Въпрос: Известно е, че смехът помага да живеем. Учените смятат, че смехът изпълнява важна социална функция и обединява хората.

Може ли е да се каже, че смехът обединява хората?

Отговор: Смехът в нашия свят е израз на задоволство. Това може да бъде егоистично удовлетворение, саркастично, злобно, напълно непочтено, защото егоизмът се проявява в прост, неподправен вид. Смехът е по-скоро проява на радостта на егоизма.

Въпрос: Какви са корените на смеха?

Отговор: Самодоволство. Себеудовлетворение. Като правило, във всичко, което виждам, бих казал, че то е злобно.

Въпрос: Има ли по-високо състояние – добър смях?

Отговор: Добрият смях в кабала се основава на разбирането, на противоположността ни на Твореца, но когато човек едновременно с това осъзнава, как може да промени това. Както Сара е казала при раждането на Ицхак: „Творецът ме накара да се засмея“. Това вече е голяма стъпка.

В същото време се проявява нещо много добро, хубаво и радостно, което се основава на пълната невъзможност на това явление. Ето защо смехът е съединяване на две противоположности.

Всичко добро и положително може да произлиза само от лошото, вредното и тъмното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018
[229118]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Вие пишете във вашия блог: „Докато човекът не развие в себе си душата, той има така наречената жизнена сила, както всяко живо същество”. Каква е тази сила, която няма нищо общо с душата?

Отговор: В човека има егоистична сила, неговото наслаждение, напълване. Тя се нарича жизнена сила (от лат. „vitalis” – „жизнен”).

Тя е на всички нива на материалния свят. Само в нас допълнително към животинския егоизъм, който се стреми да се съхрани в нормална форма на живот, има още и допълнителен егоизъм, когато човекът, който гледа другите, иска това, което те имат, дори във вреда за себе си. Главното е той да има, а останалите да нямат.

Жизнената сила през цялото време се променя, увеличава се. Тя не се движи назад, само напред, само в увеличаване на алтруистичното свойство. Затова душата непрекъснато расте. Нейният ръст върви по синусоида: подем и падение, подем и падение. Но падението, също като и подемът, е натрупване на потенциал на душата.

Въпрос: Означава ли, че в биологичното тяло има жизнена душа?

Отговор: Не, егоизмът се представя във вид на нежива, растителна и животинска природа, т.е. на животинско тяло, което изглежда като човек. А жизнената сила оживява това тяло, тази материя, състояща се от атоми и електрони.

Но ако влезем дълбоко в материята, няма да открием нищо, освен пустота. Вътре във всеки атом 99 плюс 99 е пустота. А всичко останало, което се върти, е твърда енергия, в това число и нашето тяло.

Енергията е желание! Затова жизнената сила е просто енергия, която се представя във вид на тяло, рисува се на твоята подложка, на твоето желание, и по този начин я виждаш. Така ти се представя целия свят.

Въпрос: Оказва се, че тази енергия аз виждам във вид на белтъчно тяло, а жизнената сила, т.е. самата енергия, просто не виждам?

Отговор: Ти не я виждаш, защото нямаш адекватни вътрешни състояния към нея. Ако ги имаше, тогава би имало къде да ги усещаш. Ти чувстваш само егоистичните сили, тъй като си способен да ги възприемаш, а възприемане на алтруистичните сили в теб засега няма.

Въпрос: Какво остава след смъртта на тялото, ако човекът е енергия?

Отговор: Определената жизнена енергия в него преминава от едно ниво на друго. Съгласно закона за съхранение на енергията, в света нищо не се губи.

Въпрос: Значи от гледна точка на кабала няма смърт? Има ли преход на състояния?

Отговор: Няма смърт. И живот, като цяло, няма. Живот в кабала се нарича свойството отдаване, което също не съществува в материалния свят. Затова всичко, което ни се представя, се нарича „измислен свят”.

От урока на руски език, 10.06.2018

[234173]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Реплика: Британският фермер Лео де Ватс организирал продажбата на селски въздух на богати купувачи, основно в Китай. Той запечатва в буркани чист селски въздух и го продава по 80 британски паунда.

За това той използва много красива реклама: „Въздухът се пречиства от недокоснатата природа,  преминавайки през бълбукането на горски ручеи, поглъща недокосната вода, течаща между скалите, а след това се връща към непокътнатата красота“.

Бурканите с въздух се купуват, човекът печели много пари.

Отговор: По принцип, вече сме се сблъсквали с понятието „продавач на въздух“.

Добър признак е, че хората се задъхват от този живот и, разбира се, ми е приятно да чуя, че те вече са готови да плащат дори за въздух. Защото въздухът над нас изглежда, че е в неограничено количество, но ние започваме да осъзнаваме, че такава необходима субстанция като чистия въздух, вече не е достатъчна за живота.

Процесът на замърсяване на въздуха постепенно води човека към ясното осъзнаване, че трябва да сложи край на тази цивилизация.

Въпрос: Защо замърсяването на въздуха е добър признак?

Отговор: Ние трябва да получаваме удари, иначе нашият егоизъм няма да се съгласи нищо да промени! Аз ще лежа, като Обломов /герой на А. Гончаров/  на дивана и никой с нищо няма да ме помръдне, освен ако самият аз не се окажа в безизходица! Само тогава ще се измъкна от дивана и ще започна да правя нещо.

Реплика: Но засега само богатите купуват този въздух…

Отговор: Нищо, ще стигнем до това, че хората ще излязат на демонстрация: „Дайте ни въздух! Няма какво да дишаме!“

Човекът ще започне да се задушава, тогава ще му дадат малко въздух и ще му кажат: „Ето, а сега ще гласуваш за мен!“

Въпрос: А може би, Вие също си струва не просто да давате, а да продавате идеята за другия чист въздух – на нашата взаимна връзка?

Отговор: Така аз просто ще печеля! Аз не съм създаден за това, това не съм аз.

Аз трябва да ви науча как да намерите в този свят пътя към висшия свят, към изхода в пространството,  в което има абсолютно всичко! Когато човек излезе в духовното пространство, той се намира в свят, пълен със светлина.

Въпрос: В него може ли да излезе всеки?

Отговор: Да, ще излезе всеки, но сега ние все пак трябва да направим нещо, за да не страдаме и да не се задушаваме.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.02.2016 г.

[176912]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие сте написали красив туит: «Неочаквано се оказахме в общество, в което действа законът: побеждава не силният, а този, който е обединен с другите».

Задават ви следния въпрос: «За какво обединение говорите? Интернет също ни обединява – за това ли става въпрос? Или все пак той е технология без душа и обединението трябва да бъде на друго ниво?“

Отговор: Това е така. В кабала се говори, че трябва постепенно да се приближаваме един към друг, за да се разбираме. Дори и да не се съгласяваме, но да се разбираме. А  ние просто отричаме и това е всичко. Поставяме ограда между нас. Не искам нищо да знам: това е мое, а това – твое и прави каквото искаш.

Днес общото състояние на природата вече не ни го позволява. Светът става глобален  не защото сме глобално свързани един с друг, а защото е дошло времето, когато трябва чувствено и морално да се свържем по някакъв начин помежду си. А това не се получава.

Мислим си, че ако направим определени общи икономически, търговски и други планове, ако прехвърляме капитали от единия край на света до другия, светът ще стане глобален. Абсолютно не. Напротив, това е глобално разделяне, а не съединение.

Затова тук става дума за необходимостта човечеството да се разбира повече, като едно единно цяло, за да разберем как влияем на природата и как природата влияе на нас. На първо място това се има предвид. А за това, хората трябва да осъзнаят общата зависимост един от друг. Природата ни го показва.

Веднага след като проникнем по неволя в тази зависимост един от друг – няма къде да избягаме, няма къде да  отидем, ние се намираме на земното кълбо, което ни свързва всички в едно цяло – веднага след като го осъзнаем, но така, че да можем да убедим себе си, веднага ще се превърнем в единно интегрално човечество.

И животът ни, естествено, ще се промени. Няма да се заплашваме един друг, защото ще бъдем като хора, които живеят в един апартамент, в един дом. Трябва все пак да се издигнем над нашия дребен личен егоизъм.

От ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 25.09.2018

[235455]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо вие, кабалистът, правите толкова много действия в измислената реалност, когато можете да пренесете вашата област  на действие само в истинската, духовната реалност?

Отговор: За да можете вие, като част от същността си, също да дърпате зад себе си.

Въпрос: Тоест, вие сте отговорни пред хората?

Отговор: Всички те са мои части! И затова аз съм свързан с тях. И така е с всеки от нас. Става взаимно включване на всички във всичко. Затова всеки от нас дърпа другите и ние заедно се притегляме към света на вечността, на Безкрайността.

Когато помагаш  на другите, в крайна сметка помагаш на себе си, защото всички останали са твоята духовна част. Всичко това е един Адам.

Въпрос: Аз отдавам не на другия човек, а на себе си?

Отговор: Да, но на теб ти изглежда, че отдаваш на другите. Работата е в това, че състоянието, наречено Адам, се е разбило на множество части, за да може всяка част по отношение на другите да премине от егоизма си в алтруизъм и да придобие по този начин свойството на Твореца, свойство на отдаване и любов.

Ако тази система не се беше разбила, как би могла да придобие свойството на Твореца? Относително какво би действала? Защото сме разбити и между нас съществува егоизъм, взаимно отблъскване, ние можем да го преодолеем и да се свързваме с другите. Тогава силата на преодоляване ще стане сила на нашето сцепление и подобие на Твореца. Това състояние трябва да постигнем.

Такъв е замисълът на Твореца,  в резултат на разбиването творението да стане егоистично и цялата сила на светлината, силата на Твореца, силата на Неговата любов да влезе между нас и да се преобърне в егоизъм, в ненавист. А сега ние трябва да я обърнем във връзка и любов, и тогава ще станем подобни на Твореца.

[234974]

От урока на руски език, 10.06.2018

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Влияе ли намерението на човека да причини зло на другия на неживата и растителната природа? Кабала казва, че това се проявява под формата на разрушителни урагани и други стихийни бедствия. Как да разбираме това?

Отговор: Тъй като цялата природа е интегрална и напълно взаимосвързана, то нашето въздействие на която и да е от нейните части, влияе на всички останали части. Колкото по- високо е нивото на природата, на което влияем, например, на хората, толкова повече засяга предишните нива – животинско, растително и неживо.

И обратно, ако влияем в някакво отношение само на неживата природа, то в по-малка степен това влияе на растителната, по-малко на животинската и още по- малко на човека.

Оказва се, че лошото ни отношение към другия човек пронизва абсолютно цялата пирамида. Това е проблемът на екологията и всичко останало. Ние сами предизвикваме ураганите, стихийните бедствия и останалите проблеми.

Преди не сме били в състояние да променяме нещо с намеренията си, но от началото на миналия век всичко се е променило. Погледнете какво сме направили през ХХ век! Това е защото човечеството, както казват кабалистите, е навлязло в съвсем ново състояние.

Ако в началото на ХХ век населението на Земята е било 2 милиарда души и това е примерно толкова, колкото може да издържи планетата, то днес то е нарастнало до 8 милиарда. Това говори, че през последните 100 години сериозно сме извадили от равновесие нашата система.

Въпрос: Тоест 2 милиарда човека не могат да издържат нивото на днешния егоизъм и е трябвало да стигнат до 8 милиарда?

Отговор: Ако се развиваме правилно, не биха били нужни 8 милиарда човека.

От урока на руски език, 25.03.2018

 [230746]

Filed under: Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Професор Джеймс Тили изведе пет неща в политиката, които можем да научим от шимпанзето. Ако може да ги коментирате. Първата точка е:  „Дръж приятелите си близо до теб, а враговете още по-близо”.

Отговор: Приятелите са приятели. А от враговете трябва да се пазиш. Но ти не можеш да се пазиш, ако ги отблъскваш. По-добре е да ги държиш „в клетка” близо до теб.

Реплика:  Вторият принцип на шимпанзето е: „В изграждането на  съюзи отдавай предпочитане на слабите, а не на силните”.

Отговор: За да ги командваш.

Въпрос:  И за човека ли това трябва да е точно по същия начин?

Отговор: Те така и се създават. Просто бихме искали да се създават така, но не се получава.

Реплика: Трето: Добре е, когато се страхуват от теб, но още по-добре е, когато те обичат.

Отговор: По-спокойно е, разбира се, когато те обичат. Няма нищо по-добро от това, то е най-ясната защита. Но поне се страхуват.

Реплика: По-нататък: „Добре е, когато те обичат, но още по-добре е, когато можеш да споделиш угощението”.

Отговор:  Разбира се, тогава другият ще зависи от тебе.

Реплика: И петият: „Външната заплаха може да обещае подкрепа, ако тя е реална”.

Отговор: Външната заплаха може да обещае подкрепа, защото тя те задължава да реализираш всички твои вътрешни възможности и тогава ти търсиш партньори.

Външната заплаха те мобилизира, помага, без нея е невъзможно да се движиш напред.

Въпрос: Това са пет маймунски принципи. А можете ли да назовете няколко човешки принципа?

Отговор:  Човекът няма никакви принципи, той е безпринципен. Всички негови принципи са само за миг.

Въпрос:  Защо маймуните имат принципи, а човекът няма?

Отговор:  Маймуните действат въз основа на природата. И дори разумът, който имат, идва от природата – натрупване на всякакви резултати. А човекът няма, защото в него всичко постоянно се развива.

Егоизмът се развива и затова човекът не може това, което е решил вчера, да реши днес по същия начин. Защото обстоятелствата са съвсем различни, друг е егоизмът, друг е възгледът за света, друга е обстановката.

Въпрос:  Какво е тогава човечността? За нея всички постоянно казват:  „Бъди човечен, бъди добър“ и така нататък.

Отговор: Аз мисля, че това отношение е продиктувано от слабост. Не може да бъде по различен начин,  ако нашата природа е егоизма. Какво може да бъде човечността? Ако искам да се покажа добър или искам да се отнасят към мен добре.

Въпрос:  Всичко това маски ли са?

Отговор: Само маски. Ако при маймуните този егоизъм е естествен и затова всички се разбират помежду си, то човекът се облича в такива разнообразни форми, че е много трудно да го разбереш. И затова той използва още и доброта, разум, и всичко останало, за да командва другите, да ги управлява, да се издига  над всички. Това е много по-лошо  от всяка маймуна.

Въпрос: Какво да правим тогава, как да стигнем до светлината, до доброто?

Отговор: Има методика за поправяне, но за нея човекът трябва да разбере, че е необходимо се поправи.

Въпрос: Той трябва да почувства, че е такъв?

Отговор: Да.

Реплика: А ако човекът стигне до разбиране, че е абсолютно егоистичен, че това е неговата природа…

Отговор: Затова той трябва да дойде в кабала. Трябва да изучава природата си и на тази основа да продължи. Той няма друг изход, всичко върви към това. И колкото по-рано, толкова по-добре.

За мен да стане човечен означава да стане подобен на Твореца. Тоест, когато човекът започне да осъзнава, че връзката с другите е негова лична, необходима потребност, при това такава, която надделява над всички останали. Само благодарение на развитието на това съвършено анти  егоистично, тоест. анти природно свойство, той може не само да оцелее, но да се издигне до звездите. Но само в такъв вид.

Много е сложно, невъзможно е, освен ако не стигнеш до правилната методика.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 04.09.2018

[235402]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Кръгла маса на  независимите мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо смятаме, че животът на някои хора е по-важен от живота на други?

Отговор: Това се случва, тъй като не виждаме цялата картина, основният механизъм, общата система на нашата глобализация. Ние принадлежим на единна система, всъщност всички сме едно тяло.

Всеки един от нас е като клетка в единно тяло, която трябва да се грижи за благополучието на целия организъм. Ако видим, че човечеството в крайна сметка  е един човек с определени органи и части на тялото, тогава със сигурност ще разберем, че всеки човек е ценен.

Дори ако една клетка на тялото стане ракова… И това всъщност е определено качество на егоизма: тя започва да поглъща останалите. До тази точка всички ние наподобяваме ракови клетки. Сега това ни се разкрива: всички съществуваме в общата човешка система, която е болна от всеобщ рак.

Ако разкрием това, тогава със сигурност ще разберем, че всеки трябва да е здрав, тоест, да отрече своя егоизъм, да отрече използването, поглъщането на другите и да превключи на отдаване на другите.

Откривайки това ще видим, че животът се съдържа само в напредването на всеки в неговото развитие, в допринасянето  за обществото. Ако окуражаваме обществото да дава на всеки ценности, които са насочени само към това, разбира се, ще задължим хората да бъдат полезни на човешкото общество. Тогава всеки ще бъде равен. Също, животът на един няма да бъде по-важен от живота на някой друг.

 [234235]

Кръгла маса на независими мнения, Берлин 09.09.2006

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Кабала предлага ли да се унищожи егото?

Отговор: Не. Кабала е методика как правилно да работим с егоизма и да го използваме с пълна сила. Ето защо тя се нарича наука кабала, от думата „получаване“.

Въпрос: Тоест, да се унищожи егоизма е невъзможно?

Отговор: Не е възможно и не е необходимо.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 10.04.2018

Filed under: Въпрос-отговор, Егоизъм, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Познавам хора, които с  помощта на духовни практики и отказ от желанията си живеят заради божественото и прекрасно преминават в духовния свят. Но никой от тях не се занимава с кабала. Защо  вие твърдите, че само с помощта на кабала може да се постигне Твореца?

Отговор: Аз нищо не твърдя и с никого не споря. Имам  своите знания. Ако някой иска да ги усвои, може да се  учи от материала, който сме поместили в интернет. А да споря с коя методика  е по-добре да се занимава и как да я  усвоява,  не искам.

Защо да разубеждавам някого дали е  прав или не? В степента, в която човек се стреми към истината, той намира своя методика, устремява се по-нататък и върви напред. Главното е да не  спира. Затова, с каквото и да се занимавате, ви съветвам само едно: продължавайте да се задълбочавате, да се разширявате и от нищо да не се страхувайте.

Тора/кабала не приветства отказ от егоизма, защото той е нашата материя. Колкото повече го използваме, толкова по–голяма възможност имаме  да се издигнем.

За разлика от религиите и от повечето духовни практики, кабала използва егоизма, при това с радост, като подарък  от Твореца. Защото именно  с егоизма  човекът и цялото творение се отличават от Твореца. А ако поискаме да го унищожим  или анулираме желанието само по себе, тогава какво ще остане от нас?

От урока на руски език, 18.03.2018

[230801]

Filed under: Без категория - Няма коментари→