Мнение: Американците на възраст от 18 до 29 години продължават да губят интерес към брака. Само 19% от „поколението Милениум“ (millennials- родените от началото на 80- те до края на 90- те години) живеят в официални семейни отношения. Всички опити да се върне интереса към институцията на брака, предприети от правителството и религиозните учреждения, са се провалили с гръм и трясък.

Младежите разбират защо родителите им са се женили, но те самите не смятат да вървят по техните стъпки. Много от тях считат брака за остаряла процедура, която от гледна точка на законодателството само усложнява живота. Както е известно, без брак няма и развод, делба на имуществото и други съдебни процедури.

Как свидетелството за брак може да промени живота ни? Бракът е изгубил религиозната си магия… Получаването на образование, собствено жилище, покупката на къща и автомобил, раждането на дете са много по-важни за съвременните младежи от сватбата.

Институцията на брака получава защита от американците над 45 годишна възраст. Те са отраснали с други ценности и искат да научат на тях децата си. Никой не оспорва факта, че брака като институция отмира. Целият въпрос е в това, как да се отнесем към този факт. Не можем да върнем времето назад.

Реплика: В основата на поведението на човека лежи неговото единствено свойство – егоистичното напълване. То определя цялото ни поведение. Затова причина за промяна на поведението е в промяната на самото базисно явление, на егоизма.

Той се е променил, развил се е и продължава да се развива рязко, най-вече качествено. В основата на природата е заложена програма за нейното развитие и програма за развитието на човека. За отсъствие на свобода на волята вижте в поста „Свобода на волята не съществува“.

Според тази програма човек трябва да проникне в програмата на природата, да я изучи върху себе си и да действа в съгласие с нея. В днешно време той действа обратно на тази програма. И това е нормално и също е заложено в самата програма, така наречения период на ръста, подобно на растежа на децата в нашия свят.

В днешно време се намираме в стадия на преход към активно участие в програмата на творението. Тази програма ще ни принуждава да постигнем нейната същност и да постъпваме именно в съответствие с нея. Подобно е на периода, в който децата ни преминават към самостоятелен живот. Част от това може да бъде лесно, а друга част трудно.

Науката за развитието на човечеството – кабала, е призвана да ни обясни случващото се с нас, да ни подготви за правилно взаимодействие (Ахишена) с природата (Твореца).

[187619]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Filed under: Древен Вавилон, Празници - No Comments→