Достатъчно е да имаме желание да се обединим и тогава светлината ще ни обедини. Всеки от нас има желание, което се е развивало хилядолетия наред, и точка, която се е проявила едва сега, притегляща ни към нещо неизвестно.

Но това не е достатъчно! Ние се сблъскваме с двуполюсен ефект, разделено желание – едната част го дърпа в едната посока – този свят, а другата, „точката в сърцето”, го дърпа в противоположната посока – към духовния свят. Какво да направя с това раздвоение?

Това, което може да направите, е да преодолеете едното желание над другото. Затова аз влизам в групата и получавам от нея допълнително желание в точката в сърцето. Аз го придобивам благодарение на усилията, които полагам в групата и поради факта, че не се опитвам да пробия в духовния свят, а действам според правилото „от любов към другарите към любов към Твореца”. С други думи, аз влагам моите усилия в нашето обединено желание.

И тогава аз получавам от групата силата, която съдържа изначалната сила на моята точка в сърцето и това, което групата е добавила към нея. Допълнителната сила, която съм получил, се нарича „духовен стремеж” (иштокекут). А моето начално желание се нарича рацон. Затова кабалистите ни казват, че за да достигнем висшия свят е необходимо да имаме „рацон ве иштокекут” (виж част 1, Талмуд Есер Сфирот).

Висшата светлина въздейства имено върху стремежа, изграден над моето естествено желание, и извършва поправяния в мен – тя ме обединява с останалите в едно общо желание, мястото, в което Творецът се разкрива. 

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От къде идват желанията в мен?

Отговор: Всички желания идват от висшето, което се облича в теб и те пробужда.

Желанието в теб е светлина, дошла от висшето, малка светлинка, възбуждаща желанието. Защото ти си само желание, все едно къс желязо. Когато светлината идва при теб, тя започва да те „разгаря”, нещо прави с теб.

Откъде у теб възниква усещане, че искаш нещо? Това е вече намиращата се в теб светлина, която те привлича, само че засега на обратната си страна. А желание, в което липсва светлина, ние не усещаме, за нас то просто не съществува.

Ние и сега се намираме в Малхут на Безкрайността. И какво от това? Какво усещаме? – Този свят и не повече. Защо? Всички останали желания, освен това малко пространство, не са осветени – и затова не ги усещам. У мен няма никакво влечение към тях.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.12.2010

[29481]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „Седмична глава” от гледна точка на вътрешното развитие?

Отговор: Седмична глава – това е част от нашия духовен път, който започва и завършва на определено духовно стъпало.

Тя поставя заключителните щрихи на нашето напредване в дадено състояние и започва следващата глава, новото завъртане, обновяването на висшия механизъм, който въздейства върху нас и се нарича Зеир Анпин на света Ацилут.

Седмица, седем дни, това са седемте сфирот на Зеир Анпин, ХаГаТ-НеХИМ, които отново и отново се обновяват на всяко стъпало.

Ние получаваме от Зеир Анпин определена порция светлина и с нейна помощ се поправяме, това означава, че сме направили седмично изправяне и в последния ден, в събота, не трябва нищо да правим.

Всичко, което сме поправили за шест дни, от шестте сфирот Зеир Анпин /ХаГаТ – НеХИ/ влиза в Малхут.

От програмата „Седмична глава“, 09.12.2010

[29502]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Защо светлината ни е създала противоположни на себе си – както сянката на нейния фон? Работата е в това, че е невъзможно да се постигне светлината сама по себе си – само чрез нейната противоположност, като ”преимущество на светлината пред тъмнината”.

Ние, като творения,  не усещаме самото явление, а сме способни само да възприемаме едното срещу другото: кисело – сладко, студено – горещо и т.н. Именно полярността на явленията предизвиква в нас усещането.

Поради това светлината е била задължена да ни създаде във формата на тъмнина, обратна на нея, и така да ни помогне от тази тъмнина да я познаем. А тогава става разбираемо, как светлината ни въздейства.

Нейното действие се проявява в два вида. От една страна, тя увеличава моето желание, а от друга страна, предизвиква в него усещане за това, Кой му въздейства.

В първия случай светлината въздейства за наслаждаване, а във втория – като да те запознае със себе си. И така се развива моето желание: пораствайки на определена големина, започва да осъзнава Кой го развива. След това се увеличава още повече и аз вече се замислям за това, какво ще стане с мен по-нататък, как да стана подобен на Нея, придобивайки Нейните свойства.

С други думи, моето желание не само се увеличава, но и расте по качество, превръщайки се като краен резултат в много голямо желание. Неговата големина става равна на въздействащото наслаждение, а качеството – това, което аз желая, е това, което желае светлината.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 08.12.2010

[29496]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои разликата между понятията „зивуг” (сливане) и „битуш” (сблъсък)?

Отговор: Зивуг – това е сливането на два духовни обекта, които не са противоположни помежду си  и могат да се съединят съгласно подобието на свойствата, намерението, целта – както двама души се обединяват за партньорство или  брак.

Да допуснем, че двама човека, имат обща духовна цел. Помежду си, те винаги се набират в противоборство и стълкновения, тъй като между тях действа силата на разбиването.

Но те откриват, че не са способни да постигнат тази цел самостоятелно. Ако аз напредвам отделно, пред мен се изправя непреодолима преграда. Ако другият напредва сам – пред него също стои преграда.  

Какво да направим? Тогава, аз отменям своето его, а той – неговото. В степента, в която сме отменили егото си, ние можем да се съединим. В тази степен постигаме целта.

Такова е условието на Твореца, защото целта се постига само във връзката между всички, тъй като самата цел е отдаването. Искаш да я постигнеш? Моля! Отмени своето его и така ще построиш кли/съсъд за същото това отдаване. В тази степен ще се напълниш със светлината на отдаването.

Но това е при условие, че аз отменям своето его, а другият се отказва от неговото. Затова, аз ще нанеса удар (акаа) по моето его, а другият – по своето, и тогава става съединяване между нас (зивуг де-акаа). Ударът е насочен навътре, към моето его, а зивугът е с другите, извън мен.

Сега, може да възникне въпросът: „Но дори след удара по своето его, аз не искам да се съединявам с другия. Защо тогава става зивуга?” Защото, отблъсквайки своето его с удар, аз привличам върху себе си светлината, връщаща към Източника и тя ме подготвя за съединяването, за зивуга.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 10.12.2010

[29359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На мен ми е ясно, че трябва да придобия втора природа. Но как?

Отговор: С помощта на светлината, връщаща към Източника. Ти не можеш сам да породиш, да генерираш или да купиш отнякъде втора природа.

Става дума за творение, по-сложно, по-високоорганизирано. Ти си сякаш муха, която трябва да стане човек. Новото творение, което си длъжен да намериш, не ти дава дори и малка протекция. Ти имаш само мъничка искра и сам не знаеш накъде зове тя.

Затова ако искаш да придобиеш втора природа, ти е необходимо ”да я поръчаш” на светлината. Тя е създала сегашната ти природа и сега трябва да се обърнеш към нея, за да приеме твоята поръчка. Ти трябва да знаеш как да убедиш, да молиш, да я задължиш, за да създаде в теб новото творение.

Затова ние използваме учебните занятия и групата – това са средствата, благодарение на които светлината ще разпали нашите искри и ще сформира в нас духовната природа – природата на отдаването.

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29383]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Обожавам конгресите, музиката, срещите с хора – но на урока умирам от скука. Какво да правя? Кога ще дойде светлината?

Отговор: Всеки човек има своите природни наклонности. Едни не могат да стоят на място, а други обратното – най-много им харесва да седят и да учат. Едни ги дърпа към физически действия, други – към размисли и анализи. Става въпрос за материалната природа на човек.

Но на пътя на духовния свят всички се свеждат под общ знаменател. Тъй като в духовното едновременно се разкриват чувствата и разума, действието и съзерцанието. В нашия свят те са разхвърлени по всички ъгли на възприятието ни, а там се свеждат в общата точка на контакт.

Кога ще настъпи разкритието? Когато с общи усилия ние привлечем светлината, възвръщаща към Източника, и всеки усети в сърцето си, че е готов да се предостави на групата, т.е. Малхут, където именно той е длъжен да разкрие Твореца – общата сила на отдаване – и да се научи да отдава на Него.

И ако в човек се очертае тази картина, ако е готов да се отдава за единството и да намери там Твореца, то той достига желаното. Но не и по-рано.

А дотогава ни е нужно да приложим големи усилия за това.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 08.12.2010

[29146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да влезем в духовния свят, трябва да се въоръжим с желание. А духовното желание е желание за единство. Обединението между нас е онова място, където се намира духовния свят.

Съществуваме аз и ти. Ако човек усеща само себе си, то усеща този свят, живее в неговото обкръжение.

Но ние искаме да покрием разрива и започваме да градим връзка между нас. Аз се устремявам към твоите желания (1), за да ги получа (2) и да ги усетя като свои собствени.

С тази цел аз се обръщам към светлината като към нещо външно, въпреки че тя на практика също се намира между нас.

Светлината ми придава сили, за да се съединя с теб, и в това обединение аз изведнъж откривам нещо ново.

Когато ние се сближаваме и работим заедно в поръчителство, на мен ми се открива по-дълбоко измерение: в нашето единство като че ли се отваря пролука във висшия свят.

Баал а-Сулам описва това така: ако чувстваме, че между нас има стена, непозволяваща ни да се включим един в друг, ако искаме да пробием тази стена и молим за това, идва светлината и прави в нея пролука.

За разлика от вратата, тя се отваря внезапно, и чак тогава виждаш, че това първоначално е било „“замислено  там.

Тогава ти излизаш към желанието на другия и то става като твое собствено. Това е и изходът на висшето стъпало: кли, което си присъединил към себе си, се е оказало новополучен свят.

Така ти присъединяваш всички нови келим, т.е. души, и по този начин разширяваш своя свят. По 125-те духовни стъпала ти се издигаш до света на Безкрайността – съединяваш се с всички желания, независимо от своя егоизъм и ненавист.

Ето че излиза, че ти получаваш светлина в желанията на ближния, когато искаш да му отдадеш. Ти напълваш желанието на другия,а за теб това се оказва висша светлина.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Струва ни се странно защо Творецът, създал този свят и обладаващ всички възможности, се нуждае от нашата помощ. Но Той зависи от нас – както майката зависи от своето дете.

Ако ние бяхме на неживо, растително или животинско ниво, тогава наистина Той би ни управлявал  100 -процентно.

Но ако Той иска да ни отгледа до стъпало „човек“, до своето ниво, то не може да ни даде всичко наготово, ние трябва да развиваме разума и чувствата си със собствени сили.

Защото израстването става за сметка на нашето лично участие. Доколкото сам участвам – раста, ако не участвам – няма да порасна. Това се нарича да бъдеш човек!

Ако бях просто животно, просто бих получавал от него и щях все повече да затлъстявам. Но човекът е качествено нова степен, която може да порасне само в резултат на собствените си изяснявания, анализ и синтез, в стремеж да се уподоби на Твореца. Само за сметка на това аз раста.

И се получава, че Творецът чака – той тук зависи от мен! Ако детето не иска да се учи и да получава знания, за да премине от един клас в друг, не си пише домашните и се проваля на изпитите, то учителите нищо не могат да направят. И тук всичко зависи не от Твореца, а от човека.

Това е единственото, което Той не може да направи вместо теб – иначе ти няма да пораснеш. Степента „говорещ” човек е длъжна да израсне в нас, в резултат на собствената ни предварителна работа, изяснявания, разбиране, разум.

Ние трябва сами да вложим ума и сърцето си, а не да чакаме кога Творецът ще направи от нас човек. Човешката степен е невъзможно да бъде дадена отвън – тя трябва да бъде завоювана отдолу, отвътре.

Светлината може само да ускори нашето развитие – до получаване на точка в сърцето. А всички желания над нея ние трябва да изработим сами. Защото ако Творецът те облече в готов човешки образ – ще се получи маймуна,  а не човек.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29267]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→