От статията на Рабаш „Не добавяй и не изваждай в работата“: Дясната линия означава вяра над знанието, т.е. човек трябва да си представя, че вече се е удостоил с усещане за Твореца и вижда само доброто управление на света от Твореца.

И дори ако разумът му казва, че всичко е на обратно, той трябва да работи с вяра над знанието, сякаш наистина вече усеща милосърдието на Твореца. От това той получава важността на целите и жизнеността, т.е. радост от приближаването си към Твореца, възможността да Го оправдае и да благодари.

А след това идва време да премине в лявата линия и да провери вътре в знанието как той действително възприема важността на Царя, наистина ли е готов да работи само за Негово добро? И когато види с разума си, че няма никакви сили за това и цялата важност на духовното усеща само с вяра над знанието, това предизвиква в него такава болка и съжаление от своята незначителност, че поражда в него молитва от дълбините на сърцето му за това, което му липсва.

Човек трябва да си представи две точки: как вижда всичко с разума си и над разума. Тогава той ще пожелае наистина да се издигне над разума, да се издигне до следващата степен и да стигне до молитва. Така ще може да напредва.

Той трябва да анализира своето текущо състояние и да се издигне над него с вяра над знанието, за да види доброто управление на Твореца във всичко, което има. Той проверява себе си абсолютно във всичко и оправдава Твореца над разума си.

А след това гледа би ли могъл и вътре в знанието да вземе същото това решение? И вижда, че не може. В крайна сметка, знанието му е основавано на това, което виждат очите му. И тогава от тази разлика между това, което вижда над знанието и вътре в знанието, израства молитва.

Но това е при условие, че човек пребивава в радост. Правилната молитва в духовното се състои от противоположни елементи. От една страна, трябва да се радвам, че имам връзка с Твореца и има към кого да се обърна. Уверен съм в Неговата помощ, че Той носи само добро и благо и всичко е прекрасно!

Никога не моля Твореца да подобри състоянието ми – моля Той да промени моето възприятие на състоянието ми. В края на краищата, сега съм в океан от абсолютно добро и освен това няма нищо друго, но само поради моята неизправност, виждам нещо друго. Ние никога не сме напускали света на Безкрайността, но трябва да установим своето правилно отношение към него.

Всеки път, когато ми се разкриват нови детайли, трябва да коригирам своето възприятие, т.е. намерение. Затова се обръщам с молитва, Творецът да ме поправи, позволявайки ми да видя Неговото разкрито милосърдие. Това е много важен момент: трябва да моля не за поправяне на състоянието ми, сякаш моля Твореца да поправи Своите действия, а да моля да поправи мен, за да видя Неговото творение такова, каквото е в действителност, т.е абсолютно добро.

От подготовката за урока, 01.01.2013

 [97281]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 6

Въпрос: Молитва е това, за което плаче сърцето ми. Вие често давате за пример десетте мъдреци, които са изпитвали омраза преди да разкрият любовта. В действителност, в този момент тяхната молитва е била да се заличат един друг, а се е разкривала любовта. Как е възможно това?

Отговор: Това не е тяхната молитва. Творецът е направил това. В книгата Зоар е казано, че всеки път преди началото на съвместната им работа, нейните автори са изпитвали изгаряща омраза един към друг. Трябвало е заедно да се съсредоточат в намерението, да се издигнат над тази омраза, да разкрият в себе си любов и въз основа на това ново ниво, да пишат книгата. И така през цялото време.

В тях са възниквали милиони различни причини за изключване от връзката, от групата, да не говорим за факта, че омраза на такива нива – това са ужасни клопки, поставени от Твореца.

Въпрос: Разбирам, че в мен няма такава омраза. Но когато изпитвам силна неприязън към приятеля, аз трябва да се удържа в това, да се спра и да се опитам да се издигна над нея, да разбера, че ми я дава Творецът?

Отговор: Първо, трябва да определите откъде е това у вас, да осъзнаете, че това не сте вие. Вие сте един винт, механизъм, в който сега са поставили някакви данни и вие ги усещате в себе си, вярвайки, че те са ваши. Откъде са се влезли? – От Твореца. Той е въвел във вас тези данни, за да може поправяйки ги на обратни, вие да откриете връзката с Него, че Той ви се разкрива именно в групата, именно в омразата, в отчуждението.

Ако групата е безразлична, е много трудно да се работи с нея. Трябва по-бързо да се прескочи този етап. Омразата дава своебразно разтърсване, а състоянието на безразличие е доста неясно.

Започнете да работите именно за връзката между вас и ще видите сериозни сили на отхвърляне.

От 6-я урок от конгреса в Новосибирск, 09.12.2012

[96551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се ”поправят минали грешки и прегрешения”, след което ставаш ”съвършен праведник”?

Отговор: Поправяме желания, които са достигнали до нас разбити. На човек му се разкрива неговото зло и той го възприема като зло, което е в самия него, т.е. смята, че той самият е виновен. Той още не се отъждествява с точката в сърцето и не може да гледа на своето желание отстрани, като на материал, даден му за поправяне. Той за сега се обединява, но не с Твореца, който е създал това зло начало, а се отъждествява със самото зло начало.

Светлината все още не е изяснила неговото желание и не го е отделила от човека, по този начин пренасяйки човека на страната на Твореца. И затова на човек му се струва, че той самият е лош, а не злото начало.

Светлината все още не е поработила достатъчно над него, не е осветила желанието му и затова човек не забелязва източникът на цялото зло, а след това и на цялото добро. Тоест той не се отнася към единствената власт, освен която друго няма, и не разбира, че винаги му въздейства само един източник, от който зависят както лошите желания, така и тяхното поправяне.

За сега той не разбира, че трябва да се моли и за разкриването на егоистичните желания, и за тяхното поправяне. Тъй като всичко се случва за сметка на светлината, възвръщаща към източника, която първо ни разкрива лявата линия. В стремежа си да постигне общо поправяне и отдаване, в количеството приложени усилия, светлината идва до човек и му разкрива злото.

Той трябва да се моли Творецът да му покаже какво още не му достига до съвършенството. Молитвата е разкриване на желанието да стане човек, да стане съвършен, предан на Твореца, отдаващ. А разкриването на онова, което не ми достига до съвършенството, това означава разкриване на недостатъците, които трябва да поправя, за да достигна доброто.

Но аз не се моля за разкриването на тези недостатъци, човека не може да направи това. По силата на природата си, ние сме способни да молим само за хубави състояния.

Нашата работа се състои в това, да достигнем до такова разбиране, че всички желания: поправени и не поправени – се намират в ръцете на Твореца. А човек е онова малко и умно дете, което може да иска от Твореца правилно. И тогава ще се разкрие цялото това чудовище: злото начало, егоизмът, Фараонът, а след това ще се промени и измени в добро начало, благодарение на съкращаването, екрана и отразената светлина.

Всичко това се спуска свише, както е казано: ”Аз създадох злото начало, и Тора за неговото поправяне, тъй като заключената в нея светлина възвръща към източника”. И къде тук се намира човекът, ако Творецът веднага казва, че всичко идва от Него? От страна на човека се иска осъзнаване, молба за добро състояние.

Но той не иска да моли за добро, тъй като природата му – това е злото начало. И затова той трябва да използва влиянието на обкръжението, което му внушава тези добри ценности, въпреки че е възможно самото то да не ги усеща. Излиза, че те организират някаква игра – играят на по-добро състояние и с това си въздействат един на друг. Така човек постига все по-голямо и по-голямо истинско желание, докато светлината не го поправи окончателно.

Всичко това е подготвено така, за да не бъде открадната свободната воля на човек. Той трябва да знае, че играе, въпреки че не желае това, и е противоположен на истинското, правилното състояние. А колкото по-близко се доближава до истинското състояние, толкова по-голяма свобода на избор получава и толкова по-бързо се разкрива в него грешника и съмнението за необходимостта от този път. Той е длъжен да си изясни всичко това, съпоставяйки се с противоположната страна, сравнявайки злото с доброто.

Затова цялата работа се основава на нашия свободен избор и се състои единствено в това, да се поставя под влиянието на обкръжаващата среда, която ние самите сме изградили съгласно нашето разбиране за духовния свят. Трябва да играем по такъв начин, че обкръжението да повлияе на всеки така, сякаш всичко това е истина. И тогава всеки ще достигне до истинската молитва.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 06.12.2012 

[94855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да си представяме бъдещето състояние на световната група: като подем над всички противоречия или като състояние на хармония и процъфтяване?

Отговор: Не, никаква хармония няма да има!

Егоизмът никога няма да получи нито едно напълване – Малхут на света на Безкрайността ще остане черна и празна. Цимцум Алеф (първото съкращение) никъде няма да изчезне, то не се променя и не се връща, а си остава. И над тази черна празнина се изгражда новото кли, новия съсъд, новото желание, което работи само за отдаване. Тоест с всичките си егоистични желания никога няма да получа никакво напълване, те всички ще си останат празни, черни и зеещи. И над тях ще получа напълване в свойството отдаване.

Затова нашата игра е по-различна, отколкото в останалите методики. Сега вече играем и си представяме бъдещия свят. Както казва Кузма Прутков: ”Искаш ли да бъдеш щастлив? – Тогава бъди!”– и прави всичко сега.

Нарисувай бъдещето и бъди в него. И когато така си представяш всичко, което се нарича ”да вървиш с вяра над знанието”, то започваш да се нуждаеш от онова, което трябва да се случи. Това действие всъщност е молитва, представяш си, че то се случва в реалността – и тогава се случва.

От виртуалния урок,11.11.2012

[94028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето. Но защо това е работа? Нима не знам какво искам? Не. Не знам нито какво искам, нито какво трябва да желая. В това се състои цялата ни работа – да формираме себе си правилно.

Но ако това е желание, какво мога да направя? Новороденото плачe, без да знае причината – просто му е лошо. А човек, преминал през разкриването на различните решимот (информационни гени), опитал вкусовете (таамим) на получаване и отдаване, вече знае от какво му е зле и от какво му е добре. Това не е просто безформено желание, потребност в чист вид, а желание, в което вече има различни образи, вътрешни различия.

Какво се иска от нас? Да не крещим като новородени, а да си изясним точно какво искаме. Да допуснем, искам да обикна другаря си, който ми е неприятен. Тогава трябва да изпитвам потребност от това. Казано е: ”Направи своето желание като неговото”. Но как да го направя, ако нямам никакво желание за това?

Действай – и от действията си ще разбереш колко не желаеш това. Но извършвайки действията, влагаш сили и тези сили ще предизвикат съжаление в теб, че не желаеш това, което всъщност си длъжен да желаеш.

Да кажем, искам да си купя къща, но затова трябва да положа усилия – да ходя на работа, да работя много. Но нямам нито сили, нито желание, а имам само желанието да си купя къща. Това не е правилно. Човек трябва да обработи желанието си така, че то да бъде свързано с целта. И така, какво е това молитва? Молитва – това не е молбата, която сега произнасям. Молитвата е последователността на моите действия, в които формирам молбата, с която после живея. И всеки път все повече обработвам, поправям своето желание, за да става молитвата ми все по-правилно формулирана, стройна и точна.

Молитва се нарича Малхут, желанието, за което трябва постоянно да се грижа. Няма за какво друго да се тревожа, освен за правилно желание. Затова е написано: ”Да даде Бог да се моля през целия ден”. Това не е тази молитва, когато човек пада по лице или чете думи от молитвеника. Не. Молитва е, когато си изяснявам вътрешно, както е казано за Малхут: ”Аз – молитва”. Това означава, че човек казва: ”Това е моята молитва, моето желание!”, а не написаното или наученото, или чутото от някъде.

Затова, за да се очистиш от всякакви външни влияния и да изясниш вътре в себе си истинското си желание, собственото си ”Аз” – това се нарича ”Аз – молитва“. Това всъщност е Малхут. На такава молитва човек получава отговор свише, защото това е изяснено желание.

От урок по книгата ”Зоар”, 19.11.2012

[93411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статията на Рабаш ”Истинска молитва за истинско желание”: ”Във времето, когато човек се стреми да отдава на Твореца, той открива, че неговото тяло не е способно да направи и най-малкото движение, ако не си прави сметка да получи някаква изгода от това. И тук за него започва изгнанието, т.е. страданията, че колкото и да работи, не се забелязва никакъв напредък, а всичко се гради върху егоизма.

Цялото му страдание се състои в това, че не е способен да работи за Твореца. Защото той иска да работи, за да отдава, но тялото, поробено от егоистичните сили, не му разрешава. И тогава той вика към Твореца, молейки Го да му помогне, тъй като вижда, че се намира под робството на егоистичните сили и няма никаква възможност да се освободи от тази власт. Такава молитва се нарича истинска, тъй като сам човек няма сила да се освободи от такова изгнание и да тръгне срещу своята природа, и само Творецът може да го изведе.”

Всички състояния: изгнание и освобождаване – човек изминава вътре в себе си, в своето отношение към собствената си природа и към Твореца. Съществуват две сили, две цели, заради които човек може да работи, да се самонасочва: или към собствена изгода или за благото на Твореца.

Човек инстинктивно усеща какво означава да работи за самия себе си – и работи така по естествен начин. Когато осъзнае, че работи само за собствено благо, започва да се самокритикува. Такова осъзнаване се получава за сметка на работата в група, учението, разпространението, използването на всичко, с което може да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Тогава човек вижда, че всичките му намерения, стремежи и движения са насочени единствено към самия себе си. За сега той само констатира този факт, сякаш е психолог, разбирайки, че природата е такава. Ако започне да не се съгласява с това – това вече е въздействие свише, истински зов свише.

Така човек започва да усеща, че е в изгнание. Колкото повече се опитва в различни състояния да прекрати действията за собствена изгода и да ги превърне в отдаване към ближния, към Твореца, толкова повече усеща изгнанието, властта на Фараона.

И ако действа активно, бори се и се старае да се отскубне от своето егоистичno намерение, за да може през цялото време да не мисли само за себе си, то тъкмо обратното, още повече се потапя в този егоизъм, с една дума, като в блато. Колкото повече опити прави човек, за да излезе от това блато, толкова по-дълбоко то го засмуква.

Той вика, но не получава никакъв отговор! Тъкмо обратното, спускащата се светлина, която като че ли ни възвръща към Източника, все по-ясно му показва доколко е затънал в своя егоизъм, напоявайки всичко, до най-малките обноски, мисли и желания. По-рано не е забелязвал, че до такава степен е егоистичен, а сега разкрива това все повече и повече, във всичките му детайли. Вижда, че изцяло и напълно се намира в Египет, мислейки и грижейки се за самия себе си.

По количеството опити да излезе от изгнанието, той все повече затъва в него. Докато не ”застенаха синовете Израелеви от тази работа”, т.е. ситуацията става нетърпима дотолкова, че остава само да викат…

Човек вика, виждайки, че няма друга възможност да промени своето състояние. Точно това се нарича истинска молитва, в отговор на която получава сила за отдаване, сила за действие с намерение за благото на другите. Точно това той нарича освобождение.

От подготовка към урока, 13.11.2011

[92810]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Разбиването на съсъдите – това не е недостатък. То е било необходимо, за да се разкрие разликата между реалното творение, Малхут, и свойството Кетер, между коренния етап и четвъртия, бхина далет.

В Малхут на света на Безкрайността властвала светлината и удържала Малхут в сливане с Твореца. А след това на Малхут се сторило, че тя е готова и иска да действа заради отдаването. Светлината властва над каменното сърце, криещо се в Творението, и го потиска. И затова творението било готово да отдава на Твореца! Така се образували степените на световете отгоре надолу.

И когато творението е на път да завърши поправянето си и издига молитва (МАН) от НЕХ“И де-Галгалта, за да получи цялата светлина, то изведнъж за първи път вижда, че не може да моли за поправяне на всички свои желания.

То е мислело, че ще получи цялата светлина на Безкрайността във всички свои желания, но това е било, защото все още се намирало под влияние на светлината, под екран. Когато се появи тази светлина по моя молба, се оказа, че съм молил под влияние на светлината върху мен, на първите девет сфирот. Докато светлината действа, аз искам да отдавам. Вземи светлината и ще видиш, че не искам отдаването. В моята 10-та част, която е била потисната от светлината, аз не искам да отдавам – просто не съм я чувствал!

Можете да проверите това: вземи добро, забележително дете и го постави в общество на престъпници. След това се уверете в какво ще се превърне. Това е скритото в него желание, което се развива след като то попада в лоша компания.

И тук се случва същото. Идва Светлината в отговор на моето желание за отдаване под впечатление на деветте първи сфирот, но вътре в мен има 10 сфирот, включително и Малхут, каменното сърце. И частици от тази Малхут се разпространяват из тялото ми, прониквайки във всеки негов орган. И всяка сфира има своя собствена Малхут. И затова аз започвам да се разбивам. В тази десета част не мога и не съм заинтересован да получа, за да отдавам. „Лично аз“ не съм способен на това! И тогава става разбиване.

Разбиването разкрива каменното сърце във всеки отделен парцуф и сфира. Остава само да избереш тази разкрили се Малхут, да изчистиш от тях всичко останало и да ги сложиш всички долу. С това сякаш казвам: доколкото съм впечатлен от Твореца – мога да бъда в отдаване, а там, където не съм впечатлен – не мога да отдавам. Но аз преодолявам тази част в себе си и не я използвам. Използвам само това, в което мога да се уподобя на Твореца.

Оказва се, че имам много работа. Първо, да отменя своето каменно сърце – т.е. да се отменя пред обществото. А после да получа влиянието на светлината, деветте първи сфирот – да се включа в обкръжението, след като съм отменил себе си, и там вече да започна да работя като отдаващ.

Такова пояснение е нужно да направим: да отсечем своето каменно сърце и да започнем да работим с всички останали свойства за отдаване. В тази работа човек изяснява своята същност, а също – по какво тя се различава от Твореца и в какво тя може да бъде подобна на Твореца. Така той извайва сам себе си, подобно на статуя, която стои на пиедестал, направен от каменно сърце.

От каменното сърце той не може нищо да направи, но то служи като основа, на която се опира цялата негова сграда.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 04.10.2012

[89651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Каквото и да се случва с мен в живота, трябва да разбирам, че това идва от Висшата сила, която безусловно управлява всичко. Но засега тя се проявява пред мен не като такава, а в скриване и затова изпитвам страдания.

Творецът е Добър и твори добро, но Той ми се разкрива, преминавайки през “филтър”, който превръща цялото благо в нещо неприятно и лошо. Дебелината на този “филтър” наричам “единично скриване”. Освен това, Творецът може да постави още един “филтър”, като ме изпрати в “двойно скриване”, което ще е много по-зле.

Как сега да отстраня “завесата”, обръщаща доброто на Твореца в зло? За това аз моля: “Поправи ме! Но не затова да се избавя от лошите усещания. Напротив, те ми помагат, “подкарват” ме. Без тях  въобще не бих помислил за нещо друго. Те ме насочват към Теб, към Източника на това, което ми се струва зло. Затова и моля помощ, за да не чувствам, че от Теб идва нещо лошо.

Искам да се намирам не зад “филтъра”, а пред него, в пряк контакт с Теб. Не  заради добрите усещания, а за да Те позная като Добър. Искам да Те благославям, а сега по неволя Те проклинам. Плътта ми крещи от това – зле ми е и проклинам източника на това зло. А нали Ти си ми дал усещането, че злото идва от Теб. Ти си “играеш” с мен в недомлъвки, в разкриване наполовина със скриване. Но не искам повече да хвърлям проклятия на Твоята страна.“

Въпрос: Къде тук е мястото на групата? За всичко това мога да помоля и без нея.

Отговор: Опитай! Ако започнеш, то ще се заблудиш и ще откриеш, че истинското обръщение е възможно само в група. Там си застрахован от грешки, там наистина се обръщаш към Твореца за поправяне, въпреки своето желание – добро или лошо. В крайна сметка, групата ще ти предаде яснотата: за какво именно молиш, какво именно искаш, към кого именно се обръщаш. Това е цялата работа.

От урок по статията “Скриване и разкриване на Твореца”, 02.10.2012

[89441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя доколко молбата ми е правилна?

Отговор: Нямаш такава възможност за проверка, тъй като за такава оценка трябва да знаеш коя молба е правилна, за да я сравниш с твоята, която е неправилна, и да направиш разлика.

Единственото, което можеш, е да търсиш начин за сливане. Сливане означава, че молбата е била правилна. Стреми се да си представяш това състояние и така проверявай. Но това се отнася повече към усещанията, тъй като всяка молитва се заражда от чувствата, а не от разумното разбиране.

Молитва се нарича МА”Н (женски води) и посочва доколко моето желание да се насладя е готово да се съедини с желанието за отдаване в една молба. Произтича само отмяна от страна на желанието за наслаждаване, което се присъединява към желанието за отдаване.

Тъй като с желанието си да се насладя искам това, което е добро за мен. А желанието за отдаване, което мога да намеря в своя свят – това е желанието на групата. И ако желанието на групата става по-високо за мен от моето собствено, това означава, че се издигам както Малхут в Бина. Включвам се в Бина, в желанието на другарите и съм готов с всички сили да действам така, както е нужно на тях. А ако не ми се отдаде, то за това си има молитва.

И е разбираемо, че не мога да го изпълня, тъй като моето желание да се насладя постоянно расте. Затова всеки път издигам молитва, МА”Н. Аз искам да издигна своята Малхут в Бина – да се включа към желанието на останалите и да им служа, за да мога чрез това да достигна до служене на Твореца, от Бина да се издигна в Кетер, но не мога да направя това.

За да се осъществи това, моля в своята молитва. Моля се да дойде светлината, възвръщаща ни към Източника, и да ми помогне да се присъединя към Бина, към отдаването, към вярата над знанието, за да стане за мен сливането със свойството отдаване повече от това с Малхут, по-високо от моите собствени желания и разсъждения.

А ако не чувствам в себе си потребността от такова сливане с групата, това означава, че не съм мислил за това преди и не съм се подготвял за молитва. Добре, с какво съм дошъл на урока? Какво още може да се направи, освен това? Всичките ми желания, мисли, устреми, дела – всичко, което образува моето ”Аз”, преди всичко това, трябва да издигна молба за служене на ближния. Това е най-първото поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, 11.09.2012

[88155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №5

В „Шамати“ има малка статия: „Три условия за молитва“. Ето какво казва Баал а-Сулам:

Има три условия за молитва:

1. Да вярвам, че Творецът може да ме спаси, независимо от това, че в мен са най-лошите качества и навици – дори по-лоши, отколкото във всеки друг.

В края на краищата, ако не вярваме в това, се оказва, че Творецът няма сили да ни спаси? Така че трябва да вярваме, че Творецът може да спаси и да поправи всеки човек от каквото и да е състояние – от най-трагичното, най-невероятното, независимо от каквито и да е свойства.

2. Необходимо е да вярваме, че молитвата може да помогне във всеки един случай – дори ако съм направил всичко възможно до сега и нищо не е помогнало.  Опитах всичко и никога нищо не ми помогна. И сега, гледайки на всичко, си правя сметка и виждам: невероятно, че се случи нещо добро. Именно в такъв случай, според едно от условията за молитва, трябва да вярвам, че това все едно трябва да помогне, че Творецът може да ме спаси, въпреки че проверявайки себе си, виждам, че това е невъзможно.

3. А ако Творецът не ме спаси, по-добре да умра, отколкото такъв живот.

По принцип, без тези условия по-добре да не отправяме молитва. Да не се молим, ако все още не сме загубили напълно всяка надежда, ако все още не виждаме, че в светлината няма шансове да ни въздейства и да ни измени, да ни даде други свойства, за да се свържем помежду си. Все още не сме почувствали, че това е невъзможно. А между другото, това е едно от условията за правилно обръщение – когато нямам повече никакви сили, когато не виждам никаква възможност, нищо напред.

Молитвата идва от чувството на загуба в сърцето. Колкото по-силно е чувство за липса на желаното, толкова по-силна е молитвата. Ако тя не идва от изключително налагащи се действия, промени, тогава, разбира се, тя не оказва влияние на светлината.

Това трябва да е молитва за спасение. В най-отчаяното положение, когато нищо не може да помогне, тогава човек разкрива в най-крайното си състояние контакта с Твореца.

Как можем да постигнем такова състояние? Това е невероятно. Подсъзнателно ни въздейства светът, нашият егоизъм, всичко около нас.

Представете си колко трябва да се концентрираме заедно и да пожелаем да имаме точно това желание? То може да бъде само общо. И тогава достигаме да такава молба, която със сигурност ще получи отговор от светлината.

Свойството отдаване – светлината – е в постоянен покой. И достигайки първото, номинално ниво, на което тя може да въздейства, ние незабавно го включваме. От нейна страна няма никакви действия – ние през цялото време молим за изменения в самите себе си. В превод от иврит „молитва“ е самоосъждане, самоанализ. Тъй като се намираме срещу сила, която е постоянна, неизменна – а молитвата е нужна на нас самите.

В действителност ние никого не молим. Макар и да се обръщаме към някого, в действителност няма към кого да се обърнем. Обръщаме се, за да разгърнем в себе си истинско желание, което ще проработи, ще ни доведе тази светлина. И когато желанието ни достигне прагово ниво, то задейства. Следващото прагово ниво – и отново задейства. А светлината се намира в покой.

Затова е добре през цялото време да си обясняваме какво е това молитва. Това трябва да правим през цялото време. И сред народа е прието, и ние също говорим за „обръщение към Твореца“, а в действителност това е обръщение към самите себе си.

Но как мога през цялото време да се обръщам към себе си и сам да се насърчавам? Невъзможно е. Ето защо призовавам другарите си, техните искания, пропивам се от всичките им състояния, включвам ги в себе си и тогава чувствам техните желания. И желанието ми се губи сред тях – то ми е необходимо само за да събера в себе си техните желания.

Ако го направя, тогава определено ще бъда в контакт със светлината. И тя ще ме поправи, защото в крайна сметка, ще събера в себе си желанията на другарите, и ние ще се окажем в общ съсъд заедно със светлината. В същото време, идва състояние, когато всички ние сме заедно и светлината е с нас – на първата степен от висшия свят.

Молитвата трябва да произлиза от всяко едно състояние. Като контролирам постоянно желанията си, намеренията си във всеки един момент, ще мога бързо да достигна до нужното състояние, до нужното вътрешно напрежение, до тези три условия, за които говорихме. Тоест, от една страна, достигам до отчаяние, а от друга страна, до пълна увереност. В мен се съчетават противоположни свойства.

Как могат те да съществуват в един човек?

Затова се събираме заедно. Затова е невъзможно сам човек да постигне каквото и да е. Тъй като самият аз се намирам в някакво неопределено състояние, а когато се събираме заедно, се получава, че всички ние сме точно подбрани. Светлината през цялото време ни държи по такъв начин, че ако можем в определен момент от времето да се събираме, то ще съберем в себе си цялата необходима гама от състояния. Точно тя ще бъде истинското ни желание – такова, на което светлината ще отговори. В това е смисълът на всичките ни усилия.

Като използвам известния пример с госта и хазяина, може да се каже така: в госта има само една възможност – да пожелае светлината да го измени.

За да достигнем до такова състояние, е нужна последователност. Поръчителството е за това, занятията са за това, конгресите са за това. Всичко е заради това, заради създаването у нас на едно единно желание, което веднага ще предизвика светлината.

Лягаме да спим – мислим за това. Когато ставаме, първата ни мисъл е за това, за обединение, за да може това общо желание да стане равно на светлината. И тогава то ще се случи.

От 5-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86377]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→