Въпрос: Статистическите изследвания показват, че човек, който има повече приятели, има по-големи шансове да се почувства щастлив. Защо е така?

Отговор: Изглежда, че приятелите трябва да ми носят даже повече неприятности, отколкото щастие. Нали те ми предават настроението си и аз преживявам всичко, което им се случва: и доброто, и лошото. Затова трябва повече да се разстройвам от тях, понеже, обикновено човек в живота си има повече проблеми, отколкото радости.

Работата е в това, че за хората е характерно да скриват проблемите си и повече да разказват за успехите. Затова ми се струва, че те живеят нормално и благополучно. И даже, ако околните не са особено щастливи, то общата беда не е толкова страшна. Виждам, че и другите имат същите проблеми, каквито и аз, и вече не измервам състоянието си относно идеала си за щастие.

На мен ми е ясно, че не ми е по-лошо, отколкото на другите и такъв е животът. Вече го приемам като даденост, понижавайки своите стандарти до общото ниво, прието в обществото.

Освен това виждам, че търговските и промишлените компании изграждат системи, облекчаващи живота на всички. С тази цел и се обединяваме, създавайки градове, фабрики. На всички заедно ни е по-лесно да оцелеем в този свят и имаме по-големи възможности да получим удоволствие от живота, отколкото всеки поединично. На човекът, живеещ като отшелник в гората му предстои много трудно съществуване, ако той изобщо може да оцелее.

Очевидно е, че връзката между всички ни е от полза. Ако възникнат проблеми, те стават общи и се поделят между всички. Живеейки в общество, се учим един от друг, вземайки пример от другите. Затова, колкото повече съм включен в обществото, толкова повече мога да получа поддръжка от него, усещане за стабилност.

Всичко лошо и добро, случващо се в живота, в края на краищата се изглажда. Независимо, че накрая обществото може да ми донесе повече проблеми, отколкото добро, те ще бъдат такива проблеми, както у всички и затова ще бъда съгласен с това.

От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013

[154728]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment →