Entries in the '' Category

Близкото бъдеще на човечеството

Как да разкрием Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Ню-Джърси. Урок №4

Как да разкрием Твореца? Всъщност, в това се състои и създаването на световете, на цялото човечество, на цялата ни продължителна история, в която ние не разбираме, откъде и накъде отиваме, какво се случва с нас всяка минута.

Така ние се развиваме, без да разбираме и без да знаем в какво се състои причината за всяко едно събитие. Но веднъж ние достигаме тази точка на развитие, от която можем да започнем да разкриваме причината и същността на всичко случващо се с нас.

През стоящата пред нас реалност ние можем да разкрием какво я задвижва. С други думи, аз съществувам в света. Това означава, че аз усещам, че съществувам в тялото. Аз имам чувства и разум и в тях усещам своето съществуване, а също така в тях аз възприемам реалността, в която се намирам. Тази реалност съществува и се променя.

Излиза, че съществувам аз и обкръжението. Обкръжението включва в себе си всичко, което мога да възприема в своите осезателни органи.

Кабалистите казват, че има такава всеобхващаща сила, стояща зад цялата тази реалност – отвътре и отвън, някаква сила която прониква кръгово и извършва действието – извън мен и вътре в мен.

Ако е така, то преди всичко аз трябва да различа някаква базова точка, от която ще започна да определям, какво се променя отвън, и какво отвътре, и от тази точка ще започна да разпознавам тези предмети. Тази вътрешна точка е моето Аз и в нея има едно единствено свойство за възприемане – „аз – чувстващият”.

Сега ми е дадено упражнението – постоянно, непрекъсващо се, в продължение на целия ми живот. Как през всичко това, което се променя в мен и около мен, в чувствата ми и в разума и в онова как аз в своите вътрешни промени възприемам външните промени, как чрез всичко случващо се в мен и извън мен аз разкривам неуловимата сила, неосезаемото желание, което извършва всички тези действия, всички тия промени.

Тази сила, през цялото време ме удържа в някакво състояние, променя тези състояния и постоянно променя обкръжаващите условия. Ако аз бъда внимателен и чувствен, стараейки се да запазя способността си за анализ, да проверявам и разпознавам тази сила, то постепенно ще започна да я разпознавам по всичко случващо се в мен и извън мен. От това аз ще започна да разбирам и усещам – дотолкова, че няма да се отнасям към своите вътрешни и външни изменения, а ще виждам причината – силата, реализираща тези действия.

Ще знам, защо тя прави това, по каква причина, с каква цел, какво желае с това, как тя през цялото време ме учи да я усещам, разбирам, разкривам, до такава степен, че да отхвърля всичко външно т.е. себе си и обкръжението и да видя, че аз (това е вътрешната точка от където през цялото време съм се опитвал да разкрия тази сила) и тази сила – сме слети в едно.

И няма тази външна реалност, няма го моето тяло, моите чувства и разум, няма го обкръжението с цялото ми безредие, няма света пълен с хора. Всичко това изчезва, и остава единствено връзката между мен и тази сила. А всичко случващо се между нас, е било само, за да развие пряката ни връзка, такова съединение, което се нарича сливане.

Това е нашата работа. А за нея ние трябва да излизаме между широката публика, да се съединяваме с групата, да се учим да участваме в различни мероприятия. Всичко това е, за да се доведем ние самите до такава духовна работа, когато постоянно се стараем да разкрием тази външна сила, което управлява всичко и определя всичко.

От 4-я конгрес Ню Джърси, 08.08.2014

[141454]

Пробудилия се ген на единството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Народът на Израел е претърпял много войни и в трудни времена винаги е усещал подем на духа. Но защо в тази война се прояви такова особено, с нищо несравнимо усещане?

Отговор: Ние напредваме заедно с цялото човечество към такова състояние, което се нарича световна глобална система. То ни задължава всички да се обединим в една единна хармония, в една затворена система. Тъй като цялата природа съществува на тоя принцип.

Външната сила на природата – е една, единна и единствена, и освен нея нищо друго няма. А човечеството трябва да съществува в система, която е подобна на висшата система и съответства на нея. Колкото повече излизаме зад предела на единството и обединението, на взаимното участие и взаимната връзка, толкова повече удари получаваме.

В тези получени удари трябва да съзрем, причината и целта. Те са призовани, за да ни покажат, че съединението – е добро, а разделянето и разединението – лошо. И трябва само да се приближим душевно един към друг, за да се свържем с тази единна система по собствено желание и осъзнаване. Ние ще постигнем това не заради ударите и натиска, а само защото искаме да сме свързани, тъй като ценим отдаването и взаимното съединение.

Любовта към ближния не е формален закон, задължаващ ни да го следваме, не е чужда власт, която ни притиска и ни кара да се оправдаваме. Ние трябва да достигнем такова състояние, когато сами ще го ценим и ще го разбираме, като много по-възвисен от сегашната ни природа. Колко е хубаво, когато между нас има взаимно участие, връзка, поддръжка и взаимопомощ.

Независимо, че това е срещу нашата егоистична природа, но тази противоположност ни помага да си изясним, кое качество е вярно премерено, по-човечно, и да предпочетем отдаването – отколкото да получаваме, любовта – пред ненавистта, обединението – пред разединението.

Колкото по-бързо разкрием тенденцията на природата към отдаване, толкова по-добре за нас. Затова сега се озоваваме в тази глобална криза, която трябва да ни покаже, колко сме далече от природната хармония и доколко сме отговорни за нея пред самата природа като хора.

Астрофизиците днес ни казват, че дори мислите предизвикват взривове на далечни звезди във Вселената. Те знаят това по своите изследвания, развиващи в тях чувственост, към онова което се случва в космоса.

Човекът е венец на творението и със своята сила може да приведе всички части на неживата, растителната и животинска природа към обединение или към разбиване. И ако природата се стреми да събере всичките си разпилени части, то ние хората трябва да се замислим и да се устремим в това направление.

Ако поне малко се бяхме устремили към обединение и бяхме пробудили в нас духовните гени, останали от минали времена, когато сме били всички като един човек, то бихме отстранили всички препятствия и удари. Те не биха били нужни за нашия напредък към обединението, защото идват с една единствена цел: да пробудят корена на нашето единство и да ни накарат да го реализираме.

От 425 –та беседа за новия живот, 12.08.2014

[141521]