Въпрос: Защо на човека, за разлика от животните, от незапомнени времена е необходимо да вярва в нещо?

Отговор: Човекът се вълнува от неизвестността на утрешния ден. При животните не възниква такъв въпрос, защото те не се притесняват за това, какво ще се случи в бъдеще. Животното се подчинява на инстинкта си. При човека този инстинкт не съществува, а има обратното: тревожност, страхове и съмнения в бъдещето.

Несигурността предизвиква в човека потребност да вярва в някой по-голям, за да се надява, най-малко, на неговата милост, на неговото състрадание и добро отношение.

Човекът мисли, че ако не може да властва над утрешния си ден, но някой друг може, значи човекът трябва да изгради добри отношения с този някой, който властва над бъдещето му. От това е възникнало обожествяването на силите на природата, което, в крайна сметка, е довело до възникването на религията.

Религията е възникнала в зората на човечеството. Може да се каже, че потребността от вяра се е появила от момента на превръщането на маймуната в човек, защото у него се е появил въпроса за това, какво го очаква на утрешния ден и как да си обясни всичко случващо се с него.

Човекът се отличава от животното именно с тревожността за бъдещето: какъв ще бъде животът ми, какво е неговото предназначение? И макар този въпрос да възниква подсъзнателно и да не е оформен, именно той го отличава от животното. Вярата е необходима на човека, а животното няма такава потребност.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199077]

Filed under: Без категория, Природа - No Comments→

Въпрос: Понякога на човек му се струва, че с него се случват реални събития, но после разбира, че е било само сън. Какво е реалност и какво илюзия?

Отговор: Има само една реалност – висшата сила. В степента в която разкриваме тази сила, ние се намираме в реалността. Ако не я разкриваме, значи се намираме в илюзия.

Излиза, че и нашето днешно състояние, в което висшата сила е скрита от нас е илюзия. Така е и написано във “Въведение в книгата Зоар”, че целия свят, който виждаме пред себе си е само наша фантазия, но доста сложна, може дори да се каже хитра.

Всъщност, както обяснява науката кабала, не виждаме пред себе си реалността, а само си я въобразяваме вътре в нас. Струва ни се, че тази вътрешна фантазия съществува реално и извън нас.

Представете си, че всичко, което виждаме наоколо, което усещаме, чуваме, вдишваме, всички впечатления в петте ни сетивни органа, всъщност се намира вътре в нас. И не вътре в тялото, защото то също е въображаемо, а в този сетивен орган, който се нарича “желание за наслаждение”. Това желание включва в себе си: зрението, вкуса, обонянието, вкуса, осезанието.

Всъщност, управляваме не случващото се отвън, а това, което става вътре в тези сетивни органи. “Зрение, слух, обоняние, вкус, осезание” са пет нива на вътрешните впечатления в нас, тоест в желанието за наслаждение. Реагирайки на попадащите в него вълни, флуиди, желанието за наслаждение си въобразява реалност, която сякаш съществува.

Почти същото е като да си сложиш триизмерни очила и да се видиш в някаква гора или в космоса. Само че тези очила са постоянни, вградени вътре в нас. В тях разкриваме нашата въображаема действителност. Но тя наистина е “наша”, тъй като толкова сме свикнали и слели с нея, че не можем да отделим себе си.

Кабалистите разкриват истинската реалност, която се намира не вътре в нас, както въображаемата, а отвън. Това е висша реалност, висша сила, наречена Творец (бо-ре), защото тя подразбира две действия: “ела” (бо) и “виж” (ре). Тогава виждаме как висшата сила управлява цялата реалност, която всъщност представлява желание за наслаждение.

Въпрос: Възприемаме ли тази висша реалност със същите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание?

Отговор: Висшата реалност усещаме в петте сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут. Това е по-висша форма на възприятие, отколкото просто зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.

Въпрос: Тя усеща ли се както настоящата реалност?

Отговор: Тя се усеща много по-реално, отколкото нашата днешна реалност.

От 787-та беседа за нов живот, 01.11.2016

[196380]

Filed under: Зоар, Кабала, Наука, Творец - No Comments→

М. Лайтман: „Как да се придвижваме напред?” – попитах Рабаш.

Той отговори: „Нищо няма да ти помогне, ти се нуждаеш от група”.

Самият ти нищо не можеш да разкриеш. Имаш само точка в сърцето, желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти си длъжен да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази „подложка”, където ще усещаш Твореца”. Не можеш да го усетиш по друг начин. В противен случай това пространство остава за теб празно, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

С това Рабаш отбеляза условието за духовното придвижване на всеки от последното поколение, започвайки от 21 век до края на поправянето.

Filed under: Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Кабала, Уебинари - No Comments→