Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича „времева подготовка“ за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[57526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Днес не можем да управляваме нашия свят. Искам да направя някакви поправяния във финансовата и в икономическата система, в търговията, във връзките между страните, между хората, в крайна сметка и между съпрузите, и не се получава. Има някакви заговори, някакви допълнителни пречки, някакви условия, които не взимам под внимание и затова у мен нищо не се получава. Не достига знание, не достига някаква ясна връзка с този нов свят, който възниква около нас и не можем да контактуваме ясно с него.

Откъде идва това? Идва от същите тези степени, които низхождат към нас от света на Безкрайността. Тези степени вече се намират и съществуват в нас. И също възникват под влиянието на решимот. Тоест има сили на отдаване, които възникват и се проявяват спрямо нас – това също е в мен, в моите усещания на външното пространство. Само че това вече не са егоистични, отдаващи сили, но също така това е моята ”баница”, моето светоусещане, това съм аз. Това всичко е в мен. Няма нищо, което излиза извън моите предели.

“Аз”, по принцип, това е душата.

Ако започвам да се разделям по такъв начин, то виждам, че днешният свят не ми помага. В нас сякаш се разкрива ”недобра”, егоистична сила – тъмното минало. И възниква алтруистична сила. Тези слоеве се откриват в мен: започвам да ги усещам не извън мен, а в мен. Затова съм ”объркан”, затова съм такъв разтроен, затова не съм в състояние да се ориентирам в днешния свят.

Когато започнем да разбираме тази система и по някакъв начин помалко да се ориентираме в нея, ще видим как това се случва с другите хора. Разбираме, че в нас възниква такава ”многослойна баница”: решимот от миналото, настоящето и бъдещето, егоистичните сили на миналото, усещанията от настоящето и някакви неопределени, неразбираеми усещания за бъдещето – свойството отдаване, свойството връзка.

Тези разкриващи се в мен слоеве още не са съединени заедно в една система, затова се наричат ”нашата криза”, нашето разделяне между тези части. Кризата се нарича ”интегрална”, защото не ни дава връзката между всички части, тя не е в нас. И проблемът остава до този момент, докато не се научим да владеем системата.

В какво е проблемът? От една страна съм нарисувал въпрос и криза, а от друга – това, което се нарича душа. Тоест сега на практика сме на пътя, на етапа, на степента на разкриване на душата в нас.

Когато съединяваме в себе си всички тези части, то вместо тях ще видим много интересна картина – ще видим себе си, състоящи се от три линии.

Егоистичните сили от една страна са най-долната част на баницата. Алтруистичните сили или отдаването са най-горната част на баницата. И средната сила е тяхната връзка, когато всичко това го събираме в себе си и можем да работим заедно с тях. Средната част на баницата съединява алтруистичния полюс с егоистичния минус и ще може да работи заедно с тях. В това по принцип се заключава работата ни – работата в средната линия.

Днес с кризата и с вътрешните смущения се намираме на пътя на разкриване на душата ни. Разбира се, светът е още далеч от това. Той го разкрива не по прост начин, а с наша помощ – по други, по-опростени пътища, с присъединяване към нас, и т.н.

А ние с вас се намираме вече на пътя на разкриването и трябва да вървим по-нататък към него.

Всичко това е заложено в нас, и след Първото Съкращаване следва създаване на екрана и образуване на парцуфа.

В този парцуф вече се намират бъдещите ни състояния. Парцуфът се състои от глава, която решава, по какъв начин правилно да съедини в себе си двете части: едната част, където можем да отдаваме и втора част, където не сме в състояние да правим това. Рош (главата) се намира по-високо от това и по такъв начин ни организира.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56084]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Възнаграждението за умствения труд е по-предпочитано, отколкото за физическия, трудът на сръчните е по-предпочитан от този на несръчните, ергенът трябва да получава по-малко от обремененият със семейство, работните часове трябва да бъдат еднакви за всички, а също така и разпределението на продуктите на труда трябва да бъде еднакво за всички – как да обединим в едно тези противоречия?

Как да се въведе справедливо разпределение, ако всички сме различни? При различните хора има различна производителност на труда. Невъзможно е да се предявят към тях еднакви изисквания и да оценяват усилията им по еднакви критерии. Излиза, че у нас няма даже основа, база за построяване на справедливо общество.

Това трябва да се обясни на тези, които призовават по улиците за социална справедливост. Как да я определят? С какво да отмерят? Всички, по природа, се отличаваме един от друг и нямаме критерии за сравнение, значи никога няма да достигнем до справедливо разпределение. Защото, за да се подели всичко правилно, трябва да се намираме на стъпалото на Твореца.

Фактически, справедливото разпределение е това, което всеки от нас получава днес. Защото във всеки миг от живота си получаваш това, което ти дава Творецът. Точно това е справедливост, това е, което ти се полага. Той ти определя абсолютно точна мярка.

Творецът създава за теб всички условия. Нека да не се съгласяваш с Него и със системата, обаче Той ти дава всичко и ти казва:”Работи, започвайки от тази точка, където стоиш. Съгласно свойствата на душата си, ти трябва да се намираш имено в това състояние. За теб е оптимално и можеш да напредваш само оттук. Започни да работиш и ще получаваш все повече. А засега си получил всичко необходимо за по-нататъшните стъпки – по справедливост и по всички правила.”

Даже Фараонът е признал: ”Творецът е праведен, а аз съм грешен.” Макар и да не си съгласен, да не си осведомен, да не си готов, но всичко е така, както трябва да е.

Но в такъв случай, нима можеш да се отместиш от мястото си? Ако получаваш определеното, то къде да се поместиш? Само към отдаване.

Ако искаш да напредваш, променяйки себе си, обкръжението, обществото, света, тогава трябва да се учиш от Твореца на това, какво означава да бъдеш праведен – да се обръщаш към всеки и да помагаш на всеки да върви към справедливо разпределение по стъпалата  на все по-голямо отдаване.

На всички стъпала, съвсем до края на поправянето, на нас справедливо ни разпределят това, което ни се полага, съгласно абсолютно точен разчет. И затова на духовната стълба е невъзможно да се изкачиш на ново стъпало, докато на 100% не се съгласиш с всичко, което се случва, с други думи, докато не придобиеш съсъдите на отдаването и не се съгласиш, че това е справедливостта.

Какви могат да бъдат след тази демонстрация? Какви изисквания? Подобрете обкръжението, подобрете връзката между вас и ще се издигнете на по-висока степен на справедливост. На текущата степен ви се полага имено това, а на следващата ще получите нещо друго. Какво? Започнете да извършвате отдаване един на друг и ще видите. Защото светлината е винаги тук. Просто, издигайки се заедно с обществото, получаваш повече, а спускайки се – по-малко.

Така че, от какво да се крещи на улицата? От собственото неразбиране на случващото се? От кого ще изискваш справедливост, ако всички ние седим в една лодка? Такива призиви никога няма да доведат до нищо добро. Египет и Либия са нагледни примери за това.

И затова преди всичко трябва да се разбере: ние винаги се намираме в поправена система и можем само да напреднем в нея към все по-възвишено състояние на взаимно поправяне. Пребиваваш в света на Безкрайността и получаваш от него толкова, колкото съответства на твоята степен, колкото можеш да възприемеш. Той те напълва, в него има всичко, от което някой ден ще пожелаеш да се насладиш.

И при това ти крещиш, че ти е малко? Получи повече, предоставили са ти такава възможност. Започни да се обединяваш с другите, и колкото по-здрава ще е връзката ни, толкова повече ще получим. А без взаимно поръчителство, никога няма да усетим щастието. Можеш да ходиш на демонстрации и да устройваш революции, но нищо няма да излезе от това.

От урока по вестник ”Народ”, 28.09.2011

[56049]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Къде е границата между реализацията на вашите съвети и сляпото поклонение?

Отговор: Границата е критичния анализ. Човек, който работи правилно, който не се съгласява с учителя, изпитва към него ненавист, антипатия и най-голямо презрение – и едновременно с това го преодолява, издига се над себе си, с душа и сърце приема величието на учителя и се самоанулира напълно пред него.

В поклонника медалът има само една страна, той се прекланя без каквато и да е критика. Той бяга от всяка неодобрителна мисъл като от огън. Но вътре в самите нас нещата не стоят така. Това не значи, че трябва изкуствено да предизвиквате в себе си протест и отблъскване.

Просто започни да се сближаваш с ближния и ще видиш колко много го ненавиждаш. Ненавистта трябва да се проявява съобразно потребността от любов, в противен случай тя няма да бъде съзидателна. Ние не я разпалваме, тя сама идва.

В това се състои проверката: любов и ненавист действат заедно, паралелно една на друга, а човек работи в средната линия, над тях двете.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54691]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Само опитвайки се да се приближи към ближния и да се съедини с него, човек разкрива своите 613 непоправени желания. Само тогава започва да разкрива разбитата си душа и разбира какво трябва да поправи.

Поправяйки желанията си така, че не причинявам на другия това, което сам ненавиждам, аз поправям себе си до степента на Бина (хафец хесед) и се напълвам със светлината Хасадим. Това означава, че напълно се изчиствам от егоизма си. А след това постепенно обръщам този егоизъм към служене на ближния, което се нарича ”любов към ближния както към самия себе си” – поправяне на АХАП, 365-те желания.

Тези два етапа на поправяне се отнасят към тези желания, които се разкриват при обединение с другите. А ако у мен няма стремеж към обединение с другите, означава, че въобще не съм разкрил, какво имам за поправяне. Обичайните ни материални желания за храна, секс, семейство, пари, власт, знания не се нуждаят от поправяне. Моля, може да ги използваш!

Защото ако се стремя към знание или власт, това не е желание, което се разкрива при обединението с другите. А работата започва с това, че правя крачка напред, за да се обединя с другите и да разкрия в това обединение, свойството отдаване, вместо свойството получаване. И тогава започвам да откривам колко не го искам! Това мое нежелание и се нарича ”зло начало”, което ми се разкрива като творение.

Именно това желание, усещано като отблъскване от обединението с другия човек при опита да се разкрие свойството отдаване, се нарича зло и трябва да го поправим на добро. Тоест аз действам съгласно ясен ред, определен от фразата ”Аз създадох злото начало и в добавка – Тора като средство за поправянето му, защото светлината в нея възвръща към източника”, и крачка след крачка реализирам тази формула.

От урока по избрани откъси за Деня на Любовта ”Ту Бе-Ав”, 15.08.2011

[51364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 27: Какво е това Творец (Маацил)?

Всяка причина се нарича Творец относително своето следствие, степен, която тя поражда. При това, названието Творец включва и получената светлина, и съсъда, получаващ тази светлина.

Това е разбираемо, когато се казва, че висшата степен се нарича Творец относително по-нисшата, създадена от нея степен. Но защо тук е направено добавяне така, че в понятието ”Творец” е включена не само получената светлина, но и съсъдът, получаващ тази светлина – това моят съсъд ли е, моето желание?

Вътре в желанието си аз получавам светлина и усещам своята реалност. И вътре в тази реалност аз усещам висшето стъпало, и това усещане у мен се разделя на две част: самото мое и висшето. И всичко това се нарича Творец.

Всичко това се познава само от вътрешното усещане на човека и аз наричам Твореца особена част вътре в самия мен. Затова е казано: ”По твоите действия ще Те позная!”.

Само в степента на собственото поправяне можем да говорим за Твореца (Боре) – „ела и виж” (бо- ре). Tази част, която аз поправям вътре в себе си за отдаване, в свойства несвойствени на моята природа по рождение – нея аз наричам Творец.

Затова душата може да бъде единствено точка, капка или всяка голяма част, но тя винаги е част от висшето. Вътре в тази част в мен, поправена на отдаване, която се нарича душа, аз усещам висшия корен, Твореца.

Той вече се намира в мен, той не е отгоре – но става въпрос за свойството отдаване, което е по-високо от мен, по-високо от моята природа. И макар че аз съм го придобил и сега работя с него, при все това, аз го отнасям към висшето.

Затова, Творецът се намира вътре в човек, а не някъде в небето. И това същото се отнася към висшето стъпало – за него може да говори само този, който го е постигнал и влиза във връзка с него. Това висше стъпало също се намира в мен, само аз го смятам за висше за себе си.

В моето усещане винаги има такава степен, която вече съм придобил и на практика работя върху нея като нa принадлежаща ми и на такава, която засега остава за мен висша и ме осветява ”отдалече”. Тя се намира в мен, но в такава форма, която засега не мога да използвам. Всичко се възприема и се усеща само вътре от постигащия човек.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 23.06.2011

[46252]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво означава, силата на получаващия да се подчини на силата на даващия? Значи ли това, че аз трябва да издигна мъжете над себе си?

Отговор: Всеки от нас трябва да издигне другия над себе си. Така аз действам относно групата, обкръжението: аз максимално принизявам себе си, ставам по-нисък от тях – (-), а от друга страна, се опитвам да получа от тях максимум величие на целта, на групата, на Твореца – (+).

Ако не се принизя, то няма да мога да получа от групата. Само малкият може да получи от големия. Значи, аз се принизявам, за да възприема от тях техните желания, мисли, стремежи, величието на висшата цел. По такъв начин аз се обогатявам. В тази степен, в която успея да получа от тях и да присъединя към себе си целия този плюс, той и ще определи моя стремеж напред. Ако аз не получавам от групата този плюс, нямам с какво да напредвам.

Аз винаги получавам желанието, с което се устремявам напред, само от обкръжаващата среда. Защото аз съм само зададена точка, нищо повече няма в нея, тя ми е дадена само за това, за да работя с обкръжаващата среда. А целият ми духовен съсъд/кли, цялата моя душа е това, което аз получавам от обкръжението, в мен самия това го няма.

И ако от обкръжението не получавам нищо, ако вървя навирил нос, и не искам нищо да чувам от тях, тогава няма откъде да се появят тези допълнителни желания, и няма да имам душа – място, където да разкрия Твореца. Това е много важно.

Същото е и относно женската и мъжката части. Мъжката и женската части трябва да бъдат настроени една към друга. Ние трябва да се принизим относно другата част, за да чуем, възприемем техните желания, и тогава ще получим от тях техните стремежи. Тоест ние трябва да се чуваме един друг, да принизим себе си, за да получим величието на целта, желанието от противоположната група.

Как да издигнем мъжете над себе си? Трябва просто да показвате на мъжката група, че вие ги възвеличавате, че чакате от тях техните постижения, че сте уверени в това, че те ще успеят да свалят звездите от небето, че вярвате в тях. Въодушевете ги – и тогава те ще бъдат способни на всичко! Както майката, която през цялото време говори на малкото дете, колко е голямо, силно, способно, умно, и по такъв начин го подтиква към правилен растеж. Това е необходимо на мъжете, защото те много зависят от женското одобрение.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45630]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Развива ли се душата на моето дете  синхронно с моята душа, или ние сме съединени само с животинска връзка, а духовното развитие при всеки става поотделно?

Отговор: Духовното развитие при всекиго става поотделно.

Въпрос: Кабала одобрява ли изповядването? Аз съм католик (либерален), и винаги ме е смущавал стремежът на католиците да преобърнат вярата на хората. Аз намирам блога ви за въодушевляващ и опознавателен.

Отговор: Кабала няма никакво отношение към религията, към вярата. Тя е призвана да обучава хората към поправяне на егоизма им, ако възникне такова желание в тях.

Въпрос: Вие по някакъв начин отговорихте на въпроса относно пресаждането на органи. Позволете да се задълбочим. Да допуснем, че хирурзите се научат да пресаждат глави. Да допуснем че съществуват двама братя – Брат и Пит, Пит е смъртоносно болен, нужно му е пресаждане на глава, и Брат решава да даде своята  глава на брат си.

 И така ето поставят и двамата под упойка, и на двамата отрязват главите при операцията, а после пришиват здравата глава на Брат към тялото на Пит, а болната глава на Пит към тялото на Брат. И… ето те се пробуждат: кой къде е? Кой в чие тяло е? Къде е Брат и къде Пит?

Отговор : Всичко е останало както е било…

Въпрос: Какъв е коренът на думата “вяра“ от иврит? Имам чувството, че тя носи някакъв друг смисъл, освен този, с който ние сме свикнали в нашия свят.

Отговор: В кабала думата “вяра“ означава свойството отдаване, напълването със светлината хасадим, а не сляпата вяра, когато човек приема на доверие това, което му говорят другите, като факт.

[45407]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: За да извърша материално движение, ходя с краката си и се премествам от място на място. А какъв е духовният орган, който ме премества от едно вътрешно състояние в друго?

Отговор: В духовния свят, също се преместваме с помощта на „крака” – десен и ляв. Ти проверяваш какво е дясната линия, какво е лявата, и можеш да различиш едната от другата. А когато стоиш на тези линии, можеш да разбереш какво означава по-близо напред или по-далеч назад. Вървиш по тях, стъпвайки по „земята” (желанието).

Всичко това са външни символи на вътрешните свойства. Ако ги разшифроваш правилно, тогава ще видиш, че вместо твоето физическо тяло и заобикалящия го външен свят, съществува твоята душа в духовно обкръжение. Премини от едната картина към другата и ще видиш, как едното съответства на другото.

В „Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, п.33, Баал а-Сулам пише: „Духовно движение означава, появяване на нови свойства”. Няма никакво друго движение – само за сметка на изменението на свойствата от „заради себе си” на „заради отдаване” – от егоистични на отдаващи! Само това се смята за движение.

А човекът, обикновено предпочита цялата тази – маса от външни действия, но в тях няма дори и намек за духовен напредък.

 „Остана да изясним понятията време и движение, които срещаме почти във всяка дума в нашата наука. И знай, че духовното движение не е подобно на движението, възприемано от нашите сетивни органи, от място на място – не, то означава обновяване на свойствата: всяко обновяване на свойствата наричаме движение”. Никое друго понятие не може да бъде наречено движение в духовното – само обновяването на свойствата.

Тъй като онова обновяване, т.е. изменението на свойствата, което се е появило в духовния обект, за разлика от общите свойства, които са били преди в този духовен обект, означава, че то се е отделило и отдалечило от този духовен обект, получавайки свое собствено име и управление.

Тоест тук се ражда съвършено ново състояние: желание, екран, „авиют”, решимот – всички, които съставят това ново, появило се състояние, в сравнение с предишното.

И двете трябва в чист, ясен вид да присъстват в едно творение –  така, че то да може да ги види и провери, да преброи и измери отношението между тях. И тогава, това ще означава, че то се намира в осъзнато движение.

Ако някой се премества и лети от място на място, без самият той да го знае и чувства, това не се нарича движение. Става дума само за постижението на самото творение.

И по това, то е напълно подобно на материалния обект, от който се отделя някаква част, измества се и се премества на друго място – затова обновяването на свойствата се нарича движение.

И така, искаш да се придвижиш? Това е възможно само чрез промяната на желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→