Съобщение: Ако предположим, че кризата приключи – работа така или иначе за всички няма да има. Хората започват да купуват по-малко, защото разполагат с по-малко пари. Човек без работа, това е опасно. Какъв е изходът: в световен мащаб трябва да се подменят ценностите, които се разменят срещу пари.

Кризата ни заставя да осъзнаем, кое всъщност се явява ценност понастоящем в 21-и век. Подготвят ни, за да променим ценностите на своя живот. Подготвят ни за да разберем: какви са тези ценностите, за които сме готови да дадем пари.

Ако всички най-богати хора се съберат и създадат световно правителство основано на други ценности, начинът на живот в света би могъл да се промени. Но очевидно без криза, такова намерение няма да може да възникне. Съзнанието не се променя в парникови условия. Необходим е стрес, криза. Тя е нужна за всеки: за работника, за средната класа, за пенсионера, за да си зададат главния въпрос: какви нови ценности имат значение за мене днес?

Досега не открих нито един човек, който да може да даде ясен отговор: какво да се прави. Струва ми се, че приложна точка в управлението на кризата трябва да се яви не изменението на ситуацията във външния свят – това е просто суета на суетите, а съзнанието на човека. Там са всички източници. Там е причината за всичко.

Реплика: Хората вече се досещат, че кризата не е във финансите, а в необходимостта от промяна на нашето общо отношение към живота, към себе си, към света, към Природата. Какъв е проблема: ясно ни е, че трябва да се променим, но как и какво да променим – това не знаем и сами няма да узнаем. Ще получаваме удари, а как правилно да ги избегнем, няма да узнаем.

Природата изисква от нас да се издигнем на ниво “Човек”, за което ние нямаме никаква представа, защото това ниво е противоположно по свойства на нашето. В своето си развитие ще достигнем до осъзнаване на злото, но как да преминем от него към доброто – сами никога няма да разберем, защото преходът включва ново съзнание и нови наши свойства. Затова сега ни се дава науката за разкриване на нашето следващо състояние – Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как външната Висша сила може да създаде равновесие между Малхут (желанието за наслаждение) и духовните светове, ако всичките те са вътре в човека?

Отговор: Духовната сила се намира в нас. Няма нищо външно. Всичко се намира вътре в човека и Твореца, и творението, и всички създания. И ако на мен ми се струва, че съществува външен свят, то е поради отсъствието в мен на истинско, правилно възприемане.

Но аз бих могъл да се отнасям към себе си, както към целия свят и да се грижа за това, да съм подобен на Висшата сила. Да си я представям вътре в себе си, повече отдаваща и любеща всички, доколкото аз я разбирам и усещам. Тогава ще организирам всички мои вътрешни желания и свойства по такъв начин, че да се съединя с другите – в мене.

Така се получава, че съм длъжен да поправя само себе си, своето виждане за това, че светът съществува сякаш извън мен. Аз започвам да усещам, че той целият действително се намира в мен и по такъв начин достигам поправяне на реалността. Получава се, че поправянето се заключава не в моето отношение към другите, а във виждането ми, че те са други, а не ми принадлежат. Но същия егоист ли оставам аз при това, разкриващ само че, всичко е мое?

Тогава цялата реалност и външната, и вътрешната ми се струват като едно цяло. И дори ако все още не достигам правилното, духовно възприемане на действителността и тя не ми се струва едно цяло, това не е важно. Главното, което извличам от науката Кабала е това, че човек е длъжен да поправя само и единствено себе си.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между разкриването на ново кли, което усещаме в нас като ново и пусто желание и разкриването на Източника?

Отговор: Става дума за едно и също нещо. Защото светлината ни свети скрито. В науката Кабала се обяснява, че това прилича на флирт. Например в нашия свят жената се прикрива и само в малка степан се разкрива пред мъжа. Това е игра. Красотата се разкрива, когато е скрита. Защото скритото ни привлича.

От скритото придобиваме желание за разкриване. Онова разкриване, което впоследствие постигаме, също трябва да бъде скрито от нашия егоизъм. От една страна Творецът си остава скрит, за да ти се разкрие. Той буквално се разкрива в скриването си. От друга страна, ако си готов да приемаш от Твореца скриващия Го екран и от него да изградиш над себе си екран, скриващ твоето его, тогава се издигаш над своя егоизъм и разкриваш Твореца.

Тогава между вас няма скриващ екран. Но ти пазиш егото си, за да бъде скрито. Излиза така, че в отношението си с Твореца ти винаги запазваш скриването, но скриването не на Твореца, а на своя егоизъм. И затова постигаш напълване.

Цялостният проблем в нашия свят се крие в това, че ние анулираме екрана и започваме да се напълваме директно. И тогава моментално това напълване неутрализира желанието. И колкото и страстно да търся постигането на желаното – храна, алкохол, секс, слава – още щом го получа, наслаждение веднага изчезва. Толкова много съм го желал, години наред съм преследвал нещо, но още с постигането му, насладата от него изчезва.

Защо?! Години наред съм пестил пари за жилище, в края на краищата си го купувам и само след няколко седмици или месец, в мен вече отсъства чувството за нова придобивка и наслаждение. Защото самият аз съм анулирал екрана.

Цялата наука Кабала е свързана с това, как да разкриваме, как да получаваме наслада, съхранявайки екрана. И тогава запазваме наслаждението, което ни напълва без да изчезва. Затова достигаме до усещането за вечен и съвършен живот.

Ние се чувстваме нищожни, осакатени и смъртни само защото премахваме екрана – преградата, която трябва да стои между наслаждението и желанието.

Знаем как да използваме това в техниката. Не свързваме просто ей така два проводника, защото ще се получи късо съединение, а поставяме съпротивление между тях – резистор и тогава получаваме полза. А вътре в себе си пренебрегваме този принцип. Затова нашите прибори работят, а самите ние като прибор сме неизправни.

Цялата мъдрост се състои в това, по какъв начин да запазим прикритието, зад което първоначално се скрива Творецът и тогава скриването ни привлича, а след това ти си длъжен да скриеш своето желание, своя егоизъм, да се издигнеш над тях и тогава да разкриеш Твореца. При това ти не губиш своето кли. И тогава всеки път добавяш и желание, и екран срещу него, и разкриване на Твореца.

Това е и наука за разкриване – науката Кабала, благодарение на която действително получаваме желаното, без да го губим веднага, както се случва с придобивките в нашия свят. Но в духовното не може дори за миг да се постигне разкриване на Твореца, ако се готвиш да премахнеш екрана. Длъжен си в самото начало да подготвиш екран, скриващ егоизма ти и тогава над него можеш да разкриеш Твореца. Необходима е предварителна подготовка.

Затова съществува период на подготовка – няколко години, когато човек пристъпва към изучаване на науката Кабала. В крайна сметка той трябва да се научи как да принуди себе си, как да убеди себе си, как да разбере, че му е необходимо покриване. Затова е написано: “ Мъдростта е за скромните” – за тези, които могат да скрият своето желание за наслаждение. Именно скривайки го, вътре в самото това желание, човек може да получи напълване, което не изчезва.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Да предположим, че извършваме не външно, механично, а вътрешно действие. В какво се заключава вътрешната сила на това действие? Какъв е неговия смисъл?

Отговор: Целият смисъл е в разкриване на реалността, за сметка на много тежки усилия! Точно в това се състои работата на човека в този свят. Той идва в нашия свят, за да достигне осъзнаване на своето зло. Осъзнаването на злото в съществуването му достига до него постепенно – за всеки поотделно и до цели народи, или дори различни цивилизации с определена скорост съгласно пирамидата, по която е създадено човечеството.

Но в края на краищата всеки е длъжен да достигне осъзнаване на злото, т.е. да разбере, че нашето материално съществуване нищо не струва и ние сме в състояние да го коригираме дотолкова, че просто да живеем като поправени животни, които чувстват, че им е добре.

Освен това, дори да бихме могли да поправим своето земно съществуване, за да може тялото ни да се чувства комфортно като крава, пред която се простира безкрайна зелена ливада, има и слънце, и вода, всичко което можеш да си пожелаеш – но все пак този живот, някога приключва! Някога и тревата ще свърши, моят живот също и това е всичко … И тази мисъл, която не спохожда кравата, изведнъж започва да измъчва човека, всекиго на определено равнище от развитието му.

Повечето хора не се замислят върху това или се стремят да го забравят. Но в крайна сметка човек се развива дотолкова, че започва да се пита: защо е така и какъв е смисълът?! И нещо повече, ако види пред себе си неминуемия край, ако ясно си го представи, започва да му се повдига от цялата тази зелена трева, която се простира пред него. Защото тя не му носи вече никаква наслада, ако той знае, че един ден това ще свърши.

Той не иска да живее само заради днешния ден! И тук в него започва една нелека вътрешна борба и изясняване: искам ли да продължа да се наслаждавам на радостите, които мога да получа днес и да се изключа от следващия миг – или живея за бъдещето и съществувам само заради него в настоящия момент.

В това се заключава решението на човека – да живее в днешния ден и да не мисли за бъдещето, като че ли не съществува или да живее заради бъдещето без да се тревожи за настоящия момент. Едно от двете. Ако мисли само за сегашния момент, той се нарича животно, ако мисли за бъдещето, той се нарича човек. И когато получим такова усещане, ние се обръщаме към науката Кабала –отчайвайки се, да намеря смисъл в своето материално развитие. И Кабала ни обяснява, защо е създадено всичко и как можем да се развиваме по-нататък.

И останалите науки потвърждават, че дейността ни в този свят е порочна, ние го разрушаваме. Трябва да вземаме от света само толкова, колкото вземат и животните. Защото нашето тяло е просто едно животно. А всичките си останали сили, трябва да отдам на духовното си развитие, за да се издигна до равнището “Човек”. Природата ни принуждава да достигнем човешкото равнище.

Както в цялата природа се е развивало желанието за наслаждение: от неживото ниво до растителното, а след това и до животинското, както се е развивала цялата Вселена, така сега вече е дошло време човечеството да се развие от животинското си равнище до човешкото.

Сега ние стоим на прага на човешкото равнище. Това означава, че сме длъжни да прекратим да се развиваме на материалното ниво – с всички тези електронни играчки ще се приключи. Хората губят интерес към тях. Всичко им е омръзнало, нищо не желаят! Нищо не можеш да продадеш на човека, изключая неговото желание да се издигне и да стане човек. Освен това, на човек нищо друго няма да му бъде необходимо.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Нашето време се отличава с това, че въпросът „В какво се заключава смисъла на живота?“ става актуален за цялото човечество. Аз осъзнавам, че животът изисква нашето взаимно съгласие, отстъпки, разбиране, съществуване. А връзката помежду ни, необходима за нашето оцеляване, можем да създадем само използвайки методиката на Кабала. Затова днес виждаме, че желязната стена между науката Кабала и човечеството, за която говореше Баал Сулам, се разрушава.
Тази стена съществува от 2000 години, но сега се руши. Защото въпросите се появяват в съответствие с развитието на взаимоотношенията между хората. Именно там се намира мястото на разрушението и само там науката Кабала (и единствено науката Кабала) може да помогне.
Ето защо спасението само няма да дойде, човечеството няма да намери никакви регулатори, за да поправи нашето падение, но ще открие, че всичко зависи само от добрите отношения между хората. За необходимостта от правилни взаимоотношения говорят много хора, но никой не притежава средството за поправянето им, няма възможност за привличане на светлината, висшата енергия, силата на Природата. Ако те трябва да се свържат помежду си, издигайки се над егоизма си, няма да могат да направят това без помощта на науката Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всички ние, така или иначе, ще се наложи да се променяме. Това сочи науката Кабала. Тази необходимост започва да става все по-ясна и за тези, които не са запознати с Кабала, и за тези, които дори да имат възможност – нямат никакво желание да я опознаят.
И те, и много други, започват да осъзнават както безперспективността на взаимните обвинения в предизвикване на кризата, така и ненадежността на крехкото „равновесие на интересите“. А също – и това, че развитието на света, на цивилизацията, се контролира и подтиква не от притежателите на контролните пакети акции, нито от тези, които „държат ръката си върху пулса“ на световната икономика и парична система, не от група зломишленици – а от някакви обективни закони, които все по-настойчиво изискват от нас някакъв нов тип взаимоотношения. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→