Проблемът е в това, че постоянно забравяме за Твореца! Разбира се, ние работим в група, защото е написано, че всичко зависи от нея и само там имаме свобода на волята. Само там аз мога да направя това, което зависи от мен.

Другото средство е разпространението. Ние разбираме, че ако разпространяваме нашироко, то се проникваме със стремежа на всички останали, предавайки един на друг желанията.

Но за всички тези действия: в ученето, в разпространението, в групата, ние забравяме, че ги извършваме само заради това, за да доставим удоволствие на Твореца. Ние губим това разбиране в нас. Не Го усещаме и затова сякаш Той не съществува за нас.

Понякога се сещаме за Него и си мислим:”Е, добре, все някой ден ще стигна до това”. Но това не е правилно – аз вече не съм насочен като стрела, право в целта! Всяко мое лично, най-малко усилие, трябва да бъде съпроводено с такова намерение, когато ”крайната цел се състои в първоначалния замисъл”, и аз всичко правя за това, за да доставя удоволствие на Твореца, макар и отначало да не Го усещам и не знам, какво всъщност е Той.

Но през цялото време аз търся, както е казано в Псалмите:”Нощем в леглото си” – лежа на широката страна, в състояние, когато ”главата” и ”краката”(всички сфирот) са на едно ниво и няма нищо, нито чувства, нито разум, в пълен мрак. И въпреки всичко,”търся любов в душата си”.

И макар че аз не знам къде да търся и какво е това, но всеки път си нареждам нарочно да търся, отново и отново, и постепенно започвам да получавам някакво впечатление. И това започва да работи.

Необходимо е да се привлича обкръжаващата светлина имено за това, за да се насочат всички действия за радост на Твореца. Иначе това ще се счита, че си предприел някакво действие и сякаш не си го завършил. То не ти дава нужния резултат.

От урока по статия по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Как максимално да настроя моите действия по разпространение към духовния корен? Как да си представя, какви процеси в духовния свят съответстват на тези действия? Къде в тази картина е светът, където разпространявам, къде съм аз и къде е мъжката група?

Отговор: Вие задавате въпроси, които се отнасят вече към следващото стъпало. Тоест вие искате да усетите реалността на вашите действия: в какво конкретно те се проявяват, къде са тези лостове, нишки, инструменти, с помощта на които аз управлявам, когато обработвам материала, разпространявам, правя нещо? По какъв начин действам конкретно аз, в какво направление става всичко това?

По принцип, всичко това засега работи само за общото обединение – не за постигане направо на висшата степен, а за това, че на нашата степен да стане обединението. В момента, в който нашето обединение стане поне в някаква степен подобно на Висшата светлина, тази светлина започва да влияе на него и ни издига съотвено на своето ниво.

Значи, всичко, което вие правите, работи само за обединението. За нищо повече! Но как, щом като достигне то определена сила, някакъв праг, – веднага започва да възниква контакт между това обединение и светлината. Светлината въздейства на това обединение, започва да се проявява в него, чувства го.

Тогава вашият опит към обединение става реален. И тези, които се включват в това обединено желание и го оформят, в степента на своето участие започват да усещат това, което се проявява в това общо желание.

Да допуснем, хиляда човека участват в създаването на общото желание, опитват се да се издигнат над своя егоизъм, с всевъзможни действия да създадат някаква общност от желания. Не малко се издигат над разбиването на това желание, което е станало още преди нас, устремяват се към обединението. Този техен стремеж, усилието, предизвикат привличане на светлината, проявление на светлината в това желание.

Когато тези усилия от тяхна страна достигнат определена сила, светлината се проявява в своето действие над желанието, съединява го на определено ниво между себе си, това желание става общо, и в него се проявява това Висше свойство.

И вие, приемайки участие в това общо желание, отдавайки му, да допуснем, десет килограма от своите усилия, усещате за тези десет килограма това, което става в него. В него може да става проявление на светлината и Творец за милион килограма, но вие ще почувствате в степента на своето участие.

Въпрос: Ако аз си представлявам обединението, това достатъчно ли е?

Отговор: Разбира се, достатъчно е да си представяте обединението. Но, все пак, обединението ще зависи от общите усилия, а вие ще го почувствате в степента на своите лични усилия. Тоест вие сте зависими и от своите усилия, и от общите.

От общите усилия вие сте зависими, защото иначе няма да се случи проявлението на светлината, защото тя ще се прояви само в общите усилия. А от твоите лични усилия зависи тази интензивност на светлината, степента, която ще ви се разкрие. Тоест, може би, това общо желание ще достигне степен, да допуснем, петдесет метра, а вие ще усетите подем само пет сантиметра.

Въпрос: Мога ли да помогна на общото усилие, представяйки си в себе си желанието, което извършва това усилие? Аз няма да ходя при всеки и да му викам: „Давай! „

Отговор: Вашето желание само по себе си се явява участие в това общо усилие. Другите могат и да не знаят за вас. Вие може да живеете някъде на Северния Полюс. Каква е разликата?! Даже ако вие никак не сте свързани с тях, вашето желание вече се явява вашето участие. И ако се получи при нас – ще се получи при всички, където и по света да се намират. Защото всички наши желания са взаимосвързани помежду си, ние се явяваме участници в едно единно поле.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че Фараонът е обсебил човека и взима от него цялото напълване?

Отговор: Фараонът ти дава възможност да си заработиш знание, да се учиш, да се съединяваш с другите в групата, а после ти изведнъж откриваш, че всичко това не се отнася към духовното, а се е извършвало заради съвършено материален, егоистичен интерес. Оказва се, че през цялото това време, ти си работил за своето его.

Минали са толкова месеци, вложил си толкова сили – а егоизмът ти се смее в лицето и казва: ”Забележително, аз добре припечелих на твой гръб!” И стои встрани, пресмятайки парите – ти си работил, а цялата печалба е отишла при него.

И така става всеки път! Аз виждам, че всички мои усилия до този момент, каквито и да съм правил: в ученето, в разпространението, в групата – изтичат между пръстите ми, не оставяйки даже помен от себе си. Нищо не остава от усилията ми, преживяванията, вътрешната работа, напрежението – къде се е дянало всичко? Всичко е пропаднало вътре в егото, което е погълнало всичко това в себе си.

За това е написано: ”Ще погълне сила и ще изригне” – само в края на цялата работа, след всички египетски наказания, егоизмът връща обратно всичко погълнато, и тогава човек получава всичко това и с него се издига над егоизма.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.04.2011

[40348]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Не чувствам, че моето напредване зависи от мъжете. Как да ускоря проявяването на това усещане?

Отговор: Има много жени, които се чувстват самодостатъчни – участват в разпространението, гледат уроците, с цялата си душа и сърце са заедно с всички нас. Те не чувстват, че зависят от мъжете. Това не е важно. Те, все пак се включват в нашето общо желание, кли, намират се заедно с нас.

Дори ако жената напълно се отдаде на определена, конкретна работа – в преводите, в обработването на материалите или в нещо друго – това участие покрива всичко. Защото разпространението е практически най-важното прилагане на женското желание – то е подобно на раждането в нашия свят.

Така че, участието на жените в разпространението е най-доброто действие по поправянето. Може би е необходим по-голям виртуален контакт. И аз съм за това, да има добра виртуална връзка. Но дори ако жената е сама и по някакъв начин участва в разпространението, тя пак се намира в нашия общ стремеж да напредваме – точно усеща и напредва заедно с нас.

При мен има много такива примери. Работя с много жени в блога, при обработването на материалите, в преводите, при издаването на книги – и аз виждам тяхното напредване. Дори засега женската група все още да не е добре организирана, все пак те напредват прекрасно заедно с всички – в крайна сметка, с мъжката група.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45364]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Развитието може да става само посредством светлината. Какво означава това в контекста на широкото разпространение?

Отговор: Нашето масово разпространение има за цел да доведе хората до знанието за това, че се намираме в ново състояние, което ни подтиква към обединение.

Само по този начин ще постигнем подобие, взаимно разбиране и правилно съединение със заобикалящата ни природа. Защото, ние се явяваме нейна интегрална част и днес, бедствията нагледно демонстрират, че това е така.

Не можем да избягаме от природата или да я покорим, да се извисим над нея, както мечтаехме по-рано. Не, ние сме нейни части, а това означава, че трябва да доведем цялото човешко общество до съответствие с интегралната, всеобща, универсална природа, с единната система.

В тази система, не трябва да бъдем развален елемент, постъпващ както му скимне. Напротив, използвайки всички свои механизми, постепенно трябва да стигнем до такова състояние, че да действаме в природата осъзнато и едновременно с това – точно като нея.

В началото, бедите ме задължават да го направя – като непослушно дете. Но си струва да се вслушам и да постигна подобие с природата без удари, по собствено желание. И ето, аз търся възможност да стана по-умен, по-възприемчив, за да не упорствам под пороя от удари в сляпата гордост на своя брутален и побеснял егоизъм. Какъв смисъл има това?

Напротив, необходимо е да променя обкръжението си, за да може то да ми въздейства и да ме убеди да изучавам и спазвам законите на природата. Ако не ги спазвам – тогава съм загубен. Защото природата се приближава към мен и всеки път ме натиска все по-силно, а самият аз, все повече се развивам в своя егоизъм.

Като следствие, постоянно нарастващият разрив между мен и глобалната природа действа в моя вреда, тъй като ние с нея сме различни, намираме се в конфликт, противостоим един на друг – и аз страдам. Ситуацията може да се превърне във взрив, война, мащабни стихийни бедствия, социални катастрофи. Затова, нямаме друг изход – трябва да се променим.

Но когато търсим, как да го направим, трябва да се учим от природата. Вече изучихме всевъзможните закони на физиката, химията, биологията, зоологията, ботаниката и т.н. В рамките на естествознанието, изследвахме неживата, растителна и животинска природа, за да използваме нейните закони в своя полза.

Много добре, но сега пред нас се проявяват нови закони – законите на обществото. Природата иска да бъдем глобални, интегрални, взаимно свързани, за да отстъпим и да се обединим –  и сега, трябва да изучим тези закони.

Днес, това също е естествознание. Някога ни се струваше, че обществото може да бъде изградено произволно, но в наше време, природата ни показва обществото във вид на мрежа от строги закони. Оказва се, че в тази мрежа не можем да се държим както ни хрумне.

Стигаме дотам, че се замисляме как да изградим своите мисли и желания. Не е достатъчно да нагласим отношенията си на физическото ниво, на обмена на стоки и услуги – оказва се, че мислите и желанията също се явяват част от природата. Излиза, че трябва да се отнасям към всички интегрално и да желая всеобщо единение в глобалната мрежа.

За тази цел, трябва по принцип да изуча интегралната система. От различните науки, знаем нейните закони. Интегралните системи в природата са много. Всяко здраво живо тяло е интегрална система. Всеки болен орган съдържа дефект, свързан с интегралността, порок на взаимната връзка между всички части.

Затова, сега трябва все по-добре да разберем, къде сме попаднали. А ние сме попаднали в ситуация, когато и в мислите, и в желанията, и в движенията, и в действията – във всичко трябва да се свържем помежду си. В противен случай ни очаква беда. Ето какво човечеството трябва постепенно да осъзнае.

Тук се случват интересни неща: ако всички се опитаме да направим това, като малки деца, тогава пробуждаме силата на живота, силата на природата, която започва да ни развива. От наша страна е достатъчен стремежа, желанието, детското старание. Затова, в своя социален живот, трябва да играем на поправено общество.

Макар и още да не сме поправени, трябва да действаме по такъв начин, да създаваме такива системи на взаимна връзка, сякаш сме добри един към друг, сякаш отдаваме един на друг, сякаш се обичаме помежду си, съпричастни сме, съобразяваме се един с друг.

Дори да е „като че ли”, но искаме това да се случи. Защото няма друг изход – природата ни е поставила в трудни условия, от които няма да можем да се измъкнем: или ще се обединим, или както е казано, тук ще бъде мястото, на което ще бъдем погребани. Днес, всички ние стоим около планината Синай – планината на ненавистта. В наши дни, цялото човечество трябва да получи Тора – методиката за поправяне.

Именно това послание трябва да съобщим на хората.

От урока по статията „Свят“, 29.05.2011

[44261]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Каква капка остана да влея в моето желание, за да го излекува тя и да ме доведе донякъде?

Отговор: Твоето желание – това е само твое желание. А нали то трябва да бъде обединено с другите желания. В това се състоят всички наши проблеми: ние не сме достатъчно обединени. Отделните сили са достатъчно, а общата сила на единството – не. Всеки вече е прочел всички книги, знае всички премъдрости, разбира първоизточниците, работи в група, занимава се с разпространение, участва в конгреси…

Въпросът е в това – ще създадем ли мястото, в което трябва да разкрием нашата бъдеща степен? Това място – е нашето общо желание. Единството на желанието – е и това място, където ние ще разкрием бъдещия свят. Има ли у нас такова място? Чувстваме ли се ние вътрешно сплотени – така че в нашето единство да разкрием Твореца?

Имено това липсва, имено тук не ни достигат усилия. На нас не ни достига напрежението на полето, напрежението между нас, стремежа към тясна взаимовръзка. Само в нея, само в това поле, ние ще разкрием Твореца.

Във всеки са заложени огромни сили, всеки до предела е натъпкан с премъдрости, преизпълнен със старания – но ето, че единството между нас все още е недостатъчно. Ние все още недостатъчно сме работили, за да създадем самото място.

Всички души се издигат към Малхут на света Ацилут, а свише към нея слиза светлината. Имено към нея пристъпва нашата молба (МАН) – сума, общност (∑) от нашите желания, устремени само към единството. И само това не ни достига.

Отделните викове не се издигат към Малхут на света Ацилут и остават напразни призиви. Към нея трябва да се издигне общата потребност, защото духовното се разкрива във връзката между хората.

Затова е казано – че минималното множество – е двама. Достатъчно е даже двама – аз и ти – и връзката между нас. Ако ние създадем тази връзка, желаейки да разкрием Твореца – и тя ще стане мястото на Неговото разкритие.

В това е целият проблем. Ако ти не работиш над обединението – претенциите ти не се приемат. Теб те питат две неща:

1. Занимавал ли си се с Тора? С други думи, опивал ли си се да възлюбиш ближния си, както себе си, посредством висшата светлина, която се и нарича „Тора”? Стремил ли си се да установиш връзка с ближния и да пристъпиш към любовта? Това означава, че ти си се занимавал с ”Тора”.

2. Чакал ли си избавление? С други думи, въпреки старанията, ти не си постигнал резултат – но ти чакал ли си го? Молил ли си се за поправяне? Защото поправянето идва от Твореца в един миг.

Тези две условия ние трябва да изпълним. Друго решение няма. Не става въпрос за някакви си прищевки, а за закони. В реалността има всичко на всичко две сили: свойството отдаване и свойството получаване. И връзката между тях построява за нас цялата закономерност на мирозданието.

Аз не мога да предявявам претенции към закона, към природата, част от която се явявам. И затова науката Кабала ни обяснява, как правилно да използваме тези сили на природата.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI!“, Рим, урок №2

Започнах да преподавам много отдавна. С групата, дълги години изучавахме науката кабала. Но, дори четейки статиите на кабалистите, ние не ги реализирахме с пълна сила, докато преди няколко години не започна глобалната криза.

Някъде около 2005-та година, се съсредоточихме върху правилното изграждане на групата, почувствахме натиск от тази страна и осъзнахме, че именно там трябва да реализираме методиката, за да излезем в духовния свят.

Работата е там, че по-рано, светът все още не изпитваше криза. Ние не чувствахме защо и за кого е необходимо да правим това. Затова, със започването на кризата, в нашата група усетихме остра и дори драматична необходимост от незабавно претворяване на методиката в живота, за да станем пример за света.

Ден след ден, трябва да се грижим за усилването на нашето вътрешно единство и за външното разпространение. Макар и по капка, трябва да направим достояние на хората новината, че съществува методика за поправяне. Защото кризата, в която затъва светът е зов за помощ на Природата, насочен към нас призив за издигане на следващото стъпало.

Не трябва да се държим като упорити деца, които не искат да слушат майка си. Трябва да видим в случващото се невероятен шанс: пред нас се отваря врата, през която можем да излезем от този ограничен свят, който е пропит със страдания и завършва със смърт – да излезем във вечното битие, в озарения от светлина свят. Ето какво трябва да обясним показвайки, че в групата, заедно, ние можем да направим това.

Законите на групата се проявяват дори като примери в света. Защото той се разкрива като една интегрална система, в която всичко е взаимно свързано. Наблюдавайки го, можем нагледно да видим, какво се изисква от нас.

От 2-рия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок №2

Човечеството е изправено пред голям проблем на социалното устройство. Провилното общество – това е обществото, в което всички са равни, обаче трудността е в това, че всички по природа сме различни, и затова е безполезно да ни настаняват в еднакви условия:осемчасов работен ден, равна заплата и т.н.

Нашите природни различия водят до това, че за едни това е малко, а за други е много. Ако аз съм мързелив, на мен ми е много трудно да работя всеки ден по осем часа, а човек, който е работлив и сръчен, не вижда в това никакъв проблем.

За какво ни е равенство? Как да построим равно общество? Хората са искали да направят това отдавна и, ако са имали такава възможност биха създали такава структура. Но, не се получава. Природата не ни позволява да бъдем равни.

Защо изначално се различаваме един от друг, противоположни сме един на друг, не можем да съжителстваме заедно? Всеки си има различен вкус, сили, условия, способности, вродени свойства, подход към живота – и затова, не се разбираме помежду си.

Всъщтност, ние няма да успеем да постигнем равенство, струва ни се, че равноправното общество ще ни спаси от войните, но това, не е в плановете на природата. Нейният план е да ни доведе до осъзнаване на факта, че никога и в нищо, не ще постигнем равенство помежду си. Никога няма да намерим възможност да разделим нещо поравно между всички. Ако днес направим това, то утре излизаме на война.

В Русия беше изпробвано равното разпределение, в израелските кибуци също и тези опити претърпяха неуспех. Природата иска с всичката си егоистическа сила да се преобразим, по неин образ, към тотално отдаване. Тогава ще ми бъде безразлично, кой колко получава – важно то е , че аз давам от себе си максимума, 100%. Това не е равенство и справедливо разпределение, а разпределение без каквато и да е проверка.

В такъв случай всеки получава съобразно с нивото на своето развитие, колкото му трябва. А в случая човек ще се развие до такова стъпало, когато ще получава толкова, колкото му е нужно за съществуване, а с останалото, от цяло сърце ще служи на другите, без всякакви проверки: на кого и в каква степен.

Ето защо хората не разбират, когато им обясняваме какво говори кабалата за бъдещето на човека. Това ни се струва фантазия, много нереално. Но иначе човешкото общество, няма да може да съществува, та нали всяко друго разпределение няма да е справедливо.

Аз не мога да измеря относителното тегло на всеки за да реша колко е заслужил. Природата няма да позволи по такъв начин да се съгласуват в човека две сили: положителна и отрицателна.

И затова пристъпвайки към реализация ние трябва да разпространяваме науката кабала по съвършено друга система. Засега трябва да се обединим в групи, които са образувани от хора, вече получили желание, вече разбиращи, че друг път няма, понеже такава е повелята на Природата. Тези хора имат две сили: силата на собствения егоизъм и силата на Твореца – искра, подтикваща към позитивен ключ на развитие. Когато тези две сили се срещат в човека, той започва да чува за какво говори науката кабала.

Процесът върви постепенно, с темпото на вътрешното развитие на човека. Ние преминаваме през нежива, растителна, животинска, човешка степен, чрез този процес вътре в нас все по-силно се сблъскват двете сили, между които ние създаваме съпротивление, резистор. Поставяйки между тях своето чувство и разум, ние се удържаме в техния противовес: от едната страна обуздаваме силата на своя егоизъм, а от друга страна привеждаме в действие силата на отдаване. Използвайки тези две сили заедно ние действаме в обкръжение – и тогава чувстваме себе си като резистори във веригата, съпротивление в общата система, като нейна работеща част.

От 2-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, 21.05.2011

[43691]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

– Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света“, 17.05.2011

[43306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→