Entries in the '' Категория

Магаре язди човека

Хората започват да се разочароват от съвременната наука. Колкото и открития и да е правила, в крайна сметка виждаме, че нейната помощ е във вреда.

Науката ни даде множество лекарства, но от друга страна, медицината се превърна в световна индустрия, която не винаги поставя пред себе си за цел да излекува пациентите.

Науката ни позволи да произведем продоволствия в изобилие, но половината свят гладува.

Науката създаде цяла армия машини, които са способни да заменят човека в почти всички области, но милиони хора са принудени да се превиват от работа понякога за стотинки, а безработните напротив, остават без нищо и полека лека отпадат от живота.

Ние не сме подсигурени. Всички наши текущи постижения в действителност водят към завършек на определен исторически период. И днес, в началото на 21 столетие, става очевидно, че той е бил нужен за да разберем: че нито науката, нито техниката, нито съвременната жизнена философия – нищо няма да ни донесе късмет.

Нямам шанс за добър живот, а главно, няма шанс да престанем лицемерно да отвръщаме поглед от собствения си край. Тъй като искам не просто да изчезна в края на годините си, а да разкрия вечния живот. Но не. Максималното на което съм способен – е по-малко да се огорчавам в дадения миг, да използвам различни „примамки“. Такъв е живота ни.

Днес човечеството прави изводи: защо, за какво ни е всичко това? И затова настъпи време за разкриване на науката кабала. Тъй като толкова много знание за общата система, толкова много наука, изучаващи нейната програма и способи за нейната реализация действително струва нашето внимание. Без нея няма да намерим истински отговор нито на един въпрос.

Към това ни навежда анализа на изминатия път. Изминаха 5774 години от времето на Адам. Стотици хиляди години съществува рода човешки. И какво следва? Какво постигнахме в своето развитие? Радостта в живота ни повече ли е? Увереността? По-добре ли му е на човек в този свят? Знае ли той въобще защо живее? Или просто съществува за да поддържа биологичната си жизнена дейност, за да страда тялото по-малко?

Колко нещастен е той в подчиняването си на „животинските“ нужди на своя организъм, в постоянно служене на него: сега го слагам да спи, сега хо храня, мия, доставям му наслаждение… През целия си живот той се грижи за своето „животно“, което в крайна сметка все едно умира.

И за това ли живеем? За това ли отиват знанията ни, рисурсите на нашата личност? Нима човекът в мен живее, за да храни „животното“?..

Но сега човек има възможност да разкрие науката кабала – и тогава той ще разбере какво е придобил.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 18.08.2014

 [141747]

 

 

 

 

Замисълът на творението в персонажите на Тора

Авраам e бил въплъщение на Адам Ришон. Разкаял се Авраам и разбил идолите, на които се покланяли хората и цялата храна, която поставяли пред тях.

Той е поправил това, което е нарушил Адам и Терах и съкрушил греха  и изграждането на злото, издигнато  от тях, т.е. изграждането на клипот, възникнало в резултат от прегрешенията на Адам, и установил господството на Твореца и Неговата Шхина над целия свят. [Книга Зоар. Глава „Бе – ар”]

Адам Ришон – това е структурата на единствената сътворена душа, която след разбиването е претърпяла огромни изменения. Отначало тя е съществувала в състоянието „хафец хесед”, т.е. нищо не е получавала и не е изисквала за себе си. Такова състояние се нарича „райска градина” или „ангел”.

Ангелът е сила, в която няма абсолютно никакъв егоизъм. Той изпълнява всякаква работа, необходима на общата сила на Природата. Казано е, че ангелът е част от Твореца. Той се управлява от висшата сила, която движи цялото мироздание към целта – към постигането на свойството на отдаването и любовта.

Въпрос: Има ли в нас запис на състоянието „Адам Ришон”?

Отговор: В нас има запис („решимот”  – духовни гени) на всички състояния. Тъй като сме се спуснали в нашия свят от духовното ниво на абсолютното съвършенство, и сега, използвайки миналите записи, съхранили се в нас, трябва сами да се издигнем нагоре, но съзнателно, привличайки към себе си висшата сила и поправяйки се с нейна помощ. Тази сила се нарича „Тора” от думата „ор” – „светлина”.

Ние получаваме висшата светлина стъпаловидно, тя идва към нас постепенно, според мярата на нашия подем. Системата на висшето излъчване, въздействайки ни, ни формира, издига и поправя, съвместявайки отново всичко в една обща  структура, която се явява същата обща душа, първоначално създадена в мирозданието.

И в това се заключава историята на нашето слизане отгоре надолу. Издигането отдолу нагоре започва с това, че общата душа „Адам” се е разбила и открила себе си като абсолютно егоистична, непригодна   за контакт със светлината – с Твореца. Това се нарича „грехопадение и изгнание от райската градина”.

Творецът изчезнал от усещанията на хората и те останали да блуждаят в земната тъмнина. Затова сега се намираме в нашия свят абсолютно разбити, разединени, отдалечени един от друг.

Двадесет поколения кабалисти след Адам са се опитвали да поправят това състояние. Но десетте първи поколения, осъзнавайки своите проблеми, не могли нищо да направят докато не се появил Ноах. Той се спасил по време на Световния потоп на Земята, докато мнозинството от хората загинали.

Но това не е гибел, а почистване. Защото гибелта като такава не съществува. Загиналите хора олицетворяват егоистичните желания, които ние сега не можем да използваме. Затова се счита, че те умират. Но след това те се възраждат в правилния си вид и се появяват уж следващите поколения.

Това са същите тези желания, които са преминали стадия на своето почистване чрез гибелта в предишния си егоистичен вид, и сега се възраждат в алтруистичен. По този начин следващите десет поколения след Ноах – това са вече поколенията, доближаващи се до Авраам, към осъзнаване на правилното духовно движение.

Последното стъпало преди Авраам е неговият баща Терах. Терах – това е усещането на егоизма, който ние искаме да използваме и да се наслаждаваме чрез него, а Авраам – е осъзнаването на злото на този егоизъм, т.е. неговата обратна страна.

Авраам и Терах представляват едно единно цяло, но само частта „Терах” желае да работи с егоизма, а частта „Авраам” вече разбира, че не трябва да работи с него, че това е гибел.

И затова те се откъсват един от друг. Авраам променя отношението си към живота, към света, което се нарича Терах, и става Авраам [„ав” – „баща”, „ам” – „народ”], което означава „баща на народа”. Тоест, той става праотец на всички тези желания, които в крайна сметка ще се поправят.

[154969]