Въпрос: Какво означава учение „от уста в уста“, по което Рабаш се е учил от Баал Сулам?

Отговор: Учение „от уста в уста“ – това значи за сметка на общия екран, тъй като устата (Пе) е мястото, където стои екрана.

Такова съединение се нарича ”руха бе-руха” (на нивото Руах), и точно такова ниво на връзка трябва да достигне ученика със своя учител.

Това е начин да оценим себе си като по-низш, благодарение на което се достига връзка с висшия.

Такова духовно състояние не трябва само да се постигне, но и да бъде в степен не по-малка от това, че да може ученика в този свят да изпълнява съветите на учителя като закон.

Това е лесен практически съвет, достъпен за всеки, и се нарича минимално ниво на принизяване себе си пред висшия, на което ние сме готови поради егоистични интереси.

Ако искам да получа от него духовното – аз съм длъжен да се принизя пред него, точно както е в армията: казано – направено.

Учителят говори за построяването на правилното намерение, за снизяването пред другите, за полагането на усилия, участието в разпространението, всичко, което се изисква от ученика.

А ученикът е длъжен да слуша и тогава той, чрез възникващата точка на съединение, започва да получава светлината, възвръщаща към източника и да разбира казаното.

В степента, в която ученикът снишава своя егоизъм, той автоматически достига до такова състояние, в което идва разбирането – приемайки отпечатъка на духовното. И чрез този отпечатък ние вече започваме да разбираме казаното.

Ако низшият принизи себе си, то висшия отпечатва в него своята структура, своите 10 сфирот.

Да се надяваме, че ще заслужим това, че Рабаш действително да стане  наш учител.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Длъжен ли е всеки човек да премине всички състояния, описани в Зоар?

Отговор: Казано е: „Всеки човек е длъжен да напише книга за Тора”.

Това означава, че ти си длъжен постепенно да разкриеш всички свои свойства-желания, в техния изходен егоистичен вид и според тези разкрития, да ги поправиш от „заради себе си” към „заради другите – Твореца”. Ти строиш нов съсъд – с екран О”Х и го напълваш.

Разкриването на разбитото кли означава, че ти се въплащаваш в определен тип грешник, описан в Тора, а впоследствие, с поправянето на това състояние, се въплащаваш в някакъв праведник от Тора.

Тези образи и форми, които трябва да приемаш стъпка след стъпка, преминавайки ту в грешник, ту в праведник, Тора рисува за тебе.

Това е  отпечатък на вече съществуващи в теб модели. Все едно вървиш в тъмното с прожектор и осветяваш ту грешника, ту праведника.

И така всеки път преминаваш от образ в образ! Длъжен си да преминеш през всичко! Цялата Тора съдържа състояния, които ти преминаваш, започвайки от Адам в тебе – първото разкритиe на злото, първият контакт с Твореца.

Именно с това започва човек – с усещането за своя егоизъм като противоположност на Твореца.

Цялата Тора говори само за последователни превъплъщения в различни роли, които играеш като в театър, по даден сценарий.

Превъплъщаваш се в различни образи, но всички роли играеш само ти.

От урока по Книгата Зоар, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Ако духовните келим – това са форми на отдаване, то как към тях могат да се прилепят нечисти сили?

Отговор: Без нечисти сили (клипот) няма да има никаква форма! Как може да има форма, ако няма ограничения? Невъзможно е да се нарисува каквато и да било фигура, ако не се ограничи с рамки – ето до тази линия и не повече.

Но кой ни ограничава? Нашето желание да се насладим! Ако аз премина дори малко някоя граница, това вече е заради наслаждение – и аз спирам. А ето тук може да се отдава още и аз гледам в какво направление и в каква форма. Така се раждат формите на буквите.

Ти започваш от точката: „Аз имам желание за отдаване!” И какво по нататък? По нататък ти може да се изкачиш малко по-високо, по-надясно или по-наляво – и така със своите ограничения рисуваш буквите, духовният съсъд, кли, в което се съединяват заедно силата на светлината Хасдим и светлината Хохма. Има само два компонента – желание за наслаждение и намерение за отдаване.

Самият материал на кли, това е желанието за наслаждение, но над него има екран и отразена светлина, т.е. има сила на отдаване и така от точката се получава фигура.

От урока по „Учение за Десетте сфирот““, 15.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На конгреса ние сякаш натрупваме „покритие” (екран) – сила на взаимно отдаване, с която сме готови да работим.

Конгресът – това е като голяма група: ние сме събрали хора, обединили сме ги и сега сме готови за съвместно изпълнение на поставените цели, с една дума боен отряд.

А ако просто се съберем за да попеем и да потанцуваме, а след това се разотидем – какъв смисъл ще има от това? Конгресът е място за съвместна работа!

В зависимост от протичащите състояния, ние ще решаваме колко често трябва да провеждаме такива конгреси. Ще станем по-чувствителни, ще разберем кога и къде трябва да се организира и проведе следващият конгрес, от какъв мащаб – регионален или световен.

Целият ни живот ще се гради на основата на тези общи подеми и падения, които определят цялата дейност на нашето предприятие – а иначе за какво живеем, ако не за духовното издигане?

Колкото по-бързо организираме тази работа, толкова по-бързо ще стигнем до входа на духовния свят и ще започнем да се изкачваме по 125-те стъпала.

Засега само тренираме за това изкачване, но то е вече много близко. Няколко такива опита и ти ще бъдеш готов да работиш със светлините и с келим (непоправените желания). Не защото сме по-умни, познавайки теорията, а защото изграждаме колективна сила, която се явява като духовен съсъд.

Благодарение на такива действия се разкрива общата сила на групата – нейната душа. Всеки път ние я  доизграждаме все по-голяма и по-голяма, и започваме да усещаме как вътре в нея работи светлината – т.е. преминаваме махсома.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава казаното в „Зоар” (глава „Лех леха” п.359): „В часа, когато човек лежи и спи, душата излиза от него”?

Отговор: Душа се нарича светлината в желанието. Тъй като ние можем да поправим нашето желание само в сфирот Кетер, Хохма и Бина, а в сфирот Зеир Анпин и Малхут – само частично, то пълната, голямата светлина, която зaсега може да се появи у нас е светлината „нешама”, а светлините „хая” и „ехида” са само  малки допълнителни светлинки отдолу нагоре.

Затова нашето общо желание се нарича „душа” (нешама) – по името на най-голямата светлина, която то може да побере в себе си до края на нашето поправяне.

Ако желанието се намира в такова състояние, в което е способно да достигне светлината „нешама”, то се нарича душа (нешама), защото ние наричаме желанията с имената на светлините, които могат да ги напълнят.

Ако желанията не могат да поберат в себе си тези светлини, да се напълнят с тях, поради отсъствието на екран, то няма душа. Защото   екран и отразена светлина се нарича напълване, т.е. свойството отдаване.

Душа се нарича не моето получаване на светлина свише. Душата (нешама), както и цялата вътрешна светлина в желанията, се образува от това, че аз отдавам тази светлина някому, пропускам я през себе – и с това се напълвам.

Това се нарича моята светлина, която получавам. Аз получавам възможността да отдавам и това ме напълва.

Затова през „нощта”, когато още не мога да поправя своите желания, да ги овладея с помощта на екрана и свойството отдаване, получавам отрицателно впечатление в желанието – тъмнина.

Какво означава „тъмнина”? – Аз не мога да отдавам и затова определям това състояние като „нощ”, липса на отдаване от моя страна. Съжалявам за това и се подготвям за поправяне на своите желания.

А през „деня”, който съм постигнал чрез своята работа през „нощта” – станал съм  на разсъмване за урок, съединил съм се с другарите, направил съм поправяния и съм придобил нови желания и екрани – във всичките тези екрани и желания аз създавам нова форма на отдаване, която ме напълва. Това означава, че за мен е настъпил „ден”.

Затова „нощ” – това също е духовно състояние, подготовка на желанията. А ако човек няма желание да постигне отдаване, за него няма и „нощ”, защото „ден” и „нощ” аз определям според своите състояния.

От урока по книгата „Зоар“, 05.08.2010г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представяме процесите, които се случват в духовността и които са описани в мъдростта на Кабала? Къде и кога се случват или вече са се случили?

Отговор: Всички тези процеси вече са се случили в нашите духовни корени. Всичко, което ние правим е да ги разкрием като се издигнем от отдолу нагоре и по този начин ги достигаме. И все пак, всичко вече се е „случило”. Времето в духовността е поредица от причини и следствия.

Творецът е създал желанието за наслаждение. Тогава, това желание е получило Светлината. След това, то е започнало да чувства срам, съкратило е себе си, взело е решение да започне да получава анти-егоистически (използвайки екран/ намерение) и е започнало да получава с цел да отдава според степента на своята способност и т.н. С други думи, ние изучаваме поредица от действия, които са се случили преди самите ние да започнем да ги усещаме.

Тук се раждам аз и от този момент започвам да чувствам себе си. Знам, че преди да съм се родил, други хора са живели, но не знам какво точно означава това „преди аз да съм се родил”. Започвам да възприемам реалността само от момента, в който съм се родил. „Според моето възприятие на реалността”, изглежда, че има хора, които са били родени преди мен и дори някои са умрели преди да се родя. Но всичко това съществува само в моята реалност, в която съм бил роден и в която сега живея. „Те” са нещо, което си представям като образи в главата ми. Ние работим само с нашето вътрешно желание, което се нуждае от изясняване.

Затова моята реалност започва с раждането ми. Всичко, което се предполага, че се е случило преди да съм роден, е подготовка за моето настоящо усещане. Отнася се до Твореца и Неговите действия вътре в мен. Той ги е извършил, за да ме подготви да приема света  реалността около мен, по начина, по който я приемам от момента на раждането си. Кои са майка ми и баща ми, и всички хора около мен? Защо се държат така? Творецът е подготвил тази система от грижи за мен. Целият свят, който виждам, е създаден от Твореца за моята работа.

Следователно, нашият живот е свързан с духовните процеси, които имат за цел да ни доведат до духовно пробуждане и разкриване на нови усещания. Наистина ли си мислехте, че има дори един безполезен момент в живота ви?

От ежедневния урок по Кабала – 08/07/2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да се настроя на вълната на Твореца, аз трябва да избера своя  „честота”- мярка за отдаване (екран).

Аз настройвам своето желание да се насладя на отдаването и в зависимост от него, улавям различни  „станции”. Променям в себе си честотата на вълната и се превключвам от едно ниво (на авиюта) на желанието на друго, и съгласно с това, възприемам различните въздействия на Твореца.

Как мога да позная, че съм се настроил правилно? – По реакцията, ако съм „хванал” от Неговата вълна, нещо съм получил – означава, че съм се настроил на отдаване.

Ето, ако аз можех да видя в каква посока да въртя бутона на настройката, за да се доближа до някакъв канал, ако те бяха маркирани, както при радиоприемниците … Но в духовното няма надписи.

Макар че ако ние достигаме такова състояние, когато вече сме способни да въртим настройката, то тогава душата започва да ни учи нас.

От урока от статията „Предисловие към  „Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо е написано в „Предисловие към учението за Десетте Сфирот”, п. 55, че човек, който е постигнал явното управление, т.е разкриването на Твореца, е сигурен че няма да съгреши отново?

Отговор: Човек е сигурен, че няма да съгреши отново, защото той е поправил, с помощта на екрана и на отразената светлина, всички свои желания за получаване. Той се е издигнал над тях и сега може да продължи напред. Той се нуждае „Творецът да свидетелства” за неговото поправяне, за да продължи да работи с желанията си за получаване и да започне да ги използва за получаване с цел отдаване.

Трябва ми допълнителна обща сила, която се нарича „свидетелство на Твореца“.

Сега аз трябва да отворя своята кутия на Пандора, която съдържа всички мои желания, и да започна да изяснявам с кои от тях мога да се насладя, за да да насладя Твореца. Това е напълно нова склонност, която никога преди не е съществувала.  Никога не съм правил това, а сега трябва да пробвам вкуса на наслажденията с цел да насладя Твореца като гост, който участва в пира, за да наслади стопанина.

За да не сгреша, аз трябва да събера специални, нови сили, дадени от свидетелството на Твореца.

Иначе,  не трябва дори да докосвам или да започна да разкривам моите нови желания за получаване. Трябва ми допълнителна спомагателна сила. И „Когато Той, който знае всички тайни на мирозданието, свидетелства, че аз няма да се върна към безумието” аз ще мога да започна да поправям моите престъпления.

В това състояние, престъпленията вече са се превърнали в грешки и аз би трябвало да  се чувствам по-добре.

Аз вече съм поправил половината от желанието за получаване и то изцяло е напълнено със светлината Хасадим. Сега трябва да започна да работя с него в трите линии и да внеса малко от светлината Хохма вътре в него.

Това означава, че моите престъпления са станали грешки. Аз ще получавам с цел отдаване, но аз вече имам намерението „с цел отдаване”. Сега трябва само много внимателно да добавя получаването към него.

Когато постигнем толкова високо духовно ниво, ще разберем за какво е тази работа.

Откъс от урока по статията „Предисловие к ТЕС“, 13.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→