Въпрос: Защо само светлината извършва поправянето? Излиза, че ние намираме дефект в „стоката” и я връщаме на „производителя”?

Отговор: Не. Това не е като в нашия свят.

Първо намирам дефект. И не е важно, че не съм го направил аз – аз го чувствам, виждам го, мога да имам различно отношение към него. И тогава ми става ясно, каква трябва да бъде поправената форма. Разбира се, не мога да си я представя наистина, и въпреки това искам да я придобия. 

По този начин смирявам егоизма си и моля Твореца да го поправи. Моля за поправяне, не защото искам да спечеля, а защото искам да извърша отдаване. Не съм съгласен със своята природа.

Виждаш, колко параметъра трябва да промениш по пътя. Тези промени не са зададени в мен изначално – необходимо е сам да ги придобия. По такъв начин аз не просто „връщам стоката”, а правя анализ и изграждам своето отношение към природата, познавайки и водейки я към поправяне.

Светлината показва етапите по моя път, а след това извършва поправянето, но винаги въз основа на моето желание – дори и в най-малкия детайл.

В резултат, благодарение на този анализ, разкривам системата на управление, програмата и целта на творението. Придобивам разум и чувствоза да властвам над цялата система и над цялото творение.

Това съвсем не е отказване от покупката: „Вземи си обратно онова, което си направил”. Използвам силата на светлината, но това не означава, че прехвърлям поправянето на нея и си „измивам ръцете”.

Да се обръщам към Твореца с искане за светлина и да използвам за поправянето Неговата сила не е осъдително. Защото използвам тази сила в степента, в която искам да разруша своята собствена. Моля се да поправя себе си не поради слабост и безсилие – напротив, имам сила, но не искам да я използвам. Искам именно силата на Твореца да осъществи поправянето.

От урока по статията „Мир в света“, 04.05.2011

[43479]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Глава „Мишпатим“, п.511: Творецът казал: „Народ на светостта ще бъдете за Мен” – и затова Исраел се удостоили да се наричат „братя” на Твореца, както е казано: „Заради братята и Моите близки”.

Четейки „Зоар”, ние се стараем да тълкуваме всичко като ставащо вътре в един човек, който се старае да се съедини с обкръжението и да намери свойството отдаване в своята връзка с него.

Само при условие че желае чрез обкръжението да разкрие свойството отдаване, насочено от него към другите, това ще се осъществи и ще се нарича образ на Твореца, който човекът разкрива.

Тогава този човек се нарича „Исраел”, а разкрилото му се свойство отдаване, излизащо от него към другите, се нарича „Творец” – образът, който се изгражда между него и ближните („Творец”/„Бо-ре” означава „Иди и Виж”).

От урока по  книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато започнем да изучаваме науката кабала ни се струва, че ще бъде лесно и през цялото време ще се намираме в необикновеното въодушевление, с което човек обикновено идва за първи път.

Но после идва време, когато трябва да влезем навътре, надълбоко в своя егоизъм и тогава в нас започват да се появяват неприятни усещания.

Тялото не иска да става сутрин за урока, да учи, да пренебрегва почивката, да мисли, да се чувства далеч от духовното, нежелаещо връзката с другите, немислещо за отдаването и разбиращо само получаването.

Така започваме да усещаме „рова”, който копаят в сърцето ни. А по-нататък всичко зависи от това, доколко ще успеем да се задълбочим в своето его с помощта на обкръжението, защото не е възможно сами, поотделно да го направим. И макар това да е неприятно и егоизмът да страда, човек ще бъде готов да разкрие, колко е противоположен на отдаването, нямайки нито едно негово свойство. И от отчаянието му от тези падения, от загубването на въодушевлението се изгражда неговия напредък.

Тоест основата, върху която се изгражда духовната сграда, не е много приятна. Това е празна „яма”, издълбана в сърцето; копаене вътре в „земята”, в своето желание, в тъмнината; осъзнаването на своя егоизъм и противоположността на отдаването. И само онзи, който е способен да издържи това, и е готов да работи методично, създавайки за себе си обкръжение, готово да го подкрепя, само той ще има сила и няма да се страхува да копае все по-дълбоко в себе си и да върви напред.

Тогава той ще положи основите, върху които ще може да издигне своята сграда, тоест ще поиска чрез групата светлината, връщаща към Източника, която ще го изгради. Колкото по-надълбоко и по- навътре копае, толкова по-висок дом ще може да построи. Защото е казано, че „Едното срещу другото е създал Творецът”.

Ние започваме от „нулевото” състояние и първо се спускаме едно стъпало, а след това можем да се издигнем също с едно стъпало. Спускаме се две стъпала – и също с толкова се издигаме. Така преминаваме всички стъпала: 0-1-2-3-4 и стигаме до края на поправянето, преминавайки през четири „изгнания” и четири „освобождения”.

Сега сме стигнали до последното състояние на изгнание, затова пред нас се намира последното, пълно освобождение.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42993]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За какво са били необходими всички тези хилядолетия, кръгообороти, страдания? Нали главното се случва сега.

Отговор: Желанието за наслаждение е трябвало да премине  всички тези етапи и на всеки от тях, даже на най-малкия, да реши за себе си, че това състояние е лошо, че трябва да продължи пътя, да добави още един грам желание и да излезе на милиметър по-високо към новото качество.

На новото стъпало всичко ни се струва забележително, но минават няколко мига – и ето, че вече нещо не достига, нещо не е така. Отново се разкрива злото – чак до това, че е невъзможно да го понесем. Отначало всичко е било така прекрасно, а сега всичко е нетърпимо и се налага да се издигнеш на следващото стъпало.

По такъв начин ние преодоляваме огромно множество стъпала, умилявайки се в началото и мъчително кривейки се в края. Без тези впечатления у мен не възникват усещания за контраста между светлината и тъмнината, в мен няма да има съсъд, построен от тези два противоположни детайла на възприятието. А без съсъд няма да имам, в крайна сметка, с какво да се обръщам за светлината на Безкрайността.

И затова, аз трябва да премина целия този път, многото хиляди стъпала, усещайки цялата прелест и цялата нетърпимост на всяко от тях. Така ние стигаме до последното стъпало на стълбата и даже тук, в отдаването и любовта, падаме, подобно на раби Шимон, който е станал „пазарен търговец“, преди да достигне края на своето поправяне.

Какво е това състояние? Къде е паднал той? На предпоследното 124-то стъпало той е открил, че то е по-лошо от всички стъпала – като „Шимон от пазара“. И тогава, сравнявайки го със следващото стъпало, той се е издигнал до съвършенството.

Колкото по-високо си се издигнал, толкова по-лошо ти се струва стъпалото, от което е дошло време да се изкачиш на следващото. По-лошо до такава степен, че не е по силите ти да го понесеш.

В крайна сметка, събирайки всички позитивни и негативни впечатления, ти ги повдигаш на върха. Негативните стават дълбочината на твоя съсъд, а позитивните – твоя отклик на отдаването, и в теб се появява целият съсъд.

Ние се надяваме на някакъв „скок“, а скокове не се случват. Детето, което е на една година, не може да подскочи изведнъж към петгодишната възраст. Нима ще успее да отмине без бавното, постепенно развитие? Тези загубени години няма да му достигат после цял живот. Неговото възприятие във всички сфери ще бъде ощетено. Подготовката на съсъда е необходима и от това няма къде да се денеш.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Категорията „истина“ няма практическа възможност да бъде решаващ фактор, определящ пътя на индивида и обществото. В нея няма онова, което да обезпечи напълно условията на живот при окончателното поправяне на света.

Творецът, сякаш си играе с нас. От една страна, Той говори, че всичко трябва да се прави според истината: всеки трябва да дава максимално възможното и да получава необходимото за живот, съгласно своя характер, своята природа, която той не е избирал. При това отдаването, даже от цялото сърце, също зависи от вродените свойства и отличия.

Излиза, че всеки е уникален в получаването и отдаването. По какъв начин да решим проблема и да се задържим в категорията „истина“? От какви критерии да се възползваме? Работни часове, заработка – всичко това не е подходящо, защото всички ние сме различни. Творецът ни е създал така, че ние просто не сме способни да направим сравнението помежду си. Как тогава да установим между нас правилната взаимовръзка?

Като пример, от един аз мога да не получавам усмивки с часове, а друг се усмихне веднага, дори преди да успея да го погледна. Всеки има свой нрав, свои навици, свои спадове на настроението и още хиляди други вътрешни параметри. Как да работим един с друг?

Творецът „ни подлага крак“: „Вие трябва да бъдете равни“, – казва Той. Но ние сме различни! Как да оценим човека относно някакви мерки? Къде да намерим подходящият критерий?

Вече е време да построим човешко общество, в което всички ще бъдат съединени както колелца. Но къде! Никой не знае, как трябва да общува с другите. От какъв пример да се възползваме? Как да го реализираме? Задачата ни се струва просто нереална, и това е много голям проблем.

Цялото човечество трябва да разбере трудността, която се крие тук, и нейната причина. Днес ние вече разбираме, че сме встъпили в новата епоха и трябва да се обединим с добро. Нямаме друг изход, необходимо ни е да съкратим потреблението, да ограничим своето зло начало, своят егоизъм, да започнем да снижаваме нивото на живот в един регион и да предаваме освободилите се ресурси на друг. Но как?

Всеки от тези, които преуспяват в икономиката, промишлеността, науката, културата и т.н., могат да станат и да кажат: „Всичко съм добил със своите ръце. Работил съм над своя успех – нека и те там да поработят“. И това ще звучи, сякаш справедливо.

С други думи, той казва: „Иди при Майстора, който ме е създал. Той ме е сложил в такива условия, и аз съм постигнал своето“. Тоест, всички ваши претенции по повод неравенството, обръщайте към Твореца. Той е създал хората различни и иска от тях да достигнат единството, без което е невъзможно да се продължи съществуването.

Този проблем още, ще ни се наложи да разрешим.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42892]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеейки в нашия свят, изграден единствено върху егоистичното желание, не си даваме сметка, че сме обладани от единствената цел – неговото напълване. В момента, когато то се издигне в нас, ние веднага се втурваме да изпълним неговото искане. И колкото по–гръмогласно изисква то, толкова по-енергично действаме.

Тъй като егоизмът е единствената сила, действаща в нашия свят, и ние не чувстваме, че сме управлявани от нея, напълно зависими от това желание и живеем вътре в него. Това животно е наш господар, властващ над нас. Така сме се родили и така продължаваме целия си живот, дори неподозирайки, че сме под чужда власт.

Първия път, аз започвам малко да се отделям от него, когато в мен възниква въпросът: „В какво е смисълът на моя живот?“ Всъщност, аз питам: „Къде се намирам? Кой ме управлява? Защо? Има ли нещо извън тази власт?“ Това ме заставя да питам втората сила – силата на отдаване, която започва да се пробужда в мен.

Това все още не е истинската сила на отдаване, но вече е нейният зародиш, нещо, противоположно на получаването. И затова започвам да питам, каква е причината егоистичното желание изцяло да властва над мен, и започвам да се чувствам не много приятно.

Тъй като, ако ме управлява само един господар – всичко е наред. Така е прието в света, тук всичко е ясно, и всички се намират под негова власт. Човечеството се развива така хиляди години, изпълнявайки всеки път изискванията на своето егоистично желание, без да задава излишни въпроси. То е като цар, и на всички е ясно, че всичко е в негова власт, а ти си му подчинен.

На човек му става даже по–удобно и по–приятно, ако забелязва и разбира вида на силите, заповедите и указанията, които идват при него от егото му и го задължават да действа. Тогава вече той знае, че няма избор, и това го освобождава от излишни съмнения и угризения на съвестта.

Много по-трудно и сложно е човек да чувства, че съществуват две сили, борещи се една с друга. И не е ясно – на чия страна е истината? Това е вече трудно да се реши.

Но е невозможно да се расте под влияние на една единствена сила. Невозможно е да бъдеш независим и да усетиш истинската действителност. Тъй като, ако си под управлението на една сила, ти ще живееш, като мравката, и няма да се издигнеш над животинското съществуване – както всички животни, които чувстват само дадения им миг от живота. 

Дори и ако питаш нещо за своя живот, то не е за неговата същност, а за същността на управлението, тоест защо в момента съм завладян именно от това желание, а не от друго.

Тъй като желанията в човека постоянно растат, струва му се, като че ли това е неговото истинско развитие. Той не разбира, че променяйки желанията, всъщност не променя нищо. Ако вчера съм жадувал пари, то днес сменям парите за власт, а утре – за почест и т.н.

И това не означава, че излизам извън природата си! Просто природата се променя и ми показва, под влияние на моите вътрешни информационни гени, или външното обкръжение, че моето егоистично желание се е изменило, и сега аз се подчинявам на господаря, който се е въплътил в друг образ.

Идва посланник от царя и казва: „Днес ще работиш на полето ми“. Утре идва друг посланник и казва: „А днес ще работиш в моята фабрика“. Вдругиден, още някъде, и така – всеки ден. А на мен ще ми се струва, като че ли това е мой личен напредък и развитие. Но, разбира се, че тук няма никакво истинско развитие, тъй като аз пак си оставам роб, неразбиращ, безчувствен и без никаква свобода.

Свободата от своя егоизъм започва, когато аз се запозная с противоположността на силата, властваща над мен сега. В мен поставят искрата на свойството отдаване, противоположно на моето его, и ме водят в група, където мога да започна да я реализирам – с помощта на учител, учене, книги и група. Всички тези средства са ми дадени за да развия тази втора сила, която ще може да ме защити от моя господар – желанието за наслаждение.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42790]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статията на Рабаш ”На какъв фундамент се строи духовното”: В нашия свят ни е известно, че ако искаш да построиш сграда, то най-напред е необходимо да изкопаеш земята под нейната основа.

И тази основа зависи от това, каква къща искаме да построим: само на един етаж или многоетажна. Тоест по височината на сградата се измерва и дълбочината на изкопания в земята строителен изкоп, и не за един път полагат тази основа, а я строят ден след ден, за да бъде колкото е възможно по-дълбока и да позволи да се построи висока сграда.

По такъв ред се действа и в духовната работа. А ”изкопаната земя” в духовното означава търсенето на пустотата в сърцето, нали сърцето означава желание, Малхут, ”земя”. Тоест преди да се построи ”къща” нависоко, необходимо е в началото да се задълбочим в ”земята”, в желанието…

За да може творението да узнае условията, според които може да стане подобн0 на Твореца, и да изпълни целта на творението, необходимо е то да прибави в себе си всички свойства на Твореца, едно по едно. Затова, всички свойства на Твореца и всички свойства на творението се включват едно в друго, и се преплитат така, че в творението остава ”запис” (впечатление), какво означава да бъдеш подобен на Твореца. Това се постига по пътя на разбиването, което се разпространява отгоре надолу, по цялата дълбочина на желанието, от нулево до четвърто ниво.

Така се получава пълно взаимно включване на свойствата на Твореца и свойствата на творението във форма, обратна на целта. В нея вече има всички детайли – абсолютно противоположни разбира се на окончателно поправеното състояние. И тук възниква настоящото творение,”човекът” – призван в бъдеще да стане подобен на Твореца. И от това състояние той започва сам да се поправя и да достига Твореца, истинското свойство отдаване. Така от началото на творението той достига до неговия край, края на поправянето.

Всичко се строи върху желанието за наслаждение, върху материала на творението. И колкото повече го използваме, толкова повече ще успеем да построим, тоест преди всичко е нужно да се задълбочим в него и да почувстваме колко сме противоположни на Твореца. Това означава, че ние копаем в него на дълбоко и не се страхуваме да разкрием неговата противоположност, макар това да е неприятно усещане и обикновено ни причинява страдания. Тъй като разкриваме свойство, което е противоположно на доброто.

И след това се приближаваме към необходимостта от поправяне – започваме да молим светлината, свойството на Твореца, да поправи свойството на творението. Това се нарича ”да построиш здание” . Но човек не е способен сам да го построи – строи го светлината. А ние трябва да обезпечим съсъда, желанието и точно да изразим молбата си. Ако разбираме и молим именно за това, което ни е нужно, за да се придвижим още едно стъпало нагоре, още на един ”етаж”, тогава светлината идва и го строи. Така се придвижваме все по-нататък.

Фундаментът, на който се строи духовното здание – е желанието да се насладиш, усещането на собствената си противоположност. И колкото по-надълбоко копаем, толкова повече можем да се издигнем нагоре.

Из урока по статье Рабаша, 13.05.2011

[42996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Шамати, статия 13 – „Същността на нара“: И колкото повече се извисява човек над знанието, толкова повече се запълва това опустошено място. Т.е. празнотата се запълва с извисяване, вървейки с вяра над знанието.

Необходимо е да молим Твореца да ни даде сили за извисяване. Тъй като, празнотата е създадена и дадена на човек не за да усеща своята опустошеност, а за да я запълни с величието на Твореца и  да приеме всичко с вяра над знанието.

Ние не знаем какво е това „вяра над знанието“. Това е пълно откъсване от всички наши сметки. Аз си спомням как 3-4 месеца след като започнах да уча при Рабаш, го попитах какво е това „вяра над знанието“. Написано е, че човек през цялото време трябва да бъде в нея. Тогава, аз дори си записах на ръката, че трябва да не забравям да мисля за вярата над знанието, даже без да разбирам какво е това. И ето, седнал зад волана на автомобила, поглеждайки написаното на ръката ми, аз попитах Рабаш какво означава това понятие.

Тогава той ми даде такъв пример, разбира се, ограничен в рамките на този свят: „Да предположим, че си дал на приятел 1000 долара назаем, а после той ти върне пакет, като че ли с цялата сума. Но ти откриваш в него само 1 долар. Т.е. приятелят ти казва, че там са 1000 долара, а ти виждаш 1 долар. Къде са останалите 999?“

И тук идва вярата над знанието, т.е. постигаш такова поправяне (а не просто опрощаваш дълга), че възприемаш този 1 долар като 1000 и приятелят ти не ти дължи нищо.

Как ще си върнеш останалите 999? Това се нарича сила на вярата над знанието. Какво е това – невъзможно е да се разбере веднага. Само когато тази сила се разкрие в нас, в резултат на вътрешните ни усилия, вътре в нашите желания, когато се променим, тогава ще видим, че действително може да запълним знанието с вяра и тази вяра е отдаване вместо получаване. Във всеки случай това ще е неразбираемо, докато човек не придобие това свойство.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, ”Наследената земя”: Мъдреците са казали: ”Исраел не ще се върне в своята земя, докато не станат едно цяло”. Трябва да се разбере, как единството е свързано с освобождението.

Какво означава ”Да се върнеш в своята земя?” Ако говорим за външния свят, то да се върнем в земята на Израел – не е голям проблем. Не изключваме, че ние сме могли да се върнем преди няколко столетия. Тъй като евреите са живеели тук винаги. Обаче става дума за съединението между клоните и корена. ”Да се върнеш в своята земя”- означава да се върнеш в желанието, което цялото е устремено към Твореца (яшар – Ел). Оттук е и името Израел. Как да си върна своето желание към Твореца? Това е възможно само при условие, ако заедно с всички останали желания аз ставам едно цяло. Правилно тълкувайки термините, ние виждаме, че всичко си е в реда на нещата. Мъдреците, не са си играели с думите, а ги излагали точно и смислово. Исраел, не могат да се върнат в своята земя, докато не станат едно цяло. С това те реализират същността на тези думи – спояват желанията в устрем към Твореца.

От друга страна, сега, в изгнание зад пределите на Израелските земи, те са разпръснати, отделени един от друг, и се ненавиждат помежду си.

Достатъчно е да се схване смисъла на думите – и тяхното значение става очевидно. Авраам попитал Твореца: ”Как да разбера, че аз ще наследя тази земя?” С други думи, защо ние изминаваме този път, и по какъв начин ще се завърнем в своята земя – в желанието, устремено към Твореца, към отдаването?

Ако ние се завърнем към отдаването, то непременно ще се завърнем в духовната земя на Израел. Тогава, чрез природната реалност, духовните сили ще окажат въздействие на материалния свят, и тук при нас ще се създаде аналогична ситуация.

По-рано се придържахме към намерението за отдаване и в материалното и в духовното. Като следствие, материалната земя на Исраел съответствала на своя духовен корен. След което, загубила духовната съставка, ние сме били изгонени и от материалната земя на Израел.

Сега, както казва Баал а-Сулам, ние сме получили шанс за духовен подем и затова сме се върнали тук. Независимо, че ние не съответстваме на материалната земя на Израел, на нас са ни предоставили тази възможност, за да се издигнем към духовната земя на Израел. Такъв е вътрешния механизъм на събитията.

По времето на Храма ние сме биле в духовното, а след това сме го загубили и сме се оказали разбити. Паралелно с това, в материалния свят ние сме живели в земята на Израел и даже след падението сме останали за известно време там – ще наречем условно това време «70 години». Всъщност «70 години» е продължило по-дълго и демонстрира признаците на разрушаване на Храма и изгнанието. А след това сме били изгонени и сме се разселили по света.

Е сега след 2000 години, процесът е обърнат в обратна посока: първо ще получим обратно възможността да се издигнем в земната материя Израел – с надеждата, че ще се издигнем в духовната земя на Израел. По такъв начин, по изразите на Баал а-Сулам, ние сме получили шанс за освобождение. За колко време се е отворил този прозорец, не се знае, но той е отворен повече от сто години. По подобие на задържането преди материалното падение, сега отново са ни представили задържане, което сме длъжни да използваме. Ако не направим това, ако изпуснем своя шанс, както сме го пропуснали след духовното падение, което вероятно сме могли да поправим, тогава, както пише Баал а-Сулам, ние можем отново да се окажем в изгнание.

От урока по статията «Наследената земя»10.05.2011

[42703]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие сравнявате еврейския народ с отряд със специално назначение, изпратен със специална мисия. Къде са го изпратили?

Отговор: Да завоюват злото начало.”Исраел” – това е искра, точка в сърцето, чужда сила във вражеската страна, в егоизма. И ние сме длъжни да покорим този егоизъм, да го поправим. Преди всичко, трябва да се укрепим самите ние, а след това, когато сме поправени, – да дадем на егоистите светлина и да поправим целия свят.

Защото в действителност, ние не сме оттук, не сме от територията на егоизма. Нашият корен лежи извън тази страна, в която сме се внедрили посредством разбиването на съсъдите, разбиването на общата душа.

Тук, вътре, ние поначало сме разбити, а в крайна сметка трябва да сме поправени. По нивото на своето поправяне, ние поправяме общото его.

Въпрос:  Кой е главнокомандващият, изпратил спец-назначението на мисия?

Отговор: Творецът. Исраел – това е част от Него, съсъдите на отдаване, пребиваваща в егоизма, в съсъдите на получаване.

Главнокомандващият е изпратил бойците, дал им е всичко необходимо, оръжие и средства за връзка. За десант на вражеската територия Той преднамерено ги е ”разбил”, за да изглеждат като всички останали, и по нищо да не се отличават.

По такъв начин, можем да се сравним с тайните агенти. Всеки от нас, съвсем точно е такъв, като всички останали жители на егоистичната земя. Представете си, че ни изпращат в Африка, придавайки ни такъв образ, както на останалите африканци: същият характер, същият подход, същите нрави и обичаи – всичко еднакво отвътре и отвън.

За известно време внедрения агент, не го закачат: той трябва да свикне с новото място, да си намери работа, да създаде семейство. Минават години, преди да започне изпълнението на мисията. Но изведнъж му напомнят за мисията: той вече е забравил, и изведнъж телефонът звънва: ”Говори еди кой си…” Като на кино.

Ето и ние сме получили позвъняване: време е да се пробуждаме, да си припомним, че сме с особена мисия, че в действителност, това не е нашия дом, че сме дошли от съвсем друго място – може да се каже от друга планета, а всъщност, от друго измерение. Изпратили са ни импулс, и ние сме излезли от дрямката – всичките извънземни на тази планета са се пробудили, събират се на групи и се подготвят за покоряването на планетата Земя. Такава е задачата.

Въпрос: Как да я покорим?

Отговор: На нас ни изпращат инструкции, постепенно ни обясняват всичко необходимо, – и тогава в нас се пробужда новият разум, новото чувство. От родната ни планета към нас приижда силата на нашата първичната природа, с чиято помощ ние пленяваме всички жители на Земята.

Ние сме дошли тук, за да установим такъв ред, както и в нашия свят. Там всичко е обратно, цари любов и отдаване – сега трябва да сложим край на всичките ужаси, които тук се приемат за норма. Хората се самоунищожават, рушат живота на планетата, а ние сме дошли за да помогнем, да ги спасим и им осигурим друг живот.

От дома ни е събудил сигнал на особена вълна – това означава, дойде времето да действаме.

От урока на тема” Народът на Израел”, 09.05.2011

[42616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→