Съобществата, които желаят да помогнат по някакъв начин на човечеството, всъщност го разрушават повече, отколкото да му помогнат. Ако желанието да се направи нещо добро на ближния произлиза от егоизма, то разрушава ближния.
Ако не хранехме Африка, сега там нямаше да има постоянен глад. Ние щяхме да ги принудим да развиват промишлеността и нямаше да създадем поколение, което не умее нищо да прави. Ние нямаше да принудим тези страни да воюват между себе си и нямаше да стигнем до корупцията, която съществува в ООН при разпределение на хуманитарните помощи. Всичко това не е на добро и ние го виждаме.
Същото се случва с нашето отношение към природата, с желанието ни да и причиним по-малко вреда. Ние развиваме „зелена промишленост“, но в крайна сметка това ни струва много скъпо, ние изразходваме за това много повече енергия и природни богатства. И само на повърхността ни се струва, че това я разкрасява и че се грижим за природата.
В крайна сметка, трябва да достигнем до правилното решение, че равновесие с природата и всичко най-прекрасно може да има само от правилното отношение между хората, и само при условие, че това ще ни помогне да се повдигнем на духовно ниво. Нищо повече от това няма да ни донесе полза. Всички тези проблеми съществуват замо за да осъзнаем с тяхна помощ своето зло.

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Съобщение: В САЩ съотношението  доход към дълг се е покачило от 90-те години насам два пъти и докато не влезе в норма, хората няма да изразходват, а това означава съкращаване на личното потребление в размер на 600$ и многогодишна рецесия.

Реплика: Цифрите говорят вярно, ако ние не изменим света, нашето отношение към него и към всички наши дългове. Трябва да се направи световна ревизия, общо да приемем решение как да живеем и изхождайки от това, по какви закони днес Природата ни управлява, да разберем как именно съвместно леко да излезем от рецесията.

Съобщение BBC News: Правителството на Япония дава на всеки жител от страната 12 хил. иени (121$). Очаква се, че увеличението на разходите на населението ще помогне за стимулиране икономиката на страната.

Реплика: Населението ще съхрани тези пари за по-лоши времена.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Като човешки вид ние сме естествено копие на природата. Красивата гледка предизвиква в нас чувство на възторг и благоговение. Велоколепието на Земята ни пленява, нейните океани, планини, пустини, равнини и гори ни дават свежо разбиране за това как светът е взаимосвързан. Нейната красота ни провокира към издигане над земните тревоги, недоимъка, и конфликтите и ние намираме в нейните спокойни местенца ръководна сила, единство и единственост със Създателя.
Когато наблюдаваме природата, ние виждаме, че всички живи същества са създадени така, че да следват принципа за грижа един към друг или алтруизъм. Животинското царство ни дава невероятни примери за това как един елемент работи за благото на цялото. В действителност ние получаваме доста уроци от ежегодната миграция на гъските през зимата. Когато всяка гъска пляска с криле, тя помага за издигане на птиците, които я следват. Чрез летежа на ятото под формата на буквата „V“, цялото ято добавя 71% повече летежен диапазон отколкото ако летяха поотделно. Учените също установиха, че ятото няма да полети, докато всички не са оглавени и насочени в правилната посока и гъските от задната част на ятото крякат за да окуражат тези, които са отпред за да поддържат тяхната скорост.
(още…)

Filed under: Наука - Няма коментари→

Въпрос от английски блог: Не зная дали Кабала гледа на избирането на Обама като на идването на Месията, но съм сигурна, че светът, който се надява на него като на месия дълбоко греши. Неговите предци 20 години са ненавиждали белите. Неговият приятел Фаракан открито мрази евреите. Не зная дали Вие вярвате в Антихриста, но в съответствие с християнското учение това е човекът, който ще доведе света до катастрофа. Моят въпрос е: възможно ли е хората да избегнат надвисналата катастрофа? Аз чета „Зоар“, аз изградих екран. Аз съм католичка, но изпълнявам всички еврейски и католически обреди. Много се страхувам от онова, което очаква човечеството и искам да го избегнем. Какво ще ни посъветвате?

Отговор: Как се отнасяте към обредите си е ваша работа. Ако обаче мислите за любовта към хората, как да обедините техните чувства подобно на начина, по който те са обединени помежду си от Природата в една глобална, интегрална връзка, то тогава няма нещо, за което да се тревожите.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Защо говорите, че няма Бог, нали го има, но просто е скрит от нас. Нали Той се проявява в материалния и в духовните светове чрез своята сила – светлината, а неговата същност – Ацмуто засега не можем да постигнем, но по-късно, след време – макар и да не съществува време – той ще ни се разкрие. Аз нямам предвид в човешки образ, но това ще бъде нещо голямо, велико. Заблуждавам ли се?

Отговор: Това е постигане на свойството отдаване и любов в СЕБЕ СИ, а не на образа.

Въпрос: От една страна е казано, че Природата и Твореца – това е сух и абсолютен закон и за да му се уподобим сме длъжни да се приближим към него. От друга страна има изрази от типа „дадено е разрешение от небесата“, „дава ти се свише“, „теб те водят“, „говорят ти“ и т. н. Как се съвместява това?

Отговор: Човекът предава чувствено своите впечатления от усещането на въздействието на законите на природата върху себе си: радва се или плаче от проявяването на природата: на дъгата, на дъжда, на успеха – защото усеща всичко в своите желания. Казано е: „Говори Тора на езика на човека“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Да започнем от края. Най-тежката криза, която днес се разразява в западния свят, всъщност не е икономическата криза. Снимките на хванали се за главите брокери, ифарктните колебания на борсовите индекси и патетичните репортажи за взетите мерки могат да ни заблудят, разбира се, но това са само симптоми на проблема, причината за който е съвсем друга – в провала на отношенията помежду ни. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Който е усетил точката в сърцето вече получава удари, за да следва предначертания път. А другите?

Отговор: Всички ни гонят с удари към целта на творението. Но ние преминаваме част от пътя преди разкриване на точката в сърцето под удари, избягвайки страданията, неосъзнато; след разкриването на точката в сърцето ни получаваме удари и постепенно откриваме тяхната причина и цел. От този момент от нас се изисква сами осъзнато да се устремим към целта (Твореца) със своето допълнително (а не получавано свише) желание от обкръжението (групата).

Въпрос: По мое сведение във Франция няма група. Планира ли се създаване на такава? Аз съм начианещ в заниманията си с Кабала и се чувствам малко самотен пред монитора, въпреки че има и други студенти в страната ми, които се чувстват така. Жена ми не е против това, че изучавам Кабала. Тя казва, че това е „по библейски“. Вече се страхувам, че общността ще й повлияе и тя ще ме укорява, че правя нещо „сатанинско“. Какво трябва да направя? Знам със сигурност, че ще бъде борба, но не искам да прекъсвам заниманията си по Кабала.

Отговор: Разкриващата се в света глобална връзка между всички хора и нейното несъответствие на човешките отношения ще предизвика такива удари върху човечеството от Природата (от климатични до икономически), че хората бързо ще разкрият уникалността на предлагания от Кабала метод за промяна на света към по-добро. Ние трябва да опитваме с всички сили да им покажем днес причината за кризи и страдания, за да пренесем развитието на човечеството от пътя на страданията към пътя на осъзнатото поправяне. Тогава страданията ще бъдат заменени от благосклонно отношение на Природата към човечеството.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорите за природата, какъв смисъл влагате? Придавате ли на тази дума особено значение, пишейки я с главна буква?

Отговор: Нашият велик Учител Баал Сулам пише така (Статията „Свят“, главата „Задължително е внимателното отношение към законите на Природата“):

„Всички разбираме, че извън обществото човекът не може да си набави средства за съществуване. И ако някой се отдели от обществото и живее в страдания, тъй като не може да обезпечи своите потребности, той не трябва да обвинява за това съдбата си и Твореца, защото Висшето управление му е приготвило удобно място в обществото. По тази причина не е достоен за съжаление, тъй като върви срещу природата.

Мога да формулирам това и на религиозна основа: доколкото Творецът управлява творенията и във всички Негови действия има цел, то този, който нарушава един от законите на Природата, се отклонява от целта, към която всички се движим. А тя ще бъде постигната само ако изпълняваме всички закони на Природата, без изключение. Човекът е длъжен да не отнема или добавя нищо, към действията, които са задължителни за постигането на целта. В противен случай ще бъде наказан за нарушаването дори на един закон, тъй като това ще го отклони от набелязаната от Твореца цел. Затова и ние, създадените от Твореца не трябва да го съжаляваме, тъй като нарушава законите на Природата и принизява целта на Твореца.

И не е важна външната форма на изразяване на същността на закона – дали ще наречем Управляващия – Природа, отричайки това, че знае как да управлява и е наясно с целта, или ще го наречем Велик мъдрец, който знае, чувства и преследва целта си с всяко свое действие. Длъжни сме да признаем и да се съгласим с това, че трябва да изпълняваме „Заповедите на Висшето Управление“ или „Законите на Природата“. И всички ще признаят, че този, който нарушава Заповедта на Висшето управление (или Законът на Природата) е достоен за наказание от Природата, и няма защо да бъде съжаляван.

Т.е., същността на закона е една, разликата е само във формулировките и в това как ще го приемем:

– като нещо задължително, което по неволя ще изпълняваме;
– целенасочено, като нещо, което ни води към целта.

За да не се объркваме, ще приемем, че наименованията Природа и Творец са еднозначни. Именно затова числовото изразяване на думата „Природа“ и „Йелоким“ (името на Твореца) е еднакво и образува 86. И тогава можем да наречем Законите на Твореца, Заповеди на Природата, и обратно, тъй като са едно и също.

Ако разберете казаното, ще можете да отговорите и разсеете заблужденията на хората с различни вярвания, религии, действия и намерения, лутането на човека между нашия и духовните светове.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

В статията „Мирът“, раздел „Необходимоста да се вслушваме в предупрежденията, спазвайки законите на природата“ Баал Сулам пише:

Жизнено необходимо ни е да изучим заповедите на Природата и да узнаем какво иска тя от нас, за да не ни накаже. Природата задължава човек да води социален живот. Ние трябва да изследваме заповедите, които природата ни задължава да спазваме в обществото. Всъщност има само две правила за съблюдаване: „получаване“ и „отдаване“.

Природата задължава всеки член на обществото:

1. Да получава необходимото от обществото;
2. Да допринася със работата си за благополучието на обществото.

Той е задължен да спазва и двете заповеди, в противен случай ще бъде безмилостно наказан.

Когато човек наруши първото правило, наказанието се прилага незабавно. Това предотвратява всяко пренебрегване и ни заставя да го спазваме. Но при другата заповед, за отдаване на обществото, не само че наказанието не идва веднага, но дори бива налагано индиректно. Затова второто правило не се спазва както трябва.

Природата, като достоен съдник, ни наказва съобразно нашето развитие, за да можем да видим от степента, на която е развито човечеството, че всъщност увеличаването на болката и страданията осигурява нашето съществуване. И страданието ще продължи да се увеличава, докато Световната криза ни покаже, че Висшето присъствие на Твореца ни е управлявало, за да спазваме, с цялата си мощ и със съвършена прецизност, заповедта за отдаване на другите.

И колкото повече бездействаме в прилагането на този закон в неговата пълнота, Природата няма да спре да ни наказва. И разбира се, Природата ще ни победи и ще сме принудени да се обединим – като един човек – в следването на заповедите, с всичките необходими действия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ученият А. Д. Панов в своята работа „Кризата на планетарния цикъл на Универсалната история“ по пътя на интерполация на времето на цивилизованите революции, идва до извода, че поредната и най-значителна криза в развитието на природата и човека трябва да бъде в 2027 година (вертикала на Снукс-Панов), след която, цялото развитие на човешката цивилизация трябва коренно да промени своя облик. Вашето мнение за това предвиждане, а именно, че това е 2027 г, а не 2239?

Отговор: Има много догадки за кризата. Предчувствията са оправдани. Но има ли разбиране за причините за кризата, нейното протичане и нейните цели? Дати да се предсказват е неоснователно, защото ние не можем да съобразим нашето участие в осъзнаването на процеса и съзнателното ни изправяне, – а това веднага предизвиква положителни изменения в процеса и ускорява целия процес.
Нали „кризата“ е процес на възстановяване на нашето равновесие (подобие) с Природата (относно свойството отдаване и любов). Откакто излязохме на нивото на глобалния егоизъм, започна да ни действа общата сила на природата (глобалната взаимовръзка между всички части в нея), принуждавайки ни да и се уподобим (като части на едно тяло, да бъдем всички в хармония). Ако осъзнаем това изискване на Природата, и се устремим към съответствие с него, ние, според нашия стремеж да станем хармонична част от общата система на природата, не се нуждаем от нейните отрицателни коригиращи въздействия, усещани от нас като страдания (войни, глад, унищожения).
Тъй като е невъзможно да преценим, доколко ние самите вземаме участие в своето изправяне, не можем да предскажем протичането на целия процес. Пророците, кабалистите от древността, описват този процес, не включвайки в него човешката съставка. Затова процесът е пълен с ужасни страдания в световен мащаб. В нашите възможности е да изменим неговото протичане. Затова ни е дадена и Кабала. Затова до наши дни тя е била скрита. И затова сега тя се разкрива за всички.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→