Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

“И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

“Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили. Още…

Filed under: Израел днес, Празници - No Comments→