Въпрос: Казано е, че природата се развива по условията на Твореца, докато с успех не се претвори Неговият замисъл. Какви условия ни поставя той?

Отговор: Всичко трябва да се присъеди към Него. Творецът не е създал нищо освен една точка от желание и в тази точка ние съществуваме. Тази точка се намира в океана на света, вътре в Твореца. Ние трябва само да усетим тази мощ, цялото това напълване и единство с Твореца. То съществува само в това единствено създадено състояние. А всичко, което се случва след това идва от самата тази точка, създадена „от нищото”.

Всички впечатления и усещания преживявани там в тази точка, всичко това се случва вътре в нас, с всеки от нас, представящ си света като самия себе си и заобикалящите го хора и природа. А на практика всичко това е заключено в една точка, която преминава вътре в себе си всевъзможни изменения, за да познае своето истинско състояние.

Творецът би желал тази точка да премине целия този път с разбиране и осъзнаване. Като приложи собствени усилия и изясни тази Светлина и Твореца създаващ точката от нищото. Ние сме длъжни да разберем, какво означава „от нищото”, какво е това „точка” и какво е това „светлина” и защо Той всичко е направил така.

Ние не знаем какво ще стане с нас след това осъзнаване, но видимо пред нас ще се разкрият още някакви нови хоризонти след като достигнем съвършенство.

Това не е толкова важно. Нали ние преминаваме от степен в степен и всяка предхождаща е подготвителен етап за следващата. Не можем да прескачаме степени. Макар че всеки път, стремейки се към Безкрайността, ние изпращаме своята молитва (Ман) и оттам получаваме отговор (Мад). Само така може да се постигне правилно отношение към действията и да се сдобием с резултат. Нали всичко е устремено към безкрайността и се връща към нас от Там и не е важно, че ни разделят множество степени. Всички тези степени са скрити от мене засега, мои бъдещи състояния. А следваща над мене степен аз възприемам като Безкрайност.

Filed under: Криза, глобализация - 1 коментар →

Пътешествие към тайните на световната душа с учения-кабалист Михаел Лайтман

Хората смятат Йерусалим за духовната столица на света. Той наистина е свято място за всички религии, световен център на светостта. Тук присъства някаква особена сила и всеки човек я усеща по своему.

Каква е тази сила, която внезапно възниква в човека и му въздейства  като го привлича към Йерусалим? И обратно – има и такива, които тя отблъсква.

Човек започва да усеща духовния корен на този град. Той съществува вътре в нас, редом с нас, в него има духовен , вечен живот. В него е силата на любовта.

Ние виждаме камъни, улици, но не чувстваме самия град. Истинският Йерусалим може да се усети само с поправено сърце. (още…)

Filed under: Филми - Няма коментари→

Тъмнина, нищо не се вижда. В ушите ми гърми тишина. По гърбът ме полазват тръпки – отглас от студа, който сковава костите на мъртъвците. И изведнъж – пронизително скърцане от всякъде, като че ли някой ми драска по сърцето. Силуетите на гробовете започват нервно да се тресат, похлупаците се сриват от местата си, и хрущенето на плочите известява за непоправимото. Не мога да повярвам на очите си: те излизат от гробовете си и крачат право към мен. Още малко и аз ще почувствам върху себе си техните протегнати ръце.
Женски вопъл се разнася под свода на кинотеатъра… (още…)

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Молитва - Няма коментари→