Изследване: 750 000 млади англичани смятат, че няма за какво да живеят, една трета от младите, дълго останали без работа, не виждат смисъл в живота, замисляйки се дали да не сложат край на живота си.

Тези, които дълго време на са работили, приемат два пъти по-често антидепресанти. Всеки трети (32%) е мислил за самоубийство, всеки четвърти (24%) си е нанасял някаква телесна повреда.

По данни на статистиката, 40% от младите безработни са изпитвали симптомите на душевните заболявания, в това число суицидални мисли, чувство на ненавист към самия себе си и панически пристъпи, и всичко това е в следствие на безработицата. Три четвърти от трайно безработните (72%) не са имали с кого да споделят някакви мисли или да се оплачат от своя живот.

Както стана ясно, безработицата предизвиква в младите хора ужасни и дълготрайни проблеми с душевното здраве. Хиляди се събуждат всеки ден, усещайки безсмислицата на своя живот. Това чувство възниква в тях в резултат на многогодишното чакане на опашките за работа.

Реплика: Не е достатъчно да обезпечиш човека с най-необходимото, той трябва да вижда в своето съществуване някакъв смисъл, някакво задължение, да вижда някакъв резултат. Затова обединяването на хората в групи и работата над стремежа към някаква велика цел ще им даде нужния стимул и подем над днешното човечество, ще направи от тях лектори, инструктори, организатори по интегрално образование – най-нужната професия в света.

[138520]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: На какво трябва да се науча от опита на вчерашния ден?

Отговор: Аз трябва да видя, че вчера съм бил в лоши отношения с останалите и каква вреда съм си нанесъл с това. Без осъзнаване на злото не може да има добро продължение.

Аз трябва да видя, как със своя късоглед егоизъм съм си самонавредил. Защото аз съм навредил на другите без да усетя, че аз и те сме едно тяло.

От сега нататък, аз решавам, че ще правя само добро, както на себе си, така и на всички останали, както е казано: ”Възлюби ближния като самия себе си”. Аз достигам осъзнаване на злото на своята егоистична природа и решавам да се издигна над нея. Така аз се издигам над себе си и преминавам в другите, т.е. включвам в себе си желанието на ближния, който става за мен толкова важен, колкото аз самият.

Както майката, която чувства желанието на своята рожба и живее в него, до такова състояние трябва да достигнем и ние и да започнем да живеем в другите. В такава форма се доближавам до понятието вечност, издигайки се над времето.

Въпрос: Ако виждам, че вчера съм се държал егоистично по отношение към другите, то как да не се коря и самоизяждам?

Отговор: Но аз виждам, че това не зависи от мен, това не е моя вина – аз съм създаден такъв от природата, с желание да се наслаждавам.

Реплика: Но така всеки може да каже: аз не съм виновен, такава ми е природата!

Отговор: Тук въпросът е в това, съгласен ли съм с тази природа или не. Ако си изясня това, съгласно правилното образование, методиката за обединение, то разбирам, че това нарочно е направено така, за да пожелая да се променя. С помощта на различни действия аз трябва да се включа в ближния така, че моето и неговото желание да се слеят в едно желание.

Ние сякаш живеем в една чиния. Няма никаква разлика между ”добре им е на останалите” – ”добре ми е на мен”, или ”на другия му е зле” – ”на мен ми е зле”. Трябва да достигна до това усещане.

С това променям миналото, настоящото и бъдещето, тъй като включвам цялата реалност, всички хора в едно желание и то цялото става мое. В това човешко желание се включват също така неживата, растителната и животинската природа. Излиза, че цялата Вселена – това съм аз! Тогава започвам да разкривам, че животът е вечен и времето не съществува, няма минало, нито настояще, нито бъдеще. Има само едно постоянно, силно включване във всички останали. Това вече е съвсем друго време – като смяна на състоянието все по-дълбоко включване и все по-пълно усещане на живота.

Аз виждам, че мога да разкрия своето желание безкрайно за сметка на съединението ми с останалите и да се наслаждавам с всички заедно и за всички – като майка, която има милиарди деца и всичките може да ги напълни.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137089]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на всички, че в обединението може да се почувства силата, даваща ни усещане за смисъла на живота?

Отговор: Смисълът на живота се усеща в обединението, в което се разкрива висшата сила на природата. Цялата природа е отдаване, и затова с тази сила на отдаване е създадено цялото мироздание.

Започвайки от Големия взрив и до наши дни, във Вселената действа само силата на отдаване, и ние сме породени от нея. Ако се научим да се разбираме с тази сила, то ще заживеем прекрасен живот.

Защото виждаме, че животът е посветен на това, материята да бъде оживявана. И ако умеем да се прилепим към тази сила, то бихме станали наистина вечни. Не просто бихме увеличили броя на годините си живот, както сега медицината позволява да го разтеглим, достигайки до 200 години, но в което няма никакъв смисъл.

Ще можем да достигнем до безгранично съществуване, но само при условие, че се доближим до тази сила на отдаване. А да се приближим до нея можем единствено съгласно физичните закони, при условие на подобие с нея.

А за подобие с нея, имаме само едно средство, противоположно на нашата природа: да започнем да се обединяваме, да се свързваме. Затова идва и кризата, за да ни принуди да се обединим. Но ние можем да предотвратим удара, като сами напреднем и преди да е дошла, да достигнем до съединение, без да чакаме докато злата сила се приближи до нас.

Тази приятна и прекрасна топлина, която сме усетили в нашето съединение по време на семинар, е не просто приятна, а обладава могъща сила, способна да излекува многобройните проблеми в нашия живот. Ще можем да усещаме това топло навсякъде: в отношенията ни един с друг, в магазина, на работното място, в семейството, в общуването с децата.

Ще можем да го внесем в класните стаи, където учат децата ни, да го въведем на работа, на улицата, в правителството, в целия свят. Можем да работим с тази сила, използвайки я като добро оръжие, като универсално лекарство, изцеляващо всички световни язви.

Можем да обещаем на хората да им демонстрираме следващия път, как тази сила на обединението лекува всички наши отношения с децата. Всеки у когото дори и сега има не лоши отношения с децата, ще поиска да ги подобри и ще се съгласи на това. И с това ги оставяме: от една страна, давайки им решимо де-итлабшут – усещането за топлото, а от друга страна, решимо де-авиют – достатъчно глад и апетит за нашата следваща среща.

От урока по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135572]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение: Политиката през последните години се стреми да отсрочи идването на фашизма. Но фашизмът ще настъпи навсякъде на плещите на либерализма, като стъпало към фашизма. Национализмът е последната връзка между раздвоения и размазан от пазара народ.

Постулатите на фашизма:

1. Национална гордост, само този пазар оставят на народа, национализмът се разпростира повсеместно, отъждествявайки се със справедливостта, национализмът е идеология, към която прибягват разочарованите. Отначало националната идеология се нарича патриотизъм.

2. Единение на народа с държавата. Отсега нататък несъгласните с политиката на държавата ще бъдат несъгласни и с народа, с цялата нация. Единението на волята на милионите с волята на управляващите – е естествено.

3. Традиция, отмяна на прогреса…

4. Неравенство. Фашистките държави – това са армиите, неравенството е свойствено за тях, но армейското неравенство фашизмът получава наготово, от пазарите. Фашизмът – това е конституционно неравенство, въплътено в твърдата имперска йерархия.

5. Тоталност. Фашизмът ще се разсее по всички държави, във всичките си варианти. Днес няма какво да се противопостави на фашизма.

6. Езичество, модификация на християнската религия, криещо се в потребността от осъзнаване. Разделяне на чисти и нечисти, на черно-бялата картина на света.

Реплика: Всичко това е описано от Баал а-Сулам още в началото на ХХ век. Той ни предупреждава, че съгласно развитието на закона за обществото, след капитализма ще възникне фашизъм, ако не го заменим с интегралното възпитание  на „Обществото на последното поколение“. Затова нямаме избор: длъжни сме с всички сили да разпространяваме МИВО.

[137427]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: На планетата ни стават значителни изменения. На всичко живо на земята му се налага да оцелява и приспособява към новите условия. Причината за измененията е в бурното развитие на цивилизацията с нейните агресивни и регресивни действия. Проблемите на глобализацията нарастват и могат да разрушат всичко, което се е натрупвало от човечеството векове наред.

В света се обостриха крупните социални, политически и икономически проблеми. И засега световната общественост не може да намери изход от създалата се ситуация. Човечеството се намира в първата фаза на глобална екологична катастрофа. Огромни ресурси от биосферата ще се изчерпят в края на този век.

Земята е планетарният ни дом, който се състои от духовност, научно-техническа революция, екология, космос, безопасност и икономика. Нужно е разработване на модели за глобална система за управление и регулиране на световните процеси.

Сега е нужно не разделяне на държавите, властта, а обратно – планетарна кооперация на нациите и етносите. За тази цел трябва да бъдат създадени съответните на това институти.

Реплика: Изход от безизходността е възможен само в осъзнаване на необходимостта от изменение не на външните условия, а от изменение на природата на самия човек. И макар това да ни се струва неизпълнимо, но 1) друго решение няма, 2) ако бъде приложен методът за интегрално обединение, то проблемът с превъзпитанието на човека може да бъде решен лесно.

[132202]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Нашето поколение за първи път в историята решава, да стане ли то последното или първото поколение от новия етап на развитие. Достигнахме до повратна точка в нашата социално-културна еволюция.

Науката за системите говори за това, че сложните отворени системи, такива като живите организми, а също така екосистемите и общноста на организмите, достигат до състояния на критическа нестабилност, те или се трансформират, или се разрушават. Човечеството се приближава до точката на критическа нестабилност.

Реплика: В нашето настоящо състояние е възможен избор само между два сценария: продължаването на егоистичното развитие, което непременно ще доведе всички нас до световна война, или въвеждането на всеобщо интегрално образование и възпитание, което да ни доведе към създаване на нов тип общество, намиращо се в равновесие с природата.

[131632]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес по интегрално възпитание. Семинар 2

Групата ни предоставя средства, които ни позволяват постоянно да се стремим към вярното усещане: целият ми живот, мисли и чувства, всичко произлиза от Твореца и всичко е заради това, съединявайки се, ние да се обърнем към Него.

Изобщо светът се дели на две части:

• Хора, които получават пробуждение от Твореца, за да се движат към Него. Такива хора Творецът довежда в групата, поставя ръката на човека на неговата съдба и му казва: „Избери това”. А всичко останало зависи от човека, да избере или не, да се включи ли в групата, да се отдаде ли на това общо течение въпреки своя егоизъм, или не. Това е нашият избор.
• А останалото човечество живее индивидуално, всеки сам за себе си, хаотично, като при брауновото движение. Разбира се, в него се развива егоизмът, но постепенно, не като в груповото движение.

От тези, които са в груповото движение, се изисква да го укрепват и съзнателно да го създават. Най-важното за тях е да осъзнаят, че от момента, от който са причастни към някоя от нашите групи или към общата група, за тях вече няма нищо лично, нищо индивидуално. Каквото и да става с тях, то е следствие на това, че те се намират в нашето общо движение. И сега всичко, което получават, го получават чрез центъра на групата. Осъзнато или не – няма значение.

А след това всичко се разпределя между всички: всеки получава толкова, колкото е длъжен да внесе в общото движение за обединение, в центъра на групата.

Същото се отнася и за нашето придвижване към Твореца. Всичко, което желаем да му отдадем, да му кажем, да го помолим, да привлечем въздействието му върху нас, въздействието на обкръжаващата светлина и т.н. – също така може да дойде чрез центъра на групата.

Това означава, че за нас е много важен този център на групата – като точка, от която ние се издигаме в своята връзка с Твореца, отдаваме и получаваме всичко посредством нея, като пъпна връв.

Нека си представим тази наша духовна пъпна връв, чрез която получаваме и отдаваме всичко. Само посредством нея ние сме свързани с Източника на живот. Представете си зародиша в майчината утроба. Посредством тази пъпна връв, чрез центъра на групата ние получаваме целия живот, всичката духовна сила, всичко, което сме и ни трябва.

Усещайки включването си към тази пъпна връв, започваме да разбираме как всичко е устроено, как наистина всичко се спуска към нас от висшето управление. Нашият свят – това е само свят на следствието, в него нищо не се ражда. И започваме да разбираме как да въздействаме на висшето управление, стремейки се към максимално издигане.

По този начин заедно стигаме до осъзнато развитие – именно благодарение, че откриваме връзката с нашия Източник, започваме да взаимодействаме, искайки всичко от него и реагирайки правилно на даденото. И независимо, че „Няма никого освен Него“, оказва се, че Творецът е пасивен източник. А всичко, което става, става само чрез нашето въздействие, по наша воля.

Как да въздействаме на Източника чрез тази пъпна връв?

Естествено чрез центъра на групата. Иначе няма да има контакт. Ние разкриваме тази връзка, за да издигнем нагоре своите желания, обединяваме се, за да получим отгоре отговор, чувстваме въздействието и връзката ни с Твореца чрез тази „тръба“, посредством тази „линия“. Изучаваме я в кабала: тя минава като канал от света на Безкрайността до нашия свят.

А за външната аудитория ние, на свой ред, се явяваме по-високата степен и трябва да използваме тази „тръба“ така, че хората да могат да се „хранят“ от нас и постепенно да се издигат нагоре.

Ние с вас, като че ли, напипваме точката на контакта със светлината, с Твореца, с висшето ниво. Но някак не бързаме много да я намерим, и да започнем да провеждаме отгоре надолу и отдолу нагоре енергията: отрицателната енергия от нас нагоре, а положителната от горе към нас.

За да ни се помогне в това, около нас се разраства криза. А изводът е, че ако не се събудим и не действаме правилно, кризата ще ни застигне също и нас и не само духовна, а и обикновената, „земна“ криза. А кризата ни се дава само за това, ние да се пробудим за бърз контакт с огромната енергия, с изобилието, с висшата светлина, която носи в себе си всичко: за да я предадем чрез себе си на външния свят.

Ако не направим всичко това навреме, то ще получим много лошо отношение към нас от целия свят. Именно към нас, към кабала, защото ние сме длъжни за извършим това поправяне.

По принцип, ако ние всичко правим навреме, то няма да усещаме кризата или изобщо някакви негативи. Винаги предварително ще лекуваме болестта с лекарство.

А ние закъсняваме, но засега не толкова много. Надявам се, че е така и че по-нататък ще започнем да осъзнаваме нашата отговорност пред света и ще разберем, че кризата е недостиг на тази висша енергия, която чрез нас трябва да стигне до света.

По какъв начин да се опомним, така че да влезем в контакт с Твореца и с външния свят и да станем проводник на висшата светлина и изобилие? Защото това е решението на кризата във всичките ѝ прояви. Ето какво трябва да направим – да се усетим посредници, които съединяват висшия и низшия свят.

Казано е, че от низшето може да се постигне висшето. Тръгвайки от интегралното разпространение, от интегралното възпитание, обръщайки се към масите, трябва да разберем как да се обръщаме към Твореца. Точно по този начин сами ставаме родители и накрая започваме да разбираме и ценим отношението на родителите към нас.

Започвайки да обединяваме потребностите на масите с интегралните, глобални решения, с духовното издигане, което очаква Творецът от всички нас, ние включваме в себе си тези две части:

• от една страна, масите с техните обикновени, житейски нужди;
• а от друга страна, тази висша ценност, която Творецът поставя пред нас – обединението, достигането на единна система, в която Той се проявява като оживяваща, проявяваща се Сила, носеща в себе си всичко.

По принцип, така и растем – за сметка на това, че се намираме в тази „ножица“: от една страна – светът, а от друга – Творецът. Трябва винаги да търсим взаимност: въздействията на Твореца, подтикващи към обединение, които слизат надолу към масите и се реализират в тях, в техните потребности и нещастия, а ние чрез себе си издигаме тези прости потребности и нещастия на по-високо ниво на обединение с Твореца, по-високо от времето и пространството, над всичко, което вече имаме в духовен план.

Ето в това е нашата особеност – в това, че ние започваме да обединяваме в себе си двата свята, затваряйки ги в себе си. Това е изключителното свойство на групата, която може да извърши тази работа, може да съедини, да включи, да интегрира в себе си тези два противоположни свята. Явявайки се интегрална част, ние винаги, по всяко време, включваме в себе си цялото човечество и отгоре над него поставяме Твореца. Така ние постигаме усещането, намиращо се между двете противоположни системи на мирозданието. Това е нашата особеност и нашата крайна реализация.

И така, творението, неговата крайна цел, се реализира именно в групата, т.е. в обединението на човечеството, започвайки от епицентъра, от нас, и разширявайки се в кръг. Тези, които вече са зад нас, ние привличаме, каним ги да се присъединят към нас. Но не ги дърпаме на нашето ниво, а действаме единствено в развитието на тяхното желание и разбирането на кризата като зов за обединение.

Ние възприемаме настоящата криза само духовно. Те я възприемат материално. Но по-принцип, решението е едно – да се уподобим на Твореца и да намерим контакт с него, така че Той и ние да се слеем съгласно условието за подобие на свойствата.

Такава е методиката.

От 2-я семинар на конгреса по интегрално възпитание, 02.02.2014

[127002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Интегрално възпитание, Конгреси и събития, Образование - Няма коментари→

Мнение (Н. Рубини, икономист): В развиващите се страни има голям дисбаланс, инвеститорите започнаха да продават активите си – това събори рублата, песото, реала и други развиващи се валути. В близките няколко години ситуацията на тези икономики ще се влоши.

Кризата няма да им подари ”креативно разрушаване” – фундаменталните показатели на техните икономики са достатъчно силни, но ще измъчи властта, бизнеса и обществото. Трябва да се търси изход в революциите или в бързата смяна на правителствата.

Реплика: Новите правителства нищо ново няма да донесат – необходимо е ново общество, възпитано на основата на интегралното образование. Към това трябва да се насочат правителствата, още преди да бъдат сменени. В преобразованието на обществото е техният залог за спасение!

[127308]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение на Далай Лама: Ресурсите на планетата се изчерпват, все по-често се случват природни катастрофи. Това поставя пред хората все по-нови проблеми. За да се решат, ние трябва да се научим да възприемаме цялото човечество като единно цяло.

В съвременния свят на глобалните икономически и екологични проблеми държавните граници минават на втори план. Същото може да се каже и за религиозните различия. Глобалните предизвикателства пред нас излизат извън държавата и религията. Те се отнасят до цялото човечество и по тази причина ние трябва да действаме заедно.

С помощта на образованието можем да променим мисленето на хората, така че на първо място в тях да не бъде АЗ, а глобалното НИЕ. Всеки от нас е част от голямото НИЕ. И от друга страна, целият свят е част от всеки нас. Това означава, че в наш, собствен интерес е сериозно да се погрижим за благополучието на цялото човечеството и за охраната на околната среда.

В идеята на социализма е заложена грижата за благополучието на обществото като цяло, а не на отделния човек. И в марксистката икономика става дума за равно разпределение на материалните благата. А в капитализма всички се стремят само към собствената си печалба.

Не по насилствен път, а само с подкрепата на добрата воля на хората, и с помощта на образованието, ние можем да променим света. Мисля, че това е единственият начин.

Съвременната система на образование е ориентирана към материалните ценности. За духовните ценности: любов, състрадание, прошка говорят различните религиозни традиции. Ние трябва да научим децата на основите на морала. Но това е трудно да се направи, като се разчита единствено на религията. Имаме нужда от светска етика.

Коментар: Заключенията са правилни, но не са решение, а само пожелания. Но и това е добре. Ако бъде чуто! Обикновено хора като Далай Лама кимат в знак на съгласие и забравят. Но е необходимо да  чуят и след това, при съответните страдания, ще си спомнят не само пожеланията, но ще изнамерят и решението – интегралното възпитание.

[124760]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Навлязохме ли вече в прехода към интегрално общество?

Отговор: Не, сега той се осъществява под формата на криза. Виждаме само една част от него, въпреки че самата криза все още е такава, че особено не тревожи нито човечеството, нито елита.

Но властите вече започват да се притесняват за това, как ще се осъществи преструктурирането. Това може да се види, например, в Америка, която ясно взе курс към стоящия пред нея етап. Тя излиза от всички страни, причинявайки хаос в тях, възстановява само себе си. И няма значение, ако тя загуби хегемонията в света.

Съвсем ясно е, че не може да има друг начин, освен да си осигуриш нормално вътрешно развитие. Днес никой не може да оказва натиск върху всички, да бъде водеща сила в света – това е само в негов ущърб. Вече сме преминали през този етап.

По-рано, много страни имаха свои колонии, които развивайки се до определено ниво, получиха независимост: „Правете каквото искате !“ Това е било изгодно, удобно, необходимо, до определено време, а след това – не. Същото е и сега.

 Детето порасва – то трябва да бъде освободено . В противен случай, това вреди на него и на теб.

Реплика: Но все пак, това преструктуриране, в действителност, все още не е преструктуриране.

Отговор: Ако се съди по това, което властите правят, те правят всичко по силите си, с изключение на едно нещо – те не разбират, че заедно с картите и ваучерите на хората трябва да се даде основата на интегралното взаимодействие. Те се надяват да успокоят хората чрез леки наркотици, които малко по малко се разрешават във всеки щат, най-малкото, тяхното разпространение вече не се разглежда като криминално престъпление.

А какво да правят с хората? Ето това те не разбират. Затова трябва да им се даде интегралното възпитание, иначе ще се получи същото, което се случи в Детройт: поради липса на работа градът приказка се превърна в град призрак. Всичко наоколо е празно, заковани домове, по улиците скитат безработни, пушат, грабят.

Но ако на хората се даде правилно напълване, те няма да позволят това. Не трябва да мислим за това, как да построим система за взаимно управление между нас, да създаваме складове за взаимопомощ, да откриваме групи за деца, да ремонтираме един на друг водопровода или електричеството. Само трябва да обучим хората да си взаимодействат правилно  и те ще свършат останалото.

Те сами ще поискат да се отнасят един към друг с доброта и да се грижат един за друг. Изхождайки от своите вътрешни подбуди, от своето развитие, те ще пожелаят да направят всичко сами и от това ще получат самочувствие и вътрешно напълване.

Да допуснем, че се изправя някоя жена и казва: „Аз съм учител по математика, готова съм да давам допълнителни уроци, да водя групи с деца.“ Става мъж: „Аз съм учител по колоездене. Ще организирам кръжок за деца и ще бъда техен ръководител.“ И така нататък. Това означава, че в човек се появява желание да работи за другите.

За това, правителството не трябва да се намесва в това – всичко се случва автоматично, в нужната степен. Единственото, което е необходимо, е да се разработи мрежа за интегрално възпитание.

Въпрос: Няма ли да се получи някаква хаос, например, да имаме треньор-колоездач, а да нямаме специалист- пекар?

Отговор: Това не е наша грижа! Нека хората да се движат и да намерят за себе си това, от което те имат нужда. В тях трябва да се появи желание взаимно да се допълват, да служат и да си доставят удоволствие един на друг.

От ТВ програмата на „Интегрален свят“, 24.10.2012

[124064]

Filed under: Криза, глобализация, Образование, Общи - Няма коментари→