Изследване: За нас е типично да измерваме щастието в капитал. Натрупваме го под вид на предмети – работим, печелим и си правим подарък. Това измеримо щастие може да бъде показано на другите или да го премерим.

Но колкото по-силно се съсредоточаваме над нещата, доставящи ни удоволствие, толкова по-бързо това чувство изчезва и губи своята ценност. Един от най-големите парадокси на науката за щастието е състоянието, когато човек отдава, но при това усеща себе си максимално удовлетворен.

Изследванията показват, че регулярната проява на доброта към хората, изменя погледа ни върху самия източник на чувството за щастие. Ние го откриваме в себе си. Това усещане за сила, способността да влияеш върху обкръжаващия свят и по този начин да го доведеш до добро, ни тласкат да правим добро отново и отново.

Реплика: Това е вярно и просто:  Да отдаваш означава да откриваш източника на щастие в себе си!

[155362]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment →