Системният вредител

Застоят в човешкото развитие вече проявява себе си. Живеейки в съвременно „глобално село“ от безизходица откриваме, че трябва да се съединим – и да започнем да размишляваме и да говорим за това. Настана време да заемем мястото си в Човешкото стъпало в общата система.

Цялата природа – неживата, растителна и животинска – е глобална, интегрална и взаимосвързана във всички нейни части и детайли. Всички създания от тръстиката до хищника, са свързани в една система и заедно поддържат общия ред.

А ние – не. Ние сме извън тази картина. Човекът е истинският и единствен вредител в природата.

Тъй като не знае граница за насищане на потребностите си. Това се отнася и към човешкия род като цяло и към отделните сфери на живота, включвайки семейството, работата, различните социални връзки и т.н. Навсякъде „безграничният“ код за поведение придобива разрушителен характер.

Като примери – нараства статистиката с разводите, разширява се пропастта между родители и деца, на младите им е все по-трудно да си намерят половинка и да създадат здраво семейство. Тези кардинални промени са станали за някакви си петдесет години, дори по-малко. Те засегнаха даже еврейския народ, който винаги се е грижел младите да се оженят и им е помагал в създаването на домашно огнище.

Неразделните самотници

Егоизмът ни достигна до своя последен стадий – ето каква е причината за случващото се.

“Егоизмът” – неспособността ми да съпреживявам за ближния. Чувствам ближния само в контекста на изгодата, която мога да извлека от него. В идеалния случай, бих искал да „изстискам“ от него всичко, което мога. Това разбира се, не е обвинение, а факт от човешката психология. Такава е природата ни.

А от друга страна, в своето икономическо, финансово, социално, семейно, държавно, световно всеобщо развитие, ние сме затворени, „заключили“ сме целият свят в неразделна, непрекъсната взаимовръзка в единната мрежа. Но тази мрежа е пълна с ненавист, конфликти, егоизъм и гордост.

В резултат светът „се тресе“ от безкрайни тревоги и заплахи. Отсъствието на единство между нас предизвиква съответното несъответствие с Природата като цяло – и затова светът страда много.

Не е моя работа?

Въпрос: По-голямата част от хората живеят обичаен живот и макар и да печелят един от друг, те не строят някакви особени хитрости по отношение на обкръжаващите ги. Какво не правят както трябва? Забързани в повседневната си работа, във вечна „война за оцеляване“ трудно е да си представим себе си като закоренял егоист.

Отговор: Така е. Но тъй като оправдавайки себе си ти все едно страдаш, то опитай се да разбереш защо. Това изисква здрав научен подход, още преди да се е включила науката кабала, правеща общо заключение и обхващаща целия свят.

Рационалният анализ показва: че страдаме, защото не се разбираме, не се грижим един за друг.

Че какво може да се иска от горкия човек, който сутрин ходи на работа, а вечер се връща в къщи? Но тези злощастници са седем милиарда, свързани в една мрежа, в която не достига правилна връзка между възлите. И затова всички ние сме противоположни на единството, заложено в Природата.

Обединение, правилно спояване – ето какво се иска днес от нас. Няма да приключим с „войната“, ако не разберем в какво се състои проблема.

Но отново и отново всеки се затваря в своя си „ъгъл“.

“Знам, че нищо не знам. Какво искате от мен?”

– Зле ти е. Нима не искаш да поправиш ситуацията?

“Искам, но аз не съм виновен за нея, аз просто живея един обикновен живот…”

Проблемите така не с решават. Година след година все по-бързо, а днес направо стремително – се потапяме в много опасни и тежки състояния. Част от тях са вече отминали и има от какво да се поучим.

Накрая трябва само да разберем случващото се, вместо да се крием в „леговището „ си, правейки вид, че това не се отнася до мен. Тъй като от такива „безучастни“ хора се състои човечеството.

От програма по радио 103FM, 08.03.2015

[155441]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →