Въпрос: Трябва ли да потърся себе си в Пасхалното Сказание, разказващо за изхода от египетското робство, и да направя аналогия със сегашния си живот?

Отговор: Казано е, че ”действията на отците са пример за синовете”, а също и, че човекът трябва всеки ден да вижда себе си излизащ от Египет.

Въпрос: Какво означава да бъдеш роб в Египет?

Отговор: Робът е много висока степен. Да усещаш себе си като роб, означава да осъзнаеш, че се намираш вътре в егоизма си, който властва над теб и не ти позволява да излезеш от него дори ако поискаш.

Ние гледаме към прозореца на съседа, излизаме на улицата, тръгваме по шосето, ходим на работа – навсякъде действаме според егоистичната си природа. Колкото и да се стараем да бъдем дружелюбни и вежливи, след няколко минути ние избухваме и се ядосваме.

Авраам на първо място обяснявал на хората тези сили, които ги управляват. Той учил, че мислите, желанията, които се пробуждат в нас, са следствие на егоистичната ни природа.

Необходимо е постоянно да анализирам мислите си и отношението си към другите, опознавайки самия себе си, за да разбера какъв съм аз и кой ме управлява. В крайна сметка аз си изяснявам, че се движа от зла сила, тъй като през цялото време тя ме противопоставя на останалите, кара ме да завиждам на техните покупки, дела, успехи.

Но нека да сравним това с отношението ни към нашето дете. Как бихме се отнасяли към ближните, ако те бяха най-близките за нас хора – нашите деца? Тогава си изясняваме,че нашето отношение е зло. Към своето дете, разбира се, ние се отнасяме по различен начин, отколкото към чуждия човек, защото чувстваме инстинктивна, животинска любов.

Въпрос: Защо трябва да обичам чуждите хора както собствените си деца?

Отговор: Иначе егоизмът няма да ми даде да съществувам, тровейки целия ми живот. Той през цялото време ме противопоставя на другите, превръщайки живота ми в безкрайна война. Достатъчно е да видим какво става в човешкото общество в целия свят.

Колкото по-свързани ставаме в интегралния свят, толкова по-силно се ненавиждаме. Нашият егоизъм все повече се проявява, защото ставаме по-близки и започват разногласията между нас. И затова тук ние се съгласяваме, че природата ни е зла.

По-лесно, разбира се, е да забележиш това у другите, отколкото в самия себе си, но трябва да се учим, за да можем в крайна сметка да осъзнаем, че нашата природа ни носи зло. Защото тя не ни дава да се наслаждаваме на живота.

Ако аз гледам на света и се радвам на чуждите успехи и напредък, сякаш тези успехи са на моите деца, ще ми бъде приятно да живея. Аз винаги ще бъда в прекрасно настроение. А сега аз виждам новата кола на съседа и страдам от завист – нима това е хубав живот?

Ние дори не си представяме колко удоволствие бихме получавали, гледайки на ближния с възторг, все едно синът ни си е купил новата кола.

От 537-а беседа за новия живот, 22.03.2015

[156450]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - No Comments→

Така или иначе, ние сме задължени да стигнем до зададената ни свише цел: или побутвани с огромни страдания, или по хубав, добър път, стремейки се сами към тази цел.И тогава ти започваш да познаваш цялата дълбочина на системата, която се представя пред теб. Тя се превръща за теб в поток, увличащ те напред, но ти сам управляваш неговото течение!

[155703]

Filed under: Клипове, Свобода на волята, Филми - No Comments→

Въпрос: Ако изучавам Кабала, ще узная ли за моите предишни прераждания и за моето бъдеще, така че да внеса малко ред в своя живот? Сега живея само за днес, за този момент, без да знам какво ще се случи утре.

Отговор: На първо място, човек изучава точно в какво му е дадена свобода на избора, къде са нейните граници и доколко може да повлияе на съдбата си. Осъзнава какво го обърква във всяка ситуация и на всяка стъпка. Вижда два пътя пред себе си и има възможността да избира между добрия и лошия път.

Лошият път е пътят на страданието, в който съдбата ни бута и подтиква с всеки изминал ден чрез страдания и сръчквания. Но ние имаме възможността да изберем пътя на Светлината, по който можем да използваме силите на природата, скрити сега от нас и да вървим напред, преди да са ни сполетели удари.

Мъдростта на Кабала ни учи да копнеем за следващата цел постоянно, по такъв начин и форма, че да напредваме по-бързо от ударите, идващи зад нас.

Въпрос: Готов ли е човек да избегне ударите на съдбата?

Отговор: Човек е в състояние да се издигне над удара, както и целият народ.

Въпрос: Възможно ли е да се разбере, каква е следващата „спирка“ по пътя на нашия живот, дори преди да сме я достигнали?

Отговор: Със сигурност е възможно, защото мъдростта на Кабала отваря и разкрива пред нас цялата програма и с помощта на духовните сили откриваме в каква форма трябва да сме свързани, за да достигнем следващия етап, да преминем през него плавно и лесно.

Кабала ни дава възможност да напредваме в живота така, като че ли имаме Навигатор, който постоянно ни казва кой е най-добрият път, кога да свием надясно, и кога наляво. Разкрива ни цялата карта от миналото и бъдещето и изобщо всяка секунда в историята на човечеството и не само историята на този свят, но и между земните прераждания.

Човечеството сега е достигнало до специално състояние в цялата си история, то се намира в задънена улица. Но всъщност това е добро състояние, защото в края на краищата ни задължава да осъзнаем къде сме и защо това се случва. Тази критична ситуация ще ни принуди да си изясним въпроса за смисъла на живота ни. Тогава ще открием какво трябва да направим и ще видим каква награда ще получим в замяна.

От програма за радиостанция 103FM, 15. 02. 2015 г.

[155438]

Filed under: Кабала, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Защо само науката кабала дава отговор на въпроса за смисъла на живота?

Отговор: Ние търсим отговора в ясна, научна форма, а не вярваме на нечии твърдения, написани в някакви книги. Трябва сами да стигнем до отговора.

Науката кабала е изградена върху ясни постижения, както е казано, „в съдията няма повече от това, което виждат очите му”. Постижението е най-ясното разбиране на човека. Така трябва да бъде.

Потапяйки се в мъдростта на кабала, ние придобиваме научни инструменти за изследване и разкриваме всичко до такава степен, че изобщо не се съмняваме в това. Но проблемът в науката кабала е в това, че аз разкривам в себе си такива инструменти, възможности, свойства, с помощта на които мога да разкрия Твореца, мрежата, свързваща цялото творение, висшия свят.

Аз живея в два свята: тялото ми живее в този свят и заедно с това усещам висшата реалност. Това го усещам само доколкото го постигам. И всеки, който желае да усети същото, трябва да премине този път: да се учи, да изпълнява упражнения и тогава постепенно ще влезе в разкриване на същата висша реалност.

Въпрос: През цялото време говорите за разкритие: разкриване на всеобхватната сила, единствения закон, действащ в природата. Излиза, че има нещо, което и сега съществува, но аз не го усещам? Какво означава да разкрия?

Отговор: Има много явления,за които ти е известно, но не ги усещаш. Нима възприемаш радиовълните? Не. Около нас протичат множество явления, но ние не ги възприемаме. Ние сме построили различни уреди, с помощта на които можем да открием тези или други явления.

Но в науката кабала не можем да създадем външни уреди, сами трябва да се променим вътрешно, защото нашето възприемане, нашият мозък и чувства са ограничени и трябва да ги разширим.

Трябва да разкрием тази обща сила на природата, наречена „Творец”. „Творец” / на иврит „Боре”/ означава „Ела”/”Бо” и „Виж”/”Ре”, тъй като трябва достигнем състояние, в което да Го видим, т.е. да разкрием, да постигнем.

Въпрос: След като достигна това разкритие, висшата реалност, какво трябва да правя?

Отговор: Самото разкритие те задължава. По същия начин, както всяко разкритие в този свят те задължава да се отнасяш по друг начин, защото ти сам се променяш в съответствие с него – ти се изпълваш с ново знание, усещане.

Въпрос: Но с какво ме напълва разкриването на висшата реалност, Творецът?

Отговор: Ти усещаш, че се напълваш с любов към ближния. Така разкриването на Твореца напълва човека. Това е огромно изменение, което претърпява човекът. Защото „възлюби ближния като себе си” е законът за поръчителството – това е всеобщият закон на висшата реалност и ние трябва да се издигнем до него и да съществуваме в него.

От програмата на радиостанция 103FM. 18.01.2015

[156190]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Творец - No Comments→