Въпрос: Можете ли да ни обясните, как е възможно заради страданията, човек изведнъж да поиска да стигне до отдаване.

Отговор: Действително, от земната, „здрава” гледна точка, не е възможно по този начин да се стигне до отдаване.

Защото, ако на човек му е зле, той ще мисли само за това как да се почувства по-добре, опитвайки се пряко да коригира проблема – да напълни празнотата.

Така работи човешката психология: зле ми е или нещо не ми достига – отивам при лекаря за лекарство, опитвам се да спечеля пари или да открадна, само, за да напълня появилата се празнота. Но след всички тези опити, след първия, втория и третия удар, аз започвам да питам: „Кога ще свърши това!”

И тогава, човек се отчайва, изпада в депресия или започва да използва наркотици – само, за да заглуши с нещо своето страдание! Защото вижда, че всички негови действия не му помагат.

Как, в такъв случай, е възможно да се премине към отдаване? За тази цел в нас има предпоставки, както на материално ниво, така и духовни гени. На материално ниво, човек започва да мисли за отдаването, защото вижда, че не му остава друг изход – готов е да отдава на другите, за да му отдават и те, за да е добре за всички – в противен случай, ние просто ще се унищожим като диви зверове.

Това са прости егоистични сметки на нивото на нашия свят, и те са възможни именно, защото не се намираме на животинското стъпало, а притежаваме опасно оръжие, което дава възможност  на всеки да унищожи всички. И тогава, по неволя ни се налага да стигнем до извода, че спасението се намира единствено в отдаването. Днес, вече мнозина го разбират и само безумецът може да иска войни.

Но, освен тази материална причина, която ни помага да разберем, че отдаването може да бъде полезно, в нас се пробуждат и решимот от разбиването – от най-леките към все по-тежките. И те ни принуждават да почувстваме, че не се движим в правилната посока и да се разочароваме от своето развитие.

Така започват да се сближават онези, които напредват под натиска на материалните и духовни решимот. Излиза, че кабалистите, занимаващи се със своето духовно развитие и хората, отчаяли се от обикновения си земен живот, които питат за неговия смисъл – започват да се сближават. Защото, макар и да нямат точки в сърцата, те задават подобни въпроси.

Мнението на масите започва постепенно да се приближава до това на кабалистите. Между тях, все пак остава стена, но обикновените хора, търсейки отговор, се приближават все по-близо до нея, макар и да не питат как да поправят себе си. Но в един момент, ще дойдат и ще попитат: „Какво да направим?!” И тогава, ти трябва да бъдеш готов да им покажеш как да постигнат съвършенството…

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30534]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо свойството отдаване е скрито от нас?

Отговор: Свойството отдаване се разкрива по отношение на моето егоистично желание! Ако свойството отдаване би се разкрило от само себе си, то, разбира се, аз бих го пожелал.

А защо не го искам? Защото има противоположност между желанието да отдавам и моето желание – да получа, да напълня себе си.

Ако бих могъл да видя света само през призмата на отдаването, то той би ми се показал забележителен, пълен с добрина, по-добре нищо не би могло да бъде! Просто Рай, свойството Бина!

Но ако гледам на него през своите егоистични желания, които властват над мен, то не мога да се съглася с такива определения.

А кога, все пак, ще се съглася? – Ако с помощта на силата, която получавам от групата, аз възвеличавам важността на отдаването над егоистичното получаване, то у мен се появява свободата на избора.

Но да направя това мога само с вяра над знанието – да поставя мнението на групата над своето.

От урок по статията ”Прякото и косвеното въздействие”, 22.10.2010

[24640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четенето на „Зоар” е много особено четене. Ние сме желанието за получаване на наслаждение. Творецът развива желанието в нас и ни отвежда в група – говорим за хора, които според тяхното вътрешно развитие, очакват да започнат да разкриват духовното.

От групата получавам допълнително желание, наречено “стремеж”, което придобивам благодарение на моята работа в групата, докато полагам усилия да се обединя с приятелите. Въпреки моето нежелание да стана едно с тях, аз работя над това, прилагайки всички възможни способи да получа пробуждане от тях.

Така аз получавам от групата: 1) допълнително пробуждане или стремеж за духовното; 2) осъзнаване на злото, на моята егоистична природа и нежелание да се обединя с другите; 3) важността на целта – да стана подобен на Твореца, постигане на отдаване.

Знаейки всички тези условия, аз започвам да чета книгата „Зоар”. Сега – докато чета „Зоар” с желание да постигна отдаване, със съзнанието за моето съществуване в желанието да получа наслада, полагайки допълнителни желания, които получавам от групата – аз изисквам изменение.

Но какво означава да “изисквам изменение”? Ако аз вече се намирам в тези желания и силите вече работят върху мен, то аз със сигурност ще се изменя, тъй като „Зоар” сама по себе си е светлината.

Какво означава “аз притеглям светлината, привличам я”? Моето отношение към учението трябва да бъде такова, че сега, докато чета „Зоар”, аз се докосвам до силата на светлината, така че тя да ми въздейства, измени и поправи.

Сама по себе си светлината не прави нищо. Желанието нараства и се изменя поради непрекъснатата светлина, която пребивава в пълен покой. Затова когато изисквам изменение от светлината, аз в действителност не го искам направо от светлината. Аз искам моите желания да се променят и да станат по-мощни в изискването на светлината.

Докато четем „Зоар”, трябва да мислим по такъв начин. В резултат ще разберем, че всичко зависи от нас и ние се намирам срещу неизменимата сила, която е готова да ни помогне и измени за добро.

Затова аз започвам да чета „Зоар” с всичките мои изисквания за поправяне, по-голямо егоистично желание, което е противоположно на светлината, желанието да се изменя и уподобява поне малко на светлината. Аз трябва да почувствам това централно искане да бъда променен в желанието за получаване като трън, който продължава да ме дразни.

Такъв трябва да бъде моят подход към четенето на „Зоар”. Аз трябва да почувствам този “трън”. В края на краищата, ако имах треска в пръста си, тогава колкото и да се старая, няма да мога да се съсредоточа над учението, четенето и слушането, защото силната и остра болка би ме разсейвала.

Ние трябва да почувстваме тази “остра болка” докато четем „Зоар” по такъв начин, че да не ни остави. В момента, в който престана да чувствам това, то аз не уча Тора, а  някаква премъдрост, както е написано: “Вярвай, че народите притежават мъдростта”.

“Народите” са тези, които не искат да се изменят. Ако човек желае да се промени, това означава, че той “учи Тора”, тъй като светлината, съдържаща се в нея променя и връща към източника, Твореца. Имено тук е разликата.

Човек може да бъде в един момент “народите”, а в друг “Исраел” (стремящ се към Твореца). Ако той не желание да се промени, той се смята за “народите на света”. Тогава той се занимава с премъдрост. В момента, в който той поиска да се промени и да стане подобен на Твореца, то той “учи Тора”, т.е. изисква поправящата светлина.

От урокa по книгата Зоар, 17.12.2010

[30044]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли кабалистичните конгреси да помогнат да се пренесе света на пътя на светлината, пътят на ускоряване на времето (ахишена)?

Отговор: Безусловно, с такива действия като кабалистичните конгреси, ние стимулираме  поправянето в света. Всякакви опити да се обединим с цел да достигнем подобие с Твореца, с висшата сила и да стигнем до отдаване и любов към ближния, поправят нас самите, а заедно с нас и целия свят.

Затова каним всички да участват в европейския конгрес в Берлин в края на януари, а също на голяма среща в Арава, която ще се проведе в края на тази седмица!

Особено хората, които се намират в Европа, трябва да чувстват, че ситуацията с всеки изминал ден става все по-сериозна. Затова трябва да се обединим и да привлечем малко по–близо „Добрия и творящия добро“ в този свят! Докато  само се учим, ни е разрешено да направим  това  дори  егоистично…

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30624]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Мъдростта, на която се държи светът„, п.40: Този, скритият, който е неизвестен, той е Арих Анпин. Тъй като думата създал (ברא), се намира в самата дума берешит (בראשית – първата дума на Тора), в такъв случай – кой е Той, който е създал това?

Това е този скрит, който е неизвестен – скритата Хохма на  Арих Анпин. Защото Той е извел Бина от своя рош и я е направил ВАК, т.е. създал е тези шест висши по-големи окончания, косвено указани в думата берешит.

Бина се отнася към главата на парцуфа (рош). А освен това тя представлява хафец хесед – буквално: иска милост, т.е. никога от нищо не изпитва недостиг. Милост винаги има предостатъчно и, ако я искаш, моля, получавай. Върху нея няма ограничения, никой не ти поставя условия или забрани.

Затова Бина се нарича „свободна страна”, „свободно желание”. Тя може безпрепятствено да присъства навсякъде, а също снабдява със собствените си свойства Малхут, егоистичното желание. Тогава,  това желание става даващо и също преминава в категорията хафец хесед. По такъв начин, Бина е способна да служи като средство за поправяне на Малхут, за поправяне на душите.

Самите души не могат да се издигнат при нея, в рош на парцуфа.  Не искайки нищо за себе си, тя се намира там в съвършенство. Но без никаква загуба, тя може да се намира и извън главата, в мястото на обитаване на нисшите, предоставяйки им своето съвършенство.

Там, където те са нещастни, където страдат, неспособни да напълнят себе си заради недостиг на поправяне, там, където светлината не може да се появи, докато не бъдат изпълнени условията на Първото съкращаване (Цимцум Алеф) – там Бина им обезпечава светлината хасадим и показва колко е хубаво да се намираш в свойството хесед.

И наистина, тя няма никакви ограничения, никакви проблеми –  не се разделя със съвършенството дори на най-ниското стъпало.

Ето защо „бащата”, т.е. Хохма, който не може да се появява никъде, извежда „майката”, т.е. Бина, навън, за да бъде тя там, където страдат децата, и на първо място да им обезпечи поправяне на милосърдието (хасадим).

Тогава, те постигат съвършенство на отдаването,  вече не са подкупени, не са заробени от своето желание за наслаждаване – и започват да се замислят не само за отдаването заради отдаване, но и за получаването заради отдаване. Защото в тях има желание да получат светлината хохма и сега, осигурили си свойството Бина, те могат да пробуждат своето желание.

Но да го пробуждат само в онази степен, в която са способни да го подчинят на властта на Бина. По този начин, Малхут постепенно се включва в Бина – с други думи, получаващото желание на душите се включва в даващото желание Бина, което са получили. Тогава, те получават светене на хохма отдолу нагоре – „екранизирайки” го в отдаване.

Така душите поправят себе си чак до окончателното поправяне (гмар тикун). Затова е и казано: „берешит” – бара шит, т.е. създал шест окончания, ВАК на светенето на хохма. Това вече са големите поправяния по пътя към целта.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 20.12.2010

[30276]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е пожелал да създаде творение, което да бъде точно като Него. Именно това е истинско благодеяние. Защо творението не е станало веднага подобно на Твореца? Защото то трябва да изгради себе си само.

Връзката между Твореца и творението се осъществява чрез получаване и отдаване. Творецът е готов да дава на творението напълване. А освен това, Той предоставя възможност на творението, да отговори със същото.

Колкото по-важен е Творецът в очите на творението, толкова повече то може да Му даде. В резултат, то ще стане наистина самостоятелно и равно на Твореца.

По такъв начин, между тях се установява пълна взаимовръзка. Човек получава напълване, изкачвайки се на стъпалото на Твореца, но само ако иска да се уподоби на Него.

Това допълнително желание, което трябва да придобием, се нарича стремеж. То възниква от разкриването на важността на Твореца.

Както е и в нашия свят – ако някой е важен в моите очи, аз се стремя да му дам нещо. Например, детето е важно за своите родители, и те му подаряват подаръци.

Излиза, че трябва постоянно да работя над осъзнаването на важността на това стъпало, на това свойство, което се нарича „Творец“. Така постигаме подобие с Твореца, придобивайки по естествен начин онова, което е важно за нас – свойството отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Казано е: ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Това изречение съдържа целия маршрут на моите вътрешни промени, поправяния.

Аз имам не обикновено желание, а лошо желание. Защо? Защото то не е насочено към Твореца. Не намирам важност в отдаването.

Но действително ли това да не съм отдаващ е лошо в моите очи? Ето да съм получаващ – за мен е добро. А отдаването, обратно, извиква безпокойство в мен. Какво да правя?

Не трябва да се променя светът, нали светът – това съм аз. А трябва да се изменят моите собствени ценности.

Сега ценя възможността да получавам. В това е целият ми живот, моето кредо, инстинктивният и рационалният подход към всяка работа. А по-нататък ми е необходимо да осъществявам вътрешното преобръщане, да пренеса важността на отдаването вместо получаването.

По такъв начин аз се уподобявам на Твореца, устремявам се, приближавам се към Него, замислям се за това, как да Му отдам, превръщам себе си в съсъд за получаване на Неговите блага: както аз на Него, така и Той на мен.

За това ни е дадена Тора, в качеството на подправка, тоест науката кабала, която в крайна сметка, позволява да се измени порядъка на приоритетите, като поставя на първо място отдаването, а не получаването.

Разбира се, ние не можем и да помислим за нещо подобно, ние се отблъскваме от това с ръце и крака. Даже имайки тази възможност, бихме я заобиколили с километри настрана.

А затова като помощ са ни предоставили обкръжението. Сред нещастните малки егоисти Творецът създава общество, което води разговори за отдаване и любов към ближния. Защо само разговори? Защото всичко останало е предоставено на човека.

Той сам трябва да започне да гледа на другарите по друг начин, да не ги принуждава към отдаване, а да променя отношението към тях. Външно те и така ще си останат ”оратори”, но всеки има възможност да съгледа в тях величието, отдаването, любовта към ближния, единството на сърцата.

Всеки е свободен да види в групата това, което той иска. Ако човек разбира, че това е неговият шанс, тогава ”разговорите” на другарите приема като най-важното в живота, като висша ценност. И внезапно обкръжението започва да му въздейства, да го напълва с осъзнаване на важността на Твореца, на отдаването.

Престореното начало донася реални плодове и човек извиква върху себе си поправящата сила на Тора, на светлината. Целият този процес е в неговите ръце, той не се нуждае от нищо: Творецът го е обезпечил с желанието и е довел в група, а всичко останало той изгражда сам, никой не е в плен.

Всичко зависи от отношението. Някои се отнасят към групата от позициите на егоистичната изгода, а други ”си спечелват” чрез нея осъзнаването на важността на отдаването. Между тези две възможности има още много междинни варианти.

Тук е заложен свободният избор на човека: приема ли той групата като средство за издигане на Твореца в своите очи?

От урок по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички ние оценяваме само степента на своето напълване и има два вида напълване: заради себе си и заради отдаване. Заради себе си аз не мога да получа повече, отколкото нашия материален свят.

В мен има огромен съсъд-желание, но всичко, което съм способен да получа в него – е много малка област, наречена „този свят”. И дори това, което мога да получа в него, са временни напълвания, които влизат и веднага изчезват. Ето това е целият ми живот.

Така в течение на историята съм се напълвал на все по-високо ниво: неживо, растително и животинско, но в резултат съм чувствал още по-голяма пустота. Отначало моето желание е било малко, след това е ставало все по-голямо и по-голямо – докато не е достигнало своята граница: ХХI век.

По-голямо егоистично напълване вече няма как да има – аз съм стигнал максимума на степента на поглъщане.

И затова питам: „А какво получих за цялата си история, за хилядите кръговрати на живота? За какво съм съществувал хиляди години в този свят?” В мен са останали тези информационни данни за преминатия път и затова аз искам отговор.

И тук в мен се събужда някакъв особен информационен ген (решимо), благодарение на който аз изведнъж започвам да усещам външната за мен част от желанието, и тя ме дърпа да се развивам нататък, напред.

Но отначало аз подхождам по старому към това ново външно желание и гледам как мога да получа в него, да впия. Аз не разбирам, че там действа съвършено друг подход – и трябва да се наслаждавам не от получаването, а от отдаването.

Засега аз свиквам с тази мисъл, започвам да я разбирам и практически преминавам отвътре навън – изисква се време. Това се и нарича време за подготовка – докато аз постепенно усвоявам, че наслаждението е в отдаването, а не в получаването.

Баал а-Сулам нарича това „психологическа бариера” (махсом). Аз трябва да се съглася, че действието на съединение един с друг и отдаването, мисълта за някой друг – може да донесе наслаждение. Такива упражнения ние започваме да правим в групата, постепенно прониквайки се от величието на отдаването.

И ако бяхме останали само в това, то щяхме да повторим опита на комунистите в Русия. Но цялата работа е там, че имаме още един компонент – „светлината, връщаща към източника”, и тя постоянно ни въздейства, според степента на нашето старание. Именно тя променя нашата природа! Аз изведнъж започвам действително да ценя отдаването, да усещам удоволствие от това!

Това се нарича чудо. Аз изведнъж откривам, че в отдаването се крият безкрайни наслаждения и самата способност да отдавам е безгранична! Но най-важният и непонятен компонент за нас – това е „светлината, връщаща към източника”. Тя за нас засега е неуловима.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, как мога да се насладя от отдаването и какво мога да дам, след като аз самият нямам нищо?

Отговор: Не става дума за материалното отдаване – за неживото, растителното и животинското стъпало на желанието (макар че, това също е важно, ако се проявява правилно). Но преди всичко, за да се отдава, е необходимо да се поправят желанието и намерението, за да могат да бъдат насочени към тази форма.

Отдаване не означава да започнат сега да те затрупват с разни ненужни за теб блага. За да отдавам, аз трябва преди всичко да развия себе си до такова ниво, че да започна да чувствам твоето желание като свое.

Редом с мен съществува и твоето желание и аз трябва да го присъединя към себе си, сякаш е мое собствено. И тогава започвам да напълвам твоето желание като свое, и то се превръща в мое. Именно това се нарича наука кабала (което означава „мъдростта на получаването”). Вижте каква тънка хитрост има тук!

Само в началото ми се е струвало, че това е чуждо желание. Преминал съм през тази „психологическа бариера” (махсом), присъединил съм това желание към себе си, както е за майката малкото дете, в което е целия неин живот, и която е готова да му отдава безкрайно, мислейки само за него.

Точно по този начин съм се присъединил към теб – твоите желания са ми станали по-скъпи от моите собствени и аз работя само за теб!. Това значи, че се отнасям към теб с пълно отдаване. И тъй като твоето желание е станало мое – аз се наслаждавам в него! Именно аз се наслаждавам от това, че го напълвам.

И така, постепенно присъединявам обратно към себе си всички души. Защото някога, те са били част от моето „Аз”. Но неочаквано са отрязали всички тези части от мен, поставили са ми някакъв „чип” в мозъка, който ме принуждава да ги ненавиждам – частите на моята собствена душа! И аз започвам да ги пренебрегвам и да не ги обичам.

Сега трябва да се издигна над тази заблуда и да преодолея психологическото отхвърляне. И в момента, в който започна да се отнасям към тях като към истинска, интегрална част от себе си, която е неразривно свързана с мен, аз ще започна да им отдавам – и да се наслаждавам!

Извършил съм тази работа, поправил съм се и сега получавам удоволствие. Нищо повече не се изисква от нас, освен преодоляването на психологическата бариера и отхвърлянето, за да може на мястото на ненавистта, да дойде любовта. И тогава, ще се наслаждаваме!

И ти ще почувстваш, че именно тези, чуждите за теб сега части, са най-основните – в тях е коренът на твоята душа. Именно в тях ти разкриваш Твореца. А онази част на неживото, растителното и животинско ниво, която преди си смятал, че си ти и твоя свят – тя изобщо не се отнася към теб.

Защото, това са нисши за теб нива – кой го интересува дали живеят или са умрели. И те действително умират – а ти оставаш да живееш със своята душа!

Затова, хубаво е преди да напуснеш този свят, да постигнеш макар и най-първото стъпало на душата. Тогава без съжаление ще се сбогуваш с тялото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30052]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Общата душа "Адам" - Няма коментари→