Коронавирусът e сила, пробуждаща човечеството да направи пълна ревизия. Цялото ни егоистично развитие, цялата еволюция на човека от времето, когато е излязъл от пещерата, слязъл от дървото и е започнал да се различава от маймуните, произлиза само от егоизма. А сега за първи път в историята, ние променяме начина си на напредване.

Егоистичният метод се е изчерпал, отвеждайки ни до Египет и правейки ни пълни роби на желанието за наслаждение. А сега човечеството е длъжно да премине към намерението за отдаване, т.е. да излезе от Египет към земята на Израел.

Сега се намираме в повратна точка, пред пълно преобръщане. Това е исторически момент, тече духовна революция в човечеството. Трябва да работим, за да привлечем светлината, връщаща към източника, която ще измени лицето на човечеството. Ние сме длъжни да бъдем тази група, този инструмент, който дърпа тази нишка, благодарение на която човечеството ще напредне.

Нека ние, стремящите се към Твореца, не сме толкова много. Но главното е да положим началото на връзката, както е казано: „Направете за мен отвор колкото иглено ухо „. Нищо повече. От страна на човека е нужно да се направи за Твореца в цялото пространство между нас само мъничък отвор, като убождане с върха на игличка и чрез него да започнат и да се разкриват, и развиват всякакяи връзки, и ще влезем в духовната система на отдаването.

Ние вече няма да се върнем към предишното. Старият свят умря, той не съществува! Ще влезем в новия свят и ще бъдем новите хора. Разбира се, това ще се случи не в един момент, а поетапно. Както е описано в историята за изхода от Египет: колко пъти Мойсей отивал при Фараона и се връщал.

Това не е прост процес, но той вече започна. И няма да спре, докато коронавирусът не се превърне в истинска корона, в Кетер и не ни свърже с Твореца в различни форми и на всички нива. Той непременно ще го направи.

Затова е нужно да ценим времето, в което се намираме. Човечеството не е способно да възприеме това, в крайна сметка не разглежда този процес в мащабите на цялата човешка история, от сътворението на света до края на неговото развитие. Но ние виждаме, че всичко се развива, както е описано в кабалистичните книги.

Баал Сулам още преди сто години е написал, че навлизаме в дните на Машиаха, тоест във времето, когато над нас започва да действа огромна притегляща ни духовна сила и ни придвижва.

От сутрешния урок 03.04.2020

[262587]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Терорът е силен и безстрашен. Терористът не се страхува да умре. В този случай се налага да се изобретяват мерки за влияние, които са по-лоши от смъртта за него. И тук се оказва, че нашият арсенал е празен. Ние сме цивилизовани хора, не можем да отговорим на терористите със същата монета. И какво остава за нас?

Да унищожим къщата на семейството му? Но това изобщо не е наказание, защото за тях ще бъде построено ново, по-добро от първото. Още по-лошо, ако остане жив, ще се наслади на славата на герой, ще яде, ще пие, ще поддържа атмосфера на омраза и дори ще получи диплома за висше образование в затвора.

Не можем да направим нищо по въпроса. Милиарди отиват при палестинските терористи и техните семейства, целия свят знае за това, но какво означава нашата кръв за него?

Ако хората в „световната общност“ са равнодушни към нашите нещастия, това ще ни позволи да направим нещо. Но те изобщо не са безразлични, не ни оставят без внимание, те внимателно ни наблюдават и не ни позволяват да направим стъпка без вик, гняв, заплахи и дори реални санкции. В резултат на това се появи парадокс: всеки може да убива евреин, а ние не можем да докосваме никого с пръст.

(още…)

Filed under: Израел днес, Мир - Няма коментари→

Реплика: Британският фермер Лео де Ватс организирал продажбата на селски въздух на богати купувачи, основно в Китай. Той запечатва в буркани чист селски въздух и го продава по 80 британски паунда.

За това той използва много красива реклама: „Въздухът се пречиства от недокоснатата природа,  преминавайки през бълбукането на горски ручеи, поглъща недокосната вода, течаща между скалите, а след това се връща към непокътнатата красота“.

Бурканите с въздух се купуват, човекът печели много пари.

Отговор: По принцип, вече сме се сблъсквали с понятието „продавач на въздух“.

Добър признак е, че хората се задъхват от този живот и, разбира се, ми е приятно да чуя, че те вече са готови да плащат дори за въздух. Защото въздухът над нас изглежда, че е в неограничено количество, но ние започваме да осъзнаваме, че такава необходима субстанция като чистия въздух, вече не е достатъчна за живота.

Процесът на замърсяване на въздуха постепенно води човека към ясното осъзнаване, че трябва да сложи край на тази цивилизация.

Въпрос: Защо замърсяването на въздуха е добър признак?

Отговор: Ние трябва да получаваме удари, иначе нашият егоизъм няма да се съгласи нищо да промени! Аз ще лежа, като Обломов /герой на А. Гончаров/  на дивана и никой с нищо няма да ме помръдне, освен ако самият аз не се окажа в безизходица! Само тогава ще се измъкна от дивана и ще започна да правя нещо.

Реплика: Но засега само богатите купуват този въздух…

Отговор: Нищо, ще стигнем до това, че хората ще излязат на демонстрация: „Дайте ни въздух! Няма какво да дишаме!“

Човекът ще започне да се задушава, тогава ще му дадат малко въздух и ще му кажат: „Ето, а сега ще гласуваш за мен!“

Въпрос: А може би, Вие също си струва не просто да давате, а да продавате идеята за другия чист въздух – на нашата взаимна връзка?

Отговор: Така аз просто ще печеля! Аз не съм създаден за това, това не съм аз.

Аз трябва да ви науча как да намерите в този свят пътя към висшия свят, към изхода в пространството,  в което има абсолютно всичко! Когато човек излезе в духовното пространство, той се намира в свят, пълен със светлина.

Въпрос: В него може ли да излезе всеки?

Отговор: Да, ще излезе всеки, но сега ние все пак трябва да направим нещо, за да не страдаме и да не се задушаваме.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.02.2016 г.

[176912]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Професор Джеймс Тили изведе пет неща в политиката, които можем да научим от шимпанзето. Ако може да ги коментирате. Първата точка е:  „Дръж приятелите си близо до теб, а враговете още по-близо”.

Отговор: Приятелите са приятели. А от враговете трябва да се пазиш. Но ти не можеш да се пазиш, ако ги отблъскваш. По-добре е да ги държиш „в клетка” близо до теб.

Реплика:  Вторият принцип на шимпанзето е: „В изграждането на  съюзи отдавай предпочитане на слабите, а не на силните”.

Отговор: За да ги командваш.

Въпрос:  И за човека ли това трябва да е точно по същия начин?

Отговор: Те така и се създават. Просто бихме искали да се създават така, но не се получава.

Реплика: Трето: Добре е, когато се страхуват от теб, но още по-добре е, когато те обичат.

Отговор: По-спокойно е, разбира се, когато те обичат. Няма нищо по-добро от това, то е най-ясната защита. Но поне се страхуват.

Реплика: По-нататък: „Добре е, когато те обичат, но още по-добре е, когато можеш да споделиш угощението”.

Отговор:  Разбира се, тогава другият ще зависи от тебе.

Реплика: И петият: „Външната заплаха може да обещае подкрепа, ако тя е реална”.

Отговор: Външната заплаха може да обещае подкрепа, защото тя те задължава да реализираш всички твои вътрешни възможности и тогава ти търсиш партньори.

Външната заплаха те мобилизира, помага, без нея е невъзможно да се движиш напред.

Въпрос: Това са пет маймунски принципи. А можете ли да назовете няколко човешки принципа?

Отговор:  Човекът няма никакви принципи, той е безпринципен. Всички негови принципи са само за миг.

Въпрос:  Защо маймуните имат принципи, а човекът няма?

Отговор:  Маймуните действат въз основа на природата. И дори разумът, който имат, идва от природата – натрупване на всякакви резултати. А човекът няма, защото в него всичко постоянно се развива.

Егоизмът се развива и затова човекът не може това, което е решил вчера, да реши днес по същия начин. Защото обстоятелствата са съвсем различни, друг е егоизмът, друг е възгледът за света, друга е обстановката.

Въпрос:  Какво е тогава човечността? За нея всички постоянно казват:  „Бъди човечен, бъди добър“ и така нататък.

Отговор: Аз мисля, че това отношение е продиктувано от слабост. Не може да бъде по различен начин,  ако нашата природа е егоизма. Какво може да бъде човечността? Ако искам да се покажа добър или искам да се отнасят към мен добре.

Въпрос:  Всичко това маски ли са?

Отговор: Само маски. Ако при маймуните този егоизъм е естествен и затова всички се разбират помежду си, то човекът се облича в такива разнообразни форми, че е много трудно да го разбереш. И затова той използва още и доброта, разум, и всичко останало, за да командва другите, да ги управлява, да се издига  над всички. Това е много по-лошо  от всяка маймуна.

Въпрос: Какво да правим тогава, как да стигнем до светлината, до доброто?

Отговор: Има методика за поправяне, но за нея човекът трябва да разбере, че е необходимо се поправи.

Въпрос: Той трябва да почувства, че е такъв?

Отговор: Да.

Реплика: А ако човекът стигне до разбиране, че е абсолютно егоистичен, че това е неговата природа…

Отговор: Затова той трябва да дойде в кабала. Трябва да изучава природата си и на тази основа да продължи. Той няма друг изход, всичко върви към това. И колкото по-рано, толкова по-добре.

За мен да стане човечен означава да стане подобен на Твореца. Тоест, когато човекът започне да осъзнава, че връзката с другите е негова лична, необходима потребност, при това такава, която надделява над всички останали. Само благодарение на развитието на това съвършено анти  егоистично, тоест. анти природно свойство, той може не само да оцелее, но да се издигне до звездите. Но само в такъв вид.

Много е сложно, невъзможно е, освен ако не стигнеш до правилната методика.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 04.09.2018

[235402]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Преди време имаше коли, които се запалваха много трудно. Завърташ ключа, а стартерът върти, върти и заглъхва, и така много пъти, докато двигателят най-накрая не запали.

Ето така човекът трябва да „запали“ себе си. На всеки опит да запалим нашата душа, ние получаваме от горе светлина, която ни въздейства и започва постепенно да върти душата вече според силата на светлината, в посока към отдаване.

В началото необходимостта от обединение за нас са просто празни думи, защото сърцето  не може  да бъде принудено. И все пак ние със сила се опитваме да го направим, всеки път със своите усилия привличаме светлината, възвръщаща към източника.

Това отнема много време, защото двигателят на нашата душа е много стар, разбит и не работи. Но понякога той все пак малко по малко започва да се върти и тогава ние вече разбираме, че любовта към ближния, за която пишат кабалистите, не е морален закон на обществото, а закон на природата, на цялото творение.

Ние трябва да се свържем, за да влезем в истинския свят, в истинското си състояние. Защото и без това живеем в илюзия, във въображаем свят, като че ли гледаме филм, който няма нищо общо с реалността.

Ние правим всички усилия, за да пробудим нашата душа, докато от голям брой такива опити нашият двигател най-накрая се завърта и започва да се върти в правилната посока. В него влиза горивото – висшата светлина, и той започва да работи.

Европа много прилича на такъв некоординиран двигател. Там има много групи, стари и нови, както и единици, които не са в никоя група. Ние трябва да се опитаме да настроим всички, за да се завъртят в една посока, в общо движение.

Всяка група, която вече има опит, сила, вярна посока, разбира и най-важното, чувства, че именно вътре в обединението се открива вход за истинския свят от това състояние на безсъзнание, в което сме сега, като в мъгла.

Трябва да разберем каква  отговорност носи всеки, който е достигнал напреднало състояние. Той трябва да вземе на влекач цялата тази развалена, скърцаща каруца, която не иска сама да се движи. Това ще бъде нашата атака за обединение.

Не трябва да чакаме конгреса за това, ние можем още преди него да постигнем обединението, което е планирано в програмата на Твореца.

От урока за подготовка за конгреса, 17.06.2018 г.

[228523]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - Няма коментари→

Общата душа, която е била единна и свързана, след разбиването се е разделила на множество части, които е необходимо да съберем, да съединим и с тяхна помощ да разкрием Твореца.

Разликата между първоначалния съсъд и възстановения след разбиването е в това, че след разбиването се появяват нови свойства, които преди не са били ясни.

Именно поради тях душата се разбива и при тяхното поправяне, се разкриват допълнителни свойства на светлината срещу тези разбити желания и по такъв начин изясняваме вътрешните качества на Твореца, който е създал тази душа и я поправя със своята светлина.

Ако нямаше разбиване и поправяне, не бихме усещали повече от първия човек, Адам, преди грехопадението, тоест единствено малкото състояние „Нефеш/Руах де Руах“. А след разбиването и поправянето, разкриваме цялата светлина НАРАНХАЙ, т.е. сливането със самия Творец, достигаме подобие по свойства с Него, разбиране на Неговия път и мъдрост, заложена в творението.

Затова е невъзможно да се мине без разбиване и поправяне. Краят на поправянето е точката, първоначално заложена в програмата на творението. (още…)

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Както са казали мъдреците: „Виното и животът е според мъдреците и учениците им“. И се пита, защо само според мъдреците, а обикновените хора – не? Но работата е в това, че когато казват: „Лехаим“ (в превод – „За живота!“) имат  предвид висшия живот.

И когато се пие вино, трябва да се помни, че то има своя корен, като „опияняващото вино на Тора“. Идващата светлина опиянява, и именно затова казват: „Лехаим!“. Трябва да се притегли светлината на Тора, която се нарича „живот“.

Докато земният живот сред мъдреците се нарича: „Грешниците през живота се наричат мъртъвци“. Затова именно за мъдреците е казано: „Виното и животът“. Тоест само те са готови да притеглят духовния живот. А обикновения човек няма такива желания.[Баал аСулам, „Шамати“, статия 173]

Виното олицетворява светлината на мъдростта (светлината Хохма), която аз искам да получа заради отдаване (в светлината Хасадим). Ако аз мога да съхранявам светлината Хохма в светлината Хасадим и не нарушавам съответствието помежду им, за да усещам живота, тази енергия влиза в нас положително.

Но ако аз имам недостатъчно светлина Хасадим, то става разбиване на съсъда и аз отново падам в егоистичните желания. Така, че аз през цялото време проверявам имам ли достатъчно светлина Хасадим за приемането на светлината Хохма, за да се получи обличане на едната светлина в другата. И тогава светлината Хохма се проявява и в мен се разкрива следващата степен.

Такава проверка се нарича „лехаим“ – „за живота“, за отдаване  „с вяра над знанието“. Получаване заради отдаване – това е и процесът на прием на храната, който се изразява с думата „лехаим“, тоест аз правя това в името на духовния живот.

Светлината, която получавам отгоре, аз пропускам през мен, предавам я на другите, иначе тя няма да влезе в мен – това е законът на Висшия свят. Това е състоянието, когато аз получавам заради отдаване, предавайки себе си на другите, а те на свой ред правят същото, предаването през мен се нарича „лехайм“.

Затова, когато пием вино, ние казваме: „Лехайм!“, тоест напомняме за това, че трябва да се безпокоим за правилното получаване на светлината на живота, за постигането на висшето ниво.

От урока на тема „Въпроси и отговори“ на руски език, 17.04.2014

[133442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Въпрос: Наистина ли в светлината на кабала има отговори на всичките ми въпроси за живота и неговата цел?

Отговор: Абсолютно! Без никакви съмнения. Не е възможно да не намерите отговори на вашите въпроси, защото всички те се разкриват между вашите поправящи се желания и светлината, която напълва тези желания.

Науката кабала е именно методиката за получаване на отговори на всички възникващи в човека въпроси, защото светлината, напълваща душата, разкрива тези отговори.

От урока на руски език, 25.06.2017

[214609]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Ханука ни обяснява как да постигнем поправянето на желанията, в които се разкрива висшата сила. Всичко, което има в творението – това е желанието за отдаване, наречено Творец и желанието за наслаждение, наречено творение.

Колкото по-високо е нивото на развитие на желанието: неживо, растително, животинско, човешко, толкова по-развито е творението и повече се отличава от Твореца.

Получава се, че колкото по-далеч са една от друга светлината и тъмнината, толкова по-голяма е възможността творението да ги различи, да изясни преимуществото на светлината от тъмнината и така да се придвижи.

Понякога на творението се налага да премине през много неприятни състояния: огромна светлина, гъста тъмнина и безкрайна разлика помежду им. Всичко това хвърля  творението в различни страни, но няма изход – трябва да премине през такива полярни състояния, за да се развива. Още

Filed under: Духовна работа, Празници - Няма коментари→

Ние влизаме в особения период на празника Ханука. Този празник има много интересна история, но нас повече ни интересува неговия духовен смисъл. Човекът, като обща душа, бил сътворен абсолютно противоположен на Твореца.

Свойството на Твореца е отдаване и любов, а свойството на творението е получаване и омраза. Но програмата на творението има за цел да приведе човека от противоположност до подобие с висшата сила.

Тази програма се реализира за сметка на светлината, възвръщаща към източника, пробудена с помощта на специални методи: работа в групи, организирани по примера , който е показал Моше при създаването на народа на Израел.

Когато тези групи се обединяват в специална форма, те привличат към себе си светлината, възвръщаща към източника, която постепенно им въздейства. Благодарение на тази светлина, наричана „Тора“, творението се поправя.

Това поправяне се реализира на два етапа. На първия етап желанието за наслаждение заради себе си се поправя така, че намерението се променя на отдаване, а самото желание не се използва. Тоест, задачата на първия етап е да намали получаващите желания и да се концентрира само на придобиване на намерение заради отдаване.

Завършвайки това поправяне, ние започваме отново да разкриваме желанието за наслаждение и активно да работим с него, тоест вече да получаваме заради отдаване.

Първият етап е на постигне на свойствата на отдаване в името на отдаването, степента Бина – това е войната, която се нарича Макавейска. А точката на преход от отдаване заради отдаване към получаване заради отдаване се нарича „спирка“ или Ханука (което означава “хану-ко“, тоест „спряхме тук“).

В Ханука ние празнуваме много важна точка: завършване на придобиването на алтруистичното намерение, степента Бина. А нашето желание за наслаждение за сега не се използва, през цялото време ние само го намаляваме и увеличаваме намерението заради отдаване. Така ние приближаваме към тази спирка, към Ханука, когато можем само да видим нейната светлина, но не можем да я използваме.

Ние също можем да видим съсъдите, макар, че не можем да се възползваме от тях. Защото е невъзможно да видим светлината без съсъда – но само заради отдаване, над самото желание. А след Ханука вече се учим да използваме дори и получаващите желания с намерение заради отдаване, за да може „тъмнината да засияе като светлина“.

Затова Ханука е празник на светлината, тъй като ние използваме само отдаващо намерение и не трябва да използваме светлината – може само да я гледаме. „ Да я гледаме“ означава да използваме светлината над получаващите съсъди. А използването на светлината вътре в самите получаващи съсъди – това е вече пълно, истинско използване.

Така се определя мястото на този особен празник, завършващ специалния, първи етап от поправянето, който ние празнуваме тези дни.

От урока на тема „Ханука според кабала“, 12.12.2017г.

[218017]

Filed under: Без категория - Няма коментари→