За хората Песах е исторически празник, свързан с излизането от Египет: „Някога сме били роби, построили за Фараона няколко града и пирамиди, а след това сме се освободили”.

Но в действителност ние не празнуваме датата от календара на историята. Защото днес ситуацията е много по-лоша от тогава.  Достатъчно е да сравним положението на народа на Исраел в Древния Египет със сегашното му състояние – и веднага ще се втурнеш да целуваш ръцете на Фараона, само и само да те пусне да се върнеш обратно.

Евреите живеели в земята Гóшен – най-благодатния край на Египет, с най-плодородните земи и охранени стада. Прави каквото искаш, защото Фараонът не само властва, но и те пази. Никой няма с пръст да те докосне – каците са пълни с месо, мрежите – с риба, а в хранилищата има плодове. Ти си „роб”, само защото трябва да слушаш Фараона. А това означава: действай така, както ти заповядва твоят егоизъм и нищо повече.

Евреите живеели добре и неслучайно роптаели пред Моше: „Къде са месото и рибата, лука и чесъна, които ядяхме в Египет!? Беше ни добре, къде ни заведе?

За какво си спомняме на този празник? Нима тогава сме били заобиколени от ненавистници, както е сега? Напротив, възползвали сме се от всички блага, а властта на Фараона ни е защитавала от враговете. В своята страна той ни е позволявал да живеем както искаме – на отделна територия, според собствените си закони. Какво лошо има в това, в сравнение с настоящата ситуация?

Днес, както пише Баал а-Сулам, ако евреите можеха да се преселят в други страни, в Израел нямаше да остане почти никой.

Трябва да разберете: Египет се превръща в затвор, когато се замислиш за духовното изгнание, когато не ти достига Твореца. Ако не е необходимостта от духовно спасение, Египет, сам по себе си, е земя, в която текат мляко и мед. Тук имаш всичко, освен Твореца, освен отговора на въпроса за смисъла на живота. Всичко останало е в изобилие – живееш царски живот, но не ти достига само едно: „Искам отдаването и любовта към ближния”.

Когато започнеш да искаш точно това, тогава ще видиш Египет като изгнание. Само това го няма тук – любовта към ближния. И ето, излиза, че празнуваме Песах в памет на хубавия живот в Египет, а не за спасението, от което никой няма нужда. Защото да излезем от Египет означава, да захвърлим всичко, което имаме, освен любовта.

Усещаме ли в себе си изгнанието? Напротив – хората не разбират за какво става дума. А любовта към ближния трябва да стане единственото ти желание. Моше иска от Фараона:

– Пусни моя народ! Искам да напусна!

– Какво не ти достига, Моше? Израсна в ръцете ми. Остани принце египетски. Защо правиш революция? Заради любовта към ближния ли? Да не си полудял!

Само в края на пътя Египет става за нас страна на изгнанието. А дотогава имаме достатъчно от всичко, освен отдаването.

Излиза, че празнуваме в чест на това, че някога не ни е достигала любовта към ближния. Само ако можехме действително да го обясним на народа и да покажем истинското положение на нещата в наши дни. Нима днес сме съгласни да оставим сития живот заради любовта към Твореца, към ближния, към другарите, заради взаимното отдаване, взаимното участие? Близо ли сме до това? Заслужено ли празнуваме празника на освобождението!

Защото става дума за освобождаването от егоизма, когато той има всичко, а аз искам да избягам от това, ненавиждам изобилието, не го искам. Не ми е нужна обилната храна, нито безопасността, нито комфорта и здравето – нищо. Готов съм да се задавя с водата в Граничното море или да изсъхна от жажда в пустинята, само и само да се измъкна от оковите.

Така че искаме ли да бъдем на свобода?

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Към масите не можеш да се обърнеш с нашето духовно послание. То изобщо не е предназначено за тях. Напротив, те не бива да те свързват с него, тъй като иначе, ти ще се окажеш «не във ред». Твоята цел е противоположна на масите. Казано е за това: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора“.

Досега ние направихме достатъчно за разпространението на науката кабала сред хората с точка в сърцето – по целия свят и на всички езици. Който притежава точка в сърцето, той винаги ще ни намери.

Сега нашият проблем е да възпитаваме човечеството като цяло. Това именно е началото на общото поправяне. Досега ние разпространявахме кабала за хората, които се наричат „Исраел“, за да ги съберем от целия свят. А сега настъпи време за това, за което Баал а-Сулам  пише в статията „Зовът на Машиах (Месията)“ – за разпространение науката кабала сред народите. При това, на първи етап – без споменаване на думата кабала.

Ние трябва да доведем хората до ново разбиране и усещане, благодарение на което на следващ етап те да могат да се съгласят с това, което казва именно науката кабала. Дай им малко да посвикнат. Рамбам казва, че на „жените“, „децата“ и „робите“ същността разкриват постепенно. Ето че и ние действаме в съответствие с това, което ни е написал този велик кабалист.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40100]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята”: „Обществото е длъжно да пази като зеницата на окото си идеите на личностите, за да не изчезнат от този свят.

То трябва да знае с пълна увереност и несъмнена очевидност, че прогресивните и истински идеи се намират в този свят не в ръцете на властващото мнозинство, а именно в най-слабите, тоест в незабележимото малцинство.

Защото цялата мъдрост и истина идват в този свят в незначително количество. Затова ние сме призвани да пазим идеите на всяка личност, тъй като способността на потискащото мнозинство на обществото да се ориентира в тях е слаба.”

Това се проявява във връзките между нас, в науката, във възгледите. Колкото по-любознателен трябва да бъде анализът на мненията, толкова по-малко са хората, способни да разберат, да се ориентират и да ги проявят за света. Това е проста йерархия, действаща във всичко, включително в науката кабала. Защото всичко идва от Твореца и се разпространява от Него, от общата душа, през цялата пирамида на душите, докато не стигне до масите.

Проблемът на масите е да изберат за себе си лидер, тъй като при това те се ръководят от своята цел в живота. Съвременните лидери са майстори на обещанията:

– Какво искате? Пари? Ще ви дам пари! Здраве? Ще ви дам здраве! Безопасност? Ще ви дам безопасност!

Казано по друг начин, лидерът върви след народа. Той чувства очакванията на народа и по съответстващ начин се изказва пред публиката.

По аналогичен начин провеждам лекциите си. Ако публиката, която се е събрала е напреднала – също като нашата аудитория на уроците, тогава чувствам, че трябва да покажа на хората истинската цел – не желанието на „утробата”, а истинското желание, целта, която е противоположна на егоизма на всеки. Така влизам в ролята на лидер, който води след себе си своите ученици.

Но ако отида на лекция, а пред мен седят „котки” и ме гледат по котешки? Тогава трябва да им разкажа, че в духовния свят всеки има много мишки, мляко и сметана.

Именно в това се състои разликата: дали да следвам личността или мнозинството. Отнасям се по различен начин към различните аудитории: пред учениците поставям истинската цел и ги тегля напред, а на масите давам „бонбони”, разказвайки им за материалните ползи – за здравето и обезпечаването на живота, за увереността в утрешния ден, за възпитанието на децата и т.н.

Затова, ако искаме да постигнем духовния живот, нямаме друг изход – длъжни сме да сведем глава пред мнението на личността. За нас, това са Баал а-Сулам и Рабаш, които със своите книги ни насочват към Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40111]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

С вас сме потопени в силата на Твореца. Нашите точки в сърцата се движат подобно на малки заряди в електромагнитно поле, насочвани от него – съгласно закона за подобие на свойствата.

Уподобявайки се на полето в своето отдаване, аз се движа към неговия център – към света на Безкрайността. И обратно- колкото по-малко е моето подобие, толкова повече се отмествам към периферията в световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Моята точка в сърцето се намира извън всички тези светове, а пред мен е групата. Тя е като асансьор: приобщавайки се към нея, започвам да се издигам заедно с нея, разкривайки че тя е моето обкръжение, намиращо се на нивото на света Асия, след това – Ецира, после – Брия, Ацилут, Адам Кадмон. И накрая я разкривам като Малхут на света на Безкрайността.

Винаги съм бил „опакован” в групата. Издигайки се с нея, в един момент виждам, че ме заобикалят не другари, а точки в сърцата. Те се намират пред мен, но вече не виждам телата.

После в зависимост от това как се издигаме от света Асия в световете Ецира и Брия, внезапно откривам сред нас Рабаш, Баал а-Сулам и други кабалисти от все по-древни времена – Ари, Рамбам, Рамбан, раби Шимон и т.н. чак до Адам. Ние ще усетим, ще видим тези души сред нашите точки.

Защото всъщност разкриваме общата система. В нея откриваме и всички души, които все още не са се поправили. От една страна ги виждаме поправени – такива, каквито са отвътре, а от друга– чувстваме, че още не осъзнават това. И тогава разбираме, на кого и как да помогнем. Както в организма- когато в някой орган възникне проблем, цялото тяло се втурва да му помага.

Иманно по този начин се издигаме все по-високо.

Важно е да помните: неслучайно сме се събрали с вас – става дума за разкриване на системата. Не можем да променим нашата връзка, нашата взаимна зависимост, и затова всеки трябва високо да цени другите. Защото зависим един от друг – всички се отнасяме към онзи пласт на душите, който сега се издига и поправя. Не можем да си позволим да се разпръснем, да се разпилеем – напротив, трябва по-плътно да сгъстим редиците, ускорявайки по този начин поправянето

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Баал а-Сулам получил своето име (на иврит „Баал а-Сулам“ – означава „Владетел на Стълбата“) от заглавието на коментара „Сулам“/“Стълба“, който е написал към книгата «Зоар».

По неговите думи, разкриването на Книгата, а също и факта, че той е създал коментар на цялата книга «Зоар» – това е знак, че поколението е вече достойно за поправяне и за разкриване духовното на масите, и с разпространението на книгата «Зоар» целият свят ще се приближи до поправянето.

Когато Баал а-Сулам отпечатал «Зоар» с коментара „Сулам“, неговите ученици ходили с томовете на тази Книга на различни места, като се стараели да я разпространят. Било е много трудно. Хората са се бояли от книгата «Зоар», тъй като имало слухове, че това е много особена книга, притежаваща огромна сила, която е способна както да принесе полза, така и да навреди.

И едва в наше време, 60-70 години след създаването на коментара „Сулам“, ние предоставяме «Зоар» на света в обработен вид, достъпен за широките маси, за да могат всички да я четат и да се наслаждават от нея.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39858]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

На човешкото стъпало в този свят ние можем да изучаваме, опознаваме и до някаква степен да контролираме неживата, растителната и животинската природа. Не по най-добрият начин, но все пак сме способни да я разбираме и в някои неща да я променяме.

Но човечеството, човешкото общество ние не можем да управляваме, и в сегашно време това се проявява все по-ясно. Неконтролируемостта се крие във всичко, каквото и да прави човекът.

Не е по силите ни да отгледаме новото поколение, своите собствени деца. По-рано не се замисляхме за това, но днес се сблъскваме с проблема: младите са абсолютно отделени от нас, и ние нищо не можем да направим.

Ако ни се отдадеше да направим от нея нещо полезно, добро (но истината е, че и ние не знаем какво значи това), тогава поне нашите деца биха заживели по-добре. Всички поколения се надяваха, че техният труден живот ще бъде откупен с успех поне за децата им. Но ето че в днешни дни настъпи преходния период: ние образно казано преминахме върхът на очакванията си и започнахме спускането, вече не разчитайки, че животът на следващото поколение ще бъде по-добър от нашия. И затова хората повече не желаят да правят семейство и да раждат деца.

Всъщност проблемът ни е следният: ако ние желаем да изградим нормален начин на живот за седем милиарда души на обикновено материално ниво, то за това ние трябва да се намираме на духовното стъпало.

Намирайки се на човешкото стъпало (4), аз мога да управлявам по-ниските нива: неживо (1), растително (2) и животинско (3). Но, за да държа под контрол и собственото си ниво  е необходимо да се издигна още по-високо – на нивото на духовното стъпало (5). Тогава от него аз ще бъда способен да управлявам собственото си човешко ниво.

Ето че излиза, че нещата са много прости: за да уредя възпитанието, семейството, взаимоотношенията между хората, бизнеса, екологията, икономиката, за да се справя с новите болести и вируси, аз съм длъжен да знам откъде произтича всичко това, от какво зависи, къде се намират силите, управляващи човешкото ниво. А те не се намират тук. Означава, че ми е необходимо да се издигна на по-високото стъпало.

Ето защо Баал а-Сулам се е радвал на възможността да разкрие науката кабала – на целият свят, а не на себе си и една шепа интересуващи се. И въпеки че днес тази “шепа“ е израснала до няколко милиона души, гледащи ежедневно нашите уроци и материали, все пак става въпрос за всички хора в света.

Скоро ние ще достигнем до такова състояние, което и да се описва не трябва. Без минимални сведения за това как се упавлява този свят от петото стъпало (духовното), човек не би успял да преуспее в нито една сфера в обществото. И сега  програмите, които ние инициираме в полза на семейството, страните и света буксуват и се сриват.

Така че, кабала не е необходима само за това – ние с вас да влезем в духовната реалност. Всички големи кризи се складират в една всеобща мултиситемна криза, която подтиква целия свят към подем на новото стъпало.

Ние се различаваме от целия свят по това, че на четвъртото стъпало сме получили “точката в сърцето“ – желанието да възлезем на петото стъпало. Нас ни дърпа напред добрия порив, а останалият свят е подтикван към това от големи страдания, подтиквайки го отзад. Нас ни мамят с “бонбонка“, поради нашия стремеж към нещо хубаво, а останалите се движат от безизходност, “под ударите на пръчката.“ те са точно като зверчета, незнаещи накъде да помръднат, как да се справят с бедствията, възникващи повсеместно. И това е само началото.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39591]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако започваме своя път в пълна тъмнина, не виждайки истинското вътрешно състояние на групата, а само лицата външно, не можейки да оценим учителя, нямайки представа за какво говорят кабалистичните книги, или още по-лошо, мислейки, като че ли разбираме, за какво е писано там – какво ще ни помогне да не сбъркаме по този път?

Отговор: Надявай се на помощ свише. Но трябва наистина да си в постоянен страх, че можеш да пропуснеш великия шанс, който ти е предоставен, и да се отклониш от този път.

Баал а-Сулам пише в едно от писмата до свой ученик: преди една година ти беше в по–напреднало положение, отколкото сега. Но не губи надежда за милост от страна на Твореца и продължавай, възможно е и да върнеш предишната възможност.

Невозможно е да оценим, според нашите егоистични критерии, стъпките,чрез които напредваме – те не се поддават на земния ни разум. Струва ни се, като че ли стават някакви случайности, съществува някаква протекция или, напротив – нещастен случай, когато един обърква другия. Но всичко е пресметнато свише – освен собствената ти „чувствителност на изтънчената душа“.

Тоест всичко зависи от това, доколко по-фино и по-точно през цялото време ще настройваш себе си на това, което си представяш като духовно. Макар засега да не знаеш какво е това, но провери, действително ли духовното е такова?

Да се надяваш на помощ свише, не значи, да чакаш и да си оставаш пасивен. Помощта се дава на този, който сам я призовава! Не смятай себе си за най-умен, всезнаещ, чувстващ, разбиращ и умеещ сам да взима решения, но също така, не говори, че всичко зависи от Твореца, и ние нямаме какво повече да правим, от нас нищо не зависи.

Не отивай нито в едната, нито в другата крайност! А през цялото време се чувствай като закачен във въздуха. От този свят не можеш да вземеш никакви показатели за своето духовно напредване, но и отгоре не можеш да ги получиш, нямайки връзка с тях. И какво ще правиш?

И тук, попадайки в абсолютно безнадежно състояние, ти започваш да търсиш и да си изясняваш, какво представляват книгите, учителя, групата. Тъй като това не са материалните им образи: не е подвързаната книга, не е човекът, който няколко часа на ден ми преподава урок, не са приятелите, с които идвам да поседя около масата.

От своето безпокойства и страх, аз започвам да търся тези вътрешни понятия.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 28.03.2011

[39382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всички души са обединени помежду си и са разпределени по различните нива: неживо (Н), растително (Р), животинско (Ж), човешко (Ч) и духовно (Д).

На духовното ниво се намират душите, които се поправят. В тези, които са на човешко ниво, има „точка в сърцето”, те се стремят към поправяне. А всички останали – не.

При това, възможно е, на всички останали да не им е необходимо такова напредване. В когото се пробуди точката в сърцето, той може да се издигне на върха – но това ще бъдат особени, изключителни случаи. А като цяло, душите не претърпяват такива резки промени.

И означава, че не трябва да се изисква от човечеството, цялото, то, да приеме структурата на развитите общества.

Заради това ни е трудно да повярваме на Баал а-Сулам, който пише, че всички хора вече са станали едно семейство и, че човечеството е готово за духовен подем. И всъщност това е така.

Мъничка част на мозъка, с размер милиметър на милиметър, управлява цялото тяло. Така и малка част трябва да управлява цялото човечество, свързвайки го с Твореца. От тази част всички ще получават поправяне в пасивна форма, каквато съответства на техния тип душа.

С това не трябва нищо да се прави. Не трябва да се изравняват всички по демократичен образец. Те ще станат равни после, когато всеки се поправи съобразно с егоистичния си потенциал, със своето решимо. Тогава всички ще станат единно „тяло”, но в това тяло ще има 90% „плът”, „кости”, „мускули”, „сухожилия” и т.н.

Колко важни органи има организма? Колко се подчиняват на мозъка? И каква част от мозъка представлява човека като такъв? Малка точка, „микропроцесор”, не повече.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38707]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Определяме неживата природа като желание, стремящо се само да съхрани себе си в същото състояние. Но днес, в Япония, неживата природа разтресе земята и изпрати към брега огромни вълни. Как едното се съчетава с другото?

Отговор: Намираме се в развиваща се природа. От поколение в поколение човекът се развива много забележимо – това е лесно да се види. Достатъчно е да сравним нашето поколение с някое от предишните. Но неживата, растителна и животинска природа също се развива, макар и по-бавно.

Да се обърнем към неживото ниво. Някога нашата Земя е била нажежено газово кълбо. Баал а-Сулам разказва за цикли от по 30 милиона години, когато огнената стихия е покривала твърдата обвивка и тя отново е била разрушавана отвътре – под напора на огъня.

Този пламък гори и досега. Много ни се иска всички тези сили да бяха се усмирили, предоставяйки на човека възможност да се развива. Но в действителност, всички нива на природата са свързани помежду си. Нещо повече – именно ние ги привеждаме в действие.  

Преди, те са ни движили напред, но сега ние осъзнато трябва да осигуряваме своето напредване, разбирайки и желаейки го, съгласявайки се с природата и работейки заедно с Твореца – в хармония и равновесие, в глобална и интегрална взаимовръзка с природата. Но вместо това правим каквото ни хрумне и нашите действия оказват обратен ефект върху неживата, растителна и животинска природа.

В резултат, не им позволяваме да се развиват и създаваме напрежение в тях. Ние спряхме  – не се движим по посока на духовното и така спираме напредъка на всички, които са след нас. Получава се нещо като тапа – те искат да се движат напред, а ние им преграждаме пътя.

Ето какво чувстваме днес – сякаш Земното кълбо е готово да се взриви под нас. А по-нататък ни предстои да узнаем какво е взрив на растителното и животинско ниво. Вече започват да се случват мащабни явления – изчезването на цели видове, масовата гибел на риби, птици и много други.

Става дума само за едно – ако човекът спре да се развива, с това влияе върху развитието на всички останали. Отговорът, изпратен ни под формата на сборен натиск оказан от нивата, предшестващи човешкото стъпало, в крайна сметка ще ни принуди да продължим напред. 

Като пример могат да ни послужат египетските наказания – природните бедствия, също подредени в определена последователност.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 18.03.2011

[38454]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→