Рабаш, статия „Любов към другарите“: Има само един способ да преминеш в духовния свят, да получиш ново усещане и това е да се събереш с няколко човека, в които има малко желание да излязат от властта на егоизма. Едновременно при тях няма възможност да бъдат самостоятелни без външна помощ. Дори и да се опитват да се съберат заедно и да се съединят, не могат. За това е необходимо въздействие върху тях на общата светлина. Доколкото светлината идва към нас от един източник – Един Единствен Единен, то той и обединява нашите желания, в които всеки от нас усеща цялото мироздание, където се сливаме с желанията, и светлината ни напълва.

Във всеки от тях има като потенциал свойството отдаване, но те не могат да го реализират на дело. Затова всеки встъпва в група. Ако всеки влезнал в група се склонява пред нея, т.е. приема нейните условия, тогава тази група става едно единно тяло, едно единно желание.

Правете всичко, което е във вашите сили, а избавлението свише ще дойде мигновено, само като постигнете някакво определено усилие по обединението. Главното, което стои пред нас днес, – това е единството на другарите. Нашата единствена задача – е да достигнем такова единение, усилие, напрежение между нас, за да може напрежението да предизвика влияние на светлината върху ни, и светлината да завърши работата по нашето обединение. Прилагайте в това все повече усилия, и то ще изкупи всичките ви недостатъци. В края, когато се сливате, вие ставате подобни на светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62485]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Етапите на развитие на желанието често се наричат разузнавачи. Човек се намира под влияние на светлината и усеща разочарование и слабост, несъгласие със светлината и нейната програма, със собствената цел. Недоволен е от своите желания, своите природни свойства, помощта, която му оказва светлината. Изпада в състояние, когато в него се събират всички сили.

Но тези впечатления са необходими за нашето желание, точно да узнае, какво не му достига, за да се уподоби на светлината. Защото вътре в желанията, естествено, няма собствени сили и разум, няма нищо – само реакция на светлината. Желанието за наслаждение е построено като отпечатък на светлината, и всичко, което има в светлината – отсъства в желанието. Тоест то е не повече, от „нищо“!

А светлина – „има“, тя съществува. И затова в това достигане на разликата между „съществуващо“ и „нищо“ – се заключава цялото богатство, цялото придобиване на желанието за наслаждение. Не достигащото като добавка към него – се нарича „екран“ (масах), с което желанието само достига стъпалата на светлината.

А разузнавачите, разкриващи се в нас и ругаещи творението, Твореца и създаденото от тях желание за наслаждение – това са тези състояния, именно които ни помагат да вървим напред. Трябва само да се постараем да съберем сили с помощта на групата, обкръжението, и с тях да напредваме – тоест да победим разузнавачите.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Бъдещото творение вече съществува в потенциала вътрешно в Твореца. Както при човек, желаещ да построи дом, отначало в мечтите възниква планът на дома. А после той започва да развива тази мечта, съставя план за работа, спецификации за всички необходими материали, сметки.

Но преди всичко, трябва да знае бъдещата картина. Тоест в самия замисъл творението вече се намира в крайно състояние – там съществува бъдещото творение, в пълно сливане с Твореца. Всичко вече съществува в този замисъл.

Какво е съществувало преди него, какво е довело до този замисъл – не знаем. Затова никъде не е писано. Дадено ни е да видим само фрагмент от цялото творение. А какво е било преди него, и какво ще бъде след окончателното поправяне, когато се върнем обратно към този замисъл на творението – е неизвестно. Кабалистите не могат да ни го разкрият поради недостатък от духовни съсъди, инструментите на възприятията.

Когато извърша пълното поправяне, тогава ще мога да го разкрия – защото ми е необходим инструмент за разкриване на това, което е предшествало замисъла на творението.

В замисъла на творението се намира абсолютно всичко – всички подробности за пътя на всяка душа: дали искам да вървя или не, така или иначе – тоест включвайки моя свободен избор. Но при това, ние все едно оставаме свободни.

Целият този замисъл се скрива в РАДЛА – „непознатата глава“ на парцуфа Атик в света Ацилут. И казваме, защо ни е нужна, след като не я постигаме и не я чувстваме? Но на нас ни трябва място, където се съединяват заедно началото на действието и неговия краен замисъл. Ако оттук слиза към нас светлината и започва да действа, то няма съмнение, че ще бъдем на правилния път.

Затова се създава този „непостижим разум“, РАДЛА – не е важно, че ти не го постигаш, но оттук ще се управляваш, тоест, безусловно, от правилното място вървиш в правилно място.

И е разбираемо, че тази глава трябва да бъде отделена от всичко останало. Всички останали глави могат да бъдат повредени, разрязани, за да си играят с теб, да те лъжат и объркват, заставяйки те по-малко да поумнееш. Но тази глава – е над всичко това, и там се намира центърът на нашето управление.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 17.11.2011

[61121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Известно е от науката кабала, че единственото средство, способно нещо да измени, – това е светлината, възвръщаща към източника. Тя поддържа нашия живот, оживява всичко, извършва всички изменения. Съгласно нейните свойства, в самата природа на светлината е заложено желание и целия път на творението от началото до края: как да се промени материала, желанието да се насладиш, за да се приведе към подобие със самата светлина.

Ние, представлявайки този материал в ръцете на Създателя, светлината, можем да пробудим върху себе си неговото въздействие с голяма сила – и тогава да ускорим развитието си. Тъй като ние сами ускоряваме развитието си, желаейки го и разкривайки повече нашето желание – и тогава светлината повече му въздейства, извършва в него по-съществено действие, – то усещаме развитието ни добро, желателно. Защото добавяме към еволюционния процес, протичащ в „своето време“ („бейто“) – още и нашата част, добавка, наречена „ускорение на времето“ („ахишена“), доколкото се стремим към това място, към тази форма, към която светлината желае да ни приведе.

Откъде знаем, че това е така? – За сметка на това, че се стараем да се видим обединени заедно, като един човек с едно сърце, за да се слеят желанията ни в едно. И тогава, доколкото се стараем да подбудим сърцата ни да се съединят, да извършат различни действия, за да се съединят в едно сърце, без всякаква разлика между тях, наистина в единно цяло, – дотолкова пробуждаме светлината, за да подейства на това съединение, на старанията ни да се обединим, – с по-голяма сила, отколкото работи над желанието по своята обичайна, еволюционна програма, наречена „бейто“. Така ускоряваме времето.

За да пробуди въздействие светлината на желанието, трябва сами да си представим, че се стараем да се съединим в сърцата и че приемаме формата на светлината – свойството на взаимно отдаване, до такава степен, че всеки от нас изгубва усещане за своето лично съществуване, и всички приемаме общност, включваща в себе си всички, – групата, душата, която се формира от частни сърца. Тогава светлината ни въздейства и реализира, завършва действието.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2011

[60664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише в статията „Любов към Твореца и любов към творенията“: „Главното е – да започнеш и да не отбиеш на половината  път“. Какво означава това?

Отговор: Да отбиеш от пътя може и в материалната плоскост, ако разглеждаш заповедите като обичаи. Човекът просто го приучават към тях, вместо сам да ги разкрие вътрешно, като поправяне на собствените свойства.

Поправяйки се, човек има работа с Твореца, иска да привлече светлината, да се уподоби на Него и да се приближи към сливане с Него. Въпреки това, ако заповедите станат „обичайни жестове“ – човек не върви по духовния път, а просто се учи на „ежедневни ритуали“, приемайки ги от обкръжението.

Не отричаме това, но посочваме, че то не води към поправяне на душата. Не за това съществуваме в света. Става въпрос само за външно условие, което е възможно да ни позволи да облекчим истинското, вътрешно поправяне. В идеалния случай, външното и вътрешното трябва да служат като опора едно на друго, но, за съжаление, на практика не се случва така.

Освен това, по духовния път не трябва да спираш. Пристъпвайки към поправяне, човек открива, колко е лош. Това му разбива сърцето, и той не може да се придвижва нататък. Защото става ясно, че той въобще не е никакъв герой, поправящ себе си и заработващ на това дивиденти.

В обичайния живот подобна схема сработва, защото човек егоистически работи над нещо външно. Тук, обратно, той трябва да използва нещо външно, за да работи над своя егоизъм. Това е съвършено противоположна, непривична за нас работа. Не сме свикнали с мисълта, че трябва да се променим сами – при това, да се променим в корена, в своята вътрешна същност. Сега не аз работя над нещо, а нещо работи над мен. Освен това, не трябва пасивно да чакам, като пациент на процедура, – а през цялото време да моля: „Промени ме! Поправи ме!“

Как да се осъществи? Ако имах повече чувства и разбиране – е друго нещо. Как да изисквам нещо, което съвсем не го желая? Как да моля за нещо, което е противоположно на моето естество? „Да заобичам ближния, да се обединя с него…“ – това е все едно да си навлека върху главата най-ужасната беда. По естествен начин желая да използвам целия свят за собственото си благо, а трябва да моля, Творецът да смени моята програма: „Променете моята глава и сърце. Не е важно, как е било по-рано. Главното е – да мога да се грижа за другите“.

При това, тук има едно малко пренапрежение от алтруистични емоции, които човек, е възможно, да съумее да събере за миг, отчаян от всички въпроси. Не, с един вик не се отделяш, него трябва да го поддържаш постоянно, от всички страни да защитаваш чистотата на това чуждо, парадоксално желание.

Такова напрягане на силите изглежда невъзможно. Затова е казано: „Хиляда започват да учат – един излиза на светлина“. Всички останали също извършват огромна работа и в нещо се поправят, но, по едни или други причини, сега не е техен ред.

И така, проблемът е в това, че заповедта за любовта към ближния е противоположна на нашата природа.

От урока по статия “ Любов към Твореца и творението“, 31.10.2011

[59329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Представете  си своето състояние подобно на това, как постъпваме с децата, когато искаме да им дадем нещо, което не е вкусно, но е много полезно. Как те не го разбират и не са готови да го приемат. Така и ние, трябва да изядем необичайно горчив плод и при това да се насладим…

Как мога да получа наслаждение от такава горчивина, както от лимона, който със своя вид, вече предизвиква в мен киселина?

Има такава храна, която ядем специално, за да подчертаем сладкия вкус: нещо много кисело, солено или горчиво. Слагаме добавки, за да разбием вкуса, и тогава го чувстваме като контраст на противоположности, както „преимуществото на светлината от тъмнината“. Светлината означава сладкия вкус на нашето желание за наслаждение.

А тук става въпрос, да се премине към безкористна любов, към горчивия плод, който по своята природа аз отблъсквам и не съм способен да почувствам в него особена, величайша важност. Трябва да развивам към него желание, и при цялото мое влечение към сладкото, което само ще расте, през цялото време да увеличавам и развивам своя стремеж към този горчив и до болка неприятен плод. Нима това е възможно?

Но е необходимо, за да ни изведе от животинската степен, на която се развиваме под натиска на своя егоизъм, в гонитба на наслаждения. И всъщност, животните не търсят толкова наслаждения, те просто действат съгласно инстинктите си.

Но човек, започвайки да се издига от животинското стъпало и да получава човешки желания, изобретява за себе си допълнителни наслаждения. Неговото желание да се наслаждава израства много повече, отколкото в обикновеното животно, което през целия си живот не се развива, както е казано: „Един ден телето се счита за бик“.

Развиваме се в този свят и търсим все по-големи удоволствия. Нашето его през цялото време расте и създава за себе си нови източници на наслаждение. Така израстваме от животинското ниво и се превръщаме в необичайно големи зверове.

А след това престъпваме на съвършено друго – човешко стъпало. И тук преди всичко изгубваме стремежа към егоистичното напълване. Започваме да чувстваме, че този живот вече не ни напълва – всичко става безсолно и губи вкуса си. Идва депресията, мисли за смисъла на живота…

Днес много хора се чувстват така. Тоест завършва стъпалото на развитие, произтекло за сметка на егоизма, и ние не искаме да си представяме повече вкусните и съблазнителни негови плодове. Ние питаме за целта! А това вече е следващото стъпало.

И тогава усещаме, че тази цел е – горчива! Знаем, че ако искаме да видим целта и действително да я разкрием, то е възможно само на следващото стъпало, обратното на това, на което сега аз се намирам. Трябва да развия желание към много горчив плод.

След всички сладости, които съм имал: сладолед, бонбони, банички – трябва, обратно, да ме тегли към нещо, предизвикващо в мен болка, слабост, горчивина, скомина. Този плод е толкова отблъскващ, че моята природа не ми дава дори да се приближа към него.

Единственото, което тук може да се направи е – да се издигне неговата важност, и всички да ми говорят, колко е полезен, дори и да ме отблъсква. Тази важност може да се развие с помощта на обкръжението, което ще ми внуши ценността на този горчив плод, толкова ненавистен за мен, че аз просто не мога да гледам към него.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59432]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок 2

Въпрос: Уча няколко години, и вече ми е ясно, че главното – това е моята вътрешна работа. Едновременно до този момент сякаш и разбирам нещо, и не разбирам. Не може ли да се спрете на това по-подробно?

Отговор: Моята вътрешна работа се състои, с всички сили да се присъединя към общата вътрешна работа по създаване на съсъда за получаване на светлината.

Краят на действието е заложен в началния замисъл. Преди всичко, се устремявам към такова състояние, в което ще получа разкриване на Твореца. Що за състояние е това? В него няколко точки в сърцата се обединяват помежду си в едно. Ако с тях заедно създам единна система, пригодена към това, в нея да се възцари силата на отдаването, то там  ще разкрия тази сила, която се нарича „Творец“. При това ще я разкрия в степента на нашето единение.

По такъв начин, нашата вътрешна работа се състои в обединение, в поръчителство. Казано е: „Обичай ближния, както себе си, – велико правило на Тора“. Правило (клал) – това е съсъд (кли), съдържащ в себе си цялата светлина. Само това ми е нужно, а после не се разпилявам в нищо друго.

Старая се да произведа всевъзможни действия, които ще приведат към вътрешно единство точките в нашите сърца. Търся възможност да обединявам и пробуждам приятелите, загрижен съм, всички да сме в единна мисъл, в единно намерение, във въодушевление и спойка – така, че сред нас наистина да гори огън. И тогава там ще разкрием Твореца.

Неговото разкриване – е единственото, което ни е нужно. Цялата наука кабала- е същността за разкриване на Твореца от творението в този свят.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 28.10.2011

[59066]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какъв съюз сключваме, който ни позволява да продължим в това време, когато в нас пропада желанието?

Отговор: Съюз, сключен заради бъдещето – това е като спортна тренировка за бъдещи резултати на съревнование. Защото искам да добия там висок резултат, и затова сега се тренирам.

Това са  изкуствени упражнения:  вдигам летвата, скачам, за да се засиля и да извърша някакво действие, заради което сега тренирам. Поради това изпълнявам упражнения, с които имитирам бъдещо състояние, защото, когато то дойде, да мога добре да го издържа.

Така постъпват в армията и навсякъде, където искат да възпитат човек и да го подготвят за особени действия, и затова имитират реална ситуация, използват въображение. И човек знае, че сега участва в учебни маневри, които са пряко свързани с реалността и близки на тези ситуации, където попада в истински бой.

Това също се нарича сключване на съюз – работа в името на бъдещето. Само нашият Съюз се отличава с това, че ние искаме да се свържем с висшата сила, към която сега се чувстваме близки. Заради това изпълняваме упражнения, обучаващи ни да не се откъсваме от нея дори и в такива състояния на отделяне, които ще дойдат после.

Не съществува минало, настояще и бъдеще. Нищо не привличам от миналото време – всичко се намира в мен сега, в настоящето. Но ако днес се готвя за това време, когато ще дойде падението, то получавам възможност по-добре да отстоявам.

Сам съм построил модел на това състояние и предварително съм извършил упражнения: какво ще бъде, ако към мен не слезе светлината възвръщаща към източника и няма да има сила да ме подкрепя. Как тогава мога да я изисквам и да действам така, сякаш тя е в мен.

Такъв съюз сключвам и с приятелите, и с Твореца – тоест със силата, която ме оживява и поддържа, силата на духовния живот. Сега тази сила ме удържа и ми дава възможност да слушам и да уча, но може да дойде ден, когато няма да мога да отида на урок, да участвам в него, да напредвам и задавам въпроси. И тогава искам, тази сила, която сега се е приближила до мен и ме е вдъхновила за учението – да остане с мен и отново да ми помага!

Тренирам за бъдещето, точно така, както всеки спортист или човек, мислещ за своето утре и готвещ се за предстоящо действие. Това не е договор, записан на хартия, но ти проиграваш в себе си тази ситуация, сякаш ти предстои някъде да отидеш, с някой да се договориш и нещо да направиш, и затова по-рано изчисляваш, как да отидеш, какво да кажеш и как да се държиш. Ти предварително се поставяш в подобно състояние.

Но особеността на духовния съюз е в това, че ти го сключваш в момент, когато си пълен със сили – в разчет на бъдещо състояние на пълно безсилие, опитвайки се да привикнеш към него.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Светът няма защо да се надява, че ще дойде време и ще се появи решение, благодарение на което хората ще пристъпят към поправяне алтруистически. И в миналото, и сега, и в бъдеще всеки поправящ се трябва да започне работа егоистически, и оттук да премине към отдаване.

Започваме отдалеч, с егоистчното желание да получим за себе си това, което ни се струва стойностно: пари, почести, власт, знания, отличия, здраве, бъдещия свят, предвидливост, постигане на тайните. Всеки го влече към науката Кабала от нещо свое, близко до неговото сърце. С това той и започва пътя.

Но постепенно, благодарение на комплексното въздействие на групата, учението и разпространението, човек предизвиква върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. Светлината е единствената действаща сила, но я активизираме с помощта на различни, сякаш странни средства и действия, които сякаш по никакъв начин не са свързани с нея.

Нека просто да се шегувам с приятелите или с усилие да седя на урока без правилното намерение, нека моето разпространение да е поради егоизма, който иска да наложи на всички собствени ми ценности, – няма значение. Ако самите действия са близки до светлината, ако те са насочени към отдаване, към учение, и обединение – те предизвикват светлината, възвръщаща към Източника. За това е казано: „Заповедите не изискват намерение“.

Така, има действие, и има и намерение. Моите действия са – учението, разпространението, събрания на приятели, работа в група. А над намеренията аз не съм властен. Мога да се представя като ангел или, обратно, изчадие на ада – не е важно. Ако в степента на силите си изпълнявам необходимите действия, то предизвиквам светлината, възвръщаща към Източника, която постепенно ме превежда от егоистично намерение към алтруистично – от ло-лишма в лишма.

Цялата разлика е в намерението. Действията остават същите: аз все още уча, участвам в събрания на приятелите и разпространение, но моето намерение се поправя все повече, принуждавайки ме наистина да се обединя с ближния, с Твореца, и да извърша отдаване.

Така върви процесът, и трябва само да го продължаваме, да не го задържаме. Никой няма да избяга от това. Трябва само да се търсят най-ефективните действия за ускоряване на пътя и да се напипват все по-близки към отдаването намерения, които мога да присъединя към работата.

Всички минават едни и същи етапи, и на никой не е по силите да прескочи някоя степен. Само можем да форсираме темпа на придвижване – и в това е цялата наша работа. Казано е, че Исраел ускорява времето. Тук Творецът не може да прави отстъпки – нали всички етапи по пътя са необходими за придобиване на разум и чувства, за формиране на съсъди, които ще ни позволят да Го разберем и да Го познаем, да преминем към подобие и да се слеем с Него.

От урок по статията „Една заповед“, 21.10.2011

[58290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→