Въпрос: Какво прави човека кабалист, ако обучението и придобиването на знания не е  достатъчно? Какво още трябва?

Отговор: Придобиването на знания не прави човека кабалист. Кабалист е този, който започва да усеща духовния свят, т.е. връзката между нас и в нея – Твореца.

С други думи, аз сам трябва да се издигна до нивото, на което започвам да чувствам, да кажем, десетката, а в десетката трябва да се издигна  до нивото, когато започвам да чувствам нейния източник – Твореца. Това е и постигането на Висшия свят: аз – десетка – Творец.

Въпрос: Например, на семинара в десетката прочитаме кратък откъс и изясняваме кабалистичните понятия или вътрешните усилия, които трябва да направим. Къде тук е елементът на напредването? В какво се изразява работата на всеки от нас, за да почувстваме максималното въздействие на висшата светлина  след прочитането на откъса?

Отговор: Аз мога да почувствам върху себе си влиянието на висшата светлина в степента, в която се устремявам към нея, т.е. към свойството на общата връзка в едно единно цяло.

Аз с другарите образуваме мрежа от връзки и в нея се опитваме да намерим съединяващото ни свойство на отдаване и любов. По такъв начин ние постепенно  подготвяме тази мрежа за състоянието, в което ще бъде способна да улови Твореца – източникът на тази връзка. Така се случват нещата.

Из урока на руски език, 01.03.2020

[262572]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Потискането на егоизма сближава ли ни с Твореца? Как да работим с егото?

Отговор: Не трябва да се борим с егоизма. Ако го правите, на първо място, той ще ви пребори. На второ място, когато го разбивате, получавате няколоко егоизма в себе си. Най-добре да не го правите.

Само висшата светлина може да работи с егоизма. Тя е създала егото, не ти. Егоизмът е над теб. Той е свойство на природата, което е създал Творецът. Мислите ли, че сме в състояние да се съпротивляваме или да направим нещо с това свойство? Не. Опитайте и ще се убедите, че сте слаби, че не разбирате какво да правите с него. Нищо няма да се получи.

Нуужно ви е само едно: с помощта на другарите, с помощта на групата да привлечете висшата светлина. Това се нашите усилия. И светлината вече знае какво да прави с егоизма, защото тя го е създала. Нека да работи с него.

Из урока на руски език, 16.02.2020

[262132]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Коронавирусът се разпространи вече в осемдесет страни и ни показа колко сме зависими един от друг. Търсим как вирусите се предават помежду ни чрез самолети, физически контакт.

Всъщност те не се разпространяват така, а чрез нашите мисли. Защото сме свързани в едно поле и ако мисля лошо за теб, с моите мисли пробуждам мисли в теб, които предизвикват в теб всякакви прояви и последствия.

Това явление е познато на хората, които се занимават с международна безопасност. Науката кабала обяснява, че нашите мисли притежават най-разрушителната или най-добрата от всички сили на природата. Но за съжаление, ние действаме само с разрушителни мисли.

И затова няма да ни помогнат никакви превантивни мерки в борба с коронавирусите и изобретяването на нови антибиотици. Ако не е този вирус, ще се появи друг. Ние трябва най-после да разберем, че трябва да лекуваме отношенията между хората. Ако нашите отношения и мисли станат добри, няма да ги прекъсне никакъв вирус.

Лошите мисли за другите, разединението, се обличат в тялото на човека и се проявяват като болест. И тази болест е на най-високото ниво, от което не сме способни да се защитим, защото не властваме над мислите. Не знаем за кого и какво да мислим, дори собствените си мисли не можем да контролираме.

Това е голям проблем. Трябва да учим човека как да властва над своите мисли, да бъдат добри за всички. Само така ще можем да победим всички вируси. И затова поправяне ни е нужна науката кабала, няма друг начин.

Егоистичната природа на човека го заставя да мисли само за себе си. Затова е необходима особена наука, уникална методика, работа в група, за да се научи човек да мисли за другите. Това ни се струва много просто, но е абсолютно противоположно на природата на човека.

Когато започнем да поправяме себе си ще видим, че светът се променя спрямо нас. Ще започнем да чувстваме, че около нас има особена сила, която се нарича “висша светлина”, която действа и организира целия свят по най-добрия начин. Ние влизаме вътре в тази сила и живеем в нея, тогава не са страшни никакви коронавируси и други болести.

Неотдавна проведохме голям международен кабалистичен конгрес в Тел Авив. Всеки ден се притеснявахме, че министерството на здравеопазването ще ни забрани да се съберем на конгреса.

Това е огромно събиране, повече от пет хиляди човека в голям град, които седят заедно, прегръщат се, хранят се на едни и същи маси, дишат един и същ въздух, три дни се намират в едно помещение. Целият въздух е пълен с различни вируси, но никой с нищо не се зарази.

Това е, защото с нашето обединение направихме ваксина, дезинфекция – най-правилната и ефективната. Това може да послужи за пример на цялото човечество, как силата на единство изчиства, свързва и осветява всичко.

С това, че искаме да се обединим в една мисъл, заради една цел, създаваме силово поле, всеки със своите мисли. Мисълта е сила. Обединявайки всички наши сили, ние създаваме силово поле, което е най-висшето от всички съществуващи в света поета, физически или биологични.

Ако установим това поле над нас и искаме то да ни обедини, искаме да се свържем с него и да станем като един човек с едно сърце, всички като приятели и братя, то нищо не може да ни навреди.

Така работи, защото мисълта на човека е най-голямото въздействие, което може да се произведе. И затова то унищожава всички вируси, които се намират под него на по-ниските степени: неживо, растително и животинско. Това поле излъчва любов и единство, които заедно създават глобална положителна сила, разрушаваща всички негативни фактори.Затова няма защо да се страхуваме.

Човек може да изпие отрова, но ако се намира в правилно съединение с духовното поле, нищо не може да му навреди. Хората могат да се защитават с това, че са в добро обединение с нас и тогава през цялото време ще получават антивирус, който ще ги предпази от болести. Пожелавам здраве на всички!

От програмата “Свeтът. Епидемията от коронавируса”, 03.03.2020

[261164]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Конгреси и събития - Няма коментари→

Реплика: От 1995 година физиците от Оксфордския университет правят изследвания на душата.

В тяхната теория е казано: “Душата е нещо много повече от прост резултат на взаимодействието на невроните в нашия мозък и най-вероятно, всяка душа съществува не от момента на нашето раждане, а от началото на времето. В действителност нашата душа изобщо не умира, тя просто се връща във вселената“.

Отговор: Те вече са влезли във философията, а не във физиката. Те не могат да го измерят с никакви уреди. Това вече са чисто абстрактни изводи.

Въпрос: Какво е душата? Съществува ли от началото на зараждането на човечеството?

Отговор: Аз не съм физик, не  съм лирик и не съм философ, а още повече, не се отнасям към оксфордските физици, които вече са станали и физици, и лирици, и философи.
Аз съм кабалист, а кабала казва много просто: желанието е в основата на всичко, което имаме. Желанието и нищо повече.

Въпрос: Къде тук е душата?

Отговор: Особено състояние на желанието се нарича душа.

Въпрос: Какво състояние трябва да има в желанието, за да се нарича душа?

Отговор: Отдаващо, любящо, извън себе си.

Въпрос: Какво трябва да се направи за това?

Отговор: Трябва да се опитате да станете такива.

Въпрос: Това по силите на човека ли е?

Отговор: Не. Затова трябва да се занимавате по особена методика, която се нарича „кабала“. Тя привлича особена енергия, която така формира нашето желание, че то може да поиска да бъде в другия, да отдава на другия, да насища другия, да го напълва, да бъде свързано с другите.

Въпрос: Какво да правим? Това звучи мистично: „привличане на енергия“?

Отговор: Но тази енергия е около нас. Това е енергията на общуването, тя не е от друг свят, дори и да я наричаме висша светлина.

Това е свойството отдаване, свойството любов, което съществува в природата. Защо съществува? Защото цялата природа е изградена върху това свойство.

Въпрос: С какви уреди може да се улови тази енергия?

Отговор: А може ли да се улови как те обича детето, жената, майката?

Тази енергия съществува, тези сили съществуват и ние не можем да ги уловим с никакви уреди, да ги измерим, да заключим в някакви батерии тази добра енергия. Всичко това е само в нас, в нашите чувства. А чувствата са нашите желания, насочени по определен начин един към друг: или любов, или омраза. Тук няма нищо сложно.

Душа се нарича моята предразположеност към другия. Тоест, правилното, добро отношение към другия вече е зачатък на душата на човека.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

[239383]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Има ли възнаграждение в съответствие с приложените усилия?

Отговор: В духовното  за усилията се дава възнаграждение, но не в този вид, в който е прието в нашия свят: аз искам по-голямо възнаграждение за по-малко усилия, а ти, като собственик ми предлагаш  по-малко заплащане за повече усилия. И така ние се пазарим, договаряме се и се спираме на нещо.

Работата е в това, че в духовното аз работя срещу висшата светлина. И в степента, в която ставам подобен на нея, тя влиза в мен – това е възнаграждението. Тук е изключена каквато и да е търговия и  не може да има никакви верни, или неверни решения, действия и следствия. Всичко е  точно по законите на природата.

Въпрос:  Тогава как да разберем противоречието „направил усилия – и намерил“?

Отговор: Има се в предвид, че аз предварително не познавам тази светлина, която ще получа, доколкото никога  до сега не съм я усещал. Това постижение, което ще разкрия, за мен сега е тайна. Аз знам, че ще го получа, но какво именно и как, не мога да кажа, защото  още не съм готов, нямам никакви  „ средства“, в които  мога да получа тази информация, това усещане и да кажа: “Ето към това се стремя!“

Зная, че отивам на следващата, по-висока степен  на отдаване, свързвам се с цялата система, която се нарича любов. Любовта е зависимост вътре в системата.

Ако която и да е система, която сме създали /например кондензатори, съпротивления, намотки и т. н./ работи правилно, ние казваме, че в нея цари любов, тоест  пълно разбиране на взаимната програма, взаимосвързаност. Тук е същото.

Въпрос: Значи, аз правя усилия да отменя себе си и да мисля за другите?

Отговор: Самоотмяната  е задължителна, защото иначе няма да се включа в системата.

Реплика: Но аз не зная кога ще получа  възнаграждение за това.

Отговор: Включването в системата  е възнаграждение. Представете си, че има напълно взаимосвързана система, в която всичко се случва по жив аналогов режим. Ако аз се включа в тази система,  ще съществувам в нея. А съществуването  в нея е моето възнаграждение.

Ако  все още не се намирам в нея, трябва да работя със себе си, за да се включа към нея,  да се свържа интегрално. Това е моята работа.

Въпрос: Да допуснем, че съм приложил усилия. Но кога ще  се включа в системата това си остава  тайна за мен?

Отговор: Невъзможно е да се каже, защото аз дори не знам какви натъкмявания още трябва да направя, за да се интегрирам напълно в тази система. От всички кондензатори, съпротивления, намотки и хилядите други елементи, не зная какво точно трябва да взема  за своята промяна, така че да се включа в нея. Аз просто трябва да се анулирам, за да ме форматират като себе си.

По принцип, нашата задача се свежда до отмяна на своето „аз“. Нека останалата схема , електронна или човешка, няма значение каква, сама да ме формира като себе си, аз просто ѝ
се отдавам. Това е условието  на Първото Съкращение /Цимцум Алеф/.

От урока на руски език, 22.04.2018

[231403]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: Да опознаеш себе си означава да усетиш и разбереш, че неживата, растителната, животинската природа и осемте милиарда души, това съм аз. Творецът така рисува моята субективна картина на света. Всъщност, нищо от това го няма, в това число и мен. Има само висша светлина. Страшничко е някак.

Отговор: В никакъв случай! Аз съществувам във вечността, в съвършенство, в Твореца, заедно с Него, подобно на Него. Само трябва да се определя, да намеря себе си. И аз, и ти, всички ние сме включени в тази система.

Да се говори, че нищо от това го няма и че мен ме няма, е неправилно. Ние сме вечни същества, само е нужно да намерим това състояние. Заради това и живеем в най-нисшия от световете.

От урока на руски език, 11.02.2018

[229337]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: В кабала  много често  се споменава понятието „махсом” – границата между материалния  и духовния свят. Защо   наричат махсом   психологическа бариера? Как това се свързва с психологията?

Отговор: Науката кабала се занимава с трансформацията на възприемането на света, в който живеем.

Ако аз съм преживял в този свят определен брой години, то  в мен вече съществува определен запис на тази информация. Работата е в това, че моите органи на чувствата са се адаптирали  към този свят, придобили са определена посока, път на възприемане, реакции.

Моето  възприемане и  реакции са свързани  във всички пет органа на чувствата и образуват една картина, която след това се запечатва в мен, в разума и паметта, и това използвам.

Отвътре в мен изплуват някакви картини и аз ги сравнявам с това, което имам. Това сравнение  ми дава някакъв резултат. Тоест,  дори не мога да кажа как опознавам този свят, той просто живее вътре в мен и се  проектира отвън. Това  е   нашата сегашна психология.

Какво прави науката кабала? Едновременно с това, че усещаме нашия свят в обичайния му вид, както и всички животни, кабала осъществява в  нас вътрешна трансформация. Аз започвам да възприемам света не в свойството получаване за себе си, пресмятайки по какъв начин мога да  спечеля от това, което сега виждам; как мога да отблъсна  онова, което ми е неприятно и да приближа това, което ми е приятно.

Защото всичко, което е пред мен, моят егоизъм веднага разделя на две части: приятно и неприятно. Доколкото ми е приятно някакво усещане, цвят, звук, форма, текстура, не е важно какво,  аз  го приближавам към себе си. А  това, което ми е неприятно, отдалечавам от себе си. И по точи начин в мен се получава не плосък, а обемен свят.

Егоизмът  автоматично сортира абсолютно всичко, а след това ми представя картина на света, само в себе си. Докато това не се отпечата  върху моето желание, аз не го разбирам, не мога да го усетя.

На нас ни се струва, че виждаме обективно  околния свят. Но ние виждаме само това, на което реагира нашето желание, нашият егоизъм и в зависимост от  неговата реакция на нещо отвън възприемаме всичко в положителен или  отрицателен вид. Това  ни дава възможност да разпознаваме предмети, вещи и какво представляват  самите  те.

Казват, че извън нас няма нищо, освен висшата светлина. Тогава си представете, че висшата светлина, въздействайки на егоизма предизвиква у всички нас впечатления, реакции, усещания. Така съществуваме.

Това е  картината, която   получаваме в нашето нормално егоистично изображение.

Но има още и обратната картина, която може да се получи не в егоистичното, а в  моето алтруистично изображение, когато не искам да възприемам всичко така, както го вижда моят егоизъм. Аз искам да виждам нещата такива, каквито  са извън мен.

И тук науката кабала казва: извън теб има само  висша светлина и няма нито неживи предмети, нито растения, нито животни, нито хора. Тогава как виждам и чувствам всичко? Работата е в това, че твоето еогистично желание, според своята дълбочина,   се състои от четири части: неживо, растително, животинско и човешко. И  затова в тях  усещаш такива следствия.

Ако искаш да  ги усещаш в противоположен вид, се издигни над егоизма и работи над любовта към усещанията, обратни на теб. Тогава ти ще изпитваш съвсем други чувства

Тези обратни усещания ще виждаш вече не  като хора, животни , растения или нежива природа, а  в проявяването на Твореца, на светлината в твоите желания.

Над съкращението  (цимцум алеф), над екрана (масах), в този вид, в който ще можеш да се адаптираш към възприемането извън себе си, над себе си, в свойството отдаване, ти ще видиш същите  тези желания, само че в обратен вид, в отразената светлина. Съвкупността от желанията в отразената светлина ще бъде за теб образа на Твореца. Ти ще видиш своето съчетаване с Него.

В степента, в която  с твоите желания можеш да бъдеш по-близо до Твореца, у теб възниква обемна картина и ти Го постигаш  – свойството отдаване, любов, защото сам генерираш  в себе си тези свойства.

Въпрос: А сега ние получаваме плоска картина на света? Само ни се струва, че е обемна?

Отговор: Не, тя се различава по всякакви егоистични свойства. Та нали всичко, което има в света е само твоят егоизъм и висшата светлина.

Висшата светлина е аморфна, постоянна. А егоизмът през цялото време се движи или  в своите егоистически параметри, или обратно – в алтруистическите свойства на отдаване. Затова усещаш или нашия свят, или Висшия свят. И то не зависи от това, живееш ли своя животински живот или не.

От  урока на руски  език, 03.09.2017

[218330]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво е творението според кабала?

Отговор: Творението  е желание за получаване в какъвто и вид да се намира: в насекомо, в човек, в космос, в ангели, в каквото искате.

Съществува желание на неживо, растително, животинско и човешко  ниво. И в съответствие с това се определят нивата на намерението.

Въпрос: С какво се отличава намерението от желанието?

Отговор: Желанието се извиква в нас от висшата светлина, а намерението  е как ние използваме своето желание.

От урока на руски език. 19.03.2017

[210758]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава кабалистичният принцип „Краят на действието е в първоначалния замисъл“?

Отговор: Духовното действие е абсолютно. То не може да започне, ако няма ясна програма за действие, определен замисъл и край. Ако влиза в сила, то задължително трябва да завърши с това, което първоначално е било запланувано в неговия корен.

Всяко духовно действие произлиза от Твореца. Ние се подготвяме за него, предизвикваме го, но самото въздействие над нашите желания извършва висшата светлина. Материалът е желанието, а силата, която работи върху него се нарича „светлина“.

Въпрос: Това означава, че всяко едно действие, извършвано от мен в този свят, трябва изначално да свързвам със замисъла?

Отговор: Разбира се. Трябва задължително всичко да свързваме с Твореца. Само от него произхождат всички действия и само с Него трябва да ги съгласувам, чрез групата.

От урока на руски език, 19.11.2017

 [223677]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Да речем, искам да разкрия висшата сила на природата, на Твореца, но нямам никакво желание да бъда с никого в никакви отношения и комуникации. Това желание може ли някъде да се придобие и изкуствено да се развие?

Отговор: Разбирам ви. И аз не исках да бъда свързан с никой, исках да работя само с Твореца, да Го разкрия и да имам работа само с Него. А всички останали — нека дори изобщо не съществуват за мен. Аз съм много голям индивидуалист, егоист.

Дойдох в кабала без нито една мисъл за това, че ще бъда длъжен да се обединявам с някого и не можех дори да седя близо с другите! Не можех да чувствам никого.

Но постепенно, под въздействието на обучението, статиите, под влияние на висшата светлина, която ти свети в мярката на занятията и усилията, ти започваш да разбираш, че това трябва да работи именно по този начин и няма друг начин. При което, това идва, може би след десет, а може и след двадесет години.

Изведнъж тези статии, които си чел хиляда пъти, започваш да ги виждаш по съвсем различен начин. Сега ти ги възприемаш не само схоластически, защото „писано е красиво“, а защото всъщност така трябва да бъде, ти трябва да го реализираш.

Това не е просто красиви думи, не са нравоучения, а наистина ръководство за действие. Това е жива инструкция, която трябва да се реализира в момента, в групата, помежду ни. По абсолютно практически начин.

Когато започнах да осъзнавам това, то, разбира се, отношението ми към всичко се промени. На мен не ми остана никакъв избор. Добре, че Творецът ме държеше толкова много години, докато не започнах да усещам, че наистина така е необходимо.

Това го виждам по своите ученици. Затова не ги карам да бързат. Има такива, които десет, петнадесет години и повече са в състояние, в което още не са готови за сериозна колективна работа.

От урока на руски език, 11.06.2017

[214666]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→