем нашите искри заедно в една обща искра, то всички наши змии също ще се съединят в една плетеница. И тогава ще усетим, колко те са противоположни на общата ни искра.

Излиза, че има една  голяма змия и една голяма искра, а ние започваме да работим: имаме лявата линия и дясна линия, молим третата сила – Твореца. Той създава злото начало, всички тези змии, и Той е внедрил в нас част от себе си – искра, част от божественото свише. Така, че можем да се обърнем към Него чрез тази искра и да поискаме да задържи змията.

Творецът все повече разкрива своето величие и това ни позволява да се издигнем над змията. Първият подем над егоизма е изкачване на първото духовно стъпало на отдаване. Там ние вече придобиваме вяра над знанието, желаейки да направим всичко заради Твореца, представляващ ни се велик.

* * *

Ако изведнъж се разкрива ненавист към другарите, тогава трябва да се молим, за да може тази ненавист да се превърне в любов. Разкриването на ненавист е знак за напредване. А ако наистина искаме да се придвижим, то трябва ненавистта да превърнем в любов.

* * *

Човек трябва да вижда себе си разделен на две: отдолу животно, магаре, а върху магарето седи моят егоизъм, огромната власт, която не ми дава да се свържа с другите, а също и искрата, която ме дърпа към обединение. А още по-нагоре е Творецът.

Магарето живее вътре в този свят и аз го обезпечавам с всичко необходимо, в оптимална форма. По-високо от това е моят егоизъм и точката в сърцето, над всичко това е Творецът.

Моето най-първото действие е да снабдя магарето с всичко необходимо, за да се държи тихо. Както е казано: „Няма хляб, няма Тора“. И след това мога да мисля само за това, колкото се може повече да порасне точката в сърцето, за да се свърже с другите точки в десетка и да достигне до Създателя.

И тогава се случва третото действие: пробужда се моят егоизъм и не ми дава да го направя. Тогава у мен се появява истинска възможност да се обърна към Твореца с молитва и аз получавам сила свише, която позволява да подчиня част от егоизма на точката в сърцето. От егоизмът се изгражда долната част на духовния парцуф, а от точката в сърцето – горната част, плюс частта, от която аз се обръщам към Твореца.

Оказва се, че вече имам всички части на духовния строеж: рош-тох-соф и аз започвам да изграждам духовния парцуф, душата. Всичко това трябва сега да се реализира на практика, ние стоим пред самия вход в духовното.

[227998]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как Творецът – добър, творящ добро, е могъл да измисли всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колко са слаби и не могат да направят нищо – всичко прави Творецът. Правѝ каквото искаш и казвай:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това,  сред всички влияния върху нас да започнем да изграждаме  система за правилно въздействие и обратна връзка, но само чрез групата. А преди това нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че е възможно да се промени нещо само чрез обединение на хората в тяхно общото намерение, насочено към целта на творението.

[235232]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли душите да се пораждат една от друга?

Отговор: Не. Хората също не се раждат един от друг. Само така ни се струва.

Нищо ново не създаваме, освен условия за възникване на нов образ в нашия свят. Тоест, силите вече съществуват и са готови за развитие. И затова, чрез определени мъжки и женски индивиди се развива, като че ли, ново тяло. Всичко е зададено предварително.

Въпрос: В духовното, когато се обединят две желания, се получава трето. То вече ново ли е или не?

Отговор:  Ново е в сравнение с тях и тяхната връзка с висшето. Както е казано: „Мъж, жена и Шхина между тях“ – тоест проявлението на  Твореца. Силата на Твореца, която подтиква мъжката и женската особи (духовните сили) да бъдат вътрешно свързани, определя следващия етап от тяхното развитие, това, което ще дойде след тях.

От урока на руски език, 16.09.2018

[240162]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво е душа?

Отговор: Човекът има множество желания, в които усеща целия свят и себе си. Но сред тях има такава част от общото желание, която чувства Твореца. И тя се нарича душа.

Въпрос: Къде се намира това желание – душата? Ако попитаме за това обикновения човек, той ще каже: „Желанието се намира в мен, аз желая”.

Отговор: А ако заменим неговото сърце, той ще желае ли същото?

Когато за първи път била направена трансплантация (присаждане) на сърце, хората мислели, че това ще бъде съвсем друг човек. Но нищо подобно не станало, нищо не се променило. Значи, желанията не се намират в сърцето, сърцето просто реагира на тях, и затова ние свързваме нашите желания с него.
Мисля, че ако присадим глава, то ще открием, че и в нея няма не само желания, но дори мисли.

Желанията се намират извън човека. Тях можем да разделим на две части: егоистични и алтруистични.

В егоистичните желания аз усещам себе си и целия наш свят. Но има възможност частично да се преработят егоистичните желания в алтруистични. В тях аз ще обичам другите, но ще ги обичам истински, а не на думи. Тогава в това желание, в което ще обичам другите, аз ще започна да усещам Твореца.

Става сякаш излизане от себе си – от живот за себе си в живот за другите. И това не се намира в тялото на човека. Тялото съществува като животно. Нашето сърце е мотор, който снабдява с кръв целия организъм. Нашият мозък управлява животинското тяло и нищо повече от това.

Въпрос: А какво съживява тялото? Ние ходим, чувстваме, дишаме, усещаме себе си, чувстваме другите. Това не се ли нарича душа?

Отговор: А нима животните не правят същото? Това няма никакво отношение към душата. В никое от земните същества я няма. Има жизнена сила, която дава възможност тялото да съществува.

А душата е част от Твореца свише. Тоест, това е такова наше желание, което е достигнало състояние на сходство с Твореца – абсолютно безкористно, беззаветно свойство на отдаване и любов. То съществува извън тялото на човека, извън егоистичното му желание. Това е придобита, но вечна съставляваща на нашето духовно „аз”. Ако го е придобил – това е духовното „аз” на човека, а ако не, то той е животно.

Някои се стремят към това, някои не. Но във всеки, който е слязъл от дървото и се е превърнал поне в нещо от маймуна в човек, не е важно на какво ниво, но той вече има зародиш на душа, т.е., способност и възможност да развие душа. Но тя е погребана под огромен слой егоизъм.

Въпрос: Как да стигнем до там, че да получим „кълн”?

Отговор: Човек няма за това никакви подбуди. Той счита всички видове благородни, културни и социални импулси за душа: изкуство, музика и т.н.

Но животните също пеят. В това няма нищо особено. Всичко, което човек развива, изхождайки от тази същност, с която се е родил, не се отнася към духовното, към висшето, а представлява от само себе си по-нататъшно развитие на неговите животински желания, подбуди, мисли.

Въпрос: Излъчва ли тази точка, зародиша на душата, някакво особено удоволствие, към което се стреми човек?

Отговор: Когато човек действително се стреми към разкриване на душата, в него се появява тягостна носталгия, депресия, страдания от желание и същевременно невъзможност да узнае смисъла на живота: за какво живея, кой ме управлява, по какъв начин мога да изляза от рамките на този свят и да започна да съществувам извън неговите ограничения.

Това се нарича стремеж за придобиване на душа. Сега то вече се проявява в множеството, защото от поколение на поколение ние все пак се развиваме и достигаме в егоистичното си развитие до състояния, които ни изтласкват от нашата егоистична природа. Самият етоизъм отблъсква човека от себе си, давайки му отрицателни усещания в неговото съществуване.

Въпрос: Днес светът ни тласка към големи страдания, безработица, роботи, които ще дойдат и ще ни изтласкат от работните места, и т.н. Това не е ли своеобразно движение на човечеството към разбирането, какво е душата?

Отговор: Естествено е, че всичко ставащо в нашия личен и обществен живот, в света, в природата, в космоса, се извършва само, за да ни приближи до Твореца, за да Го разкрием, да станем напълно подобни на Него, чак до сливането с Него.

Когато заменим всичките си егоистични желания, за да станат такива, като на Твореца, в отдаване и в любов към другия и чрез другите към Него., това ще бъде придобиване на нашата душа, нейното пълно поправяне.

Нека оставим всички наши тела, всичко, което виждаме и чувстваме в нашия свят чрез петте си животински, телесни органи на чувствата. Освен това има желание. То изначално е егоистично.

Него трябва да преработим в алтруистично – на пълно отдаване и любов към ближния, т.е. към всеки човек, към всеки заедно, което е извън вас. И тогава вие ще започнете в това желание, според мярата на неговото поправяне, да усещате Твореца. Именно това поправено желание от получаване на отдаване ще се нарича душа.

Придобийте душата!

От ТВ програмата „Беседи за душата”. 30.3.2017

[206399]

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Рав Пинхас Уинстон, автор на повече от 50 книги с религиозно-мистична тематика, заявил, че Израел трябва спешно да се готви за война, която ще се случи на тази земя, а след нея може да настъпи краят на света. Войната може да продължи само 12 минути, но ще обхване  целия свят.

Хората се притеснили и изведнъж забелязали , че всички признаци водят към това. Например, неотдавна по Стената на Плача пропълзяла змия, намерена била жива риба в Мъртво море. А има предсказание на пророка Йезекил за появата на живот в мъртвите води преди края на света.

През септември 2018 година се родило червено теленце , – за това се споменава в Тора, като предсказание за края на времената. И ето неотдавна от Стената на плача паднал голям камък, едва не притиснал молеща се жена.

Вие как мислите? Всичко води към края на света от гледна точка на признаците…

Отговор: Признаците, разбира се, са много интересни. Те могат да вълнуват някого. Хората обичат да се занимават с мистика, тя малко гъделичка нервите. Това тревожи, изпълва живота с някакво особено напълване, свойства.

Реплика: И всичко съвпада.

Отговор: Съвпада всичко, което поискаш. Можеш да вземеш Медицинската енциклопедия, „Майн Кампф” , всичко, което искаш,  – всичко съвпада навсякъде, по всякакъв начин. Така работи нашата фантазия. Има ли това някаква основа, реалност?

Успокойте се. Краят на света се отменя. Пренася се в по-далечен период. Както обикновено, това се е случвало много пъти в човечеството, така е и този път.

Въпрос: Тогава за какво се пише, когато се говори за края на света, за войната на Гог от Магог?

Отговор: „Край на света“ на иврит се нарича „соф а-олам“. „Олам“ – от думата „алама“ (скриване). Краят на света означава край на скриването, т.е. начало на разкриването на Твореца от творенията. И нищо повече.

Може ли преди това да има големи страдания? – Да!

Войни? – Да!

Изтребления? – Да!

Но все едно, това няма да бъде краят? Светлината – висшата светлина, божията светлина, не е важно как се нарича, – няма да изгасне. Нашето слънце още дълго ще гори. Ние дотогава ще направим  такива поправяния над себе си, че всичко, което ни изглежда, – като слънце, планети, ние, тази Земя и всичко останало, постепенно ще изчезне от усещанията ни.

Ние сякаш ще преминем в друго състояние. Възможно е това да се има  предвид под „края на света”? Но това е желан край на света, преход в ново измерение.

Тоест, краят на нашия свят  е най-хубавото  събитие, което може да се случи. Ние преминаваме в друго състояние.

Нашата душа – усещането за Твореца – е вечна и няма отношение нито с материята, нито с нищо. Затова материята постепенно изчезва, сякаш се разтваря, става все по-просторна и ние преминаваме в други усещания, в други измерения. За това, по принцип, днес вече говори и физиката.

Така че, не трябва да се страхуваме от това. А ако някой иска по този начин да се прослави – той, разбира се, има възможност.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 20.11.2018

[237300]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Реплика: Южнокорейците са развили следното качество: по време на работа те трябва да работят непрекъснато. Тяхната ефективност трябва да бъде 100%. Срамно е да не се изпълнява дневната норма, срамно е да се боледува, срамно е да не се прави нищо.

И това ги води до депресия, ужасни нервни сривове, самоубийства. В това отношение те са измислили нещо, което се нарича „затвор  вътре в мен“.

Близо до гора, на 90 километра от Сеул, има затворническа сграда, в която  влизат за два или три дни. Условията в затвора са: слагат ги в изолатор, дават им килимче за  йога, дават им тетрадка, писалка …

За мен е интересна психологията на човека, търсенето на свобода.  А се оказва, че тя е в затвора.

Отговор: Тя е в затвора. Когато не се насилвате и не се принуждавате да тичате по целия свят, имате физическа свобода.

Това е много интересно състояние: да се заключиш в стая, да получаваш хляб  два или три пъти на ден и нищо друго. Дори и книги. Без радио, телевизия и всичко останало. Ти си сам. Ето, вижте какво ще правите, колко ще можете да живеете по този начин с мислите си, с плановете си. Това е добре…

Въпрос: Какво трябва да мисли човек в такива състояния?

Отговор: Защо живея? За какво съществувам? Какво става с мен? Кой ми заповядва, определя съдбата ми? Какво съм направил с живота си? Как ще свърши той? Какво ще стане след това? И ако не след това, тогава какво ще оставя на потомците си?

Има специална молитва, преди човек да умре, наречена водач, когато той много сериозно преминава през целия си живот и го преглежда: направил ли е нещо или не. От една страна, той го отнася към Твореца, а от друга страна, към себе си. Като цяло се подготвя за сериозна противопоставяне със съдията.

Когато му  показват живота, който е преминал, той вижда, че в действителност е бил подтикван към познаването на Твореца, към познаването на природата, към правилните действия, така че да осъзнае тяхната реалност и т.н. А той е избирал друга посока.

Реплика: Обикновено човек оправдава живота си, като казва: „Аз преживях живота си щастливо“.

Отговор: Това е за момента. На всеки човек, когато отиде в съда, му изглежда, че ще оправдае себе си, защото всеки човек е близък със себе си. Но всъщност, нито един човек няма възможност да се оправдае. Никаква!

А този, който си мисли, че е праведен, се сблъсква с такова невероятно обвинение, че дори не може да си го представи.

Друго нещо е, че ние неправилно си представяме наградата, наказанието, обвинението, насърчението. Но когато пред човека преминава целият му живот… Това, в края на краищата, не отнема време, това вече е духовно измерение. И когато той вижда и разбира не това, което е направил, а това, което е мислил … Тук вече, приятелю мой…

Реплика: Става страшно,  честно казано …

Отговор: Това е чистилището, реално, сериозно. Това е истинският ад. Това са съжаления, угризения – не за миналото, а за да поправиш свойствата си и да се устремиш към бъдещето.

И след това ти предлагат: „И така, приятелю, да повторим? Само избирай за себе си сериозни условия, за да направиш нещо наистина“. И човекът отново се гмурка в нашия живот, в същия момент забравя за всичко, което му се е случило, и това объркване започва отново.

Реплика: Това е, както казват, влиза ангелът на забравата – и това е всичко?

Отговор: Да. Ангелът удря човека и той забравя всичко. Това е особено поправяне. Има 13 черти на лицето, които определят нашето поправяне. Човекът получава удар не по носа, а в точката под носа (т.нар. „урха“) и всичко забравя.

Въпрос: Защо забравя всичко? Защо не продължава високите си размишления?

Отговор: За да действа по свободен начин.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 27.11.2018

[238482]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

От урокът по подготовка за виртуалния конгрес

Висшата реалност е една — това е Творецът, освен когото нищо не съществува. Творецът е мисъл, замисъл на творението, който се проявява относно нас като излъчващ добро, любов.

Но, за да бъдем творения и да усещаме Твореца, ние трябва да съществуваме в противоположното на него свойство. В края на краищата, всичко се възприема само от противоположното състояние, както тъмнината от светлината и светлината от тъмнината.

Съществува само една мисъл на Твореца, вътре в която ние живеем, плуваме в нейното течение и освен това няма нищо. Казано е, че „С една мисъл е сътворено всичко“. Но сътвореното вече съществува извън тази мисъл, замисъл. Творецът е създал обратно изображение на себе си, като печат и неговия отпечатък.

Ние постепенно се развиваме вътре в това изображение до такава степен, че се чувстваме противоположни на светлината на Твореца. А нашата задача е в това, да не се опитваме да унищожим нашите изначални, егоистични, противоположни на Създателя и дори вредни за нас свойства, а да се издигнем над тях.

Тогава, от една страна ние ще бъдем противоположни на Твореца, което се нарича лява линия в нашето постижение, а от друга страна, подобни на Твореца, което се нарича дясна линия. От тези две линии ние създаваме за себе си „кли“, средната линия.

Този духовен съсъд, орган на усещания, ще бъде самостоятелен, тъй като ние не унищожаваме нашата противоположност, не се опитваме да я нивелираме. Но в същото време, в дясната линия, през цялото време се опитваме да се уподобим на Твореца.

Върху връзката на тези две линии ще изградим свой орган на усещане, средна линия, така наречената вяра над знанието, любов над омразата, обединение и единство над разединението и отхвърлянето.

Тези две обратни свойства през цялото време се увеличават в степента на нашето развитие, което се определя от тяхната противоположност. Увеличавайки светлината, ние увеличаваме тъмнината. А колкото е по голяма тъмнина, толкова по силно тя ни принуждава да призоваваме повече светлина.

* * *
В Книгата Зоар е казано, че „Няма друга светлината, освен тази, която идва от тъмнината“. Първична относно нас се явява тъмнината, злото, егоизма, осъзнаването на нашата зла природа. А светлината, отдаването, любовта, са вторични в тази степен, в която сме способни да ги създадем, над нашата тъмнина.

В зависимост от това, до колко можем да подчиним нашия егоизъм, да се издигнем над него, без да го изтриваме и унищожаваме, ние създаваме потенциална разлика между егоизма и отдаването, омразата и любовта, които определят мощността, номера на нашата духовна степен.

* * *
Служенето на Твореца се извършва само от тъмнината. Тъмнината е забележително свойство, което ме тласка към Твореца, не ми дава покой. Тя определя кой съм аз в действителност. В края на краищата, творението започва с това, че Творецът създава егоизъм, зло. „Само от злото се ражда благо“, казва Книгата Зоар. Доколкото човек издига Твореца в своите очи, дотолкова той самият се издига над своето зло.

Затова съвършенството се проявява в правилната съвместимост на доброто и злото: не в лявата линия, в егоизма и не в дясната линия, в свойството любов, а именно в средната линия. Правилно манипулирайки с лявата и дясната линия, ние изграждаме средната линия.

* * *
Злото е нашият велик помощник, в края на краищата, само от злото можем да почувстваме потребност от доброто и да се обърнем към доброто. Затова няма благо, което не се излъчва от злото и в това благо се извисява величието на Твореца. Такива големи егоисти като нас се сещат за Твореца само, когато им е зле. Правилната работа със злото и доброто е съвършената служба на Твореца.

[234591]

Filed under: Духовна работа, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Въпрос: Днес  Европа се превръща в горещ континент. Във Великобритания – страх от неуправляемия хаос след окончателното излизане от ЕС. Във Франция „жълтите жилетки“ започват да завладяват Франция.

 В Германия  преход от епохата Меркел  към нещо друго, все още неразбираемо. В  Испания  на регионалните избори в Андалусия преди всички излитат ултра десните.

Полша, Унгария, Чехия, Словакия изглежда ще излязат от Европейския съюз. Какво става там?

Отговор: Нищо не става. Колкото по-бързо се разбягат, толкова по-добре. Аз съм говорил за това много пъти?

Реплика: Вие понякога казвате, че да се разбягат не е изход.

Отговор: За егоистите? Това  непременно е изход. Така и е казано, ”сборище от  негодници – лошо за тях, лошо и за света“. Негодници – има се предвид егоисти. Напротив, нека да се разбягат – тук един егоист, там един, там един.

Въпрос: Вие смятате, че ако сега Европейският съюз сега приеме решение – „Хайде сега мирно да се разделим“, това би било най-гениалното решение?

Отговор: Те няма да могат да го направят. Те ще го направят чрез световна война.

Въпрос: Предполагате, че може да бъде така?

Отговор: Мисля, че ще бъде така. Те не са в състояние, те не могат да управляват себе си и своя егоизъм. Аз виждам как се разделят с Англия. Виждам с каква злост те ще освободят държавата от себе си, с какви контрибуции!

Въпрос: Тоест, те смятат това за предателство.

Отговор: Разбира се!

Ако аз съм осъзнал, че това е във вреда на моя народ, аз искам доброволно да изляза  и ние така сме се договаряли по принцип помежду си, на доброволни начала и така нататък, то защо сега ми поставят такива глоби, такива условия, че буквално, аз трябва  да изляза разорен от това състояние. Кой би се съгласил с това?

Въпрос: Тоест няма да се съгласят и така ще се приближават към война?

Отговор:  Те ще направят такъв своя развод, че нито една държава, включително Германия,  няма да може да спечели от това!

Нито една държава! И обратното – тези, които най-много са спечелили от тази работа, те най-много ще пострадат. Ще останат разрушени, в руини!

Въпрос: Защо му трябва това на Твореца, кажете, моля?

Отговор:  Да покаже егоизма, какво струва той. За да демонстрира егоизма на всички свои ползватели … какво  е това ”аз ”. А-а, искате да си имате работа с мен? Ето какво ви нося!”

Въпрос: Тоест аз винаги ви довеждам до война, да?

Отговор:  Да, иначе няма да могат правилно да се  разпръснат.

Въпрос: Какъв е изходът от това състояние? Може ли да бъде  нещо мирно?

Отговор:  Аз не мисля, че ще имат сили, разум, воля. От къде ще я вземат ?! Това  са природни закони!

От къде  ще я вземат? Те няма да могат правилно да се разделят, спокойно. Това е като семейство, което се развежда.

Въпрос: И после наемат адвокат, едната страна унищожава  другата.

Отговор:  Да. От това печелят Америка, Русия, Китай. Тези, които наблюдават схватката.

Реплика: Ако сега изведнъж там биха били някакви умни глави, стратегически …

Отговор:  Там ги няма. Ние го виждаме…

Реплика: Времето на лидерите  някак си завърши…

Отговор:  Разбира се. Като цяло завърши, особено в Европа. Настъпва времето на събранията, на великото събрание. На човечеството му трябва могъща група от хора ( 100-200 човека). Нито тори, нито комунисти, нито социалисти и така нататък, заседаващи там някъде, с такива тоги, с които се представят пред всички.

Нужни са наистина могъщи,  духовно силни хора, които ще могат да се договорят, да се издигнат над своя егоизъм, да се съединят помежду си и да построят помежду си такава система от сили, която ще може да управлява човечеството.

Въпрос: Как човечеството ще се съгласи с  това?

Отговор:  То няма да има друг изход. Или  ще се съгласи, или световна война. И след това ще се съгласят.

Въпрос: В какво изразява   се  Изходът за Европа, ако тя изведнъж намери сили?

Отговор: Европа е най–напредналият континент, мешана туршия такава от езици, страни, нации.

Изходът от това състояние може да е само в по-голямото обединение, правилното, наистина  доброволно обединение, а не така както те са го създавали –  привличали, завличали страните и поставяли условия.

Тук те трябва да се съединят при други условия – при условието на абсолютно единство не  ”аз на теб – ти на мен“ и по средата там някъде се договаряме”, такова няма. Никакво диктуване, нищо!

Но това може да бъде само след като е създадено такова единно правителство, европейско, което може да влияе на цяла Европа, което със своя първи декрет ще заяви всеобщо задължително, възпитание на всички европейци.

Въпрос: На единния европеец?

Отговор: Дори не на  единния европеец, а на единния човек.

И когато те направят това, ще разберат при какви условия могат да приемат емигранти, въобще какво да правят. Тогава у тях  всичко ще се преобразува. И тези, които не съответстват на това ще преминат, превъзпитание.

Въпрос: Ако има такъв обединен, единен европеец, няма ли да обезцени това характера на  всяка страна, всяка нация? Не отнема ли?

Отговор: Нищо няма да обезцени. Създава се една единна общност – европеец. А не просто там французинът се хвали пред италианеца, а немецът пред Източна Европа и така нататък.

Това го няма, не. Трябва да има сериозно възпитание в единство. Самата структура е готова за това, само е необходима методика и нея я има. Напред европейци! Иначе… иначе лошо!

От ТВ Програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.12.2018

[239120]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как Творецът, добър и творящ добро, е измислил всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колкото са слаби и не могат да направят нищо, всичко прави Творецът. Като и да се въртиш и да казваш:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това, сред всички влияния върху нас, да започнем изграждането на система за правилно въздействие на обратна връзка, но само чрез групата. А преди това, ти нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че да се промени нещо е възможно само чрез обединяване на хора в тяхното общо намерение, насочено към целта на творението.

От урока на руски език, 17.06.2018

[235232]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - Няма коментари→