Въпрос: Как правилно да използваме времето: миналото, настоящето и бъдещето? Струва ли си да ловим текущия момент, за да живеем само тук и сега?

Отговор: Ако усещахме само този момент, а не миналото, настоящото и бъдещето, или бихме се издигнали над времето, или бихме умрели. Едно от двете.

Мъртвите са свободни, защото не усещат времето, затова не усещат и промените, но това не е онази свобода, която търси човекът. Животните и растенията някак си усещат миналото, настоящото и бъдещето и дори в неживия камък се натрупва спомен, за онова, което се случва с него.

Независимо, че не сме запознати с това явление, но камъкът усеща външните въздействия върху себе си и някак си възприема миналото, настоящото и бъдещото, съгласно своето съпротивление на влиянията отвън.

Затова да усещаш само едно от трите времена означава да загубиш усещането за живот. По-интересно е да се издигнеш над усещането за минало, настоящо и бъдещо и да вземеш връх над тях, т.е. да управляваш преминаващите процеси. Трябва да изясним, как можем да управляваме миналото, настоящото и бъдещето, под формата на въздействие върху нас от някакъв външен източник.

Ако аз се обединя с този източник и го изучавам, то започвам да властвам над трите времена и се превръщам в господар на времето, ставам стопанин на своя живот. Мога свободно да се премествам от миналото в настоящето, в бъдещето и обратно от бъдещето в настоящето и в миналото. Мога да се издигна много над тях и да не бъда вече зависим от тях.

Сам ще променям времето, а не времето ще променя мен. И всичко това зависи от това, как ще преодолея желанието си да се наслаждавам – органът, с който усещам промяната на времето. Ако се издигам над своето егоистично желание и се освобождавам от него, то преставам да усещам миналото, настоящото и бъдещото като свой живот.

Пита се: тогава с какво се асоциирам аз? Аз трябва да зная цялата ос на развитие на своето желание: как то е било създадено, как се е променяло и каква форма трябва да придобие. За да разбера всичко това, трябва да се издигна на друго стъпало, наречено програма на творението.

Всяко нещо в света има своето минало, настояще и бъдеще, т.е. причина и следствие. Постоянно трябва да се обръщам към причината и тогава много по-лесно ще мога да изследвам и да видя следствията. Ако причината ми е точно известна, то дори без да виждам резултата, аз вече ще зная какво ще се случи. В причината вече е заложена бъдещата формата на всички следствия.

По такъв начин, достигам до основния въпрос в моя живот: “Къде е неговият Източник? Откъде съм дошъл? Какво е това човек? Кой ме е създал? Каква сила ме управлява и към каква цел ме води?”

Ако можех да отговоря на всички тези въпроси, то бих могъл сам да управлявам живота си и бих се освободил от пътя на времето.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137039]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Как да популяризираме необходимостта от обединение между хората?

Отговор: Виждаме, че в природата съществуват винаги две противоположни сили, като плюс и минус, север и юг – и едната сила не може без другата. Във всяко явление ние забелязваме тези две противоположни сили – при това отрицателната е не по-малко необходима от положителната.

Някога се опитваха да унищожат вълците, които нападат стадата. И това доведе до катастрофа в животновъдството. Това причини такова неравновесие в природата, че започнаха епидемии сред стадата с овце и сред останалите животни, с които вълците се прехранваха.

В природата няма полезни и вредни сили. И двете сили са полезни: и положителната, и отрицателната – и двете трябва да се намират в хармония помежду си.

Само на човешкото стъпало действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Затова трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136806]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→