Навлизаме в 2021 година, която ще ни разкрие колко затворен е светът, свързан в една система, всички страдат заедно и затова решението също трябва да бъде общо.

Всичко това ще се разкрие през 2021 година, която ще стане годината на прозрението за човечеството. На всеки ще стане ясно, че е невъзможно да успее, използвайки егоизма си. Напротив, целият успех зависи от това, доколко разрушаваме разделящите ни егоистични прегради.

Доколкото успеем да го направим в десетките, ще окажем влияние върху целия свят. И целият свят ще започне да усеща, че достатъчно е пилял пари за въоръжаване. Единственото, в което си струва да се инвестира, е обединението на хората. То е панацея за всички болести.

Няма да има нужда от никакви ваксини и лекарства против вируса. Защото това не е епидемия от коронавирус, а епидемия от глобален егоизъм, който се разкрива в света. И срещу тази болест има само едно лекарство – нашето обединение.

От урока на тема „Смирение“, 30.12.2020

[276189]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Срещата на бъдещите родители в нашия свят предопределена ли е или не?

Отговор: Предопределена е. Това, че съм срещнал този човек, не е било случайно.

Въпрос: С каква цел се прави това? Защо двойките се събират точно така?

Отговор: В света няма случайности. Никакви случайности, в нищо! Както е казано в “Майстора и Маргарита”? “Тухлата не пада на главата на някого просто ей така”.

Въпрос: Ако е така, то  предопределено ли е раждането точно на това дете?

Отговор: На абсолютно всичко до края на времената. Няма нищо ново.

Въпрос: Може ли да се каже, че има добро време за зачеване на дете?

Отговор: Това също няма значение и това също не зависи от хората. Всичко се върти и върти отгоре, и така става. Всъщност човек нищо не избира.

Въпрос: Но когато родителите са решили, че искат да имат дете, за какво трябва да мислят?

Отговор: За това, че искат да направят добър човек, който да е полезен на света и да се наслаждава от това, че носи полза на света.

Въпрос: Какво е “да носи полза на света”?

Отговор: Сближаване на хората между тях.

Въпрос: Можете ли да си представите, че давате тази задача на родителите!

Отговор: Да мислят за това в акта на зачеване. Така, както е казано в “Еклисиаст”: “И на този ден беше казано: „Днес е заченат човек, в тази нощ.”

Реплика: Обикновено човек мисли повече за себе си, да бъде добро, приятно, сърдечно, любимо, здраво дете. Мисли повече за него.

Отговор: Не, с това правиш не дете, а животно. А ако мислиш за това, какъв ще бъде той в света, като човек за света, тогава правиш човек.

Въпрос: Какво да правят родителите, ако не могат да заченат дете, а много искат?

Отговор: Да опитват колкото могат. Нищо не можеш да направиш.  Дори днес това все още зависи от висшия замисъл.

Въпрос: А какво ще помогне повече в случая: ходенето при лечители или при лекари?

Отговор: Трябва да се обърнат към лекар, да направят всичко възможно.

Въпрос: А да помолят ли Висшия да помогне?

Отговор: Разбира се, всичко заедно.

Въпрос: В какъв случай Той ще чуе тази молба?

Отговор: Това не ни е известно. Колкото повече хората се стремят да правят добро помежду си и спрямо Твореца, толкова по-близо ще бъдат до изпълнението и на това свое желание, въпреки че няма гаранция.

Реплика: Това не е много ясно – “добро помежду си и спрямо Твореца”. Моля, обяснете този момент.

Отговор: Да действат помежду си така, както първоначално е било заложено от Твореца.

Въпрос: А как е заложено?

Отговор: Доброто е в основата на всичко.

Въпрос: Как бъдещите родители трябва да се държат в първите месеци на бременността? Изобщо по време на бременността?

Отговор: Трябва да бъдат внимателни един с друг, особено с жената. И да се опитват по време на бременността жената  да получава добри мисли, музика, четене. Като цяло, да ѝ се въздейства с положителни и по-възвишени емоции, знания. Всичко това много възпитава детето.

Въпрос: А вие за каква музика сте? Лично вие сте повече за класическа?

Отговор: Лично аз съм за класическа музика, защото тя е най-правилна, най-пълна. Разбира се, не тежка, а лека класика.

Въпрос: Какви трябва да бъдат мислите на жената през бременността?

Отговор: За това е казано в Тора, че всички мисли на жената трябва да бъдат само за това, което е в нея, което се е зародило и расте. Само за него. Природата го е предвидила, така че не трябва да се намесваме в това.

Въпрос: Кое време на бременността е най-критично?

Отговор: По принцип, това са първите месеци. Тогава се полага основата на детето.

Въпрос: Кога трябва да се даде детето на майката?

Отговор: Веднага трябва да се сложи детето върху нея, за да почувства, че все още е свързано с майката.

Въпрос: Това дава ли му по-голяма сигурност?

Отговор: И на нея, и на него. Трябва да има връзка. Тя е много важна.

Въпрос: Какво е майчиното мляко за растежа на бебето?

Отговор: Майчиното мляко не е задължително да бъде точно от тази майка, може да бъде и от чужда жена. Въпреки, че е за предпочитане бебето да получава мляко от своята майка. И това мляко е най-близката до детето субстанция, носеща такива съдържание и информация, за които дори не подозираме.

Въпрос: Какво получава детето с млякото на майката?

Отговор: Невъзможно е да се изрази. Висшата светлина, която се нарича “ор хасадим”, „светлина на милосърдието“, то  получава свише чрез млякото на майката.

Въпрос: Как майката контактува с бебето, което кърми?

Отговор: Тя разговаря с него по този начин. То я усеща чрез гърдите и тя го усеща през гърдите си. Това е невероятен механизъм както при животните, така и при човека.

Въпрос: Колко време майката трябва да кърми детето?

Отговор: Прието е до две години.

Въпрос: Никой не го следва.

Отговор: Разбирам, че не го правят. Но според духовните закони кърменето е до две години.

Въпрос: А ако трябва да ходи на работа, както сега?

Отговор: Е, така правят всички. В днешно време кой изобщо се съобразява с някакви си закони – духовни или природни?

Въпрос: Вие казвате, че всичко е предопределено и всички действия са предопределени.

Отговор: Ако съсипваш живота си,  не обвинявай природата за това.

Въпрос: Тоест, ние така ли сме съсипали живота си? Изпратили сме майката да работи след шест месеца, година и така нататък.

Отговор: Естествено.

Въпрос: Как трябва да бъде, за да е добре?

Отговор: Добре е жената изобщо да не работи.

Реплика: Това, разбира се, е невъзможно в наше време.

Отговор: А защо? Какво лошо има, ако мъжът работи и печели достатъчно за семейството и това е достатъчно, за да съществува семейството нормално, спокойно, тихо?

Въпрос: Кажете, ако майката е раздразнена или след кавга с таткото, в този момент да кърми или да не кърми детето?

Отговор: Това не е добре. Детето много ще го почувства върху себе си и затова такива състояния са абсолютно нежелани! Жената трябва да бъде защитена, изолирана от всякакви отрицателни, нежелани въздействия.

Въпрос: Значи всичко това влиза в детето: и раздразнението, и омразата, нали?

Отговор: Разбира се. Всичко това ще навреди на детето, ще се прояви в отрицателни последствия.

Въпрос: Кърмачето чувства ли изобщо, какво се случва у дома в отношенията на родителите?

Отговор: Разбира се. Всичко чувства. Всичко чувства “през въздуха”, дори ако е в съседната къща, град, не зная къде. Всичко това се предава. То е много чувствително. Майката за него е като приемник, който то слуша и възприема, дори ако тя не му говори нищо. Но то възприема всичко, което въздейства на майката.

Въпрос: Оказва се, че майката е като шести орган на чувствата за него?

Отговор: Разбира се. Струва ни се, че то е излязло от майката и пъпната връв е отрязана. Нищо не е отрязано.

ОТ ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 05.10.2020

[274965]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Имам близък приятел, а той е и ваш ученик – Юра. Той има брат – Миша. Беше толкова здрав, усмихнат, забележителен младеж! В един момент той  се разболя от болестта на Шарко, при която мускулите атрофират. Води до парализа, атрофия на мускулите и се смята за нелечима.

На Миша, разбира се, не беше лесно. Веднъж при него отишъл мъж, болен от множествена склероза в последен стадий. Оставала му година живот.

И казал на  Миша: “Погледни ме. Ще идвам при теб безплатно и ще правя всичко безплатно. Ще бъда с теб през повечето време, само трябва да се съгласиш с пет условия. И тогава ще ти кажа пет действия.” И Миша, естествено, се съгласил.

Моля ви да кажете защо тези условия работят?

Първото условие към Миша било следното: “От този момент ти, Миша, не си болен от тази болест, а оздравяваш от нея”. Има ли тук молитва, когато човек влезе в това състояние?

Отговор: Разбира се. Вътрешна увереност, че върви нагоре. Не се дава на тази болест.

Въпрос: Тази молитва достига ли до върха?

Отговор: Вътрешната увереност на човека. Разбира се. Това, което мисли човекът, там и се намира.

Реплика: Второто условие. Той казал: “Ти, Миша, трябва да спреш да четеш за болестта. Няма да гледаш новини, фейсбук, форуми на болни. Влез в друго обкръжение”.

Отговор: Това е вярно. Същото е, продължение на същата идея. Казано е много просто: “Там, където са мислите на човека, там е и той”.

Реплика: Трето: “Живей само днес.  Няма нито вчера, нито утре, а само днес, сякаш това е единственият ти ден”.

Отговор: Да. Това се нарича щастлив човек. Когато сме добре, не мислим нито за миналото, нито за  бъдещето. Живеем в настоящето, това е всичко. Това ме поглъща. Това ме напълва. Нирвана.

Реплика: Четвърто. ” Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти“.

Отговор: Това е добра тренировка.

Реплика: После му казал: „Ти трябва да имаш постоянство, решителност и упоритост. Ето това  трябва да изработиш”.  Това са петте условия.

Миша, естествено казал : “Да”. Стиснали си ръцете. И той казал: “ Тогава имаш пет действия.”

Реплика: Много ви моля да ги коментирате. „Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, вселената. В началото механично. После, когато свикнеш, ще минава през сърцето.”

Отговор: Точно това е оздравяването.

Въпрос: Но той го прави механично. Как така?

Отговор: Няма значение! Той се заставя.

Въпрос: А ако  не вярва на никого и в нищо?

Отговор: Няма значение. Той се опитва да се настрои на най-позитивното.

Въпрос: Тоест, трябва да каже: “Благодаря ти Мироздание, Природа, Създател”?

Отговор: Да.  Няма значение как ще го назове. Всичко това е Твореца, в който ние съществуваме.

Въпрос: А как да благодари?

Отговор: “Аз се  радвам, че мога да си помисля за Теб”.  Това е, нищо повече.

Въпрос: Ако се прокрадне мисълта, че съм толкова нещастен, толкова съкрушен?

Отговор: Това означава отново да се върне към същата мисъл за благодарността.

Въпрос: И през цялото време все така, нали? Както се тренират мускулите.

Отговор: Да. Разбира се. Това може да се тренира

Въпрос: Как се нарича този мускул? Какво е това? Духовен мускул?

Отговор: Това е намерение.

Реплика: След това мъжът казал: “До половин час  дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.” Защо  много хора говорят за това? Работят ли тези дихателни упражнения?

Отговор: Те въздействат на цялото тяло.  Дишането е мускулно или телесно упражнение, най-близко до духовното. С помощта на дишането се променя цялата физиология, всичко, което се случва в организма. Правилното дишане влияе на всичко.

Реплика: Трето: “Минимум едно осъзнато добро действие към някого”.

Отговор: Да. Това помага и дава насока на целия ден. Сутрин е добре да се прави.

Реплика: Четвърто: “Минимум 20 минути разходка извън дома”. И пето: “Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново, желателно е да е свързано с някаква наука”. През цялото време да правиш нещо ново.

Отговор: Да.

Реплика: Представяте ли си, идва някакъв мъж, който има съвсем малко до края на живота и той седи пред Миша абсолютно здрав му дава тази програма.

Най интересното е, че той казва: “Ако спре да го прави – той сам го усеща – отново ще се разболее.”  Има такова усещане.

И добавил, за в бъдеще: “най-тежкият момент в излекуването, когато вече ще се чувстваш добре, трябва да намериш сили да продължиш да ги изпълняваш”.

Отговор: Да.

Въпрос: Какво ще пожелаете на хората, които искат да излязат от състоянията, когато им казват, че е почти невъзможно да излязат от тях, че е нелечимо?

Отговор: Кабала заменя всичко с едно намерение за добри мисли към всички. И всичко. Постоянно бъдете в добри мисли за всички хора! И с това ще се излекувате.

Въпрос: Възможно ли е да го направи страдащ, болен човек?

Отговор: Мисля, че точно това са хората, които първо се нуждаят от това. Е, ако всички можеха…щяхме да имаме здрав свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 12.10.2020

[275161]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве - No Comments→

Реплика: Наближава 2021 година. Наричат я година на изключителната несигурност.

И  тук има много предположения каква ще бъде. Борба за ваксини и колко човека ще се съгласят да бъдат ваксинирани. Пропастта между бедни и богати ще се увеличи,  ще се установяви нов световен ред.

Ще нарасне напрежението между САЩ и Китай, компаниите ще бъдат въвлечени в търговски войни, ускоряване на цифровата революция, светът ще стане труден за подем. Туризъм, полети – няма да ги има или ще намалят.

Има още и предсказание на Бил Гейтс, че ще бъде по-добре: ще бъдем по-добре подготвени за пандемията, светът ще стане по-добър, ще лекуваме болестите, диабета и така нататък. ”Аз съм оптимист” – казва Бил Гейтс.

Какви са вашите прогнози за 2021 година.

Отговор: Ако човечеството е такова, каквото го иска Бил Гейтс, то не виждам нищо хубаво в това. Така говори техничар, който изобщо не разбира посоката на развитие на човечеството. И какво от това, че ще се обзаведем с още някакви технически дреболии? И какво от това?

Въпрос: А каква виждате вие тази 21 година? Каква ще бъде според вас?

Отговор: Аз мисля, че това ще бъде първата година на отрезвяване от всякакви мъгли, в които сме се обвили и най-накрая ще започнем да разбираме, че и ваксината няма да ни помогне, и никакви трикове – да седим в изолация или още нещо. Ще ни помогне вероятно, само ако се променим и разбрем, че всъщност, този вирус е по-умен от нас.

Той е призван да ни издигне на следващото ниво на отношение към природата, за да започнем да мислим, как можем наистина да преминем правилна ваксинация. Тоест, как можем  да достигнем състояние, когато няма от какво да се страхуваме, няма къде да бягаме, просто трябва да живеем правилно. Това зависи само от нашето отношение един към друг.

Ако достигнем състояние, в което хората ще се отнасят един към друг с добри чувства, ще намерят от къде да ги вземат, как правилно да ги използват, това ще бъде нашата най-голяма победа над тази зла природа на егоизма, който е в нас. Тогава ще получим правилната ваксинация.

Въпрос: Значи вие мислите, че през 2021 година тази стъпчица ще бъде направена?

Отговор: Мисля, че ще започне постепенно да се проявява.

Въпрос: Мислите, че изходът е само един, нали?

Отговор: Изходът е само в правилното сближаване на хората един с друг. Да намерим какво ще намали разстоянието между нас, да се освободим от егоистичния вирус, който ни отблъсква, разделя, можем само, ако започнем над вируса да създаваме положителни чувства. Положителни чувства, само тогава. И ако това започне да се усеща в човечеството, то, разбира се, това е най-краткият път към правилното ваксиниране на населението на Земята.

Въпрос: Поне малко през 2021 година ще направим ли тази стъпка?

Отговор: Надявам се, че ще има някакъв обрат. Виждам го.

Реплика: Ако няма, тогава всички тези ужасии, за които е написано: войни, напрежение между САЩ и Китай…

Отговор: В действителност това, което се случи в света, е много интересно. Средствата за масова информация сами се натикаха в ъгъла. Те вече не са средства, не са масови и не са информация. И никой не им вярва, и никой  не ги поглежда. Тук е написана лъжа и там е написана също лъжа, и така нататък. Никой нищо не гледа. И ако те все пак объркват населението, това объркване не е в тяхна полза.

Въпрос: През носа им ли ще излезе?

Отговор: В крайна сметка, да.

Въпрос: Вече се вижда, нали?

Отговор: Да. Затова не мисля, че тези заплахи – Америка, Китай изобщо са нещо, от което милиардите хора се интересуват. Милиардите, в резултат на тази божествена пандемия, на този божествен вирус, искат да намерят все пак някакво успокоение.

А то ще бъде в новото бъдеще. Затова политиците като цяло приключват. И всичките тези международни организации – на всички вече е ясно, доколко всичко това е пропито с такъв дребнав егоизъм.

Въпрос: Тоест, търсенето на това успокоение за милиардите хора ще се увеличава и увеличава, нали?

Отговор: Търсенето на успокоение ще бъде не чрез политика, не чрез банки, не чрез някакви предприятия, не чрез правителства, не чрез всичко това. Всички тези егоистични системи на практика са се изчерпали.

Въпрос: Какво ще стане?

Отговор: Осъзнаване на отсъствието на всякакви системи за правилно управление. И от друга страна, никой няма да даде право на никого да властва неправилно. Ето такъв вакуум ще се създаде в света.

Въпрос: И до какво ще стигнем?

Отговор: До това, че никой няма да има възможност да управлява.

Въпрос: Кой ще ръководи хората?  Досега ги ръководеше правителство, пресата.

Отговор: Мисля, че обществото ще се стреми към някаква малка феодална система. Всеки ще търси за себе си някаква работа от ден за ден, която да му дава възможност да съществува, да получава необходимото. И в крайна сметка това ще ни доведе до установяване на нови връзки.

Тогава ще се появи необходимостта от тази добра, необходима връзка между хората. Аз мисля, че това ще започне именно отдолу. Именно защото сега възниква много интересен нихилизъм в целия свят. Това е интересно време.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман, 14.12.2020

[276033]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Ние не знаем какво е “любов”. Обичам да ям, обичам децата, обичам жените – обичам всичко, което ми доставя удоволствие, за да напълня егоизма си.

А в духовното под любов се разбира нещо съвсем друго: способността да напълниш другия, да почувстваш неговите желания и да се наслаждаваш, че ги изпълняваш. Затова посоката на любовта и нейното осъществяване са точно противоположни на материалната любов.

Любовта между приятелите  е съединяване на общите части на душата Адам Ришон, които чувстват отблъскване една от друга. Стремейки се да се обединят, те разкриват своето отдалечаване  и разединяване и трябва да поправят своята ненавист на любов. Именно до степента, в която омразата и неразбирането се разкриват между всички части, те могат да се обединят и напълнят взаимно.

Затова любовта е запълването и съединяването на противоположностите, които първоначално се ненавиждат една друга.

Ние трябва да възстановим връзката си в единната система Адам Ришон, според която е изградена цялата природа. Всички нейни частни и общи закони и принципи произтичат от тази система. И ако се стремим да свържем тези части заедно, въпреки противоречието им, ще поправим себе си и цялата реалност.

Приближавайки се един към друг, постепенно ще започнем да усещаме как се допълваме и се намираме в съвършен свят. Между противоположните части течат взаимни потоци: от минус към плюс и от плюс към минус. Затова се усещаме във вечен свят, където животът постоянно тече.

Никой не иска да унищожи и убие другия, а напротив: пресичаме определена граница (Махсом) и тогава чувстваме, че отрицателните и положителните сили се допълват и създават вечен поток, към който ние също принадлежим. Това дава усещането за вечен живот.

Всичко зависи само от степента на нашето обединение, когато преминаваме границата, до която сме чувствали своята противоположност и започнем да се напълваме един друг. Чувството за взаимно допълване ни дава усещане за вечност, където няма смърт.

Трябва само да се научим как най-добре да се свържем с другарите си за взаимно допълване, за да не виждаме недостатък в никого, а само покана за поправяне и единство.

От урока на тема “Законът на любовта в системата Адам Ришон”, 22.12.2020

[275819]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Общата душа "Адам" - No Comments→

Сякаш виждаме светлина в края на тунела. Но това не е края на тунела, а просто лампичка, която разпръсква тъмнината около себе си. За да излезем на светло, е нужно нещо повече от ваксина.

Никога не съм говорил за коронавируса в медицински смисъл. Пандемията за мен е симптом на общо заболяване на човечеството, част от системен процес, който вече не може да бъде спрян. Усилията ни да го обърнем са безсмислени. Човечеството пораства и никога няма да бъде същото.

За съжаление, борбата с вируса, сама по себе си необходима, замени по-мащабната задача – хуманизиране на отношенията между хората. Искаме да сложим край на проблема, като останем такива, каквито бяхме. И това  е фаталната ни грешка: реалността се променя, а ние не.

Светът премина в  нова, глобална фаза на развитие, която изисква интегрална взаимовръзка, взаимодействие и взаимно разбиране. Без това системната криза ще продължи да расте и никаква ваксина няма да я спре. Ще има възходи и падения, но не бива да се заблуждаваме, защото на раменете си имаме товар от общ нерешен проблем – нашето вътрешно, дълбоко разединение.

Ние построихме всичко в името на себелюбието и затова сега, в края на епохата, всичко постепенно се обръща срещу нас. Такива времена настъпиха. И без ваксина, и с ваксина, ние се отдалечаваме все повече от вчерашния ден, съпротивлявайки се на всяка крачка и неохотно разкривайки прогнилата основа на нашите отношения, абсолютно непригодни за следващия етап.

Пред нас, в края на тунела, сякаш се вижда светлина. Но това е само лампичка, която разпръсква тъмнината наоколо. Ще преминем през тази ивица на нова надежда за връщане назад във времето и може би най-накрая ще разберем, че в нас има по-сериозна болест от коронавируса и изобщо не сме излекувани от него. Егоизмът се корени в  нас, разяждайки човека, обществото, целия свят. И докато не започнем да се справяме с това бедствие, няма на какво да разчитаме. Все още сме на пътя към антиутопията.

Човекът влиза в остро противоречие с глобалната реалност. В крайна сметка, глобализацията е преди всичко превръщането на човечеството в единно цяло, в обща планетарна система. Този преврат изиска изцяло нов, цялостен подход, основан на единство и издигане над противоречията. Но при нас всичко е непроменено. Промишлеността, образованието, възпитанието, приоритетите, отношенията ни един към друг и към живота – всичко е запуснато, всичко е морално остаряло, всичко върви надолу.

В условията на неразривна връзка егоизмът не може да стои на кормилото. Той няма да позволи нищо да се направи нормално. Но ние не го разбираме, бездействаме и трупаме отрицателен потенциал. Всичко, което не сме направили през 2020 г. ще премине с нас в 2021 г. и ще се прояви в още по-тежки състояния. Коронавирусът ще ни липсва.

Неприемлив аргумент

Достатъчен е прост, прагматичен поглед напред: чака ни епоха, която ще остави много хора без работа, ще срине индустрията и търговията, ще разбие обичайния живот, ще преобърне идеалите. Тази епоха вече изисква сътрудничество, взаимност, нов поглед, нови решения. Няма да помогнат демонстрациите, бунтовете, изборите и преизбирането. Няма да помогне нищо, докато не стигнем до същността –  до нашата природа, която ни разцепва, слага хората на различните страни на барикадата, разделя единната картина на фрагменти и упорито предлага точкови решения, които ще помогнат на едни за сметка на други. Този откровен, безсрамен ирационализъм вече не може да бъде покрит с нищо.

Милиони хора ще останат без препитание, но това не ме засяга, докато съм устроен и имам изгледи за бъдещето. Утре децата и внуците ми ще се окажат в разбита лодка, но днес аз старателно изхвърлям това от съзнанието си. Не виждам, не искам да видя, че светът се е променил и продължава да се променя. Сякаш съм стъпил в река, отплувал съм от брега и искам да изляза на същото място, въпреки че течението ме е пренесло напред и няма как да се върна обратно. Старият бряг го няма. Пандемията ще отшуми, трансформацията няма да спре.

Коронавирусът трябваше да ни стимулира да създадем нови социални, трудови, общочовешки отношения. И тъй като това не се случи, няма никакво приближаване, защото ние отказваме да разберем и да приемем ситуацията, нашето развитие ще мине по труден, криволичещ, опасен път с безкраен социално-икономически разпад.

Към него ще се добави екологията. Гниейки отвътре, ние окончателно ще съсипем околната среда, ще изтощим ресурсите, ще заразим Земята със себе си. В току-що излезлият фантастичен блокбостър „Аргумент“ бъдещите поколения се опитват да върнат времето назад, унищожавайки предците си. Защо? „Защото от тях океаните закипяха и реките пресъхнаха“. И въпреки че заплахата, идваща от потомците, успява да се предотврати, всъщност, ако се замислим финалът е песимистичен, защото самите ние обричаме човечеството на смърт точно сега.

И за какво? Заради потребителската оргия, вменявана ни от лъжливите медии и социалните мрежи. Заради безсмисленото „животинско“ пресищане.

Тези истини се просмукват в нашето съзнание много бавно, капка по капка. Изкусно ни отвличат от тях – понякога замлъкват, понякога алармират, но така че да не можем да слушаме повече за това. Подкупват ни със статуси, обещания, убедителност, яснота, лекомислие, илюзия за безотговорност.

Но ние сме отговорни, дори много отговорни един пред друг! Всички седим в една лодка, на една планета и бъдещето е едно за всички.

Порастването не може да спре. Хората все по-малко се водят от обещания, по-малко са склонни да прекарат целия си живот като катерици в колело. След пандемията не всеки ще иска да се върне към предишната работа и предишните забавления. Блясъкът, модата, гланца – всичко това сега разнася по-малко зловония.

След няколко месеца, ваксинирани и пуснати обратно в „нормалния живот“ ще открием, че по някаква причина нищо не се рестартира в пълен формат, въпреки всички усилия. Сякаш няма искра, сякаш батерията е свършила.

Тогава ще се погледнем в недоумение. И може би ще започнем да разбираме нещо.

[275494]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Алтруистичната сила на любовта е най-важната сила на природата, тъй като в нея се съдържа творческото, съзидателно начало на енергията на сътворението, което формира, еманира и създава системата. Защо точно нея са нарекли силата на любовта?

Отговор: В нашия свят любовта е привличане към нещо, което ни кара да чувстваме напълване, насищане, нещо приятно. Това може да бъде предизвикано от цвят, звук, форма – всичко освен от хората. И при хората е същото.

Въпрос: Често чуваме от Вас и от много философи, че природата ни обича. Нямам предвид понятието “Творец”, което от гледна точка на кабала е тъждествено с понятието “природа”. Какво означава, че природата ни обича и ние трябва да я обичаме?

Отговор: Любовта е закон на природата. Взаимното привличане за изпълняване на някаква обща функция дава възможност за възпроизвеждане и т.н. В частност потомството и размножаването наричаме следствие на любовта.

Въпрос: Човешката любов се основава не на благото на другия, а на благо за себе си чрез благото на другия. Ясно е, че алтруистичната любов не съществува. Има много голяма разлика между алтруистичната любов, когато мислиш само за другия и го напълваш, и човешката любов. Хората не могат да обичат просто така, без някаква полза.

Често нашата любов преминава в омраза. Ако аз обичам някого и той ми изневери, любовта преминава в омраза. Защо между тези чувства има толкова малка разлика?

Отговор: Защото ти си искал да се напълниш от този обект, а вместо приятно напълване получаваш от него точно обратното. Затова вместо любов в теб възниква омраза.

Въпрос: Какво трябва да се случи с човек, за да възникне  в него чувство на абсолютна любов?

Отговор: Ако успееш да преодолееш себе си така, че каквото и да е отношението на другите към теб, да се отнасяш с тях еднакво добре, тогава може да има абсолютна любов.

От ТВ-програмата “Комуникационни умения”, 23.10.2020

[275104]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Започна ваксинирането срещу коронавирус. Пионер в това стана Русия, след нея Великобритания започна ваксиниране. Означава ли това светлина в края на тунела? Накратко: не.

Имахме достатъчно време да чуем посланието, което ни донесе коронавирусът. Той разкри нашата социална несъстоятелност – заразно разединение на всички нива. В продължение на много месеци той ни показа, че обществото, живеещо в консуматорство и  взаимно безразличие, е нежизнеспособно.

Ние обаче нe искахме да  чуем и упорито чакахме ваксината. Е, изчакахме, тя дойде. Но тя няма да реши изконния ни проблем. И затова нещастието няма да свърши, просто ще се смени. Ние не навлизаме в период на възстановяване. Навлизаме в период, който е повлиян от последствията от старата беда, които и сега са предостатъчно и е възможно да се прояви нова беда.

Казвам това от позицията на науката кабала, която вижда в настоящия етап общочовешка криза, която тепърва започва да се проявява.

Ние не сме се променили, не сме подобрили нищо, не сме се опитали да стигнем до истинските причини. Дори не сме се замислили за сплотяване на обществото, за сближаване на сърцата. Вместо това решихме да залеем пожара с пари и ваксини. Това означава нещо просто: светът все още не е излязъл от корона блатото, а  на ред e друга беда, още по-сложна, по-всеобхватна и в същото време по-дълбока и жестока във вътрешното си въздействие.

Това наказание ли е?

Смисълът на случващото се изобщо не е да ни накаже. Природата не наказва, природата показва, развива. „В крайна сметка, – казва тя, – аз ще ви доведа до интегрално единство, до добра връзка, до съвършенство. Но ще ви доведа поетапно, за да имате възможност да растете сами“.

Разбираме ли природата? Разбираме ли, че „самостоятелно“ не означава „както си искаме“? Самостоятелно означава отговорно, заедно, без извинения и оправдания. Като добри деца, еднакво послушни и инициативни, готови да учат и мислят.

Добри деца ли сме? Не сме направили нищо в правилната посока. Все още сме в обратното: егоизмът дистанцира хората вътрешно, а пандемията – външно и не можe да става дума за никакво реално сближаване. Добрите отношения в обществото изобщо не стоят на дневен ред, не се възприемат като нещо насъщно необходимо.

Ето защо ваксината, дори да помогне, няма да ни спаси. Защото пропускаме най-важното.

Трябва да се поучим от периода на дистанцирането и да спрем да се заразяваме един друг с вътрешни вируси –  раздор, равнодушие, злоба, омраза. Прекъсвайки тези вериги на заразяване, можем да се научим на истинска грижа, внимание, участие. Нека дори отначало да се преструваме, все пак с правилния подход това би било преломен момент и би запълнило нашата обща взаимозависимост със съвсем различни импулси.

Да, сам човек не може да стане по-добър. Но обществото може, ако действа смислено и целенасочено.

Фалшив прагматизъм

Задачата на ваксините,  освен забогатяването, е бързо да върне всички към обичайния живот. По-точно към обичайната работа. Последствията, усложненията, противопоказанията, липсата на елементарна информация – всичко това малко вълнува управляващите и националните системи за здравеопазване. Те мислят прагматично, статистически, икономически.

В крайна сметка ние сме в ръцете на гигантския фармацевтичния бизнес, за когото не е изгодно да излекува пациентите.

Между другото, израелските лекари не са във възторг от случващото се.

Не, аз не препоръчвам нищо във връзка с ваксинирането – решете сами. Аз само за пореден път посочвам проблемите на нашето общество, което се превърна в „пасище“ за корпорациите и паричните потоци, в дрипава тъкан от дребни интереси, които умело ни насочват към сблъсък помежду ни така, че по-рядко да вдигаме глава над безкрайната ежедневна суета.

С каквото и да ни тъпчат, в крайна сметка ни давят с хапчета омраза, тесногръдие, разделност и пристрастно мислене. С всички сили ни държат в изгнание от единството, от топлината, от любовта. И това не се отнася само за Израел.

Човечеството не се възстановява от шока и е в процес на свободно егоистично падане. То вече започва да го осъзнава, започва да излиза от безпаметността, но твърде бавно и твърде неохотно.

Всичко, което не направим днес, утре ще ни отнеме много повече усилие и страдания. Трябва да си отворим очите. Няма друго лекарство, освен обединението.

 [275217]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве - No Comments→

Ако внимателно и безпристрастно анализираме себе си, ще разберем, че и днес живеем, както се казва, извън тялото.

Живея с чувствата, желанията и мислите, които получавам от обкръжението. Въпреки, че са в мен, те не са мои, а ги възприемам отвън.

Оказва се, че сякаш живея извън тялото си, ръководейки се не от неговите нагласи, а от мнението на обкръжаващото ме общество, което ми е внушило как да мисля, как да живея, как да чувствам, какво да правя. Дори не осъзнавам колко различно би било моето възприятие за света, ако живеех като отшелник в гората. Обкръжението определя моя възглед за света и ме кара да гледам на него по този, а не по друг начин.

И това може да създаде големи проблеми. Защото ако човек е израснал в среда, в която е прието да се изяждат, убиват и да се използват безмилостно, той смята, че това е нормално. А други го считат за ужасно и са готови да наложат на „изяждащия“ всякакви наказания.

Чужда матрица

Ние живеем в матрица за възприемане на света, изградена в нас от заобикалящото ни общество, принуждавайки ни да гледаме света точно с по този начин. Посещавайки различни страни, понякога много се чудя, колко различно може да бъде мисленето на хората. Въпреки, че в днешно време това да се случва все по-рядко, тъй като все повече си приличаме, особено жителите на големите градове.

Но понякога виждаш, че заради това, че хората мислят различно и следват други ценности, те имат съвсем различен поглед върху живота, виждат различно от това, което виждаш ти и съдят различно. Различно е възприемането на живота, историята, доброто и злото, различна е целта на съществуването, еталонът на живота, който всеки мечтае да изгради.

Някои смятат, че добрият живот е безделие в обкръжение на много слуги. А за други, обратно, животът се състои в саможертва в името на науката и големите открития. Има различни подходи, напълно противоположни. И проблемът е, че не се разбираме.

Основната претенция, която жените обикновено предявяват към мъжете е: „Ти не ме разбираш!“  И това наистина е така, защото не сме получили необходимото възпитание и за отношенията между мъжа и жената. Изобщо не са ни учили как да живеем в семейство.

В училище не ме научиха да разбирам женската природа и не си представях какво е жената – някакво странно същество, което ще живее до мен. Оказа се, че тя има свои изисквания, свой характер. Нямах представа колко е различен женският подход към живота от мъжкия. Това е съвсем различен свят, но осъзнавах ли го? Исках ли изобщо да разбера жената? Съобразявах ли се с мнението ѝ?

Заради факта, че младежът не получава знания за вътрешния модел на женското възприятие, начина на мислене, гледната точка към живота, той не е в състояние да се съобразява с жената. Затова когато общуваме, ние се удряме един в друг като кремъци и правим искри. Само след много удари постепенно се заглаждаме и се учим да живеем един до друг. Но не сме в състояние наистина да разберем, да проникнем в чувствата и мислите на другите.

Това е огромен недостатък на нашето образование. Доказателство за това са огромният брой разводи и хората, които изобщо не искат да създават семейство.

По същия начин не са ни учили как да възпитаваме деца, как да се отнасяме към детето. И виждаме колко жестоки могат да бъдат родителите към децата си. Самият аз дълго време не разбирах децата си. Защото не бях подготвен да бъда баща – възпитател, който формира детето, който го въвежда в живота. Такова усещане и разбиране не беше развито в нас.

В продължение на десетки хиляди години се развивахме по волята на случая. Психологията, науката за човека, за човешката природа, за вътрешния му свят, се появи само преди сто години. А преди това хората изобщо не мислеха, че е необходимо да се изучава психологията на човека. Беше достатъчно той просто да живее и да се развива както успее.

Едва днес стигнахме до разбирането, че нямаме изход и трябва да изучаваме човека и обществото, за да знаем как да постигнем стабилност и какво да правим с живота си.

Друго измерение

Това не е някакъв мистичен, извънтелесен живот. „Живот извън тялото“ означава, че нашият възглед към света се формира от другите. Виждаме света с различни очи. Това е единствената причина да не се разбираме един друг и на това трябва да се научим.

Вижте колко е трудно за мъжа да погледне на света през очите на жената. Но всеки от нас живее в семейство и трябва да се разбираме по някакъв начин, иначе ще умрем като динозаври. Затова трябва да разберем психологията на противоположната страна, не просто за да се разбираме с другия, но и да се наслаждаваме на живота. Ние сме устроени по такъв начин, че получаваме целостта на живота, само ако се включваме един в друг, допълвайки се един друг.

До днес се развивахме, задоволявайки егоистичните искания на тялото си, стремейки се да грабнем колкото може повече и да се съобразяваме с интересите на  другите хора колкото може по-малко. Но днешната глобална криза ни кара да се съобразявам с ближните, да вземем предвид тяхната гледна точка, да се опитаме да разберем вътрешния им свят.

Оказва се, че сякаш излизам от себе си и се включвам в другите. И така придобивам възможностите на целия свят, всички съществуващи в него мисли и желания. Ставам равен на цялото човечеството, получавайки възможност да почувствам целия свят.

Днес сме на прага на нова ера – възприемането на съвсем различна реалност. Съзнателно сближавайки се с другите, придобиваме многостранен поглед към живота в безкраен спектър от чувства и представи. И това ни отвежда в съвсем различно измерение. Както казват мъдреците: „И видях обратния свят“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Коронавирусът е духовен вирус, не в смисъл на някаква мистика, а защото реагира на духа, който царува между хората. Той се наслаждава и се храни с омразата, която съществува между нас, развива се и живее в нея.

Затова той се проявява и започва да набира сила, подхранван от нашите груби взаимоотношения. Колкото повече има между нас омраза, отхвърляне, конфликти, толкова по-комфортно се чувства вирусът, размножавайки се в тази хранителна среда.

Лекарите и психолозите предупреждават за сериозните последици от продължителната изолация на децата у дома. Но, за да могат децата да се върнат на училище, трябва да се променят родителите. Възрастните трябва да коригират лошото си поведение, взаимното отчуждение, омразата. Съществуващият между нас егоизъм, нечистотата, дават храна на вируса, осигурявайки му жизнена среда.

Само взаимното сближаване може да обеззарази мястото, където живее вирусът. Вирусът живее в омразата ни един към друг. Ние сме разделени от задължителна дистанция, по-близо от  която не можем да се приближим и цялото пространство е изпълнено с омраза, претенции, раздори. Това е благоприятна среда за вируса, той се размножава в нея, сякаш е в хранителен разтвор, като в чаша на Петри в лаборатория.

Ако сложим нашите отношения в чашата на Петри, ще видим как вирусите ще започнат усилено да се размножават. И докато не започнем да се променяме, ще страдаме и ще умираме все повече. Твореца няма никакъв друг начин за въздействие върху нас, освен чрез подсилване на проблемите, докато не се съгласим и не се поправим.

Трябва да помислим какво е нужно да направим, за да може цялото човечество, всички народи и всички семейства да живеят спокойно и щастливо на Земята. В противен случай просто ще сложим край на съществуването си. Времето за размисъл вече е изтекло, трябва спешно да започнем да действаме и на първо място трябва да разберем какви промени са необходими и в какъв свят трябва да влезем.

Природата ни води към ново състояние и ние сме длъжни да осъзнаем какво се случва, и да се приведем в съответствие с него. Докато не започнем да го правим, нищо няма да се промени. Как можем да върнем децата в училище и възрастните на работа, ако не съответстваме на новия свят? Ще трябва да стоим вкъщи, докато не разберем, че трябва да се държим по нов начин.

И така е по целия свят. Ту в една, ту в друга държава изведнъж избухва, сякаш е избухнал пожар и отново се успокоява. И тук причината не е във вируса, а в отношението ни един към друг.

Ние навлизаме в нов етап от развитието на човечеството, чиято особеност е, че не природата задължава човека в каква форма да живее, а самите хора с отношенията си определят в каква природа ще съществуваме. Вече преминахме през всички геоложки периоди, природата приключи с нашето развитие и дойде редът на човека. Чрез вътрешното си отношение ние определяме в какъв свят ще живеем.

От Беседа с журналистите, 27.10.2020

[273051]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Много различни школи за самоусъвършенстване предалгат такива понятия, като как да се живее съзнателно, как да се живее в сегашния момент. Те обещават, че това състояние ще позволи повече да се наслаждаваш на живота, повече да го чувстваш и да го управляваш. Как се живее тук и сега?

Отговор: Започнете да постигате смисъла на живота тук и сега. Нищо друго не е необходимо! Аз искам да постигна смисъла на моя живот, връзката с висшата сила, която ме управлява.

А нас ни управлява природата, тя е висшата сила. Да опитаме да разберем какво иска от нас във всеки един момент, как можем да бъдем във връзка с нея и в такава комуникация, че да разбираме как природата ни въздейства и как правилно да реагираме на това.

Тогава моят живот ще бъде изпълнен със смисъл. В лицето на природата ще намеря партньор и ще започна да усещам взаимодействие със заобикалящия свят тук и сега.

Въпрос: Този стремеж по някакъв начин уеднаквява ли мислите за бъдещето?

Отговор: Аз искам това бъдеще да се реализира сега, на това място. Това е моето бъдеще.

От тв-програмата “Кабала експрес”, 06.11.2020

[274183]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→