Въпрос: Как да се обясни на обикновения човек, как работи светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Това може да се обясни с всевъзможни примери, показващи, че човекът е следствие от обкръжението си. Децата, загубили се в гората и израснали заедно с животните, придобиват навиците на тези животни. А животните, живеещи заедно с хората, стават повече ”човекоподобни”. И така нататък.

Влиянието на обкръжението върху човека прави всичко. Мога да напредвам без обкръжението – така, както се променя природата и под влияние на измененията си, разкрива в мен всевъзможни нови форми на съществуване. Някога съм бил подобен на амеба, после съм станал по-сложно създание, и още, и още, докато не съм се развил до такъв човек, като сега – под въздействието на обкръжаващата среда, на природата. Променяйки се, природата променя и нас.

Ние и сега откриваме, че всичко се променя – стават взривове на Слънцето, променя се климатът, изместват се магнитни и географски полюси. Още не разбираме, какво се случва тук, не осъзнаваме още хилядите фактори, въздействащи върху нас, за сметка на които напредваме. Всичко се случва, за сметка на обкръжението. Но, това обкръжение се нарича Природа, като че ли нежива, в която нещо се променя, възможно е по някаква програма, а може и не. През цялото време искаме да узнаем това, защото смятаме, че това е случайност, а не програма. Ако сме знаели, че всичко се случва по плана на природата, то бихме се отнасяли към това по съвършено друг начин.

Днес пред нас възниква проблемът: сблъскваме се с резки, драматични изменения на климата и искаме да знаем, случват ли се тези изменения по някакъв план или са случайни. Допринасяме ли за тези изменения в природата (и на тази тема има много изследвания), или те произтичат от нея самата и са дотолкова случайни, че тук не можем нищо да преценим?

Макар че, каква може да бъде случайността?… Защото изучаваме процесите, протичащи вътре в Земното кълбо и знаем, че живеем върху тънката обвивка на горящ вулкан. Затова, възниква наистина жизнено важен въпрос: влияем ли на тези процеси или не? Ако не влияем, то е, както се казва:”ще пием и ще се веселим, защото утре ще умрем”. А ако можем да им въздействаме, то за сметка на какво е – на мислите, на желанията, на по-малко горене на въглища и газ? Учените търсят отговор на този въпрос, понеже, в крайна сметка, подозират много неблагоприятното развитие на събитията.

Глобалността на света, която се разкрива днес, накрая трябва да ни направи по-умни и разбиращи, тъй като всичко, обкръжаващо ни, представлява по себе си, единна система и ние също се намираме вътре в нея. Съществува взаимно влияние: въздействаме на външната система, а тя на нас и от нейното влияние върху нас, ние се променяме.

От това възниква решението, произтичащо от науката кабала. Можем ли умишлено да променим обкръжението, за да работи то върху нас и да ни променя в посока на същата тази цел, по добър и бърз път?

Тук възниква проблемът – трябва да променим множеството данни, заложени в разума ни: преди всичко да разберем, че се намираме във всеобхватна, глобална, обща природа, в която всички части пребивават в единение, че за целия този процес има план, тенденция, по които винаги сме се развивали. И действително, даже, гледайки на процеса на еволюцията, ще видим, че в нея има определен план за развитие. И изведнъж, забравяме за това, понеже е свързано с егото ни, което неочаквано ни прави тъпи:”Няма никой друг освен мен!”.

Ако, преди всичко, започнем да възприемаме тази картина: че има глобална, интегрална, обща система, вътре в която се намира човечеството и сме длъжни да достигнем равновесие с нея, тогава ще можем да попитаме:”Какво изисква сега природата от нас? Да достигнем равновесие, ли? За сметка на какви въздействия, на какви условия прави тя това? Възможно ли е, ние, самите да осъществим това?

И действително, започваме да разбираме, че природата не е способна да направи това сама. Може да се каже, че това е Творецът (Елоким), притежаващ разум и чувства, а можем да я смятаме за нежива, безчувствена природа – това не е важно.

Ще изпитваме въздействието само на неживо, растително и животинско ниво, само на нивото на нашето тяло. Защото на човешкото,”говорящото” ниво трябва сами да построим обкръжение, за да ни променя то чрез своето въздействие, придавайки ни нужната форма. Затова, всички страдания ще бъдат на неживо, растително и животинско ниво – на нивото на животинското ни тяло, на неговия живот и съществуване: войни, беди, епидемии.

Така ще бъде дотогава, докато не осъзная, че цялата нежива, растителна и животинска природа е всеобща глобална система и аз трябва да ѝ се уподобя на своето ниво. А да бъдеш глобален в човешки план, означава да се отнасяш към тази система като към своя, където всичко е взаимосвързано и пребивава в единство и хармония.

Тогава настъпва още един етап: аз строя обкръжение, за да ме променя, да ме направи по-глобален и по-интегрален, свързан с всички части на природата и с хората. Искам да направя това, понеже страданията ме задължават. Страданията на нивото на този свят довеждат до това да разбираме, че природата ни е изцяло взаимосвързана, интегрална и ние трябва да бъдем свързани с всички нейни съставящи.

Какво ни дава това? Построявайки, тази система, всъщност, изграждам адаптер между мен и висшата светлина, между Твореца/ Елоким – това стъпало в природата, което е по-високо от тази глобалност и интегралност, по-високо от структурата на Малхут на Безкрайността. Сякаш се уподобявам на светлината, даже не знаейки за това (става въпрос за цялото човечество, което не знае, какво именно прави). Светлината, въздействайки ми, извършва тази работа- повдига всички нас на следващото ниво.

Вместо навици и закони, които сме си поставили изкуствено, светлината действа върху нас и внася в нас системата от висшите закони, на ниво инстинкти. Това се нарича ”над знанието”: извършвам действия по обединението на своето ниво и вместо това, внезапно, получавам своята нова форма на съществуване – духовен живот на ниво инстинкти, издигайки се на следваща степен. Това се нарича ”положил усилия и намерил”.

Така повишаваме нивото си, ”модернизираме се”. Макар че, извършваме всички действия на земно ниво, стараем се да се обединим с другите, да се отнасяме с любов към тях, – природата ни въздейства, за да ни издигне още по-високо. Така, с помощта на обкръжението, ние се повдигаме. На всички предишни нива природата е правила това сама по себе си, а сега трябва да я задължим да направи това, защото така, ние придобиваме новите разум и чувства.

От урок по статията на Рабаш, 09.09.2011

[54614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Очевидно е, че обстоятелствата ни подтикват към обединение, като че ли за преодоляване на кризата, а всъщност е за поправяне на нашата природа и издигането на ниво „човек“. Каква е разликата между обединението в група и обединението между хората и в света?

Отговор: Цялата наука кабала ни разказва, как да се обединим в група. И това е била методиката по време на изгнанието (галута), когато са се обединявали малко количество кабалисти в групи. За това са писали Ари, Рамхал, Рабаш, Баал а-Сулам. И цялата наука кабала се е реализирала в група, в обединение – и от обединението са усещали висшия свят, това, което се усеща в свойството отдаване, развивано заедно в групата.

Днес от състоянието, което се постига в група, трябва да се излезе към състояние, когато всички наши групи  се обединяват в една – и тази обща група се намира вътре в човечеството, като негова част.

От друга страна, дошло е време за обединение вътре в Израел – това, за което пише Баал а-Сулам. Но, откъде може да се започне? – От тази кабалистична група, която работи над своето обединение, и изхождайки от него, обяснява на народа, в какво е необходимостта от обединението – защо възниква такава необходимост, вече не отвътре в човека, от точката в сърцето, а с подтик от природата, когато всички, Израел и особено народите по света, усещат натиск, проблем, обща глобална и интегрална криза, и затова са подтиквани отзад чрез страдания към обединение.

Виждаме, че в наше време възниква необходимост от обединение не затова, че в нас възниква индивидуалната потребност, точката в сърцето, а затова, че ни принуждават обстоятелствата, историческата необходимост от обединяване, да станем единно цяло, пример за света – да станем „светлина за народите в света“, както е заповядано в Библията.

По-такъв начин, продължаваме нашето движение от същата кабала, от Авраам и от неговата методика, от народа на Израел в древността, неговото обединение във взаимна любов, и постепенно осъзнаваме, че днес трябва да достигнем такова състояние – да се върнем към своите корени и да продължим вече обединението от нас към целия свят, който се е развил от този Древен Вавилон, който не е пожелал в своето време да приеме методиката за обединение от Авраам.

По-този начин, вътре се намира кабалистичната група, тя се занимава с кабала – хора, водени от потребността на душата отвътре, а около нея се групира народът, който усеща криза, натиск отвън, и поневоля приема поправянето върху себе си. А около народа се групира светът, с помощта на нашите групи в света, които се отнасят и към вътрешната група, и към народите в света.

Вътрешната група се нарича „Кабала ле-ам“ и се занимава с кабала. Народът на Израел трябва да приеме формата на група, не кабалистична, а като обединение в едно семейство „Взаимно поръчителство“ („Аравут“). Това е нашето движение. Поправянето на душата е за групите, а за народа – обединението „взаимно поръчителство“.

Изхождайки от необходимостта за прокарване методиката за обединение, трябва да се обръщаме към правителството, към всички инстанции, където можем да прокараме тази идея, да се обръщаме към министерството на образованието, да се занимаваме с възпитанието на хората чрез учени, да привличаме учени, които ще потвърждават днешната криза, необходимостта от обединение, изхождайки от обективните социални причини, от реалността. И така да се обръщаме с помощта на учените надолу и нагоре, нагоре – към правителството, надолу – към народа, да привличаме учените на нашите симпозиуми и да предизвикваме интереса на СМИ.

[54353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Във вестник “ Народ“ виждаме, че като не се е ограничавал с кабалистични трудове, Баал a-Сулам е направил рязък завой в страна на масите, обърнал се е към народа и към света. Всъщност и ние ли днес вървим по-неговите стъпки?

Отговор: Преди всичко, кабалистът трябва да изпълни базовата работа, за да има нещо, с което „да излиза” навън. Баал a-Сулам е написал “ Учението за Десетте Сфирот“ и тълкуванието „Сулам“ на книгата „Зоар“, а също и други материали от базов характер.

Но, в крайна сметка, науката кабала е нужно да се претворява в живота, да се реализира, за да се разкрие това, за което тя говори. И работата е само между нас. Сега, в своите егоистични взаимоотношения, ние разкриваме помежду си текущата реалност, а в алтруистичните взаимоотношения ще разкрием духовния свят.

Той не е някъде там, зад облаците – той се крие във връзката между нас. Нагласявайки връзка, противоположна на настоящата, ние разкриваме духовния свят, противоположен на този свят. И тогава встъпваме в тази вътрешна връзка, във вечния свят, извън зависимостта от тялото и от материалните събития.

Трудно ни е да разберем това, и въпреки това, то се осъществява по-пътя на поправянето на взаимоотношенията между хората в реалността на днешния ден.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох методика към него като подправка, тъй като, криещата се в нея светлина, връща човека към Източника“. Кабалистичната методика е нужна за това, за да поправиш в себе си лошото отношение към другите – на добро и да обикнеш ближния, както себе си.

Но защо е нужно това? По тази причина, че благодарение на това, аз разкривам Твореца. В своята връзка с ближния, в любовта към него аз разкривам Твореца. И тогава се сливам с Него по свойства, като преминавам в по-висшето измерение, намиращо се не някъде, а именно в добрата взаимовръзка между нас.

За да помогнем на хората по-този път, днес ни се разкрива лошата връзка, кризата. И това е забележително състояние, „перлата“ на историческото развитие: ние сме неразривно свързани един с друг, и нашата връзка е лоша. Не ни се удава да я прекратим, без значение колко сме се старали. Тя само ще укрепва, разкривайки все повече и повече злото, което ще ни и застави да поправим ситуацията.

Така, нас ни дърпа напред прекрасната тенденция към разкриването на злото. Едната страна на монетата вече се е разкрила. И затова кабалистът, завършващ „теоретичната“ част, се нуждае от практика. Естествено, че Баал а-Сулам е започнал да пише статии за това, как да се реализира кабалистичната методика на практика. Неговият син и последовател, Рабаш също е написал море от статии за работата в група. Други възможностти просто няма.

Решението се разкрива именно в поправянето на взаимовръзката между хората – в най-отблъскващата и ненавистна за нас работа. Какво да се прави, а тя и води към добро.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че силата трябва да дойде не от властта , а от народа, който да води правителството към правилни решения.

Отговор: Това е повече от естествено за науката кабала и за новия свят. Защото от егоистични отношения ще преминем към ”кръгла” глобална система. Светът стана взаимосвързан във всички свои части и като следствие приема алтруистична форма. С това се отнема властта на правителството и затова те вече не знаят как да управляват страната и народа. Защото управлението им е линия, прокарана отгоре надолу, вертикална власт, подкрепяна от силата на армията и парите.

Но предишният ред изчезва и хората излизат на улицата с различни искания. Към това ги подтиква Природата: желанията на народа са обединени в ”кръг” и днес те стават все по-силни, по-усетими и по-явни. Виждаме тези проявления по целия свят.

Такъв е естественият ход на нещата и няма какво да направиш тук. Народът започва да изисква нов ред, даже не знаейки какъв точно. Избухват вълнения. Правителствата, властващи чрез пари и сила, ще бъдат свалени, а народът – обратно, ще се издигне към промените. Такъв период ни очаква.

И решението е само едно – поръчителството. Независимо от всичко, народът ще ”завземе властта”. Но как? Как да се избегнат грешките на предишното правителство и да се намери нов път? Затова е нужно да се обединим, за да съответстваме на ”кръглия”, глобален, интегрален свят. А методиката за обединението се намира в ръцете на кабалистите и ние трябва да побързаме, за да избегнем проблемите и страданията, които са възможни по този път.

Например, ако Европа сега знаеше как правилно да се обедини и беше взела съответното решение, би запазила себе си. Но вместо това Евросъюзът върви към провал.

От урок по статията ”Една заповед”, 19.08.2011

[52000]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хората в света искат пари, слава, власт. Как да се присъединим към тези желания в работата по разпространението?

Отговор: Ние обясняваме на хората, че ще получат всичко само при условие, че се обединят. Днес самата Природа ни показва, че сме взаимно свързани, и затова само според степента на обединяване ще можем да постигнем успех в каквото и да било, в решението на всеки проблем – на самия човек, на семейството, здравето, пенсията, жилището, цените на храната, световната икономика и т.н.

Няма и един проблем, който можем да решим, ако не променим своето отношение към света, ако не осъзнаем неговата глобалност. И самият ти ставаш малко глобален – подобно на света. Твоето възприятие, разум, начин на мислене трябва да станат други – в теб трябва да заработи друга програма, малко по малко обновяваща се и ставаща все по-интегрална версия. Лично ти трябва да се промениш, иначе няма да направиш нито един верен разчет: нито с децата, нито със себе си, нито в работата си – никъде.

Влизайки постепенно в тези рамки, все още не разбираме къде сме попаднали. Изведнъж въздухът става по-плътен, свързвайки ни с по-здрави връзки. И ако не съответстваш на този нов формат, тогава приличаш на чужд предмет, който е попаднал в организма. В отговор, тялото го капсулира – изолира го. И ти изглеждаш по същия начин – нещо, което е изолирано от целия свят.

Ние сме милиарди в света, но вече сме попаднали в общата мрежа и страдаме – откъснати, изолирани в нея, заради своята разнородност. Това засяга всички, включително правителствата, предприемачите и особено педагозите. Защото те са длъжни да възпитават човечеството на глобалност, да го обучават на единство – макар че и самите те не разбират случващото се. Днес Министерството на просветата се превръща в „Министерство на провала” – то продължава да залага в хората програма, чийто срок на годност вече е изтекъл.

Намираме се в нова свързваща мрежа и страдаме, защото не знаем как да съществуваме. Науката кабала ни обяснява, че светът е кръгъл, че всички са взаимно свързани. Започваме да проверяваме – и наистина, съгласно съвременните научни данни, светът е цялостен и един. Но какво да правим? Да променим човека в съответствие със системата, в която се е оказъл. Човечеството сериозно изостава от тази система.

Ние знаем това от първоизточниците, а учените започват да разкриват тези факти експериментално – от изследването на природата. Те имат знание, но нямат възможност да поправят човека. Не се досещат за тази необходимост, за недостига от усещане. А ние, благодарение на контакта с кабалистичните източници, имаме възможност да ги използваме за поправянето на човека.

Необходимо е само да се обединим помежду си.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.07.2011

[48985]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата като инструктор и като обкръжение

Съществува свобода да се избере среда от такива книги, другари и учител, които ще извикат във вас добри мисли. И ако не направите това, а влезете в случайна среда, четете случайни книги – и, разбира се, попадате в лошото обкръжение на приятели и книги, които винаги са повече от добрите, и те ще ви отвлекат в дълбочините на този свят. А наказание ще понесете не за лошите мисли и дела, които извършвате, а за избора на лошото обкръжение, т.к. именно и само в това сте имали възможност за избор. (Баал а-Сулам. Статията „Свобода на волята“)

Инструкция за всички добри разпорядки

Отворете тези книги, и вие ще намерите там целия добър порядък на живота, който ще се разкрие в края на дните. От тези книги вие ще получите добри съвети, как още днес да се готвите за този свят. И ето пред вас е книгата, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в края на дните. (Баал а-Сулам. Книгата „Последното поколение“, Предисловие)

Книга, автор, разказ

Книга, автор, разказ. Книга – състояние преди Сътворението (замисъла на творението). Автор – стопанинът на книгата, Творецът. Единението на автора и книгата се разкрива като „разказ“. Необходимо е да „получим разказа“, тоест Тора (методиката на поправяне) заедно с Даващият Тора (Твореца). (Баал а-Сулам. Шамати, Статията „Книга, автор, разказ“)

Светлината, скрита в книгата

Чудодейно свойство

Съществува неоценимо чудодейно въздействие върху занимаващите се с науката Кабала: макар те да не разбират това, което учат, но благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, пробуждат върху себе си светлината, обкръжаваща техните души. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.155)

Главната тема на книгата

Белият фон в кабалистическата книга нищо не ни говори, но именно той е носител на цялата мъдрост, защото свети около всяка буква и вътре в нея, придавайки на всяка буква нейната особена форма, и определяйки особено място на всяко съчетание. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.28)

Въодушевлението от книгата

Когато човек, се задълбочава в книга по Кабала, получава някакво светене и въодушевление, той обикновено счита това за случайно. Обаче всичко това става строго по системата на управление на Твореца. (Баал а-Сулам. Шамати. Статия „Две състояния“).

Източници

Книгата на небесата

В научните книги на нашия свят, в техния бял фон и цвета на буквите, отсъства духът на живота. И разкриването на тяхната мъдрост е само в разума на изучаващия. Докато в истинските кабалистични книги – мъдростта се разкрива в промяната на самия изучаващ и в разкриването от него на нова действителност. (Баал а-Сулам. Въведение в Книгата „Зоар”, п.10)

За Книгата Зоар

Раби Шимон бар Йохай се е изразявал специално така, че неговите думи да не бъдат разбрани от масите, а само от намиращите се в постижение на висшия свят. Затова „разрешение“ да напише Книгата „Зоар” е било дадено именно на него, а не на неговите учители, независимо от това, че те, безусловно, притежавали знания по-големи, отколкото той. От казаното става ясна важността на скриването на истинския смисъл на Книгата „Зоар“, която е написал Рашби, където далеч не всеки кабалист е способен да разбере казаното в нея. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За трудовете на АРИ

С появата в света на книгите на Ари, всички кабалисти оставили книгите, написани преди него, и се съсредоточили само към изучаване на трудовете на Ари. По такъв начин, истинските, основните източници в науката Кабала се явяват книгата „Зоар“ и трудовете на АРИ. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За коментара „Сулам“ на Книгата „Зоар”

Дълбочината на мъдростта в книгата „Зоар“ е затворена в хиляди замъци, а езикът човешки е оскъден, за да донесе в достойна и достатъчна форма пълния смисъл дори на едно предложение от книгата „Зоар“. Затова разясненията, направени от мен в коментара „Сулам“, не са повече, от стъпало в помощ на изучаващия, да разкрие и изучи, изложеното в самата книга. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.10)

Разпространение

Науката Кабала като спасителна връв

Като на потъващият в реката човек, хвърлят въже, за да го спасят, така и Тора (методиката за нашето поправяне) е подобна на връв, която Творецът е хвърлил на хората, за да ги спаси и да ги извади от егоизма. И няма човек в света, който не би могъл да се хване за нея. (Баал а-Сулам. „Статия към завършването на Книгата „Зоар”“)

Аз се радвам, че съм бил създаден в такова поколение

Аз се радвам, че съм се появил в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. А ако ме питате, откъде знам, че е позволено? Аз ви отговарям, защото ми е дадено разрешение да я разкрия. И затова цялата ми заслуга в разкриването на Кабала е определена от моето поколение. (Баал а-Сулам. Статията „Науката Кабала и нейната същност“)

Разкриването на книгата е предварителното условие за избавление

Разкриването на тайната мъдрост в широките маси се явява предварително и задължително условие за пълното избавление. Свидетелство за това са книгите, в които са ми дали възможност да разкрием висшата мъдрост. В тях знанията от първостепенна важност са разкрити пред всички. И разрешението за тяхното разкриване, което аз съм получил, е вярно свидетелство за това, че ние стоим на прага на избавлението от нашата егоистична природа. И се раздава вече призивът на тръбящият рог, макар и да не се разнася засега още неговия призив далеч по цялата Земя. (Баал а-Сулам. Статията „Рогът на избавление“)

Възнаграждението на разкриващия тайната

Тайните на Кабала не само не е забранено да се разкриват, но напротив, да се разкриват – е велика заповед. И с голямо възнаграждение се удостоява този, който умее да ги разкрива и ги разкрива. Защото от разкриването на тази светлина много зависи избавлението на целия свят в наши дни. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.30)

Езикът на небесата

Както буквите на азбуката и различните техни съчетания са достатъчни за разкриване и описания на същността на всеки предмет или знание, така понятията и съчетанията на десетте сфирот са достатъчни за това, да се разкрие цялата мъдрост, съдържаща се във висшия свят. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.2)

Напиши на скрижалите на своето сърце

Независимо от това, че мъдреците са ни оставили книгата Тора, има заповед всеки да я напише сам. Защото мъдреците са я написали (разкрили) на своето сърце (поправените желания), и са ни дали пример, всеки да напише (да разкрие в себе си) своята Тора. (Рабаш. Статия „Да напишеш книгата Тора“)

[46317]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Науката кабала – е средство, позволяващо ни да се издигнем от ниво животно на стъпало Човек. Ако не използваме това средство за промяна на своята егоистична природа, то ще си останем животни, както е казано: ”всички те са подобни на животните”.

Защото, в такъв случай, ние се развиваме само вътре в своето его, ние няма с какво да го поправим и да се издигнем от получаващите желания в отдаващи. И тогава усещаме само този свят, живеем и умираме като животните.

Тогава как на стъпалото на човека аз ставам подобен на Твореца (човек/Адам – от думата едоме – подобен). С помощта на средството, наречено ”светлина възвръщаща към Източника”, който аз притеглям към себе си, четейки кабалистическите текстове, и специалната книга „Зоар” – най-силният източник на скритата висша светлина, аз мога да поправя себе си и да се издигна от егоистичната природа към алтруистична, към отдаване и любов към ближния.

Тогава, вместо желанието да използвам ближния, аз му отдавам, а вместо ненавист, усещам любов към него. В зависимост от това, как използвам тази природа, аз започвам да разкривам висшата сила вътре в моите алтруистични желания, в моите свойства за отдаване и любов. Аз усещам онова, което напълва моите нови свойства – и това се нарича висша светлина или Творец.

Но всичко това се постига със силата на отдаването. Как да я достигнем? Затова, още преди нашия свят (най-ниското ниво на света Асия, наричан ”този свят”) да е бил създаден, създаденото от Твореца творение, наричано обща душа Адам (Човек), се разрушило на много части. И сега, за да привлекат светлина, тези части трябва да се съединят помежду си в предишното си състояние, преди разрушаването, когато ги е напълвала висшата светлина.

И независимо от това, че не сме способни да се обединим помежду си, но желаейки това и стремейки се с всички сили, ние със своите усилия привличаме светлината от това състояние на единство. Тази светлина не идва при нас и не се облича в нас, тъй като все още не сме се обединили. Но тя ни свети отдалеч, в зависимост от нашия стремеж към нея – стремежът ни към светлината, към отдаването и любовта към ближния.

Но аз наистина ли се стремя към това? …Представям си, че много се стремя към светлината – към нещо хубава за моето его. Но, ако го изтълкувам правилно – като светлина за отдаване и любов, от която се наслаждавам, отдавайки на ближния, и действам само заради отдаването – аз вече много много не я желая.

Затова, преди всичко, за да се устремя към светлината, към поправянето, за да стана отдаващ, обичащ ближния ,аз трябва да придобия важността от това. Важност за поправянето мога да получа от два източника:

1. Ако усещам страдание, болка, то се стремя да променя своето състояние. Аз съм готов даже да отдавам – само да не ми е зле. Това се нарича напредване по пътя на страданието.

2. Важността на отдаването и любовта към ближния, аз мога да получа от обкръжението, което ще започне да ми ”промива мозъка”, внушавайки ми колко е важно да отдаваш, колко ще спечелим от това, колко е хубаво, каква наслада донася отдаването.

То, като че ли, противоречи на другото: ”Отдавай – и ще получиш наслаждаване! Отдавай и ще усетиш висшия свят!”. Това се нарича ”ло лишма”, но във всеки случай това е промеждутъчен етап от напредването. В такъв случай аз се стремя да напредвам по пътя ”ло лишма”, по пътя на светлината. Тъй като всички сме егоисти и трябва да си представяме напред ясна за нас изгода, иначе нищо не можем да направим.

Затова аз се намирам в група заедно с хора, желаещи също да постигнат духовното. Без значение е, че си представяме духовния свят, като добра печалба – ние искаме да сме по-високо от останалите, повече да печелим, да се издигнем над този кратък живот, изпълнен единствено със страдания, да постигнем нещо стойностно, велико. Но ако ние заедно си рекламираме един на друг важността даже на такава цел – в обединението между нас да разкрием нещо високо, велико, вечно, съвършено – ние вече имаме сили поне малко да се придвижим напред към вътрешно обединение между нас.

Ако във връзката между нас ние разкрием общата вътрешна сила, която се нарича духовен съсъд, сила за отдаване – тогава в този съсъд, с количеството на силата за отдаване на нас ще ни се разкрие светлината – светлината на отдаване, висшата светлина, Твореца.

Затова, преди да започнем да четем книгата Зоар и с това да привличаме светлината, ние трябва да си представим, че се стремим да бъдем във вътрешна връзка помежду си, когато всеки отменя себе си и усеща само другите – всичките заедно, цялата тази вътрешна група, където сме свързани помежду си в една душа. И в тази връзка между душите ние разкриваме светлината, общата сила на отдаването и любовта – и Твореца вътре в нея. Ако мислим така по време на четенето на книгата Зоар – това тя ще ни въздейства по най-ефективния начин.

Няма значение доколко разбираме текста и знаем думите. Важното е през цялото време да мислим само за едно: ”Сега аз си вземам лекарството. Аз искам да се обединя с останалите – и тогава, в обединението между нас, аз ще получа целия духовен, висш свят. Аз очаквам това!”

От урока по Книгата “Зоар”, 24.06.2011

[46323]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Човекът е единственото животно, което се изчервява. Или би трябвало да се изчервява.” Марк Твен

Въпрос: Срамът по духовния път, някаква разновидност на греха ли е?

Отговор: Срамът е прекрасно свойство. По срама, човекът се различава от животното. Други различия няма. Само в него е разликата, тоест издига ме над животинското ниво.

Казано е, че всички са подобни на животните. Разликата се появява само тогава, когато започвам да се срамувам. Това е признак, че в мен започва да се появява Човекът.

В нашия свят, всички са крадци, но повечето от тях се страхуват да крадат. Именно този страх наричаме срам. Страхуваме се, че някой ще ни види, че ще ни хванат, изобличат, набият, поставят в затвора и т.н. Накратко казано, въздържаме се да крадем, защото се страхуваме. Както котаракът, получил на няколко пъти строго мъмрене, гледа сметаната от голямо разстояние. Той вече е научил, че тук нищо не може да се направи.

Но има и друг срам – без причина, без последствия за нас. Прави, каквото ти се прииска на душата, целият свят е на твоите услуги – като в съня, когато ходиш по безлюдните улици и всички врати са отворени пред теб. Магазини, автомобили – всичко е твое, всичко е разрешено. Наслаждавай се. Но ти не искаш.

Защо? Аз не желая това, защото искам да израсна, като използвам силата на срама по предназначение. 

Този срам произтича от усещането за Даващия. Без да усещаш Даващия, не е възможно да постигнеш отдаване. И затова, без науката кабала, без методиката за разкриване на Твореца, не можеш да извършиш нито едно действие заради отдаване, не можеш да поправиш нито едно от 613-те желания на своята душа. Без светлината, която ще ти даде това свойство, сам нищо няма да направиш. И това вече не е материален, а духовен срам.

От друга страна, при животните, които не изпитват срам, също може да се предизвика страх пред наказанието. Така че, по какво със своя „срам” се различаваме от тях? На практика, в нашия свят не се срамуваме – боим се.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 23.06.2011

[46263]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо съвременните учени не разкриват същността на случващото се?

Отговор: Напротив, те постепенно стигат до същността. Мнозина, вече разкриват и пишат, че човешкото общество трябва да се устреми към обединяване. Казано е: „мъдростта е в народите – вярвай”. Знанието съществува – те виждат, че единството наистина е необходимо. Просто нямаме друг изход – това можем да видим с очите си, дори да не сме на духовния път и да нямаме методиката за поправяне.

Нещо повече – самите те, широко ще разгласят необходимостта от единство. Необходимо е само, с всички сили да форсираме този процес.

Но главното, което се изисква от нас е, да направим достояние на хората, по всички всемъзможни начини, по всички канали, че има методика и средство. Именно тук се крие проблемът: как да предадем на света тази методика, за да приеме той лекарството? Как да преработим  цялата наука кабала по такъв начин, че хората да не й обърнат гръб?

Необходимо е да действаме постепенно: сега не говорим за Твореца, за Тора, за заповедите и т.н. Само подхващаме мисълта за обединението и я разширяваме. По-нататък обясняваме все повече и повече, докато хората не преминат през определени промени в разбирането, и най-важното – не претърпят вътрешно развитие посредством светлината. Тогава ще се разкрият нови точки в сърцата, а освен това, светът ще може да осъзнае, че „Исраел” е функция, предназначение. И изведнъж  ще започнат да ни възприемат по друг начин.

За тази цел, трябва поетапно да доведем до хората нашата част – методиката за поправяне. За кризата и необходимостта от обединяване, те ще разкажат сами. Ние трябва само да им обясним, как точно да се обединят.

Ние изпитваме горчивина, заради неспособността да бъдем единни – сякаш Творецът, Природата ни водят към безизходица – само, за да се пресекат пътищата ни. Както в Древния Вавилон, стоим пред неотменим закон. Ненавиждаме се един друг, и в същото време тотално, безгранично зависим един от друг. Как може да съществува това? Ненавистниците зад гърба ми са готови да ме убият, а аз сякаш заспивам в техните ръце, подобно на бебе. Нима е възможно това?

Природата ни води към безизходица, към катастрофа. Точно затова трябва да говорим със света, ясно показвайки: това е оптималното състояние, за да бъде получена методиката за поправяне.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 21.06.2011

[46038]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→