Напиши и научи какво трябва да бъде намерението по време на урока: да се слеем помежду си като един човек с едно сърце, вътре в системата на нашата взаимовръзка, наречена „взаимно поръчителство”. От една страна, всеки човек усеща себе си, а от друга, над това усещане той чувства такава силна връзка с другите, че не може да извърши дори едно свободно действие. Дотолкова човек трябва да бъде отдаден на групата.

Това е сякаш съм оплетен в паяжина, чрез която преминават всичките мои входящи и изходящи сигнали. Аз нямам нищо свое в разума и сърцето. Има останала само една точка, която непрестанно с всички сили се стреми към мрежата, желаейки да й се отдаде.

Това е себеотричане. До степента, до която отдавам себе си на другите, висшата светлина ми влияе и ме прави част от общата мрежа. Тогава усещам как, от една страна, аз съм предан на нея, а от друга, че тя е моя.

Това е също както майката дава всичко от себе си на детето и те двамата чувстват, че детето е нейно. Единият не съществува без другия. За това е написано в „Песен на песните“: „Аз – на моя любим, а моят любим – на мен”. Така трябва да работим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 09.12.2010

[29231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да успокоя своето его, което ежесекундно изисква напълване?

Отговор: Никога не можеш със своите сили да победиш егото в себе си. А ако ти се струва, че в миналото това ти се е удавало – това е илюзия. Всъщност, ти така си удовлетворявал своето желание за наслаждения.

Ние преминаваме период на подготовка и на първия му етап на нас сякаш ни се удава да постигнем нещо със своите сили, някак си да се издигнем с помощта на знанията, да преодолеем себе си. Но с това всичко и завършва – нашето желание за наслаждение е получило някакво напълване.

Но без това желание ти не би могъл да се учиш, да придобиеш някакви основи за начало на духовната работа. С други думи, водило те е твоето его. И това се нарича ”семето на ситите години”.

След това изведнъж си почувствал охлаждане към учението, всичко ти е омръзнало, ”горивото” е свършило, ти вече си влязъл във втория стадий на периода на подготовка. Твоето его вече никъде не те влече – нужен ти е някакъв друг стимул. И какъв? – Учение с намерение и обкръжение.

Сега вече си длъжен да се издигаш не по собствено желание, а като получаваш желание от групата.

И твоето учение трябва да бъде насочено не за придобиване на знания, а за изграждане на правилното намерение на желанието, което ти получаваш от обкръжението. На теб ти е необходимо да се съединиш заедно с тях , за да разкриете Твореца.

Докогато правиш това заради себе си, но постоянно занимавайки се с тази работа, в резултат на въздействието на светлината, ти постепенно започваш да усещаш, че отдаването – това е хубаво.

Ти получаваш от групата желание за отдаване и започваш да изискваш това свойство от учението. Защото отдаването те освобождава от егото, от твоето зло начало, довежда те до това, че се издигаш над целия този земен живот.

По-късно, благодарение на въздействието на висшата светлина и на съединяването с другарите в групата, ти започваш да разбираш, че главното – това не е да се разкрие духовния свят или Твореца, а да се прилепиш за Него, да Му доставиш удоволствие – не да теглиш от Него, а да Му отдаваш.

И тогава, съединявайки помежду си наедно всички тези параметри: ”Израел, Тора и Творец”, стремейки се да доставиш наслаждение на Твореца, ти получаваш съвършената формула за своето духовно издигане нагоре.

От урок по статията ”Предисловие към „Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[29014]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От самото начало на урока аз усещам, че се боря със себе си, за да остана в намерение, но постоянно търпя неуспех. Как мога да се надявам, че един ден ще спечеля битката?

Отговор: След като ме питаш, ще ти кажа само едно нещо: ако човек не се свърже с групата, учителя и учението, използвайки всички възможни средства, то той не ще оцелее. Само търпение и упоритост могат да помогнат… „Държейки се със зъби”, човек трябва да определи своето място и да напредва – против егото си.

Ако си тук и си непрекъснато недоволен, всяка минута искаш да избягаш и си още тук, то бъди благодарен поне за това – в крайна сметка това е някакъв вид връзка. Важно е ти да си „гол и лишен от всичко”, както е написано за Цар Давид – въпреки всичко ти имаш някаква връзка с Тора.

Нищо не можеш да направиш. Ние не разбираме до каква степен трябва да извършваме вътрешна работа. Ние не можем да видим това. Човек непрекъснато съди себе си. Той забравя, че си има работа с Твореца.

В крайна сметка, Творецът ти дава всичко това. Той желае да изкара цялата упоритост, цялата гордост, безразсъдство и глупост от разума и сърцето ти. Той те дърпа в различни посоки, без да те оставя за минута в покой.

Позволи Му да работи върху теб. Какво можеш да направиш? Колко ще продължи това? Колкото повече можеш да изтърпиш, толкова по-бързо Той ще извърши тази работа. Но ако не можеш да изтърпиш и всяка минута крещиш: „Оо, не! Само не това!”, то Той смекчава Своето влияние, тъй като Той работи заедно с теб. Излиза, че ти напредваш много бавно.

Подготви се да търпиш – това е всичко. Той разкрива пред теб кой си ти, до степента на търпение, която имаш, когато ти просто не го виждаш, но си способен да положиш повече усилия,  за да подредиш правилно всичко това. За какво са те? Защо? От къде? За кого? Какво точно трябва да направя с тях сега?

Ако действително влагаш цялата си сила в това, то ти ще напреднеш. Ако не – ще напредваш по-малко. Но при всички случаи всеки един, който съществува в тези граници, напредва. Отнема години, но такъв е пътят. Понякога отнема от 10 до 20 години, но какво от това? Какво е това в сравнение с Вселената, която съществува 15 милиарда години?

Твоят предшественик преди стотици хиляди години е ловувал диви животни, за да си достави храна и не е мислил през целия свой кратък живот (20-30 години ) за разкриване на духовния свят и Твореца. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега имаш възможност действително да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега достигат своята реализация.

От урока по книгата „Зоар“, 29.11.2010

[28058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако в духовния свят цялата реалност се намира в мен, тогава излиза, че аз съществувам сам. Това ме кара да се страхувам, тъй като никой не иска да бъде сам в света.

Отговор: Не се вълнувай, ние се намираме в теб! В духовния свят, аз откривам, че цялото творение се намира в мен, но това не е пречка всеки от нас да се чувства по този начин, тъй като всеки се състои от всички.

Затова се наричам Адам (Човек) – подобен (доме) на Твореца – същото чувстваш  и ти, и всеки от нашите другари.

Ако започнеш да получаваш силите на връзката като свои, тогава ще почувстваш другарите си като свои неразделни части. Това е много повече от твоето настоящо състояние, защото именно сега си сам – заобикалят те егоисти, на които си напълно безразличен.

А в зависимост от нашето духовно напредване и взаимно включване един  в друг, всеки чувства, че с него е целият свят, напълнен от Твореца. Творецът трябва да запълни пространството помежду ни така, че да се свържем в едно цяло чрез мислите, желанията и намеренията. Тогава ти не си сам!

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[28687]

Тема : Духовна работа, Духовна работа в група, Обща душа „Адам“

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в „Зоар“.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш „Зоар“ дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на „Зоар“” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27664]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да поддържам правилното намерение по време на урока – мислейки повече за взаимното поръчителство или опитвайки се да разбера смисъла на текста?

Отговор: Представи си, че караш кола. За какво се безпокоиш повече – как да натиснеш педала на газта или как да управляваш волана? Ако ти е нужно време за отговора, то това ме плаши и аз не бих дошъл с теб.

Очевидно, главното е да управляваш волана. Това е, което наричаме “намерение”. Намерението е посоката, в която карам. Когато е правилна, аз мога да започна да натискам педала на газта, за да увелича или намаля скоростта, необходима за движението.

С други думи, аз натискам газта само когато съм избрал правилната посока. Иначе би било добре въобще да не карам и да си остана на мястото, за да не се върна назад. Така трябва да предприемем правилната посока и до степента, в която сме уверени в нейната правота, ние можем да натиснем газта и да увеличим скоростта.

Човек така е устроен, че той непрекъснато търси полза и по време на урока има три възможности: 1) да разберем повече, 2) да почувстваме повече, 3) да постигнем повече. Тези три ползи не са свързани една с друга, защото аз чувствам в материалното желание, разбирам с материалния разум, но постигам в духовното кли (съсъд).

С други думи, опитът и разбирането идват чрез моето егоистично желание, но постигането е възможно само съобразно със закона за подобие на формата, намерението “за отдаване”. Това намерение е моята основна грижа.

Затова аз не се безпокоя какво ще разбера и почувствам. Важното е да получа кли за отдаване, желанието, намерението, което е нещо духовно, “заради отдаване”. Преди всичко, аз съм загрижен къде да намеря духовното.

Мъдреците казват, че светлината е навсякъде – вземи колкото пожелаеш. Но какъв съсъд може да използваме в този океан и да загребем отдаване от него? Нуждаем се от някакъв съсъд за отдаване, някакъв контейнер, било то и малка чаша. Трябва да мислим за това място, в което можем да получим светлината.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 24.11.2010

[27565]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да създадем общо намерение преди урока? Ако можем, тогава как да го направим?

Отговор: Общо намерение се изгражда върху основата на общата за всички цел. Нашата крайна цел е да доставим удоволствие на Твореца. По този начин ще станем подобни на Него.

Затова, ние трябва да Го разкрием – такова е желанието Му, за да се убедим в Неговата доброта и любов. Това не е наша лична потребност – Творецът желае да Го разкрием.

Разкриването се постига в подобието на свойствата. Затова, ние се стараем всички наши действия да бъдат насочени към отдаването. Аз полагам усилия не, за да доставя удоволствие на своя егоизъм, а се стремя да изляза извън себе си и да разкрия Твореца именно, за да доставя удоволствие на Него.

За тази цел са ми нужни даващи свойства/келим и аз прибягвам до помощта на светлината, скрита в кабалистичните източници и особено в книгата „Зоар”. Светлината може да ме промени, да ме преведе през пропастта между свойствата получаване и отдаване.

Но ако мисля за това сам, то аз имам твърде малко сили. Те няма да ми стигнат дори само, за да поддържам посоката към отдаването.

От друга страна, ако действам заедно с другите, споени в едно, с едно желание, когато всеки се отрича от себе си пред всички, тогава нашата обща настройка придобива голяма мощ.

Кабалистите, които вече са преминали през тези етапи ни обещават, че това е начинът, по който ще успеем.

И затова, сега се радвам, че съм между другарите и мога заедно с тях да изградя намерение, отстранявайки се колкото се може повече от себе си, за да мога в крайна сметка да доставя удоволствие на Твореца. Така, ние се уподобяваме по свойства с Него и в тази степен го разкриваме. Нещо повече – постигаме сливане с Него.

Затова, ние трябва да се подготвим предварително и да идваме на урок с готово желание. Размишлявайки за това, човек все повече се „разгорещява” и постига успех.

Казано е: „Заповед без намерение е като тяло без душа”. На теб ти е дадена заповед да изучаваш Тора, т.е. кабалистичната методика, която е предназначена за поправяне на злото начало. Благодарение на нея, ти ще стигнеш до отдаване, ще придобиеш любовта към ближния, а след това и любовта към Твореца. Тора, от думата ор – светлина и от думата ораа – инструкция.

Но ако не си се въоръжил с необходимото намерение, тогава седиш като мъртъв на урока и извършваш механични действия, които са лишени от духа, от светлината на живота. Така че, трябва да решиш – защо ставаш през нощта и с какво се занимаваш.

Дори ако не е по силите на човека да поддържа намерението, нека почувства, че това не му достига. Болката от пустотата в сърцето също е важна.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

„И децата се бореха заедно в нея” (Тора, Берашит, 25:22). Това се отнася до намеренията. Творецът е създал желанието за наслаждение, и нищо в него не се е променило.

Но, за да ни помогнат да станем независими, желанието за наслаждение е било скрито от нас. То се разкрива в нас (въпреки усещането, че се случва пред нас) доколкото сме способни да се справим с него.

„Да се справим с желанието”  означава да заместим Есав  – егоистично намерение, което произлиза от лошо обкръжение, с Яков – алтруистично намерение, което се създава в добро обкръжение. Единственият ни избор е да изберем  правилното обкръжение. Желанието остава.

За да поправя, да речем, 10 грама егоистично желание, което се проявява в мен, аз използвам всякакви лекарства, които са ми дадени свише. Преминавам от лошото обкръжение към доброто, и по този начин излагам себе си на влиянието на групата, книгите и учителя, докато те не се превърнат в Твореца за мен. С други думи, виждам Висшата сила зад тях, и започвам да разбирам, че няма никой освен Него.

Благодарение на обкръжението и способността ми да видя Твореца чрез него, аз мога да изменя намерението си. Преди това съм получавал и отдавал заради получаване, но сега мога да направя съкращение (цимцум) на моето намерение, което означава, че мога също да го приложа и на желанието, което „действа под” това намерение. С помощта на светлината, започвам да отдавам заради отдаване, а в последствие мога да получавам заради отдаване.

Всяко желание е с две намерения: да получава заради себе си или да отдава на приятелите. Това е причината за борбата, и решаващата роля в нея е дадена на обкръжението. Как Есав или Яков се пробуждат  в мен? Моите намерения са заради получаване или заради отдаване ? И двете се борят в човека за едно желание, „бореха се в него”.

От урока по статия на Рабаш, 1.11.2010

[25547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Как да успеем по духовния път? Няма друго средство, освен още по-голямото обединяване.

Необходимо е на обединяването да се придава най-голяма важност, да се вижда в него единственото средство.

Знаем, че имаме избор само в това, да укрепваме себе си посредством обкръжението и да се обединяваме с него. Ние го извисяваме в очите си и прекланяме глава пред другарите и целта.

Всяко действие трябва да бъде придружено с намерение: „Защо правя това? Как се опитвам да се обединя с другите? Създаваме ли кли, съсъд, място, в което да се разкрие светлината?”

На практика, помагайки в това на групата, ние изпълняваме принципа „ще направим и ще чуем”. Способни сме да го реализираме. Макар и много да не ни се иска, дори да ни е противно, въпреки това можем да се дарим един друг с усмивка, с подаръци, да бъдем вежливи и да участваме макар и да не желаем, в общото дело.

Всичко организираме сами – в това число и конгресите. Дори да имахме неограничени материални ресурси, пак бихме направили всичко сами.

Тук за нас са важни съвместните усилия – от всякъде пристигат хора и действат заедно. Само такава подготовка ще ни донесе успех.

Именно това са нашите „подаръци” – заедно приготвяме всичко, което е необходимо, от никого не зависим и не желаем да отстъпим своето участие на никой чужд.

За нас, възможността посредством външна работа да постигнем вътрешно обединение е дотолкова важна, че няма да отстъпим от това и да дадем на някой друг да свърши онова, което можем да направим сами. 

В оставащите два дни и на самия Конгрес, на нас се предоставя уникалната възможност да се обслужваме един друг. Не бива да се изпуска този шанс, защото в него е заложен успеха на цялото дело.

Именно това е обединението – така ние си „купуваме” другари. Аз се старая заради тях, а те – заради мен и заедно изграждаме общо кли.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26159]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам. Изгнание и освобождение (конспект)

Хармония между религията и закона за развитието или сляпа съдба

„Сред тези народи няма да намериш ти покой и няма да има отдих за твоите крака”

„И замисленото от вас – няма да се случи онова, което казвате вие: „Ще бъдем като другите народи, като племената на другите страни”

Народът на Исраел не може да съществува в изгнание. Той няма да намери там покой, подобно на останалите народи, които се смесили с другите и се разтворили в тях без следа.

Не е такъв народът на Исраел. Няма да намери покой сред народите – докато не „пожелаете оттам Твореца”.

Ако си мислим, че това е случайност и съдба, тоест само едно лекарство – отново ще ни изпратят бедствия в такава степен, че да видим, че те не са случайни, а е Висшето управление.

Благодарение на приемането на науката кабала, нашето развитие е протекло по-бързо, от това на другите народи. И затова, на нас е възложено задължението да вървим напред и да поправяме себе си.

Но тъй като не сме продължили да се поправяме, а сме поискали да добавим също и себелюбие, страст към богатството и господство на силата, както е при другите народи, това довело до разрушаването на Първия Храм.

А тъй като науката кабала е забранила всичко това, ние сме я отхвърлили и сме приели нравите на съседите, за да се наслаждаваме на живота.

И силите на народа се разделили – някои последвали егоистичните царе и сановници, а други  – кабалистите. И този разкол продължил до разрушаването на Храма.

А по време на Втория Храм, това разединяване станало още по-забележимо заради егоистичните ученици, които се разбунтували срещу задълженията на алтруистичното намерение лишма, тъй като не искали да излязат от егоизма.

И те създали съобщество – секта на садукеите, на богатите и знатни хора, утоляващи своите силни желания.

Те воювали с прушим (излезлите от егоизма), навлекли Римското царство на Исраел и не пожелали да сключат мир с окупаторите, както ги съветвали кабалистите. В резултат, Храмът бил разрушен, а народът на Исраел изпратен в изгнание.

Разликата между светските идеали и религиозните

Светският идеал произтича от човешката природа – извисява себе си, подобно на човешката природа.

Духовният идеал произтича от Твореца – извисява себе си над човешката природа.

Основа на светския идеал е признанието. Човекът действа, за да се прослави в очите на хората, дори ако те не знаят за него.

Духовният идеал е той да се прослави в очите на Твореца и затова човекът се извисява над човешката природа.

В изгнанието, докато съхраняваме намерението лишма, в нас остават сили. Но егоистите надделели и ние сме загубили целта на живота, променяйки я на егоистични цели.

Вместо да отдават икономическите излишъци за благото на обществото, те ги прахосвали за прелестите на живота.

Науката кабала, законът за естественото развитие и сляпата съдба вървят ръка за ръка. И затова, причината за всички наши несгоди в изгнанието се явява злоупотребата – ние сме злоупотребили с Тора. Ако бяхме съхранили духовната цел (обединение и лишма), с нас не би се случило нищо лошо.

Съгласуваността и единството между науката кабала и сляпата съдба и извършване на човешкия разчет.

Като следствие, ние сме длъжни да кажем на своите беди: „Достатъчно!”, и да направим човешки разчет също и на нашата земя – нямаме никаква надежда да се задържим на тази земя в качеството си на народ, докато не приемем работата с намерение лишма, а не заради себе си.

Ако не приведем себе си в ред, тогава ще бъдем принудени да направим много повече кръгообороти от другите народи. Защото природата на развитите е такава, че всеки, който разбира – не скланя глава и не познава компромиси, а държи на своето.

Това е психологичен закон, който виждаме в народа.

Макар да предполагат, че противоположната страна ще разбере опасността и ще приеме тяхното мнение, природата на развитите е такава, че няма да отстъпят един на друг заради опасността и няма да се откажат от реализирането на своите стремежи.

Затова, докато не извисим своята духовна цел над материалния живот, няма да имаме и материално възраждане.

Защото ние сме носители на идеята. В нас не могат да съществуват духовното и материалното. И макар да сме затънали в материята, няма да се откажем от идеята. И затова ни е необходима духовна цел.

[25856]

Filed under: Баал Сулам - Няма коментари→