Конгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че народът на Израел не изпълнява своето предназначение – да бъде ”светлина за народите”. Нима ние не сме се опитвали да донесем светлина на света в продължение на цялата история?

Отговор: Как, по какъв начин? Със своите успехи в бизнеса или в изкуството? Със своите Нобелови награди? Тава не е онази светлина, която трябваше да донесем на народите на света.

Да, те са заимствали от нас много неща, дори уикенда. Но никога не сме реализирали истински този завет – да бъдем ”светлина за народите”.

Преди всичко, трябва да разберем, за каква светлина става дума. Свойството любов, равенство, единство – ето, това е ”светлина”. Като цяло – силата за отдаване се подразделя на много въздействия, в зависимост от това, на кого тя въздейства, с каква сила и на какво ниво.

Но ние така не действаме. Дори помежду си не сме постигнали това, независимо, че ние самите трябва да станем източник на такава светлина, или поне преходно звено, за да може чрез нас да преминава към народите това въздействие на Висшата сила, силата за отдаване и любов, всеобхватните сили на Природата.

Днес, за първи път в историята ще ни се наложи да направим това. А до сега дори не сме опитвали да го направим, а и не сме били длъжни, защото не сме били все още достойни, не сме били готови на това. Едва сега настъпи времето, когато трябва да го осъществим.

Въпрос: Съвременният антисемитизъм свидетелства ли за това? Защото той е съществувал винаги.

Ответ: Антисемитизмът за нас е един от признаците, че е настъпило времето да се действа. Да, той съществува отдавна. Неговото начало е заложено още в Древния Вавилон преди 3500 години.

Човечеството през онази епоха са се разделили на две: едната част тръгнала след Авраам, който призовавал към обединение, а другата тръгнала след Нимрод и се разпиляла по Земята. От тогава в природата всеки случаен човек, дори да не е свързан по никакъв начин с евреите, е заложена ненавистта към тях.

Въпрос: Народите взели от евреите философските концепции, монотеизма, уикенда, и други неща. Но не взели единството …

Отговор: Не сме го взели, защото тогава не сме го имали. Не е било във вид пригоден за света. В онези времена сме били много далече от народа. Вярно, древногръцките философи, се учили от нашите пророци, черпили са отделни знания, откъси и идеи от науката кабала и от тях създали своите представи за нещата.

Но така или иначе, антисемитизмът е закономерно явление. И вместо да се борим с него ”чело в чело”, ние трябва да се обединяваме помежду си. Ето, това единство хората от народа ще вземат от нас, дори ако ние не го разпространяваме. Тъй като светлината на живота преминава през света чрез нас.

Въпрос: Как изглежда тази картина в очите на нашия народ? Такъв живот, който ще ги закачи за ”живо” и ще ги накара да се учат от нас как да се обединяват?

Отговор: Не трябва да мислим как да ги привлечем на наша страна. Ние трябва единствено да мислим, как ще изградим своя живот в съответствие със задачите на народ, който е избран. Ние трябва да се съединяваме ”като един човек с едно сърце” и все повече да развиваме този съюз. С това ще отклоним от нас всички проблеми и ще донесем светлина за света, който ще се успокои и ще поеме по пътя на поправяне.

От програмата „Антисемитизъм”, №13, 18.06.2014

[141283]

Filed under: Разпространение на методиката - No Comments→