Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Всеки родител мечтае да възпита децата си така, че те да израснат добри и образовани и да успеят в живота. Но вие казвате, че старият метод на възпитание вече не работи и са нужни нови инструменти? Що за ново възпитание е това?

Отговор: Преди всичко ни трябва не „ново“ възпитание, а просто възпитание, защото „старо“ изобщо нямаме. За момента нямаме възпитание, ние не формираме човек. Затова не трябва да наричаме „система на възпитание“, образованието, което имаме в момента.

Лъжем сами себе си, като мислим ,че изпращайки децата си в училище, там ще ги възпитат. Училището не възпитава. Докато училищата се грижат само за оценките, децата получават вредни примери. Как детето ще се държи – на това учителите не възпитават!

Всеки ще се съгласи, че обикновено, в къщи децата не получават лоши примери, освен в редките изключения с най-неблагополучните семейства. Откъде тогава подрастващите вземат лошите навици? Или от интернет, или от училище, тоест от външно влияние. Ето защо трябва да се погрижим това външно влияние да е положително, а не отрицателно.

Училищата изобщо не се занимават с възпитаване на децата. Необходими са нови инструменти за възпитание, за да се превърне училището в място, където възпитават хора, а не просто място, даващо знания. И тогава ще видим как децата ни ще се изменят към по-добро, ще могат правилно да се свързват помежду си и да построят по-човечен свят.

Ще умеят да изграждат и задържат семейство, заедно с това, че имат достъп до всякаква информация в интернет. Ние трябва да им дадем повече знания за човека, за човешкото тяло, за половете – но в правилна, открита форма. Заедно с получаваната отвън информация, детето трябва да получава допълнителни обяснения, такива, че то да разбере защо има определени желания и мисли. Още…

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Какво е тяло и душа?

Отговор: Преди да говорим за душата и тялото, е необходимо да разберем как

възприемаме себе си и околната действителност.

Проблемът е, че усещаме всичко на принципа на работата на телевизора. В него възникват електрически сили и на екрана се появяват вектори, изграждащи картината, която ние възприемаме.

Същото се случва и в нашата глава. Както пише Баал а-Сулам, в нея съществува такъв екран и върху него се преместват вектори-сили, рисуващи ни различни картини. Само че, тези вектори са нашите собствени, вътрешни сили, които рисуват на фона на бяла светлина картината на нашия свят.

Този принцип на възприемане е характерен и за духовния свят. Защото, ако вземем взаимоотношенията не на егоистичните, а на алтруистичните вектори, ще получим картината на духовния свят. Тоест, всичко това, което възприемам в моите егоистични желания, ми рисува картината на нашия свят.

А всичко, което ще започна да възприемам в моите алтруистични желания, ако ги придобия, ще се нарича картина на висшия или духовния свят. И нищо повече. В това е разликата.

В нашия свят имаме физически тела, които усещаме като свои собствени, макар това да са същите вектори, същите сили, които в нашите сетивни органи ни дават усещане за нещо топло и живо. А душа наричаме жизнената сила, оживяваща материалното тяло. Това е „животинската душа“. По принцип и едното, и другото са само сили, рисуващи ни тези представи.

Що се касае до духовния свят, ако всичко се рисува не с егоистични, а с алтруистични сили, тогава моето духовно тяло ще има желание да отдава, противоположно на сегашното желание да получава. Оживяващата сила, която го напълва, тоест душата, ще бъде силата на отдаване и любов, а не силата на придобиване, на получаване, както се случва сега.

Но този, който не е придобил тези сили и се намира все още в междинен стадий, не може да види това.

Науката кабала не доказва и не показва нищо. Тази методика учи човека да види едно по-пълно мироздание, в което нашето днешно усещане за света влиза само като малък фрагмент.

Прилагайки тази методика върху себе си човек развива своите сензорни възприятия, докато с помощта на силата на отдаване ще може да рисува на фона на висшата светлина (на общото свойство отдаване), картината на духовния свят.

Тогава той ще съществува едновременно и в нашия, и във висшия свят.

От урок на руски език, 20.12.2015

[176328]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Работя като учителка в горните класове и много ме вълнуват проблемите на подрастващите, заради които много от тях зарязват обучението си.

Иска ми се да им дам основата на такова възпитание, за което говорите. Но имам ли възможност да направя това в няколко часа на седмица, които са ми определени за всеки клас?

Отговор: Разбира се, така нищо не може да се направи. Защо половината от времето, което детето прекарва в училището, да не се посвети на полезни занимания, тоест на обучение как да изгради себе си, своето бъдещо семейство, света, новото общество, как да построи правилни отношения с близки и чужди хора, с приятелите си?

Именно това се нарича възпитание, то трябва да изгражда човека. Не е достатъчно просто да родиш деца, трябва също да направиш от тях хора, да ги формираш. Но днес това не се случва. Във училището се формира не човека, а химика, математика, физика, специалиста в някаква област и това е всичко.

Но това все още не означава да бъдеш човек. В училище няма такъв предмет „изграждане на човека“. Необходимо е да се разбере този въпрос и да се внесе за всенародно обсъждане, защото той вълнува всички и касае всяко семейство. Страдат и децата, и родителите, и самото министерство на образованието, недоволно от такова положение на нещата.

Преди всичко, трябва да се реши как да се превърне министерството на образованието във възпитателен орган, вместо в образователен. Това е най-големият национален въпрос.

Въпрос: Мога ли аз да направя нещо за тези два часа, когато се срещам с децата?

Отговор: Проблемът е още там, че вие не знаете какво да направите. Нямаме програма, която би гарантирала, че след година ще бъде изграден един от елементите на мозайката, от която е построен човека. Възпитанието на човека е изкуство, на което трябва да се учи. Това трябва да бъде програма на държавно ниво.

От програмата по радио 103FM, 08.01.2016

[175612]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - Няма коментари→

По-малко човечни ли са нашите деца?

Въпрос: През изминалата седмица излязоха няколко статии и телевизионни предавания за тинейджъри, които предизвикаха бурни реакции. В едно от предаванията се разказваше за това, как тинейджъри правят оргии във вили, в които има специални стаи за правене на секс.

В друга статия се говореше, че подрастващите се увличат по порнография, започвайки от 9 годишна възраст. Освен това, беше публикувана статия от известен антрополог, който заяви, че нашите деца са по-малко човечни от нас, но ние не го забелязваме. Наистина ли има нещо особено в новото поколение?

Отговор: Същото е писано още преди 2 000 години, че младите хора вече не са същите, че преди децата са се подчинявали на родителите, а сега не е така.

Въпрос: Известно е, че възрастните винаги мъмрят младежите. Но ние живеем в епоха на технологична революция, развиваща се безпрецедентно бързо. Наистина ли последното поколение е различно от останалите? Още…

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Реплика: 88% от жените твърдят, че скуката и ежедневието разбиват всяка „любовна лодка“. Смята се, че семействата се разпадат именно от скука.

Но сега психолози от Канада са установили точно обратното: баналността, скуката, тишината в дома, поддържат семейството.

Те мислят, че залогът за семейно щастие съвсем не са африканските страсти, чупенето на чинии и летящите тигани, а мирното седене пред компютъра вечер с чай, с хубав филм. Това сближава повече от всичко.

Отговор: Факт е, че всичко зависи от възпитанието. От примера на своите родители детето вижда какво трябва да бъде семейството. А то трябва да бъде насочено към създаване на правилна атмосфера за децата. В това трябва да бъдат главните усилия на бащата и майката, за да работят заедно, дори ако имат пререкания помежду си.

Естествено, всичко се случва пред очите на децата. Затова дори там, където става въпрос за семейни връзки, съществуващи заради децата, бащата и майката трябва да отменят себе си и да работят заедно за поддържане на тези връзки.

Важната цел е каквото и да стане, да се съхрани семейството, за да имат децата и майка, и баща, и семейна организация, за да възпитат в себе си това състояние, което се нарича „семейство“. То не може да се замени с нищо! В края на краищата, всичко идва от нашия духовен корен и ние трябва да го запазим и развием.

Затова сегашните експлозии на егоизма, техническото, технологично и друго развитие не би следвало да пречат на укрепването на семейството. Необходимо е да разберем колко голяма вреда ни нанасят неправилните средства за масова информация, съобщаващи за всички примери за неправилно поведение на хората.

Трябва да ги спрем в зародиш, защото с това убиваме основата на човечеството. По-късно много ще съжаляваме. Защото свободата не е в това. Тя трябва да бъде вътрешна.

А външно, когато се отнася за развитието на живота, продължението на рода и поколенията, няма никаква свобода. Тук ние трябва да действаме като животни и ясно да разграничаваме: това е животински начин на семеен живот, а всичко останало е духовен. И в никакъв случай да не се пипа тази неизменна рамка, която се нарича „семейство“, в противен случай човечеството ще приключи своето съществуване.

От Телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 04.01.2016

[173818]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Човешкото съзнание индивидуално ли е или колективно?

Отговор: Съзнанието винаги е колективно, но нивото на осъзнаване на света от човека, зависи от това, доколко той се включва в общото съзнание. При това ние се включваме в него в холографски вид.

Тоест, от една страна, аз винаги се намирам в общото съзнание. А от друга страна, моето възприятие зависи от това в каква степен участвам в него. И се получава, че макар моята картина от една страна да е холографска (така наречените „десет сфирот“), от друга страна, тези десет сфирот се проявяват в индивидуален мащаб.

Ето защо, ако се говори за по-висше възприятие на следващото ниво, то макар и да съм в съприкосновение с цялото мироздание, но моето ниво зависи от моето индивидуално участие в общата холограма.

Общата картина съществува изначално. Аз влизам в нейното усещане и в степента на моето съприкосновение с всички останали души, постигащи тази картина, усещам себе си във все по-голям и по-истински свят.

Но, въпреки това, то се усеща само в мен. Ние не излизаме извън рамките на десетте сфирот.

Реплика: Няма никой освен Твореца и мен?

Отговор: И Него го няма. Той е в мен. В крайна сметка, няма нищо друго освен мен.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015

[168549]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои мисията на евреите?

Отговор: Науката кабала е наука за висшето управление. Тя  ни обяснява, че се намираме под управлението на висша система от сили, които чрез въздействието си върху нас, все повече ни привеждат до състояние на интеграция, все повече ни ограждат и все по-силно ни свързват помежду ни.

В съответствие с това, човечеството се развива не само на ширина и височина, но и във връзките помежду си. Затова в света са се появили не само науките, културата, но и интернет.

 И най-главното – развили са се икономическите, търговските и политическите системи, за да ни свържат всички нас заедно. Но тази връзка трябва да бъде добра, двустранна и да работи за всеобщото благо.

В законите на интегралната система съществува само един параметър, към който трябва да се стреми цялата система – максимално общо здраве, като в здрав организъм, на който всичките системи  работят,  координирайки се един с друг.

И макар тези системи да са противоположни по своята природа, като например лимфната система се отличава от кръвоносната, нервната и пр., но те работят помежду си в пълен контакт, във взаимно допълване. И точно това определя здравето на организма.

В света, в който живеем, ние не можем да уравновесим двете системи заедно.. Неживото, растителното и животинското нива на природата автоматично  съществуват в такава симбиоза.

А природата на човека го е издигнала над тази система. Той трябва да я разбере, да я абсорбира, да я интегрира в себе си и правилно да я използва. Природата ни принуждава да овладеем тази система, а ние не искаме това.

И доколкото народът на Израел не иска да се обедини заради общото благо, ние се явяваме причината за всички проблеми в света. Човечеството инстинктивно чувства това и затова ни обвинява. По такъв начин, според степента на увеличване на страданията в света натискът върху нас ще нараства все повече.

Въпрос: Но защо се случва именно днес?

Отговор: За да разберем това, трябва да изучим системата за управление на света.Това е подобно на случая, когато човекът се обръща към лекар и той му намира десетки проблеми. По принцип може всички те да имат смисъл.

 Но за да се справим с това, трябва действително да изучим системата. И на пациента няма как винаги да му обясниш какво представлява болестта му. На него му се изписват  хапчета и го изпращат да се лекува.

А тук хапчето, което може да се даде на болното общество и света, носи съвсем друг, идеологически характер.

Проблемът е да използваме съзнателно лекарството, защото всеки един от нас трябва да се издигне на нивото „човек“, а не да остане на нивото на животинското съществуване, макар и изобщо да не ни се иска да го напускаме. Но Природата ни тласка към разумно възприемане на нейната същност. И затова няма къде да избягаме, ще трябва да разкрием общата система на управление.

А тя говори за много прости неща: ако искате да достигнете до правилно обединение помежду си на принципа „възлюби ближния както себе си“ и да се стремите към това, това ще преведе цялата система към равновесие.

Тогава левите и десните, положителните и отрицателните сили на природата ще се допълнят взаимно, съхранявайки баланса. Трябва да достигнем до това. Направете такова човешкото общество и цялата останала природа ще се успокои, влизайки в хармонична връзка с природата на човека.

Но за това човекът трябва да се измени. Необходимо е да се възпитава, да му се обяснява всичко, с него трябва да се занимават. Докато не направим това, докато не въведем в действие интегралната система за възпитание, за да могат хората да се допълват и да се сближават един с друг, нищо няма да се получи.

Можете да попитате: „Как могат да се променят осем милиарда човека? По какъв начин?“ Точно това обяснява науката кабала. Тя казва, че цялото човечество е построено като пирамида, на върха на която се намира народът на Израел.

Ако той започне да се занимава с интегрално сближаване помежду си, то това в задължителен порядък ще въздейства върху целия свят, т.е. народът на Израел ще стане „светлина за народите по света“.

И тогава на всички ще им бъде добре: ще се прекратят антисемитските прояви, ще изчезне ненависта към евреите и те ще видят как целият  свят, включително и най-близките им съседи, изведнъж ще започнат да се отнасят добре към него, защото вместо зло, народът на Израел ще привнася добро за света.

Нищо друго светът не очаква от нас! Затова през цялото време ни обвиняват. Целият свят се занимава с един малък народ, само с тази малка страна – Израел.

Ние непрекъсната се възмущаваме: „Как може така?! Какво прави ООН?!“ А ООН се занимава само с това. Какво правят ЮНЕСКО? И ЮНЕСКО през цялото време говори против нас. Всички вестници в света са пълни със статии против Израел. А има ли някой който да е „за“? Ако му платят, то някой може и да каже нещо „за“, но самият той не мисли така!

Тоест и всяка страна, и всеки човек в света според степента на своето развитие започва да чувства, че ключът към щастието на света се намира в Израел. И затова се говори във всички кабалистични първоизточници.

Следва продължение….

От ТВ програмата „За екстрената ситуация в Израел”, 14.10.2015

[168260]

Filed under: Израел днес, Интегрално възпитание - Няма коментари→