Въпрос: Можете ли, моля, да обясните какъв е правилният начин за работа със светлината?

Отговор: Правилният начин за работа със светлината е много прост. Разликата между кабала и религията (и всички останали методи) е в това, че религията моли Твореца Той да се измени и да стане по-добър, а кабала казва: „Творецът е абсолютен и само ти можеш да се промениш”.

А твоята молитва – молба за промяна не на Твореца, а на самия теб – е необходима само на теб, за да достигнеш до такова истинско желание в сърцето (затова „молитва” на иврит е изразена с глагол с обратно/възвратно действие – леитпалел – което означава „да съдиш само себе си”).

Творецът е светлина, т.е. единствената сила в мирозданието, в която съществуваме. Затова единственият начин да работим с Твореца е много лесен: колкото по-подобни сте на тази сила, толкова повече тя ви въздейства, а колкото по-малко подобни сте, толкова по-малко тя ви въздейства.

Тази работа се извършва по-много лесна формула. Ако сте учили физика в училище, тогава трябва да знаете: „Въздействието на какъвто и да е източник върху едно тяло, което е поставено в неговото поле на въздействие, е пряко пропорционално на квадрат на разстоянието между тях”. Когато се приближа два пъти по-близко до тялото, което ми въздейства, тогава неговото влияние върху мен е четири пъти по-голямо. Така работят нещата във физическия свят, а така също и в духовния.

Затова ако се приближите поне малко по-близо, то вие ще видите, че светлината въздейства върху вас на квадрат. Така работим с Висшата светлина.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34338]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние често грешим по пътя. Струва ни се, че има и други сили освен Твореца, които могат да ни помогнат. Отново се потапяме в своята професия или в увлеченията си. Отчйвайки се от духовното напредване, възлагаме някакви надежди лично на себе си и на онези, които ни заобикалят.

Около нас има много пречки, които отклоняват човека – малко религиозност, малко мистика или някакви други методи, чрез които се опитваме да направим по-приятно нашето съществуване.

Но всичко това е временно. В резултат на подобни търсения, които могат да се окажат продължителни, човекът пак се оказва на същото място. Той разбира, че стои пред стена и трябва задължително, независимо какво ще се случи, да разкрие Твореца. И проблемът не е в това, че не го желае…

Висшето състояние, до което трябва да бъде доведен човека е особено състояние. Трябва да се издигна над егоизма не, за да ми бъде добре. Тъй като тогава, от две състояния, просто избирам по-доброто, тоест действам според стария егоистичен принцип. А от човека се изисква да не пожелае друго.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Няма никой, освен Него”:

Ако човекът е извършил някакво нарушение, тогава разбира се трябва да се разкае и да съжалява за това, че е нарушил закона. Но също така, трябва да разбере защо съжалява и се разкайва – тоест в какво вижда причината за своето престъпление. Именно за това трябва да съжалява.

И тогава, човекът трябва да разкрие, че е нарушил, защото Творецът го е отхвърлил встрани. Оказва се, че Творецът го е потопил в калта.

Същото е и в състоянието на подем – човекът трябва ясно да усети, че това се случва само, защото сега го издига светлината.

Работата е в това, че духовният подем се извършва на два етапа. На първия етап, човекът усеща пълната зависимост от Висшата управляваща сила. Вторият етап е, когато разбира, че всичко, което управлява наоколо и в него, е същата тази Сила. И лошото, и доброто – това е тя. Няма награда и наказание. И естествено, няма нищо ново напред, тъй като всичко е предварително програмирано и той се явява само изпълнителен инструмент в ръцете на светлината.

А след това, в човека се пробужда точката в сърцето, с помощта на която го завеждат до обкръжението. Правилното обкръжение са учителят, книгите и групата. Опитвайки се да работи с тях по старите правила, човекът не може да получи нищо духовно – защото се събира, съединява с тях посредством своя егоизъм.

Защо са необходими тези етапи? И разбира се, има и още много други – вътрешни, по-фини. Целта им е да покажат на човека, че е необходим друг изход. Че трябва да действаш не, за да се чувстваш добре в своя егоизъм, а за да се съединиш с външното за теб обкръжение, с външната за теб сила – с Твореца.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34354]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №4 на конгреса в Берлин

Баал а-Сулам, „Шамати“, „Няма никой освен Него„: Казано е: „Няма никой освен Него“ – което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която да може да направи нещо срещу Твореца.

Съществува една единна единствена Сила, от която низхожда всичко. Всички останали сили, дори противоположните ѝ, се включват в тази Сила и се подразделят на множество въздействия, за да ни „разтресат” хубаво и да ни доведат до определянето, усещането и разкриването на тази единствена Сила.

А какво ако човек вижда, че в света има неща и сили, отричащи съществуването на тази единна Висша сила – това е желанието на тази Сила, за да усещаме всичко в противоположности: в разбиране и обърканост, в потвърждаване и отричане на съществуването ѝ.

Този метод на поправяне се нарича: „лявата ръка отблъсква, а дясната привлича” – и това, че лявата отблъсква, също влиза в рамките на поправянето.

Тоест между пръчката и курабийката, тъмнината и светлината, усещането на доброто и усещането на злото – по такъв начин в човека постепенно, последователно се изработват необходимите усещания. Между взаимно противоположните чувства възникват нови отношения, нови определения, ново осъзнаване. В резултат човек разбира и знае повече.

Това означава, че в света има неща, които съществуват от самото начало и идват при човека с намерение да го отклонят от правия път.

Специално.

Струва ни се, защо пък да не ни се покаже, че има само един Творец, една Висша сила, която е създала всичко? Защо да не ни се покаже, че тя ни въздейства и ние нищо не можем да направим с това, бидейки зациклени, завързани за нея?

Ако ни бяха дали такова разбиране, то ние с вас бихме станали „марионетки”. Ние просто бихме изпълнявали всички заповеди на Висшата сила и нищо друго не бихме могли да правим, дори не осъзнавайки това, че се явяваме марионетки. Или дори ако се осъзнавахме като марионетки, бихме били съгласни с това.

А Творецът иска да създаде човека равен на Себе си, свободен като Него, чувствен, разбиращ, управляващ всичко вместо Себе си, по-високо от Себе си. Затова Той създава в човека противоположни на Себе си свойства. И човек се мята между тия две противоположности, плюс и минус: малко усещане на Твореца – малко Негова противоположност.

В човек през цялото време възникват такива усещания. Затова е и казано в статията, че всичко това е направено, за да „бъде отклонен човек от пътя”, за да не бъде той изпълнител на онези сигнали и указания, които възникват в него.

А Творецът ни предава указания постоянно. По какъв начин? Желанията, които възникват в мен, откъде са? От Него. Мислите, които възникват в мен – откъде са? От него. Ето че се получава, че аз постоянно изпълнявам указанията на Твореца.

Всеки от нас в нашия свят постоянно изпълнява повелите на Твореца. И в този смисъл всеки от нас е абсолютен праведник. Каквото и да правя, убивам ли, крада ли, одобрявам ли или поддържам – и в единия случай, и в другия аз изпълнявам указанията на Твореца.

Също „праведни” можем да наречем неживото, растително и животинско нива на природата. Защото те също напълно изпълняват указанията на Твореца, или Природата, със своите желания и инстинкти.

Хората, които съществуват в нашия свят неосъзнато, също изпълняват всички указания на Твореца.

Праведници и грешници, крадци и лъжци или обратно – хора, които се занимават с добри за човечеството дела – всички те са абсолютни марионетки, изпълняващи указанията на Твореца. Те не могат да бъдат обвинени в нищо – нито най-големия грешник, нито най-големия праведник. Нито за единия, нито за другия ще има наказания или възнаграждения, защото всички те инстинктивно, в задължителен порядък се управляват от Твореца.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34276]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да влезеш в обкръжението”?

Отговор: Да влезеш в обкръжението означава, че аз усещам себе си или си се представям намиращ се в система, където всички души са свързани заедно. Аз напредвам заедно с тях, завися от тях, те са по-високо от мен, и аз мога чрез тях да получа поправящата и напълваща ме светлина.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.01.2011

[33474]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да благодаря на Твореца за малките духовни откровения?

Отговор: В човек те веднага намират голяма ценност, защото никога не е било това с мен, никога не съм ценил издигането над самия себе си. А сега чувствам, че съм се надигнал собствения егоизъм и оценявам това като истинско съкровище.

Откъде такова отношение? От светлината. Разбира се, не аз самият правя верния анализ. В природата на нещата, изпитвайки състоянието на подем, аз предпочитам да се придържам към.

От урок по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33457]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво означава „да се радваш с радостта на другаря, да тъгуваш с неговата тъга”? И как да постигнем това?

Отговор: Да се радваш с радостта на другарите – това означава да се радваш за това, че ние всички заедно постигаме духовната цел, заедно се намираме на пътя, когато аз вътре в себе си чувствам стремежа на своите другари, когато аз изобщо не усещам себе си, своето устремяване към целта, а чувствам как се стремя заедно с тях.

Защото работата е в това, че моето „Аз” пропада, разтваря се в останалите. С това аз достигам, в тази сметка, и безсмъртието.

„Аз” – това не е човек. То съществува само като проводник на светлината на Твореца за всички останали. Затова се получава, че всички наши „Аз” изчезват. И вместо тях възниква едно общо цяло, умножено по броя на тези „Аз”, които са били по-рано.

От урок по статията „Предисловие към книгата „Зоар”, 14.01.2011

[33303]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, Москва

Кабала разказва за усещането на желанията и напълващата ги светлина. Тяхното постепенно проявяване, по отношение на нас, изгражда духовните светове. Първият от тях е светът Асия, който е все още мъничко усещане – не възприемаме нашето взаимно състояние като динамично. То е доста статично и затова се нарича „нежива природа“.

След това, постепенно започваме да усещаме, че състоянията са променливи. Оказва се, че те имат своя диалектика, свое развитие. Така преминаваме на растителното ниво, където има поглъщане, отделяне и растеж. Започваме да усещаме динамиката и своето участие в процеса. Намирайки се в пространството с останалите желания, т.е. с душите и със светлината, която ги напълва, вече можем да оказваме своето влияние.

След това чувстваме състоянието вътре в това пространство – на животинско ниво. Сега можем да действаме самостоятелно, като се местим от място на място. Растението, макар и да расте, стои на едно място, а животното, освен че расте се мести, ражда и живо потомство. С това, практически стигаме до състояние, което е  аналогично на нашия свят. Изведнъж започваме да усещаме, че живеем, че съществуваме в нашия свят само в свойството отдаване.

А после идва ред на следващото свойство, когато дотолкова усвояваме цялото това пространство, че започваме да усещаме неговия цялостен замисъл, плана на природата отначало докрай и се включваме в този план. Именно тогава се запознаваме с основната мисъл, наречена Творец.

Всичко това изучаваме в науката кабала. Световете Асия, Брия, Ецира,  Ацилут, Адам Кадмон, светът на Безкрайността – всички те представляват постигане на пространството, в което ние с вас съществуваме.

При това, нашият свят, със земните му дела, остава в нашето възприятие. Той существува, докато не постигнем пълното абсолютно знание, познанието, единството с всички желания и напълващата ги сила.

А след това, когато постигнем последното ниво – света на Безкрайността, всичко в него сякаш започва взаимно да се включва, да се съединява, да се подрежда – и пространството се свива.

И всичко това е изградено върху молитвата на обществото. Това означава, че никога не се спирам на личното отношении към това, което става с мен. Установявайки, че правя първичен, егоистичен анализ, трябва да се приведа в ред – да поставя себе си в правилното положение.

Затова правя предварителен анализ на всяко духовно действие: разбирам, че се намирам вътре в другите и Творецът специално възбужда в мен, в групата, ненавист към другите, за да мога да се издигна над нея и с Негова помощ да изградя всичко правилно и добре. Аз си правя сметка: за какво ми е всичко да бъде уредено добре?

Привличам Твореца и предизвиквам Неговото явяване, разкриване – състоянието,  при което между нас възниква пълен комфорт, когато сме като един човек в едно сърце.

Ние имаме нужда от Твореца не, за да установи мир между нас, като майката, която трябва да се появи, за да не се карат децата помежду си. Той пробужда разногласия в нас, за да Го повикаме и да Го накараме да се разкрие сред нас.

И когато постигнем мир помежду си, това е просто индикация, че Творецът наистина се разкрива между нас. И ако още съществуват някакви търкания помежду ни, това означава, че все още недостатъчно сме Го разкрили. Така се издигаме по 125-те съпала, докато напълно не постигнем това.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33211]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съществува висш принцип, че Творецът е Един, Единствен и Единен.

Една единствена висша сила е създала цялото творение – тя е съществувала преди него, съществува заедно с него и ще съществува след него, т.е. във всички състояния.

А ние можем да говорим за нея от гледна точка на различните подходи, което показва нашето несъвършенство и затова ние я определяме като Една, Единна и Единствена.

Но всички тези различни определения на висшата сила, Твореца, съществуват само по отношение на нас самите.

Един – означава, че няма друга сила, която би действала в мирозданието. Както е казано: „Няма никой освен Него”.

Единствен – означава, че Той се обединява във всички тези свои действия и няма никакво друго намерение.

А Единен – означава, че дори ако тези действия ни се сторят несвързани и доста противоречиви, това е защото ние самите се намираме в различни и противоположни на Него състояния. Затова ни се струва така: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”. Но според степента, в която се поправяме, всички тези разнообразни състояния и свойства, различаващи се изцяло по смисъл, постепенно се съединяват заедно в едно понятие.

„Един” означава съвършенство. Защото ако има двама, става така, че те се различават по нещо и в единия не достига свойство на другия. Двамата се допълват взаимно.

Ако има не двама, а милион, то всеки от тях е доста по-несъвършен. В него има само една милионна част съвършенство, и във всеки не достигат останалите 999.999.999 части.

Ако говорим, че няма повече от един, то означава, че всичко е в него!

Но на мен не ми се струва, че в Него има всичко, защото аз съм противоположен на Него. Така значи, проблемът не е в него, а в мен.

Ако Той е един и всичко е заключено в Него, то не е важно, как Го усещам: като добро и зло, светлина и тъмнина, студено и топло – аз трябва да разбера, че тези различаващи се свойства ги няма в Него. В Него няма нито добро, нито зло – тези различия съществуват само в моите усещания.

Дори ако казвам, че Творецът е добър, това също не се включва в определението: „Един“. Един означава, че в него няма нищо! Нито лошо, нито добро.

Това е само моя оценка на различните Негови проявления по отношение на мен. А Той е сам, Един – нещо съвършено абстрактно, абстрахирано даже от доброто. Защото и това е само мое лично усещане.

Човек вдъхновява това понятие „Един” чрез своето съвършенство на усещанията и постиженията. В този Един – и сърцето и разума се обединяват.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32726]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо се е разбил светът Некудим?

Отговор: Светът Некудим е направил неправилен разчет. Мислил си е, че ще може да получи „заради отдаване” цялата безкрайна светлина на края на поправянето, но не е могъл – и започнал да се наслаждава за самия себе си. Дори не е знаел, че има в себе си такива дълбоки желания, а срещу тях – такава висока светлина, такива огромни наслаждения.

Рабаш привежда като пример историята, в която един човек отишъл на сватба и си мислел, че ще зарадва жениха и невестата, ще празнува и танцува с другите гости. Но чашка след чашка, той постепенно започнал да си губи ума и да вдига много шум на масата. Накрая го извели оттам, завели го в къщи и го предали на жена му. И повече никой не искал да го покани на сватба.

Сега, било необходимо да извърши поправяне и да контролира себе си: как може да отиде на празника, колко да пие – съвсем малко, само за да уважи домакина, и в никакъв случай не трябва да премине нормата… И със света Некудим се случила подобна история.

Но всичко това не се случило без причина. Светът Некудим се е разбил, за да разкрие на творението, кое е то по отношение на Твореца. Защото всички разкрития, случили се преди разбиването, сякаш не били истински – никога дотогава творението не било усещало своето истинско егоистично желание, стоящо пред светлината, носеща наслаждение. То винаги действало с намерението „заради отдаване, получено от Твореца.

Творецът създава творението в света на Безкрайността, напълва го с цялата безкрайна светлина във всички желания, дава му цялото намерение. След това, творението извършва съкращаване, желае да получи заради отдаване – и всичко това, благодарение на силата на светлината, присъстваща в творението.

В това няма голяма премъдрост – вътре в мен действа светлината и изпълнявам всичко по нейна заповед. Действам не аз, а двете сили на Твореца: желанието за получаване и желанието за отдаване. Така действа цялата духовна природа: неживото, растителното, светите животни и ангелите, подчинявайки се на този механизъм

Първият път се разкрива какво е творението, ако действа независимо – само при разбиването на световете. Творението прави разчет на основата на светлината и си мисли, че по същия начин, както и по-рано, ще може да получи заради отдаване цялата светлина – и да завърши поправянето.

И тук се разкрива, че всичко, което е станало преди, е било направено със силата на светлината – с нейната сила на отдаване, която те е напълвала. Това не е било твое решение – тя просто е присъствала в теб по рождение. А сега, за първи път се разкрива собствената ти природа.

Затова, след разбиването вече можем да говорим за някакво творение, което извършва самостоятелни действия. То взема своите празни желания, които нямат екран и казва: „А сега, само ще изпълня действията и ще получа в тях светлината заради отдаване!” – подобно на глупавия самонадеян син, който вместо с истинско оръжие, получено от бащата Цар, излиза на война с щит и меч, които са играчки, както разказва притчата…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 12.01.2011

[32635]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли могъл да ни обясните, какво представляват формите на съединение, за които се говори в „Зоар”, или да посочите някакъв пример? До какво най-много се приближава представата за тях?

Отговор: Всичко, за което се говори в „Зоар”, са форми на съединение между душите: видове (лъв, бик, орел, човек), сфирот (гвура, хесед, тиферет, есод), букви (хаф, заин, тав), цветове (бял, черен, червен, зелен) и т.н.

Когато в теб внезапно възникне определено духовно усещане, то ще ти даде ясно знание – например, че се нарича „дясна вежда”, а друго усещане – „лява вежда”, и т.н. Ти ще почувстваш това.

Да допуснем, че гледам лицето на даден човек. То предизвиква в мен различни впечатления: „Какво чело! Какви очи!”. Но това не е чело, нито са очи, а моите вътрешни впечатления, усещания – явленията вътре в моето желание за наслаждение. Улавям някакво въздействие и то образува в мен образ, който назовавам в съответствие с онова, което той предизвиква в мен, а не, което е самó по себе си в действителност.

Същото е и в духовното, само че без материалната картина, намираща се пред мен в нашия свят. Духовните образи живеят сами по себе си. Аз разкривам тези форми, сили, впечатления и ги назовавам с различни думи – „червено”, „бяло”, „черно”, „горчиво”, „сладко”, „кисело”, „висок”, „нисък” и т.н. Само че, всичко това е без земната картина.

В крайна сметка, картините от нашия свят, също виждаме не отвън, а вътре в нашето желание за наслаждение – както на екрана на компютъра виждаш различни съчетания на електрическите сигнали, които се събират в някаква картина.

Ние, също трябва да съединим всички наши желания в подобни съчетания, и тогава ще видим, че този свят е формата на реалност, която сега възприемаме, – че всъщност е въображаем. Той не съществува сам по себе си, а само по отношение на нас – онези, които го възприемат по този начин!

Всеки от нас е резултат от проекцията на светлината – подобно на формите, създадени във въздуха от лазерен прожекционен апарат. Всички ние представляваме такива форми – образи, нарисувани от светлината, и само усещаме себе си като съществуващи в някаква реалност, обем.

Но всъщност, в тези картини няма нищо реално – това е просто проекция на някакви образи, намиращи се пред мен, тъй като още не съм способен да ги възприема в по-вътрешна форма.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 05.01.2011

[31868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→