Рекламата толкова трайно е навлязла в живота ни, че ни се струва, ако не е в него, в света ще настъпи хаос – няма да знаем какво да ядем и какво да носим. И всичко е така, защото рекламата ни въздейства не само пряко, но и чрез другите хора.

Всъщност всеки от нас е носител на реклама – както в дрехите, така и във вкусовите предпочитания, и дори в поведението. Може да се каже, че реклама е самото общество, в което съм, защото на практика целият ми живот се регулира от ценностите, които са приети в моето обкръжение.

Маркетолозите отдавна са го разбрали и затова се опитват да свързват рекламирания от тях продукт с живота на потребителя. „Кока-кола – вкусът на живота!“ Какво отношение има сладката газирана напитка към най-голямата тайна на битието? Никакво. Но милиардите, които се наливат в рекламата са направили своето и много хора избират Кока-Кола, мислейки че го правят по свой избор.

Преди на занаятчията му беше достатъчна обикновена табела над работилницата: „Ковач“, „Дърводелец“, „Шивач“… И хората се обръщаха към тях когато имаха нужда. А днес буквално сме принудени да купуваме стоки и услуги, от които изобщо не се нуждаем.

Рекламата става все по-агресивна, така маркетолозите се опитват да задържат купувачи. Но колкото по-агресивна, сложна и дори коварна става рекламата, толкова по-малко ефективна е. Хората просто спират да ѝ вярват осъзнавайки, че нейната цел не е доброто на купувача, а печалбата на продавача. И продажбите падат въпреки факта, че понякога половината от стойността на продукта са парите, изхарчени за рекламата му.

Не на последно място роля в намаляването на търсенето на потребителите играе и глобалната криза, заради която човечеството е потънало в глобална депресия. Днес хората са разочаровани почти от всичко. Те не вярват на политиците, не вярват на икономистите и на лекарите, на психолозите и на коучинга. И изобщо не вярват на досадната реклама накрая.

Рекламата има особена роля

В действителност на рекламата е определена специална роля в нашия живот. Все още не сме разбрали истинското ѝ предназначение и се опитваме с нейна помощ просто да накараме някой да купи нещо. Но както виждаме храната, дрехите, автомобилите и другите неща, ако носят някакво удоволствие, то е краткосрочно. И ние сме принудени отново да преследваме удоволствието, което постоянно ни се изплъзва.

Но когато най-накрая осъзнаем от какво се нуждаем най-много, рекламата ще се превърне в реклама на истинските ценности, на добрите отношения между хората. Защото непреходна радост може да ни достави само общуването с други хора. Общуване, в което няма злоба, омраза, черна завист, а има само радост, вдъхновение и повдигане на духа. И с колкото повече хора общуваме, толкова повече различни форми на връзка ще имаме и толкова по-голяма радост ще чувстваме.

Рекламата ще стане инструмент на нашето възпитание, част от огромна образователна система, която ще издигне човека до нови нива на напълване и развитие.

Производителите все още не го вземат предвид. Те мислят, че ще продължим да живеем както преди и предлагат: ако не искаш да си купиш тази дреха, купи си друга. Само купувай! Но днес желанието на човека се променя в основата си и преминава в абсолютно ново качество.

Вместо пари, власт, знания и дори информация, сега човек иска да знае за какво живее. Той сякаш спира по средата на живота си и започва да размишлява. Това желание идва отвътре, защото природата ни променя и не е по силите ни да се противопоставим на тази промяна. Нямаме никаква възможност да променим вътрешното си развитие, да го спрем или да го забавим. Ще се наложи да се съгласим, че процесът ще продължи и ще го чувстваме все по-силно и по-силно.

Производителите вече не могат да се спасят

Ако осъзнаем тази тенденция, постепенно ще започнем да променяме средствата за комуникация и реклама към по-голяма гъвкавост. Производителите днес вече не могат да се спасят, ще трябва да обявят банкрути. Ще бъдат принудени да се свият до необходимото за обществото ниво, а всичко останало ще се свие до безполезност. Защото хората не се нуждаят от хиляди видове шампоани. И няма да можеш да продадеш твоя, защото ще купуват нещо просто и полезно. В края на краищата всичко зависи от това, какво човек счита за свой приоритет.

Ако маркетолозите усетят в хората тази нова потребност от добри връзки между тях, рекламата коренно ще се промени. Тя ще помогне за изграждането на нова, глобална система от вътрешни връзки между хората, когато човек ще получава удоволствие и радост  от обединението с другите хора – чувствено, без никакви граници, над нашия материален живот. И средствата за масова комуникация ще му помагат в това.

Днес това ни се струва неосъществима мечта, но когато започнем да се движим в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помогне.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - No Comments→

Как можем да се излекуваме от коронавируса и да излекуваме целия си живот? Чудим се откъде се зазразяваме с вируса? Просто идва момент, в който се достига до състояние, до такива взаимоотношения между хората, че всички микроби излизат.

Тези вируси не действат срещу нас. Всички те идват от една висша сила с цел да ни поправят, да ни свържат, да ни включат в общо действие. Струва ни се, че вирусът ни разделя, но всъщност няма какво да ни разделя, защото никога не сме били свързани.

И сега, когато всички страдат, това колективно страдание по някакъв начин ни сближава.

Можем да се справим с вируса само при едно условие, ако поправим нашите отношения. В противен случай болестта ще пламва навсякъде, просто от въздуха: на Северния полюс, на изолиран кораб, на който изглежда не е влязъл нито един болен… Не зависи от това, къде се намират хората, а само от отношението им един към друг.

Само като поправим отношенията между нас, ще приспим вируса и той ще заспи отново до следващия път, когато може да се наложи да излезе отново. И ако продължаваме да влошаваме отношението си един към друг, ще излязат още вируси. Всички тези епидемии са следствие от липсата на нашето поправяне в момента. Те ще ни придружават, докато стигнем до окончателното поправяне.

Колкото по-егоистични са нашите отношения, толкова по-страшни ще бъдат вирусите. Затова нека да ги поправим сега, да не чакаме следващите вируси. Настъпи “епохата на вирусите”, на по-хитрите удари на природата, която в съответствие с нашето развитие удря по-изтънчено и точно. Човечеството, нашата техника и технологии се развиват, а заедно с нас се развиват и вирусите, нашите болести.

Но ако се поправим, вирусите сами ще изчезнат. В природата има безброй вредни вируси, но те не се разкрият просто така – ние ги разкриваме. Човечеството само отваря тази кутия на Пандора и със своя егоизъм изважда от там всички отровни змии една по една, според нивото и природата на пробилия егоизъм.

В предишните времена хората бяха по-обикновени и затова не страдаха от съвременни заболявания: мигрена, депресия. В наше време дори животните започнаха да страдат от човешки заболявания, ние напредваме в развитието. Затова трябва да се коригираме, в противен случай ще се разкрият нови, още по-страшни вируси. И ще трябва постоянно да измисляме нови лекарства, но не мисля, че ще успеем да спечелим състезанието. В крайна сметка вирусите ще стават все по-подли и особени.

Човек се развива, но в същото време не може да поумнее и да започне поправяне. В крайна сметка егоизмът на човек расте през цялото време и замъглява погледа му. Той не може да  признае, че е виновен за всичко и търси начин да се спаси от удара, вместо да го поправи в корен.

Природата ни показва, че трябва да се поправим. Вместо правителството, вместо държавната образователна програма, идва малък вирус, който дори не можем да видим и ни възпитава по прекрасен начин. Не се прекланяме хората, пред обществото, но се прекланяме пред микроскопичния вирус и сме готови да му се подчиним. Вирусът решава как да живеем и работим.

Да се ​​надяваме, че постепенно ще придобием разум и чувства, за да разберем кои сме и в каква низост, недостойна за хора, живеем. Може би това ще ни доведе до разкаяние.

От разговор с журналисти, 06.01.2022

[292380]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

„Аз помагам вкъщи, не е ли достатъчно?“ – изненадано ще каже главата на средностатистическото семейство в отговор на въпросa какво прави за семейството. Връщайки се вечер от работа, той вечеря със семейството си и в малкото време, което остава преди лягане, може да прочете приказкa на децата. Тежко бреме или добре прекарано време? Отговорът зависи от това, кого от съпрузите питате.

Всеобхватно изследване, проведено от журналисти от списание „Блейзър“ показва, че 39% от израелските мъже не прибират децата от детска градина или училище, 45% от мъжете са заети с мобилния си телефон, докато се грижат за децата, 16% четат на децата преди лягане всеки ден и само 38% помагат на децата с домашните.

Всичко това показва, че в наше време институцията на семейството много се е промени. Понятията бащинство, мъжественост, отговорност за семейството също се промениха. При пещерните хора мъжете ходили на лов, а жените, държащи бебета на гърдите си, събирали плодове. Пещерата е била дом за жената, а мъжът е ловувал и защитавал семейството.

Но с течение на времето мъжът все повече и повече се отделя от дома. Ходи на експедиции, покорява планински върхове, излиза в открития космос… А жената по естествен начин винаги остава привързана към дома с раждането на децата, необходимостта от поддържането на дома, грижата за семейното огнище…

Днес драстично се променихме. Потребностите ни растат толкова бързо, че изискват промяна в разпределението на ролите между мъжа и жената. Сякаш си размениха местата. Все повече жени се отказват от брака, не искат да раждат деца, стават един вид мачо. Семейството ги привлича по-малко от кариерата.

Мъжете, напротив, все по малко и по-малко се възползват от чисто мъжките си качества. Все по-малко и по-малко имат възможност да демонстрират своята мъжественост. Ускореното технологично развитие неутрализира много мъжки функции. Обществото вече не се нуждае от „воин на кон“, достатъчно е да може да извършва кибератаки от лаптоп.

И в семейството ролите на мъжете и жените много се промениха. Ако майката работи, бащата взима децата от детската градина. А ако той е безработен, изхранващият семейството се оказва майката.

Какви ще бъдат последствията от тези явления? Още е рано да говорим за тях. Нашето общество продължава да се променя. И мисля, че в крайна сметка ще настъпи някаква регресия и ще се върнем към старите, естествени семейни ценности.

Защото когато роботите и изкуственият интелект ни изместят от работните места, милиони хора ще станат безработни. Те ще имат много свободно време, което ще отделят за семейството. И това ще изисква преразглеждане на отношенията. Преразпределянето на отговорностите ще се случи естествено. Всеки ще поеме това, което е в съответствие с неговите възможности и ще даде най-голяма полза за семейството.

Мъжете, които обичат да готвят, ще готвят. Жените, които заради своите наклонности и професионални качества могат да печелят добре, ще градят кариера. Разпределянето на ролите ще бъде естествено и гъвкаво.

Мъжът няма да се чувства виновен, че не е достатъчно мъжествен. Мъжествеността му ще се проявява във факта, че се грижи за семейството, като поема повече отговорности. Това ще му донесе голямо удовлетворение. Днес е трудно да се повярва, но точно такъв ще бъде мъжът на бъдещето. Между другото, в полза на това говори обезценяването на мачо образа, което наблюдаваме днес.

Разбира се, ролята на мъжа в новото общество не се свежда само до изпълняване на домакинските и работните задължения. Основната му роля ще бъде да насърчава човечеството към духовно развитие.

Съгласно кабала думата „мъж“ (на иврит „гевер“) произлиза от думата „преодоляване“ («итгабрут»). С други думи, мъж е този, който преодолява своята егоистична природа, придобива висша природа. От любовта и отдаването на другите се издига на стъпалото „Адам“ (от думата „едаме“ – „подобен“ на Твореца). А жената му помага, не се съревновава, а го допълва. И заедно създават духовен съд, в който се разкрива Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената - No Comments→

Кабала разглежда човека и неговото възпитание само по отношение на целта на творението.

Ние съществуваме, за да постигнем определена цел. Тя не се намира  в нашия живот, а в разкриването на общата природа, която се нарича „Творец“. В кабала понятието „природа“ е еквивалентно на понятието „Творец“.

Чрез постигането на общата връзка с цялата глобална природа, не само с това, което сега виждаме и наблюдаваме в нашия малък свят, а с неговата пълна сфера. Започваме да се чувстваме съществуващи вечно и съвършено. Това е нивото, което човек трябва да постигне, при това, през този живот. По принцип затова ни е даден всеки миг на съществуване.

А ние не обучаваме човека на това. Обучаваме го както животното обучава малките си за оцеляване, правилно създаване на семейство, за раждане на потомство. Така от поколение на поколение се занимаваме с живота си на животинско ниво.

Няма значение, че технологиите се развиват, защото докато съществува нашето животинско тяло, искаме да му създадем, както ни се струва, максимално комфортна обстановка. Следователно нивото е животинско, а човекът тук не се различава от животното.

Всъщност категорията „човек“ може да развие в нас усещането за вечно, съвършено състояние, когато всеки се издига над своя малък егоизъм и излиза в общото усещане за цялата природа. Никой не ни учи на това.

Ако искате да издигнете човека, трябва да му покажете друга перспектива: за какво си струва да живее, към какво си струва да насочи усилията си. И ако целият живот за вас е само в животинското тяло, то не ми пука за нищо. Мога да скоча от покрива, мога да правя със себе си каквото си поискам. Никой не го е грижа за мен и мен никой не ме интересува, защото всеки се усеща като малък индивидуалист.

Върху това, по принцип, са изградени всички наши взаимоотношения в обществото: „аз не те докосвам, не ме докосвай и ти“. И това а напълно погрешно.  В крайна сметка от ден на ден разкриваме колко е глобална природата, колко сме взаимосвързани, като в малко село, как действат ефектът на пеперудата, взаимната отговорност и взаимното влияние един върху друг.

От страна на природата разкриваме, че всичко е взаимосвързано и се намира в такава тясна зависимост, от която няма къде да избягаме.

Въпрос: Може би все още не осъзнаваме, че законите на взаимозависимостта се отнасят непосредствено към нашия живот?

Отговор: Дори и да го осъзнаваме, все още не можем да го приемем. Освен това, все още нямаме възможност да стигнем до това осъзнаване.

В днешно време се разкрива науката кабала, която се занимава с това и може да ни даде тази възможност. Но ние сме още в началото на пътя и човечеството още не разбира какво е това.

От ТВ програмата „Близък план. Поколението Лейди Га Га“

[291705]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→